Решение по дело №8320/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 41
Дата: 7 януари 2022 г.
Съдия: Мартин Стаматов
Дело: 20213110108320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Варна, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110108320 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „****** ***, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. “П.” № ****, с която
претендира да бъде прието за установено по отношение на П. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. “Х.“ № **, че съществува вземането му, за което ч.гр.д. № ****г. по
описа на ВРС е издадена заповед за изъплнение по чл. 410 ГПК за сумата от 529,98
лева (петстотин двадесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) – неплатена цена
за доставени *** услуги по партида с абонатен № ***** в обект – имот, находящ се в
гр.В., ул. „Х.“ №** за периода от 05.04.2018г. до 22.06.2020г.; сумата от 72,08 лева
(седемдесет и два лева и осем стотинки) - сбор от обезщетенията за забава в размер на
законната лихва върху главниците по всяка от фактурите, в която са посочени, считано
от падежа им – 30 дни след издаването им до 12.03.2020г. вкл. и от 10.04.2020г. до
19.03.2021г. вкл.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 23.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Между ищецът, като доставчик и ответникът, като потребител
бил сключен договор при Общи условия за предоставяне на **** услуги до обект
находящ се в гр. В., ул. „Х.“ № **. Доставчикът изпълнил задължението си като
доставил през периода от 05.04.2018г. до 22.06.2020г. отвел и пречистил вода на обща
стойност 529,98 лева лв. по партида с абонатен номер № *******, за плащането на
1
която били издавани ежемесечни и/или сборни за определен период фактури.
Посочената във всяка една от тях цена не била заплатена в уговорения 30-дневен срок
от издаването им, поради което се дължи и обезщетение за забава. За събиране на
вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по
ч.гр.д. № ******г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът възразил и на заявителя били дадени указания да предяви иск. Претендират
се разноските, направени в исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от ответника, с който оспорва качеството си на потребител относно обекта за периода
посочен от ищеца. Сочи, че ответникът неправилно е вписан като титуляр на
партидата открита за имота. С Решение № 627/23.02.2012г. постановенопо гр. дело №
11609/2011г. на Варненски районен съд е допусната съдебна делба на недвижим имот
представляващ едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****** по ККНИ на гр.
В. находящ се в гр. В., ул. „Х." № *** със застроена площ *** кв. м. при квоти по ½

ид.ч. за П.Д. и П. Д. М., като наследници на баща им Д. М. К. Имотът като неподеляем
останал да се ползва от П. М., а след смъртта му от неговата дъщеря П. П. Д., ЕГН
********** и О. К. М., ЕГН **********, и двете им деца - П. М., ЕГН ********** и М.
М., ЕГН **********, които са с регистриран настоящ адрес на ул. „Х.“ №**.
Първоначално, след постановеното решение по делото за делба, ползваните *** услуги
на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер **** с титуляри П.Д. и П. Д. М.
като наследници на баща им Д. М. К. Впоследствие ответницата узнала, че тя, която
никога не е живяла или ползвала този имот е вписана като единствен титуляр на
партидата за ****услуги. Не оспорва фактурите по размер и по основание, и
дължимата лихва върху тези суми. Не оспорва показанията на водомера и липсата на
плащания по фактурите. В условията на евентуалност се моли да се приеме, че Д.
дължи заплащане на ½ от процесните фактури, доколкото задължението се явява
солидарно с останалите съсобственици на имота - наследници на П. М. Претендират се
разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 12373/2020г. на ВРС се установява издаването на
заповед за изпълнение в полза на „****** В.” **** против П. Д. Д., ЕГН ********** за
вземане включващо посочените в исковата молба суми.
От писмените доказателства – Общи условия за предоставяне на **** услуги на
потребителите от **** оператор и Решения № **** от ****. на *****, № *** от ***. на
КЕВР; № **** от ****. на ****, № **** от ****г. на ****, № **** от ***. на **** с
по два броя обяви; справка за недобора на частен абонат № ***** до *****г., решение
№ **** и решение № *****. постановени по гр.д. № 11609/2011г. на ВРС;
2
удостоверение за наследници с изх. № ****** ; удостоверение за постоянен и настоящ
адрес на О. К. М. ЕГН **********, се установява, че: от „********” *****, като
оператор на *****услуги са били публикувани общи условия за доставката им, които
са били одобрени от *****, както и приетите от дружеството цени на услугите. С
Решения постановени по гр. дело № 11609/2011г. на Варненски районен съд е
допусната и извършена съдебна делба на недвижим имот представляващ едноетажна
жилищна сграда с идентификатор ********** по ККНИ на гр. В. находящ се в гр. В.,

ул. „Х." № ***със застроена площ *** кв. м. при квоти по ½ ид.ч. за П.Д. и П. Д. М.,
като наследници на баща им Д. М. К. О. К. М. ЕГН ********** е с регистриран
постоянен и настоящ адрес в гр. В., ул. „Х.“ № ***считано от 21.05.2012г., като има две
деца - П. М., ЕГН ********** и М. М., ЕГН **********със същия настоящ адрес.
Към 10.05.2017г. регистрираните при оператор „******” *** задължения на
абонат П. Д. Д., ЕГН ********** за доставените услуги на адр. гр. В., ул. „Х.“ № ***
през периода 05.04.2018г. – 22.06.2020г. са на стойност 529,98 лв. главница и 72,08 лв.
лихва.
На основание чл. 146 ал. 1 т. 3 от ГПК са приети за безспорни обстоятелствата,
че за периода от 05.04.2018г. до 22.06.2020г. на адрес: гр. В., ул. „Х.“ № ***са били
доставени **** услуги на стойност 529,98 лева., както и че показанието на водомера
към дата 22.06.2020г. е било 533 куб.м.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане
произтичащо от чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът
да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената
материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане,
уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно
правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за продажба
на ВиК услуги, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на купувача,
както и падежа за плащането на дължимата цена. Респективно следва ответникът да не
е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение
на задължението си за плащане на дължимата цена по договора или наличието на
други правопогасяващи обстоятелства.
За настоящия казус, освен горецитираните норми, са относими и тези
3
регламентирани с Наредба № 4/14.09.2004г. на Министър на РР за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
По делото не се спори, че дружеството – ищец има качеството на оператор на
„****” услуги по см. на чл. 2 от Наредбата, както и че доставката им се регламентира
от договор при общи условия приети и влезли в сила по реда на чл. 8 от Наредбата.
Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен
договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае
потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието
на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че
условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни
отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на
оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се
конкретизират с договорите за предоставяне на услугите *****. От това следва, че за
заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл.3 и чл. 14 на Наредба
№ 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като ако
потребителят желае различни тези условия, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се
касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на
Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между
страните, които се уреждат от общите условия на доставчика. Спорно по делото е
качеството на ответника на потребител по см. на Наредба № 4/14.09.2004г. Според чл.
59, ал. 1 от Общите условия на "*****" /чл. 62 ал. 1от ОУ приети 2014г./., при смърт на
потребител - физическо лице, наследниците са длъжни в 30-дневен срок да подадат
заявление до *** оператора за промяна на партидата, а при липса на такова заявление
приложение следва да намери чл. 59, ал. 2 от ОУ приети 2006г. /чл. 62 ал. 1 от ОУ
приети 2014г./. - **** оператора служебно да промени партидата на името на
наследниците, които отговарят пропорционално на дела си, в случаите, в които няма
писмено споразумение между тях.
В случая не се спори, че ответникът е наследник на потребителя, на чието име е
вписана първоначално патридата – Д. М. К. ВРС намира, че страните са били
обвързани с валиден договор за доставка на **** услуги в жилището на ответника –
потребител по см. чл. 3 от Наредба № ******. и на чл. 2 от ОУ след смъртта на
праводателя му Д. М. К. Липсва твърдение, респ. доказване за извършено уведомяване
от него като нов абонат до водоснабдителното дружество по реда на чл. 9а от Наредба
№ 4/14.09.2004г. вр. чл. 59.1. от ОУ /62 ал. 2 от ОУ приети 2014г./. При това
положение не следва да се вмени във вина на оператора липсата на разпределение
съобразно чл. 23 от ОУ /чл. 25 от ОУ 2014г./ на потребяваните в процесния имот ****
4
услуги или неоткриването на партиди на отделните потребители. Видно от
гореизложените изводи, ответникът като абонат не е изпълнил нормативно уредените
си задължения да уведоми оператора за настъпилата смърт на неговия праводател –
предишен абонат. В конкретния случай ответникът се легитимира като съсобственик
на водоснабдения имот, освен по наследство, и по силата на съдебна делба. По делото
не се спори, че до процесния водоснабден обект в гр.В. са били доставени през
периода от 05.04.2018г. до 22.06.2020г. ВиК услуги в посочения в исковата молба
размер. Поради това ответникът следва да отговаря за това потребеление към
доставчика съразмерно на притежаваната от него 1/2 ид.ч. от имота. В т. см. е
съдебната практика – освен цитираната от ответника и решение по в.гр.д. № 1796 по
описа за 2015 г. на ВОС.
От това следва, че искът за главницата следва да се уважи частично до размер от
от 264,99 лева, представляваща дължимата от ответника съразмерно на правата му в
собствеността на водоснабдения обект, 1/2 от цената за доставени *** услуги през
периода от 05.04.2018г. до 22.06.2020г., за която са издадени фактури през периода от
22.11.2018г.- 23.0З.2020г., а за останалата част от вземането по тези фактури, искът е
неоснователен.
Предвид изхода на делото по иска за главница, следва частично да се уважи и
акцесорния иск за обезщетение за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до
12.03.2020г. вкл. и от 10.04.2020г. до 19.03.2021г. вкл., който е на стойност 36,04 лв. –
½ от претендирания.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното
им извършване - вносни бележки за държавни такси са в общ размер от 75 лв. Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на
100лв. Съразмерно на уважената част от исковете разноските са в общ размер на 87,50
лв. На осн. чл. 78 ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски, които
според списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ са за адвокатско
възнаграждение определимо по реда на чл. 38 ал. 1 ЗА в размер на 300лв., съразмерно
на отхвърлената част – 150 лв.
Съразмерно следва да се присъдят на страните и разноските по заповедното
производство в размер на 12,50 лева за ищеца и 25 лв. за ответника. /определени от
съда също по реда на чл. 38 ал.1 ЗА и формираната задължителна и незадължителна
съдебна практика за дължимите разноски в заповедното производство – пр.
определение постановено по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК по ч.т.д. №3074/2018г. на ВКС;
Определения по в.ч.т.д. № 14/2017г. на Апелативен съд – Варна, по в.ч.т.д. №
1854/2019г. на ВОС; по в.ч.т.д. № 199/2017 г. на ВОС, по в. ч. гр. д. № 123/2018 г. на
ОС Габрово и др./
5
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните „*******” ****, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „П.” №*** и П. Д. Д., ЕГН **********, че съществува част от
вземането, което е присъдено с издадената по ч.гр.д. № 4209/2021г. на ВРС заповед по
чл. 410 ГПК ДО РАЗМЕР НА сумите от: 264,99 лева - неплатена цена за доставени
**** услуги по партида с абонатен № ***** в обект – имот, находящ се в гр.В., ул. „Х.“
№ *** за периода от 05.04.2018г. до 22.06.2020г.; 36,04 лева - сбор от обезщетенията
за забава в размер на законната лихва върху главниците по всяка от фактурите, в която
са посочени, считано от падежа им – 30 дни след издаването им до 12.03.2020г. вкл. и
от 10.04.2020г. до 19.03.2021г. вкл.; ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 23.03.2021г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния претендиран размер от 529,98 лева
(петстотин двадесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) – неплатена цена за
доставени **** услуги по партида с абонатен № 1152012 в обект – имот, находящ се в
гр.В., ул. „Х.“ № *** за периода от 05.04.2018г. до 22.06.2020г. и от 72,08 лева
(седемдесет и два лева и осем стотинки) - сбор от обезщетенията за забава в размер на
законната лихва върху главниците по всяка от фактурите, в която са посочени, считано
от падежа им – 30 дни след издаването им до 12.03.2020г. вкл. и от 10.04.2020г. до
19.03.2021г. вкл.; ведно със законната лихва върху отхвърлената част от главницата, от
датата на подаване на заявлението – 23.03.2021 г. до окончателното й изплащане,
ПОРАДИ НЕОСНОВАТЕЛНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК П. Д. Д., ЕГН ********** да заплати
на „**********” ***, ЕИК ******* сумата от 87,50 лева, представляващи разноски по
настоящото дело и 12,50 лева разноски по ч.гр.д. № 4209/2021 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК вр.чл. 38 ал. 1 ЗА „******” ***, ЕИК
***** да заплати на адвокат Р.Д. от *** сумата от 150 лева – адвокатско
възнаграждение по настоящото дело и 25 лева – адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.
№ 4209/2021 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6