РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.
районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.Б. сложи за разглеждане гр. дело №2821 по описа
за 2017г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД”, адрес: гр. С., ул. „Г. И.” № **, тел./факс - ** представляван заедно от Изпълнителните директори Б.М.и С. С., чрез пълномощник – адвокат Л.В.-Т., съдебен адрес: ***, стая **, с която против В.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3033,08 лева – представляващо изплатено от ищеца обезщетение за имуществени вреди за увредения при ПТП, настъпило на 13.05.** г., л.а. „****”, с рег. № ****, собственост на Н.Г.П., ведно със законната лихва до окончателното плащане. Претендират се сторените разноски. Искът е с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. чл.288, ал.12 от КЗ /отм./.
В
исковата молба се излагат следните обстоятелства и твърдения: ищецът е изплатил
сума в размер на 3033,08 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
нанесени на л.а. „****”, с рег. № ****, собственост на Н.Г.П., вследствие
настъпило на 13.05.** г. ПТП, по щета №**.** г., на основание чл. 288, ал.1,
т.2 КЗ /отм./. Виновен за настъпилото
ПТП е ответникът. На посочената дата, същият при управление на собствения на М.М.П.,
л.а. „****“ с ДКН ****, в гр. Д., на кръстовището на ул. „**Д. К.” и бул. „**”,
предприема неразрешена маневра за завиване наляво, от дясната пътна лента,
която е обозначена за движение само направо и удря правомерно движещият се л.а.
„****”, с рег. № ****, собственост на Н.Г.П.. Ответникът управлява автомобила
си в нарушение на чл. 259 КЗ /отм./ - без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Ищецът е поискал от ответника да му възстанови сумата
от 3303,08 лева, но плащане не е последвало.
Предвид гореизложеното, ищецът моли, съдът да осъди
ответника да му заплати сумата от 3033.08 лв., представляващо изплатено от
Гаранционния фонд обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба /07.08.2019г./ до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът претендира и сторените по делото
съдебни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба.
Д. районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са процесуално
допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото на
14.01.2020г., с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на
исковата молба, неявяването на негов представител в първото съдебно заседание
по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в
отсъствието му, указването на ответната страна на последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването и в съдебно заседание, както
и вероятната основателност на исковете, предвид на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства и съобразно постъпилото искане от
страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе
с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Според чл.239, ал.1 от ГПК съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239
ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването
на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от
представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно
основателни.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение и на основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ във вр. с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД трябва да бъде осъден ответника В.Д.П. да
заплати на ищеца сума в размер на 3033.08 лв., представляващо изплатено от
ищеца обезщетение по щета №*** за имуществени вреди за увредения при ПТП,
настъпило на 13.05.** г., лек автомобил, марка и модел „****”, с рег. № ****,
собственост на Н.Г.П., ведно със законната лихва до окончателното плащане на
вземането.
Ищецът е поискал присъждане на съдебните
разноски. На основание на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на гаранционния фонд дължимата държавна такса за настоящото
производство в размер на 121.32лева /л.3/. Липсват данни за направени от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, на основание чл.288,
ал.12 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и по реда на чл.238
във връзка с чл.239 от ГПК, Д. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.С., ул. „Г.И.” №**, ет.**,
представлявано от изпълнителните директори на ГФ Б. И. М. и С. Г. С., сумата от
3033.08 лв. /три хиляди тридесет и три лева
и осем стотинки/, представляващо изплатено от ищеца обезщетение по щета №**/*.**
за имуществени вреди за увредения при ПТП, настъпило на 13.05.** г., лек
автомобил, марка и модел „****”, с рег. № ****, собственост на Н.Г.П., ведно
със законната лихва до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр.С., ул. „Г.И.” №**, ет.**, представлявано от изпълнителните
директори на ГФ Б.И.М.и С. Г. С. сумата от 121.32
лв. /сто двадесет и един лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
съдебни разноски в производството, а именно: заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: