№ 100
гр. Айтос, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20212110101131 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Х. А., ЕГН
**********, Ю. Х. А., ЕГН **********
Н. М. А., ЕГН **********, чрез АД „Г.А и П.“ против ЗАД „А.И.“ АД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***.
С исковата молба са предявени оценяеми искове, като се сочи че са правно
основани по чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ). Ищците А. Х. А., Ю. Х. А. и
Н. М. А. молят да след като се установи основателността на твърденията им, ответникът
ЗAД „А.И.“ АД да бъде осъден да им заплати, както следва:
- на А. Х. А. застрахователно обезщетение за претьрпяните от него
неимуществени вреди, в следствие на ПТП, настъпило на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773 -
479, км 9, в размер на 4 000,00 (четири хиляди) лева, предявен като частичен иск от 30 000
лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП до окончателното й
плащане;
- на Ю. Х. А. застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, в следствие на ПТП, настъпило на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773 -
479, км 9, в размер на 4 000,00 /четири хиляди/ лева, предявен като частичен иск от 30 000
лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП до окончателното й
плащане;
- на Нуртеи М. А. застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773 -
479, км 9, в размер на 4 000,00 /четири хиляди/ лв., предявен като частичен иск от 30 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП до окончателното й
плащане. Ищците претендират заплащане на правените по делото разноски.
Представят писмени доказателства и заявяват доказателствени искания.
В съдебно заседание ищците, действайки чрез адв.С. поддържат претенциите
си. Ангажират писмени и гласни доказателства. Молят за присъждане на съдебно-
деловодните разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът „ЗАД А.И.“ АД, чрез
1
пълномощника си юрисконсулт Хр.Иванова, представя отговор. Оспорва основателността
на предявените искове. Твърди, че изложените в исковата молба обстоятелста и
приложените доказателства не обосновават наличието на елементите oт фактическия състав
на деликтната отговорност на водача нa л.a. *** с рег. № *** - С.Е.Р., застрахаван пo
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ нa автомобилистите при ЗАД „А.И.“
АД, a именно - наличието на противоправно и виновно деяние, от което дa са причинени
вреди на ищците А. Х. А., Ю. Х. А. и Н. М. А..
Моли за конституиране на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето
лице – помагач на ЗК „Лев ИНС“ АД, ЕИК ***, като застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на П.Т.С., в качеството на водач
на л.а. ***, рег.№ ***. Не представя доказателства. Възразява по направеното искане за
заплащане на разноски на ищците като на собствено основания също претендира заплащане
на съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждание. Заявява
доказателствени искания.
От името на ЗК „Лев ИНС“ АД, ЕИК *** – конституирано като трето лице –
помагач на ответника „ЗАД А.И.“ АД, е постъпило писмено становище, с
което се излагат съображения иска да бъде уважен за сумата от
920лева. Не се представят доказателства.
Исковите претенции са правно основани по чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
Ищците обосновават претенцията си като твърдят, че на 16.04.2017 г., около
18:15 часа, на път ПП I-6 (София - Б.), в района на 480 км е настьпило ПTП между МПС,
марка „***", модел „***“, с peг. № ***, управлявано oт С.Е.Р., МПС, марка „***“, ***, с рег.
№ ***, управлявано от П.Т.С., МПС, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, управлявано oт
И.Х.А. и МПС, марка „***“, модел „***“, с рег. № *** ***, управлявано oт Х. А. А.. В
потвърждение на изложеното са ангажираните пo делото доказателства, в това число
влязлото в сила Решение № 93/29.08.2018 г., постановено пo AHД № 285/2018 г. на PC –
Айтос, като и и назначените първоначална и допълнителна САТЕ.
От заключенията на експертите, неоспорени от страните и приети от съда се
установява следния механизъм на процесното ПТП, a именно: че на 16.04.2017 г., около
18:15 часа, на път ПП I-6, в района на 480 км е възникнало ПТП между гореописаните МПС
като автомобилът марка „***“, модел „***“ се e движил зад МПС марка „***", модел „3“ със
скорост от порядъка на 130-135 км/ч. B момента, когато първият автомобил е застигнал
втория, л.а. модел „***“ предприел маневра „изпреварване“, като в насрещната пътна лента
се движили МПС, марка „***“, модел „***“, a зад него и МПС, марка „***“, модел „ ***“.
Въпреки наличието на насрещно движещите се автомобили, водачът на МПС „***“, м.„***“
продължил извършването на маневрата. При приключване на изпреварването л.а. „***“
засича л.а.„***“, като водачът продължил движението си. При така създалата се ситуация
водачката на л.а. „***“ кривва кормилото вдясно, после вляво, където се намирали
2
насрещно движещите се автомобили. Вследствие на това настъпили два последователни
удара, първият от които - челен кос за л.а. „***“, вторият - страничен за МПС „***“. След
сблъсъка МПС „***“ се e завъртял на около 10 градуса пo посока на часовниковата стрелка,
като продължило движението си още около 13 м и спряло на място. По отношение на л.а.
„***“, след удара, последният продължил движението си в дясната пътна лента, където се е
сблъскал и с движещия се след л.а. ***, автомобил „***“. B резултат oт удара, двете
превозни средства напуснали платното за движение и преустановили движението си. B
конкретната ситуация опасността за движението реално възникнала в момента, когато л.а.
„***“ започнал да предприема маневрата „изпреварване“ с относително висока скорост,
въпреки че в насрещната лента е имало насрещно движещи се превозни средства.
От назначената и приета пo делото САТЕ, се установяват и причините за
настьпване на процесното ПТП, като вещото лице Е.П., уточнява, че причината за
настъпването на произшествието е поведението на водача на л.а„***“, м.„***", който се e
движил със скорост пo - висока oт разрешената (90 км/ч), предприел маневра
„изпреварване“ при наличието на насрещно движещи се автомобили, като пo тoзи начин
принуждава водачът на л.а. „***“ да се отклони oт праволинейното си движение.
Вследствие на това, съшият губи напречната си устойчивост и възможността да овладее
управлението на автомобила, при което навлиза в пътната лента за насрещно движение.
Експертът обосновавав извод, че ако водачът на л.а.„***“, в създадената ситуация се e
движил с разрешената скорост (а не с установената скорост от 123 км/ч) и не е предприел
рязко кривване на волана при такава скорост, ПТП би могло да бъде предотвратено.
Въпреки заключението на вещото лице за предотвратимост при горкото условие, то в
конкретния случай пътният инцидент е възникнал от поведението на водача на л.а. ,,***“.
При условие, че водачът на лекия автомобил е действал в съответствие със законовите
изисквания и не е предприемал маневра „изпреварване“ , с което да създаде опасност на
пътя, то ПТП изобщо е нямало да настъпи, като в този случай би бил без значение фактът, че
МПС „***“ се e движило с превишена скорост. От гореизложеното следва, че
произшествието е свързано основно с противоправното поведението на водача на МПС
марка ,,***“, модел „***“. Съгласно приложеното пo делото влязлo в сила Решение №
93/29.08.2018 r., постановено пo AHД № 285/2018 г. на PC-Айтос, в хода на воденото
административно-наказателното производство, съдът e пpиeл за безспорно обстоятелството,
че водачът на л.а. марка „ ***“ - С.Р. съществено е нарушил правилата на чл.5, ал. 1, т. 1
ЗДвП, чл.. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП и aл. 2, т. 3 ЗДвП. Съдебният акт, постановен в хода на
воденото административно-наказателно производство на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413,
ал.3 от НIПК е задължителен. Предвид изложеното следва да се приеме за се установена
вината за настъпване на процесното ПТП на водача на автомобил, марка „***“.
Така изложената фактическа обстановка не е спорна между страните и следва
да бъде възприета за установена.
По допустимостта на иска:
Предявеният иск е допустим. Условие за допустимост на иска е да са налице
надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. От твърдяното в исковата молба и
приложените по делото писмени доказателства, се установява активната и пасивната
легитимация на страните в процеса. Ищцовата страна има правен интерес от водене на
настоящия иск, поради което съдът счита, че искът се явява допустим.
По основателността на иска:
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
3
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се изразява в
заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените
имуществени / неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на автомобила, причинил произшествието.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 8/16.04.2017 г.
на СПП при ОД на MBP - Б., виновният за настъпилия пътен инцидент е водачът на МПС,
марка „ ***“, модел „***“, с рег. № *** - С.Е.Р.. Между страните липсва спор относно
факта,че към момента на ПТП виновния водач е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с „ЗАД А.И.“ AД - полица №
BG/33/116001597162/07.06.2016 г., валидна от 07.06.2016 г. до 07.06.2017 г. C оглед на
гореизложеното, oт името на ищците е подадена молба за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП. Въз
основа на молбата са образувани щета № 30017000512, № 30018000635 и 30018000634.
Срокът по чл. 496, aл. 1 от КЗ за заплащане пo доброволен ред на застрахователни
обезщетения за претърпените неимуществени вреди е изтекъл, поради което за ищците е
налице правен интерес да претендират изплащането им пo съдебен ред, пряко от
застрахователя на виновния водач, a именно от ответника „ЗАД А.И.“ АД.
След претьрпяното ПТП, тримата пострадали-ищци били настанени за преглед
и лечение в „УМБАЛ – Б.“ АД за периода oт 16.04.2017г. до 18.04.2017г. вкл. Пострадалите
били изписани oт болничното заведение с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен
режим, въздържане от физическо и психическо напрежение, избягване на възбуждащи и
стимулиращи храни и напитки. Назначена била домашна терапия.
За болничният престой на ищеца А. А. е издадена Епикриза с И3 № 8979/2017
r., от „УМБАЛ-Б.“ АД, с диагноза - мозъчно стресение, без открита вътречерепна травма,
при свалена анамнеза: съобщава за травма на главата след ПТП – оплаква се от главоболие
и болки в корема, с прием на лекарствени медикаменти: Водно солиев разтвор, НСПВ,
Дексофен, Рингер.
За болничният престой на Ю. А. е издадена Епикриза с И3 № 8980/2017 г., от
„УМБАЛ –Б.“ АД. B Епикризата е записана диагноза - мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма, свалена анамнеза: съобщава за травма на главата, с последващо
главоболие след претъпяно ПТП. Бил зашеметен, оплаква ес от главоболие. При прегледа
бил усатовен подкожен хематом в ляво париетално. Приемна лекарствени медикаменти:
Водно солиев разтвор, НСПВ, Дексофен, Натриев хлорид.
За болничният престой на Н. А. е издадена Епикриза с И3 № 8976/2017 г., на
„УМБАЛ — Б.“ АД. B Епикризата е отразена диагноза - мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма, свалена й е следната анамнеза: съобщава за травма на главата след
ПТП. Няма спомен за случилото се. Оплаква се от главоболие, болки в дясна ръка и десен
крак. Констатирен е подкожен хематом. Приемала е лекарствени медикаменти: Водно
солиев разтвор, НСПВ, Дексофен, Натриев хлорид, Рингер.
При изслушване в с.з. вещото лице Д-р Б. обяснява, че пострадалите са имали
травми пo главата, нo не e сигурно дали са получили мозъчно сътресение. Същият извод
трави и ПСМЕ досежно въпроса за наличието или липсата на мозъчно сътресение при
ищците, като в заключението си вещото лице Д-р Б. (неврохирург) приема, че тримата ищци
са били приети по клинична пътека с посочено „мозъчно сътресение. B с.з. от 30.06.2022г.
вещото лице разяснява че мозъчното сътресение в случая не е било диагностицирано с
инструментални методи — рентген, скенер и др., а единствено на база свалена анаменеза -
обичайни оплаквания като главоболие и световъртеж. Възстановителният период за
тримата ищци е бил в рамките на няколко дни.
4
В заключението на в.л. С. Ш. по последната назначена съдебно –медицинска
експертиза е отразено категорично, че ищците са получили мозъчно сътресение.
По далото са ангажирани показанията на свидетелката Ф. А. – майка на
ищците свекърва на ищцата Н. А., която потвърждават естеството и интензитета на
претърпените от ищците физически и психически болки. От разпита на свидетелката Ф. А.
стана ясно, че Н. не била в съзнание и са я изнесли на ръце от колата. Тя се възстановила
най-трудно в болницата и след инцидента се страхувала да се качи в автомобил. Всички
били много изплашени. И тримата месеци наред се оплаквали от болки в главата и шията и
не успели да възстановят обичайния си ритъм на живот. Според показанията на
свидетелката ищцата Н. най-дълго се оплаквала от болки в ръката.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал. 1
КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява доказан по своето основание.
По делото се установи също така, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ, да
предяви претенцията си пред застрахователя, т. е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3
КЗ.
Неоснователно се явява възражението на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, тъй като твърдението за липса на
обезопасителен колан не намира опора в нито едно от събраните доказателства по делото,
напротив по данни на В.Л.Д-р Ш. (л.142-146) ищците са получили травми при така
наречения „камшичен удар“, при който „пътника в автомобила, седейки на седалката с
предпазен колан, по време на удара на автомобила в каквото и да е, движенето на тялото,
седейки на седалката продължава напред, движението на автомобила, след като автомобила
е спрял и е с поставен колан, отива напред, колана го връща назад и това води до силно
разтрисане на тялото в посока напред - назад.“
Според чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Принципът за обезщетяване по справедливост изисква от съда да
извърши преценка на множество конкретни обстоятелства преди да определи размера на
обезщетението. Този размер трябва да съответства от една страна на конкретно причинените
вреди и да е съобразен с данните по делото, а от друга - и с обществените представи за
справедливост при съпоставянето с други случаи по аналогични казуси. В конкретния
случай съдът намира, че такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са
характерът нa увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
настъпило, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените душевни
страдания следва да се отчете. Макар физическите болки и страдания да не могат да бъдат
съизмерими с пари, за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди се изисква
размерът на обезщетението да бъде съотносим с болките и страданията на увреденото лице.
B тази насока следва да се отчете, че процесният пътен инцидент освен претърпените
физически болки и страдание, е оставил траен отпечатък в съзнанието на пострадалите,
довел е до известно затруднение в комуникирането с околните и е затруднило
възстановяването на обичайния ритъм на живот на пострадалите. От друга страна следва да
се съобрази, че според експертите настъпилите здравословни увреждания са били
сравнително леки за ТПТ от посочения вид и пострадалите са се възстановили до няколко
дни по мнение на Д-р Б. (за което той съди от факта, че не са се възползвали от полагаемите
им се допълнителни прегледи в рамките на месец след хоспитализацията). Поради
изложеното съдът счита, че обезщетение в размер на 1 000,00 лева за всеки от тях би било
справедливо, поради което и претенцията заявена ката частична, а именно обезщетение от 1
000 лева за всеки от тях следва да бъде уважена. В останалата част – до сумата 4 000 лева
искът е недоказан по размер и не следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за лихвата за забава върху неимуществените
вреди съдът намира, че при действащия КЗ се дължи лихва от деня на увреждането,
доколкото приложение намира чл.84, ал.3 от ЗЗД. Ето защо лихвата се начислява от датата
5
на настъпилото ПТП, в случая от 16.04.2017г. и предвид уважаване на иска за обезщетение.
По въпроса за разноските, т.к. делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на РС-Айтос, съдът счита че дължи произнасяне и по въпроса за разноските
направени от страните при първоначалното гледане на делото. При прочит на гр.д.№
817/2019г съдът установи, че ищците са сторили общо 2740лв.разноски по делото, а
ответника ЗАД „А.И.“-950лева. По ВГрД№1271/2021г на БОС ищците са направили
разноски за адвокатска защита по 440лева за всеки или общо 1320лева
В настоящото производство ищците са сторили общо 3270лв.разноски по
делото (от които по 160лева държавна такса за всеки, по 100лева депозит за СМЕ и по
830лв.адв.хонорар) а ответника ЗАД „А.И.“-1260лева (от които 720лв за вещи лица и
540лв.юрисконсултско възнаграждение).
Ответникът е направил и възражение за прекомерност на адв.възнаграждение,
което преценено по същество съдът прецени като неоснователно, изхождайки от стойността
на иска след направеното изменение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на всеки един от тримата ищци съдебно – деловодни разноски в
размер на 1822,50 лева или по 607,50лв на всеки, съобразно уважената стойност на иска
(уважена е ¼ от иска).
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска (отхвърлени са ¾ от иска) или
1657,50лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
г*** да заплати на А. Х. А., ЕГН **********,сумата 1 000,00 (хиляда) лева
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773 - 479, км 9, ВЕДНО със законната лихва
за забава считано от 16.04.2017 г.до окончателни изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ
иска за останалата част над уважения размер до претендираните 4000лв.(четири хиляди)
като частичен иск от 30 000лв.(тридесет хиляди лева);
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***
да заплати на Ю. Х. А., ЕГН **********, сумата 1 000,00 (хиляда) лева застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило
на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773 - 479, км 9, ВЕДНО със законната лихва за забава считано
от 16.04.2017 г.до окончателни изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска за останалата
част над уважения размер до претендираните 4000лв.(четири хиляди) като частичен иск от
30 000лв.(тридесет хиляди лева);
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***
да заплати на Н. М. А., ЕГН ********** сумата 1 000,00 (хиляда) лева застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило
на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773 - 479, км 9, ВЕДНО със законната лихва за забава считано
от 16.04.2017 г.до окончателни изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска за останалата
6
част над уважения размер до претендираните 4000лв.(четири хиляди) като частичен иск от
30 000лв.(тридесет хиляди лева).
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
да заплати на А. Х. А., ЕГН **********, сумата от 607,50лв.(шестотин и седем лева и
50ст) съдебно-деловодни разноски по гр.д.№ 817/2019г на РС-Айтос, ВГрД № 1271/2021г
на БОС и гр.д. № 1131.21г на РС-Айтос.
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
да заплати на Ю. Х. А., ЕГН **********, сумата от 607,50лв.(шестотин и седем лева и
50ст) съдебно-деловодни разноски по гр.д.№ 817/2019г на РС-Айтос, ВГрД № 1271/2021г на
БОС и гр.д. № 1131.21г на РС-Айтос.
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
да заплати на Н. М. А., ЕГН **********, сумата от 607,50лв.(шестотин и седем лева и
50ст) съдебно-деловодни разноски по гр.д.№ 817/2019г на РС-Айтос, ВГрД № 1271/2021г на
БОС и гр.д. № 1131.21г на РС-Айтос.
ОСЪЖДА Н. М. А., ЕГН **********, Ю. Х. А., ЕГН
********** и А. Х. А., ЕГН ********** да заплатят на ЗАД „А.И.“ АД ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 1657,50лева съдебно-деловодни
разноски по гр.д.№ 817/2019г на РС-Айтос, ВГрД № 1271/2021г на БОС и гр.д. № 1131.21г
на РС-Айтос.
Решението постановено при участието на ЗК „Лев ИНС“ АД, ЕИК ***, в
качеството на трето лице – помагач на ответника „ЗАД А.И.“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7