Решение по дело №293/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 3/11.02.2011 г., постановено по Г.д. № 353 по описа за 2010 г., Момчилградският районен съд е изменил размера на присъдената издръжка с решение № 91/23.04.2007 г. по Г.д. № 90/2007 г. по описа на РС –М., с което В. П. И. от Г.П., кв.”С.”, Б. вх.”В”, .3, А., с ЕГН * е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си Д. В. И. от Г.М., с ЕГН * чрез майката и законна представителка Т. Г. Х. от Г.М., с ЕГН *, като я е увеличил от 65 лв. на 100 лв., считано от 12.10.2010 г., ведно С. З. лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи същата. С. същото решение В. П. И. е осъден да заплати по сметка на РС – М. сумата в размер на 50.40 лв., представляваща държавна такса върху разликата на увеличената издръжка, като е постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът В. П. И., който го обжалва като необосновано, неправилно и незаконосъобразно. В жалбата си сочи, че не или съобразени неговите възможности и материално състояние при определяне на издръжката съгласно чл.143, ал.1 от СК. Не бил съобразен фактът, че бил безработен повече от половин година, както и прогнозата да не намери работа скоро. Не била взета предвид и представената декларация за доходите му. Не били отчетени реалните възможности на майката да осигурява издръжка на детето, тъй като същата получавала средномесечен доход над 735 лв. Моли съда да постанови решение, с кото да намали размера на присъдената издръжка на 75 лв. месечно. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба по изложени в представена писмена защита съображения.

Въззиваемият Д. В. И. е представил отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който моли съда да потвърди решението на Момчилградския районен съд. Твърди се, че първоинстанционният съд се съобразил с материалните възможности на ответника и в резултат на това постановил завишен размер на издръжката. Обстоятелството, че въззивникът не работел и издържал друго дете не било от категорията на тези факти, които определяли по-нисък размер на издръжката. Твърди се, че майката на въззиваемия не получавала месечна помощ по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗСПД. Първоинстанционният съд обсъдил потребностите на ищеца и обсъдил събраните по делото доказателства.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните в двете инстанции доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е частично основателна.

Предявен е иск по чл.150, във вр. с чл.143, ал.2 от СК за изменение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете. Ищецът сочи в исковата молба, че условията, при които била присъдена издръжката били изменени предвид възрастта и нарасналите му нужди за обучение и транспорт. Ответникът оспорва иска по размер като заявява, че може да заплаща издръжка в размер на 75 лв. месечно, предвид обстоятелството, че бил безработен, имал друго дете и задължения по кредити.

С решение № 91/23.04.2007 г., постановено от Момчилградския районен съд по Г.д. № 90 по описа за 2007 г. на същия съд е изменен размера на присъдената издръжка, която В. П. И. е осъден да заплаща на сина си Д. В. И., чрез неговата майка и законна представителка Т. Г. Х., от 45 лв. на 65 лв., считано от 28.02.2007 г., ведно С. З. лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или погасяващи същата.

От представените като доказателства по делото заверено копие от заверено копие от удостоверение за раждане № * с дата 25.08.1996 г., изд. от Община М., служебна бележка изх. № 328/04.10.2010 г., изд. от “Х.Б.” – Г.К., удостоверение изх. № 42/2010 г. от 08.10.2010 г., изд. от РП – М., удостоверение № 94ТТ2/28.04.2011 г., изд. от ДСП – Г.М., се установява, че въззивникът В. П. И. е баща на въззиваемия Д. В. И., роден на **.**.**** г., с ЕГН *, като същият е ученик от 8 А1 клас за учебната 2010/2011 г., като неговата майка Т. Г. Х. получава средномесечно възнаграждение в размер на 704 лв., като същата не получава месечна помощ за дете съгласно чл.7, ал.1 от ЗСПД.

Установява се също, че въззивникът В. П. И. има друго малолетно дете Радостин В. И., роден на **.**.**** г., като същият е регистриран като безработен, считано от **.**.**** г. и му е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 29.09.2010 г. до 28.01.2011 г. в размер на 6.00 лв. дневно.

По делото са представени като доказателства заверени копия погасителен план към договор за кредит на въззивника, фактура за дължима електроенергия, справка за дължима топлоенергия и удостоверение.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.150, във вр. с чл.143, ал.2 от СК е основателен и доказан до размера на 80 лв. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Безспорно е, че след постановяването на решение № 91/23.04.2007 г. по Г.д. № 90 по описа за 2007 г. на Момчилградския районен съд е налице изменение на обстоятелствата, касаещи нуждите на ищеца, който е ученик в осми клас и пътува ежедневно в друго населено място, което налага изменение на размера на присъдената издръжка. При определяне размера на дължимата от родителите издръжка съдът съобрази обстоятелството, че майката на ищеца Т. Г. Х. получава средномесечно възнаграждение в размер на 704 лв., докато бащата В. П. И. е регистриран като безработен, считано от 03.11.2010 г., като му е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 29.09.2010 г. до 28.01.2011 г. в размер на 6.00 лв. дневно. Съдът отчита и обстоятелството, че въззивникът има и друго малолетно дете, за което също следва да се грижи и да дава издръжка. Същевременно, обаче съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата или 60 лв. С оглед на това размерът на ежемесечната издръжка, която въззивникът следва да заплаща на въззиваемия съдът определя на 80 лв. месечно. Така определеният размер на месечната издръжка е съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите на бащата и с минималния размер на издръжката, предвиден в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Следва да бъде посочено, че родителят дължи издръжка не само когато е безработен, но дори и когато е неработоспособен – арг. от чл.143, ал.2 от СК. Що се отнася до изложения довод относно дължимата от въззивника електроенергия, то тези задължения са обичайни и не биха могли да обосноват твърдението за наличие на затруднено материално състояние. Същото се отнася и за заемите на въззивника, които следва да бъдат отчетени като доход, а не като разход, тъй като с получената сума са задоволени определени материални потребности на ответника. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан до размера на 80 лв., а решението на Момчилградския районен съд е неправилно в частта му относно присъдения размер на издръжката от 80 лв. до 100 лв. и като такова следва да бъде отменено а искът в тази част отхвърлен. При този изход на делото следва да бъде отменено решението и в частта му, с която въззивникът е осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката, като същата бъде намалена от 50.40 лв. на 50 лв. съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.7, предложение първо от ГПК, във вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Разноски за тази инстанция не се претендират от въззивника, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 3/11.02.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по Г.д. № 353 по описа за 2010 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която изменен размера на присъдената издръжка, която В. П. И. от Г.П., кв.”С.”, Б. вх.”*”, .3, А., с ЕГН * е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си Д. В. И. от Г.М., с ЕГН * чрез майката и законна представителка Т. Г. Х. от Г.М., с ЕГН *, ЗА РАЗЛИКАТА от 80 лв. до 100 лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. И. от Г.М., У.”М. В.” № *, А., с ЕГН * – непълнолетен, действащ лично и С. съгласието на майка си Т. Г. Х. от Г.М., У.”М. В.” № *, А., с ЕГН *, против В. П. И. от Г.П., кв.”С.”, Б. вх.”*”, .3, А., с ЕГН *, иск с правно основание чл.150, във вр. с чл.143, ал.2 от СК за увеличение размера на присъдена ежемесечна издръжка, ЗА РАЗЛИКАТА от 80 лв. до 100 лв. месечно, като неоснователен и недоказан.

ОТМЕНЯ решение № 3/11.02.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по Г.д. № 353 по описа за 2010 г. на същия съд, в частта, с която В. П. И. от Г.П., кв.”С.”, Б. вх.”*”, .3, А., с ЕГН * е осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка, ЗА РАЗЛИКАТА от 50 лв. до 50.40 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.