Решение по дело №168/2014 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 193
Дата: 26 ноември 2014 г.
Съдия: Георги Методиев Павлов
Дело: 20143200900168
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№ 193

 

гр. Добрич, 26.11.2014 г.

 

 

В      И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в заседание при закрити врата на двадесет и пети  ноември  две хиляди и четиринадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при участието на секретар Б.М. – ЮСУФ  разгледа т. д. № 168 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 630 ТЗ.

Търговско дело № 168/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по молба на ЕТ „*** – В.К.”***  с искане за постановяване на решение за откриване на производството по несъстоятелност.

 ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доводите на страната и доказателствата по делото, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ПРАВНА ОБСТАНОВКА:

Предпоставките за откриване производството по несъстоятелност се обособяват в следните две групи: материалноправни и процесуалноправни.

Материалноправните предпоставки са: 1. търговско качество на длъжника и 2. неплатежоспособност или свръхзадълженост ( при капиталовите търговски дружества ).

         Процесуалната ( формална ) предпоставка е обявителното съдебно решение.

За да се открие производството по несъстоятелност, Съдът следва да констатира наличието на двете материални предпоставки на чл. 607а, ал. 2  ТЗ – длъжник, който има качеството „търговец” и неплатежоспособност.

Съдържанието на понятието „търговец” е описано в чл. 1 ТЗ. От анализа на правилата на ал. 1, 2 и 3 на чл. 1 ТЗ може да се направи изводът, че основното понятие за търговец е уредено в ал. 3 на чл. 1 – търговец е дееспособно лице, което извършва стопанска дейност по търговски начин. Ал. 1 и 2 на чл. 1 уреждат случаи, в които законодателят преценява, че дейността задължително трябва да се организира по търговски начин. Алинея 1 на чл. 1 обявява лицето за търговец, защото законодателят приема, че ако то извършва по занятие изброените в нея сделки, неговата стопанска дейност трябва да се организира по търговски начин ( защото такива сделки по занятие могат да се извършват само от търговци ). Подобен е подходът и в ал. 2 на чл. 1 – изброените в тази разпоредба лица – търговските дружества и кооперациите с изключение на ЖСК – са обявени от законодателя за търговци, защото според него те трябва да извършват стопанска дейност по търговски начин. 

По делото  е безспорно качеството “търговец” на длъжника с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ,

Обща предпоставка за откриване производството по несъстоятелност, съгласно нормата на чл. 607а ТЗ е неплатежоспособността.

Понятието за неплатежоспособност е дефинирано от законодателя като невъзможност да се изпълни изискуемо вземане – съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, длъжникът е неплатежоспособен, когато не може да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.    

По аналогичен начин е определена неплатежоспособността и в другите правни системи. Според немския закон за несъстоятелността ( Insolvenzordnung ) длъжникът е неплатежоспособен, когато не е в състояние да изпълни задължения с настъпил падеж – § 17, ал. 2. Американското законодателство дефинира неплатежоспособността като „…финансово състояние, при което сумата от задълженията на този субект ( правен субект, различен от неперсонифицирано съдружие или община ) е по – голяма от сумата на всички негови справедливо оценени активи…” - § 101, 11 US Code.

Задължението на длъжника трябва да е действително, изискуемо, ликвидно, парично, с точно определен произход – то трябва да произтича от търговска сделка ( търговска е сделката, сключена от търговеца в това му качество при или по повод извършване на занятието му, а също и изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, независимо от качеството на страните – чл. 286, ал. 2 ТЗ ) или да има публичноправен произход  - публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност ( чл. 162, ал. 2 ДОПК -  Публични са държавните и общинските вземания: 1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ; 7. по влезли в сила наказателни постановления; 8. за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз; 9. лихвите за вземанията по т. 1 - 8. ) и задължение по частно държавно вземане ( чл. 162, ал. 4 ДОПК  - Частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2. )

Неплатежоспособността е обективно състояние. За наличието на неплатежоспособността не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни.

Длъжникът не е в състояние на да изпълни изискуемото си парично задължение, тъй като не разполага с парични средства по банкови сметки или касова наличност, както и с бързоликвидни активи, така че в рамките на един разумен период от време да може да изпълни своето задължение. 

Неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на факти, която се извършва от съда. Затова тя не може да бъде предмет на непосредствено доказване. Доказват се само фактите, които са елементи или въз основа на които се установяват хипотезите на неплатежоспособността.

Общият режим на Търговския закон презюмира неплатежоспособността при спиране на плащанията – чл. 608, ал. 2 ТЗ.

Спирането на плащанията създава необорима презумпция  за неплатежоспособността.

Терминът „спиране на плащанията” не е определен легално.

В литературата се приема, че спирането на плащанията е трайно, продължително състояние, при което длъжникът е изпаднал в обективна невъзможност да изплаща задълженията си към кредиторите – Вж. Кацаров, К., Систематичен курс по българско търговско право, С., 1947, с. 788 – 792. Така и Таджер, В., Несъстоятелност по Търговския закон, С., 1996, с. 56, Калайджиев, А., Неплатежоспособност на банка, Търговско право, бр. 1/1997, с. 32.  Тянкова, Я. Несъстоятелност на лица – нетърговци. С., 2010, с. 60.

Между спирането на плащанията и неплащане на парично задължение е налице съществена разлика. Неплащането е неправомерен юридически факт – неизпълнение на определено задължение и съставлява едно анормално развитие на облигационното отношение, неосъществяване на дължимата престация, а спирането на плащанията – обективно състояние, характеризиращо имуществената сфера на длъжника. Неизпълнението не може да се отъждествява със самото състояние на спрелите плащания.

Спрените плащания са главният симптом на неплатежоспособността.

С оглед установяване на коефициентите за бърза и незабавна ликвидност, които са индикатори на състоянието на неплатежоспособност, както и фиксиране на началната дата на неплатежоспособността, с определение № 465/05.11.2014 г., Съдът е назначил съдебно – счетоводна експертиза, на която е поставил следните задачи: „Какви са стойността и структурата на активите на длъжника по балансите към 31.12.2010 г., 31.12.2011 г., 31.12.2012 г., 31.12.2013 г., както и към датата на изготвянето на заключението ? Каква е структурата на финансовите дълготрайни активи по дялови участия, ценни книги и предоставени заеми, като се състави списък на икономически свързани с длъжника лица и лицата, на които е предоставил заем ? Каква е структурата на краткотрайните на активи на дружеството по балансите към горепосочените периоди, като се състави списък на краткосрочните вземания и се посочат длъжниците, размера и падежа на всяко вземане ? Какви са към горепосочените дати: показателите за ликвидност: коефициент на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството; показателите на финансовата автономност: коефициент на финансовата автономност и коефициент на задлъжнялост; показателите на обращаемост на краткотрайните материални активи – времетраене на един оборот и брой на оборотите; коефициент на Алтман – непублични производствени компании и компании от възникващи пазари;  коефициент на Бийвър; периодите на събиране на вземанията и погасяване на задълженията ? Какви са финансовите резултати на дружеството по балансите към 31.12.2010 г., 31.12.2011 г., 31.12.2012 г., 31.12.2013 г., както и към датата на изготвянето на заключението ? Финансовите затруднения на ответника имат ли временен, траен или необратим характер ? В състояние е ли е бил ответникът да покрива краткосрочните си задължения за посочените периоди ? В случай, че към финансовите отчети на ответника не са включени публичните вземания, установени с доказателствата, приложени към молбата за откриване производство по несъстоятелност, да се даде алтернативно заключение по въпросите от т. 1 – 5, като тези публични вземания се вземат предвид при определяне на финансовото състояние на ответника”.

В определения от Съда срок търговецът не е внесъл определената сума за възнаграждение на вещото лице, поради което по делото не е представена съдебно – счетоводна експертиза, даваща отговор на поставените въпроси.

С оглед на това и на осн. чл. 161 ГПК, Съдът счита, че липсват достатъчно убедителни доказателства, установяващи по несъмнен и безспорен начин наличието на втората материална предпоставка за откриване производство по несъстоятелност на търговеца. 

Молбата се явява недоказана и следва да се отхвърли.

На осн. чл. 620, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 78, ал. 6 ГПК, търговецът следва да заплати държавна такса в размер на  250 лв.

С оглед изложените съображения и на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                                          Р   Е   Ш   И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  молбата на ЕТ „*** – В.К.”***, ЕИК ***, със съд. адрес с. ***, ул. „***” № 20, общ. Ген. Тошево, област Добрич, за откриване производство по несъстоятелност.

ОСЪЖДА ЕТ „*** – В.К.”***, ЕИК ***, със съд. адрес с. ***, ул. „***” № 20, общ. Ген. Тошево, област Добрич да заплати по сметка на ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД  държавна такса в размер на 250 лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВПИСВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВПИСВАНЕТО МУ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

                                              

 

                                              СЪДИЯ: