Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 22.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№292 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен
иск с правно основание чл.410 ал.1 от КЗ вр. чл.49 от ЗЗД.
В исковата молба са
изложени твърдения, че на 20.09.2018г. лицето Т.Х.А. управлявал лек автомобил
„Д Л”, с рег.№ *******, като се движел по републикански път**** в участъка между гр.**** и гр.****. Сочи се, че на
разклона за с.К автомобилът преминал през дупка на пътното платно, вследствие
на което настъпило произшествие и били увредени гума, джанта и тас на предното
дясно колело. Излагат се твърдения, че за горепосочения автомобил на
17.07.2018г. била сключена застраховка „Каско”, по застрахователна полица
№47041818504000012. Сочи се, че е подадено заявление в ищцовото дружество
и била образувана застрахователна
преписка, като бил направен оглед за установяване на вида на щетата и размера й
бил определен на 211,50лв., които на 03.10.2018г. били изплатени с платежно
нареждане на собственика на автомобила. Ищецът счита, че следва да се ангажира
отговорността на А „*****”, като се аргументира с това, че ПТП-то е настъпило по
пътен участък, част от републиканската пътна мрежа, за който АПИ не е изпълнила
задължението си да го поддържа или обезопаси и с това си бездействие е създала
предпоставки за настъпването му. Ищецът заявява, че поради това, че е изплатил
застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения и заявява
претенцията си срещу А „П***”. Сочи, че ответната агенция била поканена
от ищеца да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, но не
последвало плащане. С оглед гореизложеното ищецът отправя искане за осъждане на
ответника да му заплати сумата 211,50лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка "Каско", за виновно
причинени имуществени вреди на лек автомобил Д Л”, с рег.№ **** при ПТП от 20.09.2018г., при движение по републикански път **** в участъка между гр.**** и гр.***. Сочи се, че на
разклона за с.К, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът А „П***” е депозирала отговор на исковата
молба, в който заявява, че оспорва предявения иск като неоснователен по
съображения подробно изложени в отговора. Заявява, че в посоченият участък от
републиканската пътна мрежа е нямало наличие на неравности на пътното платно,
като в случая се касае за авария на ПТП, причинена поради неправилното му
управление от водача. Сочи се, че с оглед атмосферните условия, релефът на
местността, състоянието на пътя и конкретните условия на видимост, водачът е
длъжен да съобразява скоростта на движение съгласно нормата на чл.20 от ЗДвП.
Прави възражение, че щетите са настъпили в условията на съпричиняване от страна
на водача на МПС, който според ответника е имал възможност предварително да
възприеме опасността и да реагира своевременно, като намали скоростта, с която
се е движил, а при необходимост да спре. Моли съда да отхвърли предявения
иск. В условията на евентуалност,
ответникът прави искане да се намали обезщетението с ½ , поради
съпричиняване на щетата от страна на водача на МПС. Претендира разноски. В
отговора на исковата молба е направено искане по реда на чл.219 от ГПК за
привличане в производството на Община ****** в качеството на
трето лице-помагач на страната на ответника, като ответника се позовава на
сключен споразумителен протокол от 20.09.2017г., със срок на действие
01.01.2018г.-31.12.2018г. , сключен между него и Община ******** относно съвместно
финансиране и поддържане на републиканските пътища в чертите на гр.**** и гр.*** и приложение №1 от този протокол, като твърди, че
процесния участък от пътя попада в обхвата на споразумението.
С определение от 25.03.2019г., постановено в закрито
съдебно заседание, съдът е конституирал на основание чл.219 от ГПК в процеса
Община ****, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника А „П***”.
Третото лице-помагач е изложило становище, че пътния
участък, на който е възникнало ПТП не попада в границата на населеното място **** и не намра
приложение споразумителния протокол.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното заверено
копие на застрахователна полица №******* процесният лек автомобил е имал при ищцовото дружество валидна
застраховка „Каско Стандарт” със срок на действие 18.07.2018г.-18.07.2019г.
На 20.09.2018 г., при движение по
републикански път ****, в
участъка между **** и гр.****, на разклона за с.К, лицето Т.Х.А.,
при управление на лек автомобил „Д Л” с рег.№***** е преминал и попаднал в необозначена
неравност/дупка/ на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени
вреди по автомобила –гума, джанта и тас на предно дясно колело.
По делото е
предствена в заверен препис декларация за настъпване на застрахователно
събитие, подадена от лицето Т.Х.А. пред ищцовото дружество, в която е
декларирал обстоятелствата по настъпване на ПТП, както и декларация от
свидетеля Й.Д.Д. относно горепосочените обстоятелства по настъпване на ПТП.
Видно от
представения по делото опис на претенция №***** застрахователят е направил опис
на претенциите и уврежданията по автомобила-гума предна дясна за подмяна, тас,
преден десен за подмяна и боя, джанта стоманена пр.дясна-за подмяна.
Видно от документ за
банков превод, приложен по делото, на собственика на автомобила е изплатена на
03.10.2018г. сумата 211,50лв. по щета №****.
С регресна
покана ответникът е уведомен от страна
на ищеца, че последния встъпва в правата на увредения и е отправена покана за
заплащане на платеното от ищеца обезщетение в размер на 211,50лв.Поканата е връчена
на 22.11.2018г.
По делото е
представен отговор на поканата, в който ответникът е оспорил искането, с
твърдения, че не е имало неравности на пътя и, че водачът е следвало да
съобрази скоростта на движение.
Представен е списък
на републиканските пътища в страната, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура, одобрен с решение на МС.
По делото е
назначена и изслушана авто-техническа експертиза. Вещото лице инж. Н.А. дава
заключение, неоспорено от страните, според което ПТП е настъпило при нормална
пътна обстановка, в светлата част от денонощието, при нормална видимост, при движение на автомобила в посока север към
юг по платното за движение от гр.*** към гр.***, на път ****, до кръстовище за с.К, като
автомобилът попада в необезопасена супка, в резултат на което е настъпил удар с
предното дясно колело и в резултат на това са нанесени щети по
автомобила-деформирана предна дясна джанта, увредени тас и гума. Според
заключението пазарната стойност на причинените щети по автомобила към момента
на уврежданто възлиза на сумата 207,79лв. с ДДС. В съдебно заседание вещото
лице заяви, че при огледа на участъка, където е възникнало ПТП-то е установил
наличие на неравности по пътя. В съдебно заседание вещото лице добави, че при
движение с разрешена скорост, водачът на МПС е можел да спре или заобиколи
дупката, ако я забележи. Вещото лице заяви, че мястото на ПТП е част от
републиканската пътна мрежа, но не може да каже дали попада в населеното място
или извън него.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.Х.А., Й.Д.Д. и А Й Д..
Свидетелят А., разпитан каза, че миналата година, през месец септември, при
движение от гр.**** към гр.****, управлявал собствения си лек
автомобил „Д”, по пътя имало дупки и автомобилът преминал през дупка, която
била в дясно на пътното платно. Дупката била дълбока. Свидетелят каза, че
скоростта му на движение била около
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.410, ал.1 от КЗ, във
вр. с чл.49 от ЗЗД – регресен иск на
платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата е допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
За
да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да докаже на първо място съществуването
на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице към
момента на застрахователното събитие и заплащане на застрахователното
обезщетение на увреденото лице.
От представените по делото доказателства, в
т.ч. застрахователната полица, се установява съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и
увреденото лице – собственика на лек автомобил марка „Д Л” с ДК **** към датата на настъпване на застрахователното събитие.
От
представеното платежно нареждане се установява, че на 03.10.2018г. е заплатена
стойността на щетата от застрахователя на застрахованото лице.
Съгласно чл.410 ал.1 от КЗ,
застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които
застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното
поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на
причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно –
обезпечителна отговорност по чл.49 от ЗЗД на Агенция "Пътна инфраструктура".
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при
или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на
свои работници или служители, на които е възложил работа.
В настоящото производство не е спорно, че
участъка, където е възникнало ПТП е част от републиканската пътна мрежа и
представлява част от републикански път ІІІ-514.
Съгласно разпоредбата на чл.30
ал.1 от ЗП Агенция „Пътна Инфраструктура” осъществява дейностите по
изграждането ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗдвП лицата,
които стопанисват пътищата ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, а според
чл.167 ал.1 от ЗДв.П лицата, които стопанисват пътя сигнализират незабавно за препятствията по
него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В разпоредбата на параграф
1 т.19 от ППЗДвП е отбелязано, че „препятствие на пътя” е нарушаване цялостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества ли други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства в т.ч. свидетелските показания на свидетелите
А. и Д. се установи, че на пътното платно е имало нарушаване цялостта на
пътното покритие /дупка/, която е представлявала препятствие по смисъла на
цитираната разпоредба. Това обстоятелство се установи и от заявеното от вещото
лице, което при огледа е установило наличие на дупки в участъка, където е
възникнало ПТП. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д., досежно
твърденията, че на пътното платно, на мястото на ПТП няма дупки, доколкото
изложеното от свидетелката не кореспондира с останалите събрани по делото
доказатества, същото е в противоречие
със заяветото от останалите двама свидетели и вещото лице, а освен това не е
ясно дали констатациите,направени от служителите на ответната Агетнция се
отнасят за процесния участък от пътя. От показанията на свидетеля А. се установи,
че въпросното препятствие не е било обозначено и обезопасено с необходимата
маркировка.
В настоящото производство следва да бъде
установен фактическия състав на непозволеното увреждане, механизма на процесното ПТП,
настъпилите вреди и причинната връзка между ПТП и вредите. Не се спори, че ПТП
не е било посетено от органите на МВР и не е съставен протокол за ПТП, но съдът
намира, че в конкретния случай не е било задължително съставянето на протокол
за ПТП, тъй като към момента на ПТП е действала Наредба №Із-41 от 12.01.2009г,
съгласно чл.6 т.4 на която, когато повредите по МПС не са причинени от друго
ППС /какъвто е настоящия случай/ не е необходимо посещение на органите на МВР
на мястото на произшествието, както и не е задължително съставяне на протокол
за ПТП. В тези случаи при настъпване на застрахователно събитие застрахованият
е задължен да уведоми застрахователя съгласно Общите условия на договора за
застраховка, което не е спорно, че е направено в конкретната хипотеза. Съгласно
практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК /Решение №98 от 25.06.2012г на ВКС
по т.д. 750/2011г, ІІ т.о, „протоколът от ПТП не освобождава съда да изследва
механизма на настъпване на ПТП и с други доказателствени средства/, което
обосновава извод, че механизма на ПТП може да се доказва посредством всички
допустими от закона доказателствени средства.
В конкретния случай, независимо,
че не е съставен протокол за ПТП, съдът счита, че събраните по делото
доказателства- писмени, гласни и заключението на назначената авто-техническа експертиза установяват
настъпилото ПТП и причинените в резултат на ПТП вреди по автомобила. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели А.-
водача на МПС-то, който лично е възприел препятствието на пътя, както и
свидетелката Д., която е пътувала в автомобила и след произшествието е видяла
дупката на пътното платно. Изложеното от свидетелите в съдебно заседание
кореспондира с декларираните от същите непосредствено след процесното ПТП
обстоятелства пред застрахователя, както и с другите писмени доказателства и
заключението на вещото лице.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на вреда не може да се говори за
непозволено увреждане. В случая са налице материални щети – увредена предна дясна гума, тас и
джанта. От заключението на експертизата се установява, че щетите по увредения
автомобил могат да настъпят при преминаване
през посочената неравност на платното за движение. Вещото лице е дало
заключение за пазарната стойност на вредите към момента на ПТП, която според
вещото лице възлиза на сумата 207,79 лв.Това е размера на щетата под формата на
претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането,
подлежаща на обезщетяване от Агенция „П***” на основание чл.49 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника и трето лице за съпричиняване на вредите от страна на водача на МПС, с твърдения, че същия не се е съобразил с пътните условия и с нормативно регламентирани задължения по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. По делото не се установи, че водачът е управлявал автомобила със скорост над допустимата за движение извън населени места. Заявеното от вещото лице относно възможността водача да заобиколи дупката или да спре не почива на конкретни факти, а само на предположения за евентуално субективно възприемане на дупката. Освен това, по делото няма конкретни данни, че е съществувала възможност водача да избегне дупката, още повече, че същата видно от описанието дадено от свидетелката Д., е била с размери над един метър, имало е и друга дупка, което се установява от показанията на другия свидетел, и дори и да е възприета от водача, не е ясно дали е съществувала обективна възможност да я заобиколи, без да създава опасност за движението. Чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори, и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. За да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП за водача, е необходимо и ответникът да е изпълнил задължението си по чл.167, ал.1 от ЗДвП да сигнализира за препятствията по пътя. В този смисъл, липсата на надлежна сигнализация за неравностите по пътя, за което се събраха доказателства, води до извод, че от страна на водача не е налице неизпълнение на възникнало задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме обратното би означавало да се уважат противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието на ответника при изпълнение на посочените по – горе задължения по чл.30 ал.1 от ЗП, чл.48, т.1, б.”а” от ППЗП и чл.167, ал.1 от ЗДвП за поддържане на пътя в състояние, безопасно за движението и отстраняване на съществуващите неравности по пътното платно.
С
плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в
правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са
налице условията за ангажиране на отговорността ответната Агенция "П***" по
отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ. С
оглед изложеното, съдът намира претенцията на застрахователя за основателна и
доказана в размера, установен със заключението на авто-техническата експертиза,
а именно в размер на 207,79лв., а за разликата над 207,79лв. до пълния
претендиран размер от 211,50лв., иска се явява неоснователен и недоказан в тази част.
С оглед основателността на главния иск за сумата 207,79 лв., основателна се
явява и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на исковата молба/28.01.2019г./ до
окончателното изплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо
лице, разноски за свидетел и адвокатско възнаграждение, в общ размер 481,40 лв.,
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбата
на на чл.78 ал.3 от ГПК следва в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 7 лв.,
изчислени съразмерно с отхвърлената част
на иска.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А*** *** ЕИК *****, със седалище ******** да заплати на ЗАД “Б В И Г” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от изпълнителните директори Н
Д Ч и К Р сумата от 207,79 лв. /двеста и седем лева и
седемдесет и девет стотинки/, представляваща регресна претенция за платеното на
пострадал от ПТП застрахователно
обезщетение по застрахователна полица №*******17.07.2018г. за застраховка “Каско Стандарт” за причинени имуществени вреди от настъпило
на 20.09.2018г. на републикански път ****, в участъка между гр.**** и гр.****, на разклона за с.К, застрахователно събитие, за което е
образувана щета №470418181850194, ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба – 28.01.2019г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 481,40 лв. /четиристотин осемдесет и
един лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице, разноски за свидетел и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковата претенция, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над присъдения размер
от 207,79 лв. /двеста и седем лева и седемдесет и девет стотинки/ до пълния претендиран размер от 211,50 лв. /двеста и единадесет лева и петдесет
стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН в тази част.
ОСЪЖДА
ЗАД
“Б В И Г” АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр.******,
представлявано от изпълнителните директори Н Д Ч и К Р да заплати на А*** П*****, ЕИК ******, със седалище
гр.****** сумата от 7 лв. /седем лева/, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.
Решението е постановено при
участие на Община ****,
в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника А «П****» .
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните и на третото лице-помагач.
Препис от
решението да се връчи на страните и на третото лице-помагач.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: