Номер 16424.07.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен граждански състав
На 21.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело №
20205400500289 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 и сл. от ГПК.
С Решение № 52/11.03.2020г., постановено по гр.д.№ 585 /2019г. по
описа на Девинския районен съд е осъдена Областна дирекция на МВР-
гр.Смолян, бул. България № 67, област с адм. център гр. Смолян,
представлявано от директора Николай Димов ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.М. с
ЕГН *** от с. Барутин, общ. Доспат, обл. Смолян, ул. Родопи № 10 чрез
пълномощника си адв. Васка Пелтекова- АК- Благоевград сумите, както
следва: 528.97 лева /петстотин двадесет и осем лева и 97 ст./,
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен
през периода 23.12.2016г. - 23.12.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата от 528.97 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
– 30.12.2019г. до окончателното им изплащане; 54.85 лева /петдесет и
четири лева и 85 ст./- мораторна лихва върху главницата от 528.97 лева за
периода от 26.01.2017г. до 23.12.2019 г.; 729.60 лева /седемстотин двадесет
и девет лева и 60 ст./, представляваща обезщетение, равняващо се на левовата
равностойност на дължима безплатна храна, за периода 23.12.2016г. -
23.12.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от 729.60 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2019г. до
окончателното им изплащане; 81.47 лева /осемдесет и един лева и 47 ст./ -
мораторна лихва върху главницата от 729.60 лева за периода от 26.01.2017г.
до 23.12.2019 г., както и сумата от 500.00 лева /петстотин лева/ – разноски по
делото, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 818/20.05.2020г.
от Областна дирекция на МВР-Смолян, представлявана от ст.комисар
Николай Митков Димов с оплаквания за неправилност, поради нарушаване
на материалния закон. Излагат се доводи, че районният съд недопустимо е
смесил понятието за нощен труд с понятието за извънреден труд от една
страна, а от друга е приел, че за процесния период е налице празнота в
уредбата в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане по
отношение приравняването на нощният труд към дневния и заплащането му
като извънреден, поради което е приложима нормата на чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди още,
че по делото не е спорно, че през процесния период ищецът е заемал
длъжността младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ при
Районно управление - Смолян, през което време е полагал труд на 24- часови
смени по график. Сочи, че съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР в процесния
случай приложение намират специалните норми на ЗМВР, регламентиращи
труда и работното време - чл.187,ал.3 от ЗМВР, който регламентира
полагането на нощен труд в размер на 8 часа на 24-часов период, като в
случая ищецът е работил именно на 24- часови смени, от които 8 часа нощен
труд. В ЗМВР (чл. 178, ал. 1,т.3 и чл. 179,ал.1) законодателят изрично е
направил разграничение между полагането на извънреден труд и неговото
компенсиране и полагането на нощен труд, за който се полага допълнително
възнаграждение, като наред с това е делегирал на Министъра на вътрешните
работи да определи условията и реда за формиране/изплащане на
допълнителни възнаграждения в тези случаи. Твърди още, че положеният от
ищеца нощен труд е надлежно начислен в протоколите за отчитане на
работното време /между 22,00 и 06,00 часа/ и е заплатен своевременно по
действалите през този период правила по реда на Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Неправилно съдът е приел, че положения от
ищеца нощен труд следва ла се преизчисли по коефициент 1,143 в дневен и
да се зачете като извънреден труд. Сочи, че в случая приложение намират
разпоредбите на ЗМВР и посочените горе подзаконови нормативни актове,
действащи паралелно по време с Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, които уреждат по специален за системата на МВР начин
заплащането на нощния труд. В посочените наредби липсват норми,
уреждащи увеличението на часовете нощен труд по коефициент, което е
уредено от влизането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. , за разлика от
предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. В чл.3,ал.3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и в чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.е
предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22 00 и 6,00 часа, като работните часове не следва
да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период, което означава, че за
системата на МВР 8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд, а не
както е по КТ и посочената Наредба 7 часа нощен труд да се равняват на 8
часа дневен труд. Със заповеди на Министъра на вътрешите работи № 8121з-
791/28.10.2014г. и последваща заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. е
разпоредено за всеки отработен час или за част от него между 22,00часа и
6,00 часа на държавните служители да се заплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд по 0,25 лева. С оглед изложеното
жалбоподателят твърди, че се налага извода, че противно на приетото от
съда, законодателят изрично е регламентирал полагането на извънреден и
полагането на нощен труд от служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,
какъвто е ищецът, който ред изключва прилагането на общите разпоредби на
КТ и НСОРЗ, като в случая не е налице празнота в специалната уредба, която
да налага прилагане по аналогия на общи разпоредби. Съдът не е съобразил
решението си с чл.2,ал.3 от НСОРЗ, че тя не се прилага за служители по
трудово правоотношение в държавната администрация, като тълкувайки
посочената норма следва да се приеме, че тя не се прилага и по отношение на
лицата по служебно правоотношение в държавната администрация. Съдът
неправилно е изтълкувал и чл.9,ал.2 от същата наредба в нарушение на
чл.46,ал.1 от ЗНА, като е приел, че исковата претенция за заплащане на
нощния труд за процесния период, получен след преобразуване на нощните
часове труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна.
Точният смисъл на чл.9,ал.2 е че нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно място, установени за подневното отчитане на
работното време за съответното работно място. В случая не е спорно, че
нормалната продължителност на работното място, което е заемал ищецът е
организиран на 24-часови смени, от които 8 часа нощен труд,съгласно
чл.187,ал.3 от ЗМВР, което разрешение по специалния закон е различно от
правилото на чл.136,ал.3,чл.140,ал.1 от КТ, което е намерило израз в чл.9,ал.2
от НСОРЗ,и чийто математически израз е коефициента 1,143-7часа нощен
труд е равен на 8 часа дневен труд, което правило не намира приложение в
процесния случай. Посоченото правило на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е установено с
цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден
труд. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и бъде отхвърлен
изцяло предявения иск като недоказан по основание и размер.Претендира за
разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Р.Д.М.,депозиран чрез пълномощника му адв.И.Пелтекова,с който
се поддържа неоснователност на въззивната жалба..
В съдебно заседание жалбоподателят Областна дирекция на МВР-
гр.Смолян, чрез пълномощника си юрисконсулт Екатерина Стратиева,
поддържа жалбата изцяло.
Въззиваемият Р.Д.М., в писмено становище депозирано от
пълномощника си адв.И. Пелтекова оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка
на събраните по делото доказателства съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Не се спори между страните, а и видно от представените и приети
писмени доказателства, страните са обвързани от служебно правоотношение
по силата на което през процесния период и понастоящем ищецът заема
длъжността младши автоконтрольор в участък Доспат, при РУ Девин, което е
структурно подчинено на Областна дирекция на МВР и съгласно
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ,
която не е оспорена от страните, се установява,че за процесния за процесния
период лицето е с договорено основно месечно възнаграждение, както
следва: От 23.12.2016г. до 31.12.2017г. - 673.00лв.; От 01.01.2018г. до
28.02.2018г. – 728.00 лв.; От 01.03.2018 г. до 31.12.2018г. - 809.00 лв. и от
01.01.2019г. до 23.12.2019 г.-890.00 лв. ОД на МВР като работодател е
възприел сумирано изчисляване на работното време с тримесечен период на
отчитане. Възнагражденията се изплащат на 25 число в зависимост дали е
работен ден. Ако не е, същите се изплащат на първия работен ден след тази
дата. 3а периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. лицето е отработило 496
нощни часове. Отработеният нощен труд за посоченият период не е
превръщан в дневен. Не е прилаган коефициент на преизчисляване за
посоченият период. След преизчисляването на отработените нощни часове в
дневни с коефициент 1.143 съгласно Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата преизчислените часове са 567, разликата
е 71 часа. Не е изплащано допълнително възнаграждение на ищеца за
преизчислените часове. В резултат на преизчисляването, дължимото
допълнително възнаграждение е в размер на 528.97 лева за процесния период.
Обезщетението за забава според вещото лице по първи вариант на
изчисленото обезщетение за забава, считано от 26.01.2017г., месеца следващ
месеца на дължимото плащане до 23.12.2019г. е 51.75 лева. и по втори
вариант на изчисленото обезщетение за забава, считано от 01 число, следващ
месеца на дължимото плащане е 54.85 лева. Размера на полагаемата се
безплатна храна на основание Наредба № 8121з-904/30.07.2015г. на ден на
ищеца при работа на 12 часови смени е 3.60 лева, при 8 часови смени е 2.40
лева. Съгласно предоставените документи от ответника за периода от
23.12.2016г. до 23.12.2019г., левовата равностойност на полагащата му се
безплатна храна по цитираната наредба е в размер на 729.60 лева. На ищеца
не е предоставяна безплатна храна в натура, не е изплащана и левовата
равностойност от 729.60 лева. Дължимата мораторна лихва за забава върху
сумата от 729.60 лева по първи вариант – за периода от 26.01.2017г. до
23.12.2019г. е в размер на 77.42 лева и по втори вариант за периода от 01
число на месеца, следващ дължимото плащане е в размер на 81.47 лева.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд
направи следните правни изводи:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред ДРС
по реда на чл.178,ал.3,т.1 във р. с чл.187 от ЗМВР са за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при
преизчисляване на положен нощен труд през периода от 23.12.2016г. до
23.12.2019г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва
и законна лихва от подаване на исковата молба,както и обезщетение за
левовата равностойност на дължимата безплатна храна и акцесорния иск за
забава.
В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до
начина на изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд –
дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен,
съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за стуктурата
и организацията на работната заплата при наличието на специални норми в
ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно
правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в
Районно управление-Чепеларе по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради
което приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е
ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата
длъжност ищецът е работил на 24-часови смени, като е полагал труд през
нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислява
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно
чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал.5 от същата разпоредба работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за
служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд,
според ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи според чл.198,ал.9 от ЗМВР.
За процесния период от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. са действали
последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. до
29.07.2016 г., когато е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и
действащата понастоящем Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр.
60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Преди това е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. (обн.ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г,
отм., ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-
776/29.07.2016г., приложими към процесния период, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в
последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане
на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота. Липсата на такава
норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата. При наличие на такава непълнота
в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Ето защо положеният от
ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143 за целия претендиран период.
Възприемането на обратното разрешение, каквото се твърди във
въззивната жалба, че в действащите за процесния период Наредби № 8121з-
592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., не се съдържа текст, който да
предвижда при заплащането на положен нощен труд да се увеличава с
коефициент 1,143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен,
а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, то
такова разрешение би довело до лишаване на държавните служители в
системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд, като
по този начин би ги поставило в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение,
които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно
чл.чл.67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. Горното тълкуване е в съответствие
и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на
дължимото възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и
като такава ще следва да бъде оставена без уважение. Исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание, а по размер се явява доказана до посочената в заключението
на вещото лице по приетата ССчЕ, сума, която се явява дължима от
въззивника, както и претендираните акцесорни вземания за мораторна лихва в
размер дължима помесечно до предявяването на иска и законна лихва,
считано от предявяване на иска на 30.12.2019г. до окончателното изплащане
на сумата.
Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност на атакуваното
съдебно решение в частта относно присъдената парична равностойност на
неосигурената от работодателя храна за релевантния период –
23.12.2016година до 23.12.2019година.
Законосъобразен е изводът на районен съд за основателност на
претенцията по чл. 181 ал.3 ЗМВР. Установено е по делото извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3,за които работодателят осигурява безплатна
храна,като съгласно ал.4, размерът им се определя ежегодно със заповед на
министъра на вътрешните работи. Според ал.5, условията и редът за
предоставяне на сумите се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи. Съгласно чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна, тя се
полага за периода от 22,00 до 06,00 ч. за работа при средноденонощни
температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Националния институт по
метеорология и хидрология. Сумата за храна за исковия период е изчислена
от експертизата, а след като ответникът не е представил доказателства за
плащането на тези суми, последните са дължими, на основание извършените
от ищеца дейности със специфичен характер. Последните са установени по
размер от експертизата, от писмените доказателства и правилно са
присъдени за главница, ведно с мораторната лихва, както и законната от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде
осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото
разноски за въззивна инстанция в размер на 500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, които разноски са своевременно поискани и надлежно
документирани.
Мотивиран от гореизложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52/11.03.2020г., постановено по гр.д.№
585/2019г. по описа на Девинския районен съд като законосъобразно
постановено.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр.Смолян, с Булстат ****, със
седалище и адрес на управление гр.Смолян, бул.”България” №67 да заплати
на Р.Д.М. направените разноски за настоящата инстанция за ползвана от него
адвокатска помощ в размер на сумата 500(петстотин)лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________