Присъда по дело №618/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 21 |
| Дата: | 3 април 2025 г. |
| Съдия: | Красимир Лесенски |
| Дело: | 20245220200618 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 30 април 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура
Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия П. А. П., роден на ... г. в гр.
Пазарджик, живущ в същия град, ул. „П.В.“ № 12, ет.6, ап.17, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ,
ЕГН: ********** за това, че на ... г. в с. Г., обл. Пазарджик извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, а именно напС.л З. Г. Б., нарекъл го
„мръсен С.нец“ и го ударил с юмрук в лицето, като му причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в травматичен оток в областта на лявата скула и
представляваща причинена болка - престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, както
и
за това, че на ... г. в с. Г., обл. Пазарджик противозаконно унищожил
чужда движима вещ- задно стъкло на лек автомобил „М. 3“ на стойност 562.21
лв. (петстотин шестдесет и два лева и 21 ст.), собственост на З. Г. Б. -
престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото му
обвинение. Не дава обяснения.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от
събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че
подсъдимият е извършил престъпленията, за които му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказания за всяко от деянията при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск и няма
конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Защитата пледира за признаване на подсъдимия за невиновен по
повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.1 НК, тъй като същото не е доказано
по безспорен и категоричен начин, а по отношение на обвинението по чл.216,
ал.1 от НК да се приеме, че се касае за маловажен случай. Излага доводи и
пледира в тази насока.
В правото му на лична защита подсъдимият изразява съжаление за
случилото се, но твърди, че не е удрял З. Г. Б.. В дадената му последна дума
подсъдимият заявява, че иска да не бъде осъден.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
1
Пострадалият З. Г. Б. живее в гр. С., но работи като анастезиолог в
болница „У.Х.“ в гр. П., като пътува с личен автомобил от дома си до
работното си място и обратно.
Сутринта на ... г. З. Б. приключил работа и тръгнал да се прибира към гр.
С., управлявайки личния си автомобил „М. 3“ с рег. № СВ .... Движил се от гр.
П. в посока АМ „Т.“. Около ... часа Б. стигнал до с. Г., обл. Пазарджик и спрял
на центъра, за да си купи кафе от намиращото се там заведение. Пред
заведението били разположени няколко маси, на които имало седнали
клиенти. Сред тях били свидетелите И. Р. М., Д. Б. Б., С. Н. М., Е. Е. Б. и Д. С.
П.. Заведението се намирало в непосредствена близост до уширение на пътя, в
което били паркирани няколко автомобила.
Б. си купил кафе от заведението, качил се в автомобила и потеглил към
изхода на уширението, за да се върне на главния път на с. Г.. От двете му
страни били паркирани автомобили като от дясната му страна били паркирани
напряко два автомобила, а от лявата му страна се намирал лек автомобил „Р.
Л.“ с рег. № ..., собственост на подсъдимия П. А. П.. Самият подсъдим бил
вътре в автомобила си. Автомобилът на подсъдимия бил паркиран обратно на
движението на Б.. Когато Б. достигнал до паркирания лек автомобил „Р. Л.“,
установил, че преминаването на автомобила му ще е затруднено, поради
оставеното тясно място. Б. преценил, че може и да мине, но решил да не
рискува да задере своят и паркираните автомобили и след като възприел, че в
спрелия на от лявата му страна автомобил има водач, решил да се обърне към
него, за да му каже да премести леко автомобила си напред и да се разминат
без проблеми. Тъй като двамата водачи се намирали един срещу друг, а
прозорецът на шофьорската врата на подсъдимия бил свален, Б. спрял
успоредно на него, свалил на свой ред прозореца си на шофьорската врата и
помолил П. да премести автомобила си малко напред, за да може да мине
спокойно. Подсъдимият П. отговорил, че няма да премести автомобила си, тъй
като мястото е достатъчно за преминаване. Тогава Б. се ядосал и му казал, че е
паркирал като селянин. Подсъдимият П. на свой ред също се разгневил и
двамата си разменили остри реплики, между които и псувни на майка. След
разменените реплики, Б. потеглил с много ниска скорост, за да не ожули
колата си между паркираните автомобили, както и тях самите. Преминал
няколко метра. В този момент подсъдимият П. излязъл от своя автомобил,
приближил се отзад до автомобила на Б. и с дясната си ръка ударил задното
панорамно стъкло на колата. Стъклото се счупило от удара. Б. спрял
автомобила няколко метра след това, за да види какво се случва. Подсъдимият
П. тръгнал отново към него и го напС.л пак, като според свидетелката Е. Б. му
казал „путка майка“. След това го нарекъл и „мръсен С.нец“. Според
намиращите се на място свидетели-очевидци П. бил много гневен и ядосан. П.
се доближил до предната лява врата на автомобила, която още била със
свалено стъкло и ударил с юмрук Б. в областта на лявата скула. Тъй като от
удара на стъклото си бил порязал дясната ръка, П. влязъл вътре в заведението
да се измие, след което си тръгнал с автомобила си.
2
Тъй като автомобилът на Б. бил застрахован, той подал сигнал на ЕЕН
112 за случилото се, за да получи документ за щетата от полицията. На място в
село Г. пристигнали свидетелите Н. Р. и И. Г., полицейски служители при РУ
на МВР Пазарджик. Пострадалият Б. обяснил на полицейските служители, че
подсъдимият П. е бил паркирал автомобила си неправилно, поради което е
възникнал скандал, в хода на който подсъдимият П. счупил задното стъкло на
автомобила на Б. и ударил самия Б. с юмрук в лицето. По лицето на Б.
полицейските служители не установили видими следи от наранявания. След
няколко минути на центъра на с. Г. се върнал подсъдимият П., който
потвърдил пред полицейските служители, че е имало скандал, като заявил, че
Б. го е пС.л на майка, а неговата майка била починала и затова е ударил колата
му и счупил прозореца, но отрекъл да е удрял самия Б..
След случая Б. се прибрал в С.. Същият имал малък оток и болка в
областта на лявата скула в продължение на няколко дни. Бузата му била
сцепена от вътрешна страна от зъбите му. Не потърсил лекарска помощ с
оглед обстоятелството, че той самият е лекар и преценил, че не му е
необходима допълнителна лекарска помощ. Поради тази причина не съобщил
и при обаждането си на тел.112, че има нужда от лекар и са му нанесени
телесни увреждания. Той откарал автомобила си в автосервиз, като счупеното
стъкло на автомобила било подменено за сметка на застрахователя му на
основание сключения застрахователен договор и представения документ от
полицията.
В хода на разследването е изготвена съдебномедицинска експертиза, от
заключението, на която е видно, че на З. Б. е била причинена лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в травматичен оток в
областта на лявата скула и представляваща причинена на пострадалия болка.
Според вещото лице травматичните увреждания са резултат от действието на
твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и отговарят да са получени
при удар с юмрук. Според ВЛ в съдебно заседание е по-вероятно ударът да е
бил нанесен с лява ръка.
В хода на разследването е изготвена и оценъчна експертиза, от
заключението на която е видно, че са причинени имуществени вреди в размер
на 562.21 лева, като е унищожено задното стъкло на лек автомобил „М. 3“.
В хода на разследването е изготвена и видео-техническа експертиза на
предаден запис от видеокамера, находяща се на мястото на инцидента.
Записът обхваща инцидента от самото начало до момента на спирането на
автомобила на Б. след счупването на стъклото от П.. Тъй като Б. е спрял на
място извън обхвата на камерата, не е заснет моментът на нанасяне на удар от
страна на П. в лицето на Б..
В хода на съдебното следствие бе допусната и изготвена съдебно
психиатрична-психологическа експертиза, като ВЛ - психолог и психиатър,
след като се запознаят с материалите по делото и след извършване на личен
преглед и беседа с подсъдимия да отговорят на поставения въпрос - дали на
3
инкриминираната дата подсъдимият е действал в състояние на физиологичен
афект. Вещите лица са категорични, че на инкриминираната дата не се
откриват обстоятелства и условия, които да сочат, че е било налице
физиологичен афект и действията на подсъдимия са били вследствие и
повлияни от него.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите З. Г. Б., В. Г.
Д., А. П.в П., А. Д. Б., Н. Л. Р., И. А. Г., И. Р. М., Д. Б. Б., С. Н. М., Е. Е. Б., Д. С.
П. и И. И. П., както и от писмените такива – - препис/извлечение от акт за
смърт, 2 бр. протоколи за предупреждение, уведомително писмо от Е.,
служебна Б.ежка, вносна Б.ежка, протокол за доброволно предаване, протокол
за предупреждение, писмо, уведомление от Е. с приложени документи, писмо
до Национална система 112, справка съдимост, характеристична справка,
декларация за семейно материално положение и имотно състояние.
Фактическата обстановка се подкрепя и от прегледания запис от камера в
съдебно заседание, както и прослушания запис от обаждане на тел.112,
приобщени по делото на дискове като веществени доказателства.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя и от заключенията на
допуснатите и изготвени експертизи по делото. Съдът намира, че ВЛ са
отговорили точно и компетентно на поставените въпроси, поради което
изцяло кредитира техните заключения.
Според съда събраните по делото доказателства, обсъдени в своята
цялост и поотделно, разкриват горепосочената фактическа обстановка, от
която е видно категорично времето и мястото на извършване на
инкриминираните деяния и участието на подсъдимия в тяхното извършване. В
тази насока основно са показанията на свидетелите-очевидци, които са се
намирали на мястото - З. Г. Б., В. Г. Д., А. П.в П., А. Д. Б., И. Р. М., Д. Б. Б., С.
Н. М., Е. Е. Б. и Д. С. П.. Техните показания се подкрепят и от показанията на
пристигнали на място впоследствие полицейски служители Р. и Г., които съдът
също кредитира. Тъй свидетелите, разпитани на ДП, не помниха определени
обстоятелства в хода на съдебното следствие и дадоха някои противоречиви
показания, по реда на чл.281 НПК бяха приобщени показанията им от ДП,
дадени в кратък период след случилото се, като след прочитането им, всички
свидетели заявиха, че поддържат казаното на ДП, поради което съдът
кредитира по отношение на констатираните противоречия показанията на
свидетелите, дадени на ДП, като ще изложи доводи по-долу.
Следва обаче тук още да се отБ.ежи, че реално не са налице съществени
противоречия в показанията на свидетелите по делото, както по отношение на
това, че подсъдимият е крещял и пС.л на инкриминираната дата, така и че е
счупил задното стъкло на лекия автомобил „М. 3“ при удар с ръка. Основните
противоречия по делото са в две насоки: от една страна касаещи поведението
4
на пострадалия Б. преди счупването на стъклото, конкретно репликите, които
е отправил към подсъдимия и от друга – дали подсъдимият също е пС.л и е
ударил с юмрук самия Б. в лицето, след като е счупил стъклото на автомобила
му.
По отношение на репликите на Б. са налице показанията на свидетелите
В. Г. Д., А. П.в П. и А. Д. Б., че лично са чули как Б. пС. на майка подсъдимия.
Макар и тези свидетели да са в известен смисъл заинтересовани от изхода на
делото (единият е син на подсъдимия, другият приятел на сина, а третият –
най-малкото познат на самия подсъдим), то самият Б. не отрича, че е
възможно да е употребил някакви нецензурни изрази. Ето защо съдът намира,
че Б. е напС.л подсъдимия на майка и му е казал, че е спрял като селянин.
По отношение на изречените псувни от подсъдимия – част от
свидетелите заявиха в съдебно заседание, че не са чули подсъдимия да пС.. В
същото време на ДП те са заявили категорично, че са чули псувни от страна на
подсъдимия и съдът кредитира показанията им от ДП. Тези показания, освен
че са дадени в много по-кратък период от време след случилото се,
кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства. Така
например от заключението на видео-техническа експертиза на предадения
запис от видеокамера, находяща се на мястото на инцидента, както и от
възпроизвеждането на самия запис в съдебно заседание се установява, че в
хода на случилото се част от присъстващите на мястото клиенти на
заведението - свидетели-очевидци, в хода на инцидента се обръщат към
мястото на инцидента, някои дори стават от масите и гледат натам, като
очевидно вниманието им е привлечено от случващото се. Според
свидетелката Е. Б. в хода на инцидента въобще не се е чувало какво точно
говори вътре в автомобила си пострадалият Б., като точните й думи бяха:
„Лекарят изобщо не е слязъл от колата, той вътре тихо си говори, ама
подсъдимият, като е нервен, че го е пС.л на майка и му каза ...“. При това
положение е видно, че след като Б. е говорил вътре в колата си тихо и
неговите думи не са били чути и възприети от свидетелите, то остава да се
направи извод, че вниманието на свидетелите е било привлечено към
инцидента от нещо друго. Това друго са били именно виковете на подсъдимия,
изречените от него псувни и обиди към Б. и съответно нанесения удар по
стъклото на автомобила на Б.. За съда не остана скрито, че част от свидетелите
-очевидци в хода на съдебното следствие се опитаха да омаловажат
действията на подсъдимия, като отрекоха да са го чули да пС., а някои от тях
дори заявиха, че било „нормално“, като Б. го е напС.л, подсъдимият да
реагира така и да счупи стъклото му. Съдът няма да обсъжда колко
„нормално“ е подобно поведение според свидетелите, нито ще се впуска в
теории защо всички свидетели, които живеят в село Г. и познават подсъдимия
по един или друг начин (дори и само по прякор), изведнъж рязко измениха
показанията си в хода на съдебно следствие, като изложиха малко по-различна
обстановка от това, което са заявили на ДП, преди въобще тяхната
самоличност да е била известна на самия подсъдим (това е станало едва при
5
предявяване на материалите от ДП). Важното е, че съдът намира, че заявеното
от тези свидетели на ДП отговаря на действително случилото, не само защото
тези показания на ДП са дадени много по-близо до инцидента във времето, не
само защото са много по-логични житейски, но и защото самите свидетели,
след прочитането на показанията им от ДП в съдебно заседание, заявиха, че
поддържат именно казаното на ДП.
По отношение на удара от подсъдимия в лицето на Б., съдът намира, че
категорично такъв е нанесен. Вярно, че част от свидетелите не са видели
нанасянето му, но това може да се дължи на различни субективни причини –
недобра видимост например към мястото на инцидента. Част от свидетелите
са видели замахването на П. към шофьорската врата на автомобила, но не и
самия удар, за което също е налице обективна причина да не го възприемат –
автомобилът е бил със затъмнени стъкла и е нямало видимост какво се случва
вътре в него. Вярно е също така, че нанасянето на удара е станало извън
обхвата на камерата, но от записа на последната може да се установи с
категоричност едно нещо – след удара по стъклото на автомобила и
счупването му, подсъдимият П. остава за кратко на мястото, където е ударил
автомобила. Б. продължава движението с автомобила няколко метра напред,
преди да спре. Едва след като автомобилът спира, подсъдимият тръгва и се
насочва към него отново от страната на водача. Тук изникват два въпроса – ако
не е искал да продължи да се саморазправя с Б., защо подсъдимият тръгва в
тази посока и какво точно е смятал да стори, тръгвайки натам. Очевидно е, че
към този момент самият подсъдим, дори и да е имал кръв по дясната си ръка,
нито е възприел това, нито е тръгнал да си спира евентуалното кръвотечение.
Точно обратното – подсъдимият не е имал намерение да гони автомобила на
пострадалия, ако той продължи движението си след удара и затова е спрял на
място. Виждайки обаче че Б. спира автомобила няколко метра след това, П. се
е насочил към него, конкретно шофьорската врата с намерение да продължи
саморазправата си с Б.. С оглед положението на движение на тялото му
спрямо автомобила, логично звучи и посоченото от ВЛ по СМЕ, че ударът с
юмрук в лицето на Б. най-вероятно е нанесен с лява ръка - точно тази ръка,
между другото, с която не е нанесен ударът по стъклото на автомобила и която
не е била наранена. Свидетелката Е. Б. например е категорична, че е видяла
как подсъдимият се приближава към прозореца на шофьорската врата на
автомобила на Б. и посяга с ръка, като не е видяла самия удар в лицето на
пострадалия. В тази връзка следва да се отБ.ежи, че действително Б. не е
съобщил на тел.112 за нанесения удар, но самият той обясни това в съдебно
заседание с обстоятелството, че е лекар и е преценил, че не му е необходима
медицинска помощ от друго лице. Следва да се отБ.ежи, че на пристигналите
на място полицейски служители Р. и Г., пострадалият Б. е заявил, че е бил
ударен от подсъдимия. Вярно е, че в хода на разпита им на съдебното
следствие полицейските служители не помниха това обстоятелство, но след
прочитане на показанията им от ДП, където са съобщили това, заявиха, че
поддържат казаното от тях на ДП.
6
Ето защо съдът кредитира показанията на свидетелите Н. Р., И. Г., И. М.,
Д. Б., С. М., Е. Б. и Д. П., дадени на ДП, тъй като те са ясни, логични, взаимно
се допълват, подкрепят се и от други събрани по делото доказателства, а освен
това голяма част от свидетелите по никакъв начин към момента на даването
им на ДП не са били заинтересовани пряко или лично от изхода на делото.
Техните показания на ДП следва да бъдат ценени като такива с висока
доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са
пряко възприети от тях и са дадени от лица, които не са заинтересовани от
изхода на делото.
При така събраните доказателства за съда е категорично установено, че
в инкриминирания ден П. не само е крещял, пС.л и отправял обиди към Б. с
репликите: „...“ (за която няма обвинение) и „мръсен С.нец“, но също така
ударил и счупил задно стъкло на лек автомобил „М. 3“, собственост на Б. и
нанесъл удар с юмрук по лицето на самия Б..
Така изложената фактическа обстановка води до следните правни
изводи:
С действията си подсъдимият П. А. П. е осъществил от обективна и от
субективна страна състав на престъпление по чл.325, ал.1 от НК и състав на
престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият на ... г. в с. Г., обл. Пазарджик е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а именно напС.л З. Г. Б.,
нарекъл го „мръсен С.нец“ и го ударил с юмрук в лицето, като му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток в областта на лявата
скула и представляваща причинена болка - престъпление по чл. 325, ал.1 от
НК.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на престъпния
състав. С ППВС 2/1974 г. са откроени различията между престъпния състав
по чл.325, ал.1 от НК и например т. нар. „дребно хулиганство“,
регламентирано в Указа за борба с дребното хулиганство, като са дадени и
формулирани примерни хипотези за действия, които именно грубо нарушават
обществения ред: хулигански прояви на обществени места, които могат да
доведат преустановяване на увеселение, хулигански действия, свързани с
посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда,
хулигански действия, водещи до повреждане или унищожаване на имущество.
Видно е, че от изложеното от върховните съдии, поведението на подсъдимия в
инкриминирания ден покрива дори тези примерни критерии – деянието е
осъществено на публично място – на улица в центъра на селото, пред
множество лица, които са се намирали там (включително и малолетните деца
на подсъдимия, на които с поведението си последният не само е дал „добър“
пример за подражание в бъдеще, но дори и по негова инициатива синът му бе
разпитан като свидетел по делото, за да обясни очевидно на съда, че баща му е
7
действал „правилно“ в инкриминирания ден, след като е бил напС.н от Б.),
налице е посегателство, както върху личността на пострадалия и нанасянето
му на телесна повреда, така и върху негово имущество и унищожаването му -
счупеното стъкло на автомобила, както са налице и нанасяне на обиди и
изричането на псувни. В конкретния случай инкриминираните непристойни
действия са грубо нарушаващи правовия ред и изразяват очевидно
пренебрежение към социалните ценности.
Пак в същото ППВС 2/1974 г., т.3 е посочено, че този вид мотиви
(хулиганските) не са несъвместими с „чисто личните”, от каквито се твърди,
че е бил ръководен подсъдимият, тъй като бил напС.н на майка, а последната
била починала една година преди това. Върховните съдии са посочили, че
съчетаване на хулигански мотиви с лични такива е не само психологически
възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното
хулиганство. В тази насока се е развила и съдебната практика през годините.
Така например Решение № 278 от 26.06.2014 г. по н.д. № 735/2014 г. на III НО
на ВКС върховните съдии са посочили, че вербалните пререкания и
влошените отношения, предхождащи престъпното посегателство, следва да
бъдат съобразени от решаващия орган при индивидуализация на наказанието,
но по никакъв начин не изключват деянието да е извършено по хулигански
подбуди. В подкрепа на подобен извод на съда е и най-актуалната практика на
върховните съдии по аналогични случаи. Така например в Решение № 136 от
18.04.2023 г. по н.д. № 183/2023 г. на I НО на ВКС се сочи следното: „В
конкретния случай подсъдимият е предприел нападение срещу пострадалия,
без да е бил поставен в състояние, което да е налагало да се отбранява или да е
бил провокиран от нападнатия по какъвто и да е начин, без даже да се познава
с него. Действително, в предхождащ инцидента момент подсъдимият е имал
конфликт със свидетеля… Неоснователно се счита от жалбоподателя, че
хулиганските подбуди следва да се проявят при всички случаи в хулигански
действия, различни от действията, в които се е изразило причиняването на
телесното увреждане (в този см. виж и т. 19 от ППВС № 2/57 г., изм. с ППВС
№ 7/87 г.). Нещо повече, противно на виждането на касатора, хулиганските
мотиви не са несъвместими с чисто личните (виж Р № 65/2010 г. на ВКС по
н.д. № 718/09 г., I н.о.)“. Извън изброените по-горе и посочени вече съдебни
актове, в подобна насока са и още множество решения на върховните съдии -
Решение № 56/2010 г. по н. д. № 711/2009 г., I НО на ВКС, Решение №
63/09.04.2021 г. по н. д. № 184/2021 г., III НО на ВКС и др. Видно е, че
възникналите пререкания, предхождащи обидите, псувните, счупването на
стъклото и нанасянето на удар в лицето на пострадалия не следва автоматично
да се приравняват на личен мотив и да изключват извършването на
хулиганство, когато от останалите събрани по делото доказателства, става
ясно, че с оглед публичното място, времето на извършването му,
извършването му в присъствието на множество хора, които са наблюдавали
агресията от страна на подсъдимия, индикират категорично за осъществено
деяние хулиганство от негова страна. Съдът намира за установени и доказани
8
всички елементи на престъпния състав по чл.325, ал.1 НК - подсъдимият се е
държал непристойно на обществено място и грубо е нарушил обществения
ред. На първо място категорично се установи, че П. е извършил непристойни
действия. Съгласно трайната и безпротиворечива съдебна практика, това са
онези действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни,
буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.
Обективното им проявление трябва винаги да бъде съпроводено от друг
допълнителен съставомерен признак – “грубо нарушение на обществения
ред”, в смисъл, че чрез действията си деецът трябва да изразява брутална
демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни,
обществени или лични интереси или съществено се засягат нормите на
нравствеността. Точно това е осъществил с поведението си подсъдимият на
инкриминираната дата. Безспорно и категорично се установиха хулиганските
действия на П., насочени към личността на Б. – пС.не, обиди, нанасяне на
удар. Съдебната практика по приложението на чл.325, ал.1 от НК също
изобилства от конкретни примери, квалифицирани като хулиганство. Между
тях са и решения, които директно касаят псувни и оскърбления на публично
място, дори и без нанасяне на удар. Имайки предвид горепосоченото съдът
категорично счита действията на П. в инкриминирания ден именно като
хулигански, грубо нарушаващи обществения ред.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като
непристойните му действия са ръководени от неговото явно неуважение към
обществото. А пак според съдебната практика последното е налице, когато
субектът „чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение
към личността“ – отново ППВС 2/1974 г. Непосредствената цел на П. е била
именно да наруши обществения ред и спокойствие, като демонстрира, че няма
да се съобразява с Б., който е поискал от него да премести автомобила си, за да
може да премине безпроблемно.
Причините за извършване на престъплението са именно незачитане на
установения в страната правен ред.
Съдът намира за установени и доказани всички елементи на престъпния
състав и по чл.216, ал.1 НК. От обективна страна на ... г. в с. Г., обл.
Пазарджик П. противозаконно е унищожил чужда движима вещ - задно
стъкло на лек автомобил „М. 3“ на стойност 562.21 лв./ петстотин шестдесет и
два лева и 21 ст./, собственост на З. Г. Б.. Изхождайки от действията на
подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието и
престъпния резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е
бил наясно, че се касае за чужда вещ и нанасяйки силен удар по стъклото на
автомобила, ще счупи последния, но въпреки това съвсем съзнателно той е
извършил посочено действие и по този начин е унищожил чуждата движима
вещ – задното стъкло на лекия автомобил „М. 3“.
9
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и на чуждото право на
собственост, както и желанието на подсъдимия по неправомерен начин да
накаже Б. за това, че го е напС.л.
Категорично няма как в случая да се говори за действия на подсъдимия в
инкриминирания ден в състояние на физиологичен афект. Освен, че в тази
насока е заключението на ВЛ по изготвената СППЕ, съдът намира, че
извършването на деянието по начина, по който е извършено от подсъдимия,
няма как да е продиктувано от силно раздразнение. Напротив, както се посочи
по-горе, извършването му е било ръководено от желание за респектиране на
пострадалия, брутална демонстрация, с която се изразява очевидно
пренебрежение към социалните ценности и чуждата собственост. Видно от
Решение № 175/14.04.2025 г. по дело № 212/2025 г. на ВКС: „Безспорно в
съдебната теория и практика се прави разграничаване между „физиологичния
афект“ и неговата правна оценка като „силно раздразнение“, предизвикано от
пострадалия с изброените в закона действия, водещо до приложение на
привилегировани наказателни състави в редица случаи. Състоянието на
„силно раздразнение“ като правно понятие не се покрива напълно с
психологично-клиничното понятие „физиологичен афект“, но изисква
установяването на афекта, като предпоставка за обсъждането на
допълнителните фактори, които биха довели до дефиниране на
психологическото състояние на извършителя като силно раздразнение“. В
случая именно от събраните по делото доказателства не се установява, че
поведението на подсъдимия е било вследствие на силно раздразнение. Както и
ВЛ изложиха - при наличието на афект подсъдимият не би се задоволил само с
нанасянето на един удар по самия пострадал. Според съда от доказателствата
по делото в много по-голяма степен е видно, че с действията си подсъдимият е
целял да демонстрира пред обществото (и особено пред неговите деца) своята
„правота“ във възникналия спор, че не е имало проблем със спирането на
посоченото място, да демонстрира своето превъзходство над Б. („мръсния
С.нец“), който има например по-нова и по-хубава кола, да демонстрира, че
подсъдимият не само не е нещо по-долу от него, като за целта покаже това,
което притежава той – груба физическа сила, но и по този начин да респектира
околните. Налице са само защитни твърдения, че подсъдимият се е ръководил
от силно раздразнение, че е бил напС.н на майка. Това може и да е бил удобен
повод за започване на скандала, но съдът е категоричен, че именно търсенето
на горния резултат, демонстрирането на сила, мощ и превъзходство, е било
водещото в действията на П..
Не е налице и маловажност на случая, независимо от стойността на
унищожената вещ. В практиката си ВКС многократно е застъпвал
становището, че преценката за маловажност е конкретна и тя се прави с оглед
цялата съвкупност от събраните по делото доказателства, като се вземат
предвид значителността на вредните последици, с мотивите и подбудите, с
данните за личността на извършителя. Върховният касационен съд
10
многократно е застъпвал позиция, че паричната равностойност на вредите от
престъплението е само един от критериите при оценката на конкретно
престъпление като маловажен случай, при това съвсем не определящ и
доминиращ. В конкретния случай доказаните по безспорен начин щети са
оценени на 562.21 лв. Вярно е, че това е под минималната работна заплата за
страната, но сумата сама по себе си не е пренебрежително малка. На следващо
място следва да се отчетат и мотивите на подсъдимия, по които съдът вече
разви доводи по-горе. Следва да се отБ.ежи, че няма как поведението на
подсъдимия в инкриминирания ден да бъде своеобразно разделяно на две
отделни и несвързани помежду си части. Вярно е, че подсъдимият е
осъществил поотделно съставите на две престъпления –хулиганство и
унищожаване на чужда вещ, но когато говори за маловажност само на едното
деяние, защитата на подсъдимия удобно пропуска извършването на другото
деяние, сякаш то не би имало значение за преценка за маловажността на
случая. С оглед цялостната преценката на фактите по делото, съдът достигна
до категоричен извод, че деянието на подсъдимия не представлява маловажен
случай. Извършеното от него не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид – налице
са вредни последици, които не са незначителни, самата щета е възстановена на
базата на застрахователен договор, сключен от самия пострадал и
подсъдимият лично няма никаква заслуга за това, а само чистото съдебно
минало на подсъдимия и балансираните (по-скоро положителни)
характеристични данни не представляват достатъчно основание за
квалифициране на деянието по чл.216, ал.1 от НК като маловажно.
По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1
от НК касаещи неговото определяне.
Съдът прецени като сравнително ниска обществената опасност на
извършените от подсъдимия деяния, което не са тежко престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 НК.
Съдът прецени като сравнително ниска и обществената опасност на
самия подсъдим, който е неосъждан, с предимно положителни
характеристични данни, работещ, семеен. Съдът прецени като смекчаващи
отговорността обстоятелства именно чистото съдебно минало, по-скоро
положителните характеристични данни, семейното положение и трудовата
ангажираност. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице. При
определяне и индивидуализация на наказанията за всяко от деянията съдът взе
предвид като смекчаващо вината обстоятелство и фактът, че подсъдимият е
бил напС.н на майка от пострадалия Б. преди извършването им.
По отношение на деянието по чл.325, ал.1 НК съдът не намира нито
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключително
11
такова, заради които и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се окаже
несъразмерно тежко. При тези данни и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимия наказание за
престъплението по чл.325, ал.1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1, вр. с чл. 42а, ал. 2,
т. 1 и т. 2, вр. с ал. 1 от НК - пробация при следните мерки за контрол и
въздействие:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца
при честота за явяване за подпис два пъти седмично и
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца.
По отношение на деянието по чл.216, ал.1 НК настоящият съдебен
състав не констатира многобройни смекчаващи вината обстоятелства, но
констатира наличието на изключително такова, поради което разпоредбата на
чл.55 от НК би могла да намери приложение – това е именно сравнително
ниската стойност на унищожената вещ. Тази стойност не е пренебрежително
ниска, за да доведе до маловажност на случая, както се посочи по-горе, но
следва да се приеме за изключително смекчаващо вината обстоятелство,
поради което при приложение на разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 2, б „б“, вр. с
чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, вр. с ал. 1 от НК съдът счита за най-адекватно
наказанието пробация при следните мерки за контрол и въздействие:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца
при честота за явяване за подпис два пъти седмично и
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
девет месеца.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът намира, че следва да наложи едно
общо най-тежко наказание измежду така определените, а именно пробация
при следните мерки за контрол и въздействие:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца
при честота за явяване за подпис два пъти седмично и
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
девет месеца.
Така определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта
на самите престъпни деяния и личността на дееца. Съдът намира, че едно по-
леко наказание не би могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от
НК.
При тези данни съдът намира, че така определеното общо наказание ще
изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение
на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането му подсъдимият ще има възможност да осмисли постъпката си, да
се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото. Така преценения период на наказанието пробация е
достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона –
12
да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления. Съдът е убеден,
че именно така определеното наказание ще изпълните целите, визирани в
чл.36, ал.1 НК, тъй като се касае за баща на две деца (едното към момента
непълнолетно и едното малолетно), който работи и се грижи за тях и на когото
категорично мястото не е в затвора за това, което е извършил. Така наложено
наказание пробация не му пречи да полага общественополезен труд поне на
територията на страната и да се грижи за своите две деца. В същото време
това наказание ще даде възможност на подсъдимия, полагайки труд, освен да
издържа семейството си, но и да заплати разноските по делото.
С оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия ще следва да се
възложат и сторените по делото разноски в общ размер на 3390,57 /три хиляди
триста и деветдесет лева и 57 ст./лв., от които сумата в размер на 707.65
лв./седемстотин и седем лева и 65 ст./, платима по сметка на ОД МВР
Пазарджик и сумата в размер на 2682,92 / две хиляди шестстотин осемдесет и
два лева и 92 ст./лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд Пазарджик.
Веществените доказателства - 2 бр. компакт дискове, находящи се по
делото, ще следва да останат по същото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13