№ 15223
гр. София, 26.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110163208 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. А. А., чрез пълномощника адв. И.
Н., срещу „***************“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платени на ответника по
нищожни договор за потребителски кредит №******* от 03.06.2021г. и
договор за гаранция, сключен с „**********“, в размер на 2000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 21.11.2022г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 03.06.2021г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит №******* в размер на 3000 лева, платими на 12 равни
вноски, като бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 23% и ГПР в
размер на 49,11%. В договора било уговорено, че изпълнението на
задължението на кредитополучателя ще бъде обезпечено от „**********“ и в
същия ден ищецът сключил договор за гаранция с посоченото дружество при
уговорено възнаграждение в размер на 2790 лева. Излага твърдения, че е
платил по договора за кредит суми в общ размер на 5000 лева на ответника
„***************“ ЕООД. Поддържа, че горепосочените договори са
нищожни като противоречащи на императивни правни норми. В договора за
кредит не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно
общия размер на кредита, не били посочени и начина и сроковете за плащане.
Не бил посочен също ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя. Не
били описани и основните данни, послужили за изчисляване на ГПР. Бил
посочен грешен размер на ГПР, а действителният ГПР възлизал на 116%.
1
Била налице изначална невъзможност потребителят да осигури поръчител
или да му бъде отпуснат заем без поръчител, което водело до пълна
нищожност на процесния договор поради невъзможен предмет, както и
поради противоречие с добрите нрави. Единствената реална възможност на
потребителя да получи кредита била, като сключи договор за предоставяне на
поръчителство с посоченото от заемодателя лице. Сключеният договор за
поръчителство нямал за цел обезпечаване на заема, а единствено начисляване
на допълнителни разходи по кредита. Било налице уредено в ЗПК задължение
на кредитора преди сключване на договора за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава да откаже
сключване на договор. Поради това клаузата за обезпечаване на заема с
поръчителство се намирала в пряко противоречие със ЗПК, доколкото тази
преценка следвало да бъде извършена преди сключване на договора. Клаузата
била изцяло неравноправна и нищожна, тъй като била изцяло във вреда на
потребителя, не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до
неравновесие в правата на страните, както и не била индивидуално уговорена.
В нарушение за закона разходите по договора за поръчителство не били
включени в ГПР, въпреки че по същество представлявали печалба за
кредитора. Налице било противоречие с императивната разпоредба на чл.19,
ал.4 от ЗПК. Счита, че грешното посочване на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР, водеща до недействителност на договора. На
следващо място поддържа, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер
на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на
законната лихва при обезпечени заеми. На следващо място липсвал
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В договора било
посочено единствено, че сумата по кредита се дължи на дванадесет равни
погасителни вноски, като падежът на първата вноска е на 20.09.2017г., но
била посочена погрешно изчислена обща сума – 3690 лева, вместо реално
дължимата от 6480 лева, което водело до погрешно изчислен и посочен брой
и размер на погасителните вноски. Поради това поддържа, че клаузата не е
формулирана по ясен и недвусмислен начин и не позволява на потребителя да
2
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, като
нищожността на договора за потребителски кредит водела до нищожност и на
свързания с него договор за гаранция. При условията на евентуалност счита,
че са нищожни отделните клаузи от процесните договори. С оглед
изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 2000 лева, представляваща разликата
между чистата стойност на кредита и платените от ищеца суми въз основа на
нищожните договор за кредит и договор за гаранция, респ. въз основа на
нищожни клаузи от същите, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответникът „***************“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Е.Ц., е
депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1
от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Поддържа, че в договора са
описани лихвеният процент, съответно ГПР, както и на ищеца бил
предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, съгласно приложение №2 от ЗПК.
Към договора за кредит бил приложен погасителен план, в който ясно и
точно били описани всички дължими вноски, техните размери и падежи,
съответно размер на главница и лихва. Съотношението между главница и
лихва било посочено още в договора за кредит. Възнаграждението, което
ищецът се задължил да плати на трето лице, нямало как да бъде посочено в
погасителен план, тъй като не се дължало на „***************“ ЕООД.
Ищецът можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини,
включително с поръчителство от избрани от него физически лица. Нямало
как кредитодателят да включи сумата, уговорена между потребителя и трето
лице („**********“), тъй като същата не била известна на кредитодателя
преди кредитополучателят да избере начин на обезпечаване на отпуснатия
кредит. Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от лице,
различно от кредитодателя и този разход не се включвал в ГПР по кредита.
Необходимостта от обезпечение за кредитора се явявала следствие на
извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя.
Кредитополучателят бил уведомен предварително за изискванията на
кредитора и разполагал с достатъчно време да прецени кое от обезпеченията
3
може да предостави. Сключването на договора за гаранция не било
задължително условие за сключване на договора за кредит. Избраната
възможност от ищеца била направена при подаване на заявка за кредит,
поради което същата се явявала индивидуално договорена по избор на
потребителя. Оспорва твърденията, че сумата от 2000 лева е била заплатена за
погасяване на задължения по договора за кредит. Не било налице обогатяване
с посочената сума, тъй като същата била дължима по сключен с трето лице
договор за гаранция. Ответното дружество имало право да събира тези
задължения и имало правно основание да получи сумата, но тя не била част от
дължимите от ищеца суми по договора за потребителски кредит. Поради това
не било налице обогатяване на ответното дружество с платените суми,
свързани с договора за гаранция. Поради изложеното моли предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване твърдените основания за нищожност
на договорите, респ. на оспорените клаузи от същите; както и, че е заплатил
на ответника спорната сума, а ответникът следва да докаже наличието на
основание за получаване и задържане на сумата, както и фактите, от които
произтичат възраженията му.
Съдът намира предявения осъдителен иск за допустим, а исковата
молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание
чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.06.2023г. от 09.45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
4
обстоятелствата, че между тях е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит №******* от 03.06.2021г., по който ответникът е
предоставил на ищеца кредит в размер на 3000 лева.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да представи в заверено копие всички
документи, свързани с процесния договор за предоставяне на потребителски
кредит №******* от 03.06.2021г., като ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че
непредставянето на документите ще бъде преценявано от съда, съгласно чл.
161 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д..
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника с писмения
отговор доказателствени искания за допускане на СТЕ и за допускане на
допълнителни въпроси към ССчЕ, тъй като обстоятелствата за установяване
на които са направени тези доказателствени искания, не са спорни между
страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5