Разпореждане по дело №307/2024 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по жалба на Ю. Н. Г. с [ЕГН] от [населено място], общ. Дулово, [улица], против Акт за установяване на публично държавно вземане № 19/04/1/0/00872/2/01/04/02, издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който е отказано на оспорващия изплащането на финансова помощ по Договор № 19/04/1/0/00872 от 10.12.2019 г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., прекратен е посоченият договор и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 194 749. 75 лева за изплатено междинно плащане по същия договор, ведно със законната лихва от датата на изтичане на определения срок за доброволно възстановяване..

В оспорения акт е посочено, че се издава въз основа на влязло в сила решение № 5553 от 08.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11952/2023 г. Изтъкнато е, че съгласно чл. 45, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03. 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. и съгласно чл. 6, ал. 4 във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 6 от подписания между страните договор за финансова помощ, не по-късно от един месец след изтичането на срока за извършване на инвестицията бенефициерът е следвало да подаде заявка за окончателно плащане. В конкретния случай срокът за подаване на заявката е изтекъл на 15.10.2021 г., но такава не е подадена. Органът е разгледал подробно задълженията на бенефициера, произтичащи от договора, свързани с отглеждането на животни и получаването на продукция от тях, констатирайки, че тези задължения не са изпълнени, въпреки, че е било извършено междинно плащане по договора. Посочил е, че всички инвестиционни разходи са били предназначени за целите на животновъдната ферма и предвид липсата на животни в животновъдния обект и неизпълнението на одобрените инвестиции, не са постигнати целите на проекта, което е основание да бъде търсено обратно извършеното междинно плащане и да бъде прекратен сключеният договор. Според органа това съставлява основание по чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 45, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., чл. 20 и чл. 19, ал. 7 във вр. с чл. 6, ал. 4 и чл. 14, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1 от сключения между страните договор, както и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители за отказ за изплащането на финансовата помощ и прекратяване на договора, както и за предприемане на действия по определяне на подлежащите на възстановяване суми, в който смисъл се е произнесъл след проведено производство по установяване на допуснатите нарушения на договора от страна на бенефициера.

В жалбата е изтъкнат довод за постановяване на акта в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя изложените фактически и правни основания от ответния орган, както и разпоредителната част на оспорения акт са идентични с тези по отменения АУПДВ № 19/04/1/0/00872/2/01/04/01, без да е установено нищо ново. Счита, че изложената конкретизация в мотивите на втория АУПДВ е използвана като средство за оспорване на правилността на решаващите мотиви на ВАС, изложени в постановения правораздавателен акт. Според жалбоподателя е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, като с оглед на тъждеството на произнасянето повторният АУПДВ е издаден в противоречия с влязлото в сила решение на ВАС. Поддържа се и довод за постановяване на оспорения акт в отклонение от чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. Моли се за отмяна на акта и за присъждане на разноските по делото.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК (Административно-процесуалния кодекс), във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Наредба № 9 от 21.03. 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. и чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание

Жалбата е подадена съгласно правилото от чл.152 ал. 1 АПК и при изпращането ѝ в съда ответният орган е представил административната преписка, като по допускането на събраните по нея доказателства и на приложените към жалбата съдът ще се произнесе в първото заседание – чл. 171, ал. 5 от АПК.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК на административния орган следва да се укаже, че е необходимо да установи съществуването на фактическите основания, послужили като основание за издаване на оспорения акт, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му.

Жалбоподателят следва да установи в процеса своите твърдения, базирани на факти, от които произтичат за него благоприятни последици, по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с чл.144 АПК. В случая като основание за прекратяване на договора е посочено, че в стопанството на жалбоподателя в релевантния за договора период не са отглеждани животни и не са изпълнени одобрените инвестиции. Това са отрицателни обстоятелства и в тежест именно на жалбоподателя е тяхното опровергаване чрез представянето на доказателства, установяващи наличието на изискуемия по договора брой животни и изпълнението на одобрените инвестиции.

Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 154, ал. 1, 157, ал. 1, чл. 159 и чл. 163 АПК съдът

Р А З П О Р Е Д И :

НАСРОЧВА съдебно заседание за 09.12.2024 г. от 14. 00 часа, за която дата да се призоват следните страни:

Жалбоподател: Ю. Н. Г. с [ЕГН] от [населено място], общ. Дулово, [улица], чрез адв. Т. С. от АК-Силистра;

Ответник по жалбата: Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София

ПРЕПИСИ от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл.138, вр. с чл.137 АПК, като ответният административен орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните най-късно в насроченото съдебно заседание да посочат и да представят нови доказателства, съобразно указанията по чл. 163, ал. 3 и чл. 170 АПК, съдържащи се в мотивите на настоящото определение.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на оспорване.