№ 260235 / 4.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
04.06.2021 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV – ти граждански състав, в съдебно заседание при закрити врата на 13.05.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и с участието на прокурора.............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2838 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.
Ищцата, М.Б.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.А.,xxx, е предявила иск срещу: И.И.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
В исковата си молба твърди, че с ответника по този иск - И.И.И. сключили граждански брак на 10.07.2017 г., с акт за брак 0004/10.07.2017 г. съставен в Община Б., област М..
Бракът е първи по ред за двама им.
По време на брака си имат родени две пълнолетни деца и две непълнолетни деца, а именно: Н. И. И., родена на xxx г. в г. С., ЕГН xxxxxxxxxx; И. И. И., родена на xxx г. в г. С., ЕГН xxxxxxxxxx; Б. И. И., роден на xxx г. в г. М., ЕГН xxxxxxxxxx и Л. И. И., роден на xxx г. в г. М., ЕГН xxxxxxxxxx.
С ответника започнали съвместно съжителство още преди 20 години, а 17 години по-късно подписали граждански брак. Закупили си жилище в г. Б., ул. „ xxxx и преди една година се преместили в г. Б., на ул. xxxx , която е на родителите му и е семейното им жилище, тъй като е по-близо до магазините. Живота и с него не бил лек. През всичките години той нито бил добър партньор, нито пък отговорен родител за децата. Когато трябвало да се плащат сметки не се интересувал. Ток, вода, версии и др. заплащала тя. Същото се отнасяло и за възпитанието на децата, както и за нуждите им. Налагало се да крие пари от заплатата си, за да им купи нещо или да им даде, когато имат нужда, без той да знае, защото им казвал, ако искате пари за нещо, сами си ги изкарайте. Той самият се събирал с приятели почти всяка вечер, по често в къщи, пиел и следвал скандал. Скандалите помежду им ставали много често и пред децата. Обиждал я най-вулгарно както нея, така и децата. Примирявала се с това заради децата да не бъдат подигравани от другите , да имат дом и семейство, да са всички заедно, поне тя така си мислела. 3а повечето неща не знаели децата. За неговите изневери, за които научавала от жените, на които е предлагал пари и е бил с тях, дори и той самия си признавал. Понякога се случвало да удря и децата, когато стоят между тях, било да му се молят да не я бие или само за да ги разтърват. Ревнувал я. Никога не я оставял да излиза някъде сама до града, винаги с децата или с него.
След поредния скандал на 21.10.2020 г. го напуснала с детето си Б., а момичетата и малкия Л. преди това били на село и всички заедно се установили в село С., ул. „ xxxx , в дома на родителите И. По телефона я заплашвал, с искане да се върне в г. Б., че ще я отвлече, ще вземе малкото дете и ще го отвлече, ще я държи вързана и около седмица никой няма да знае къде е, ще я прибие, ще я заколи и др., поради което подала в РУ на МВР М. жалба с вх.№ 180800 - 13712/30.10.2020 г. за психически тормоз, защото се плаши от него, както за себе си, така и за децата. Също така се притеснява малкото дете Л. да не го вземе и да не и го върне. Може да заяви, че продължава и към днешна дата да я заплашва по телефона. Тя се страхува от него и не излиза никъде сама.
По тези причина липсва всякаква възможност да настъпи промяна в отношенията им с ответника към заздравяване на този граждански брак. Между тях липсва любов, взаимност, доверие и вярност, на основата на които би трябвало да се гради и съществува едно брачно съжителство.
За нея бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, като брачната им връзка не отговаря на предназначението си, съществува формално и напълно и окончателно опразнен от дължимото според закона и морала необходимо съдържание.
Моли съда да постанови решение, с което се прекрати брака им, сключен на 10.07.2017 г. в г. Б., област М., въз основа на акт за сключен граждански брак № 0004/ 10.07.2017 година, чрез допускане на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника;
Да се постанови малолетното дете Л. И. И., роден на xxx xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и непълнолетното Б. И. И., роден на xxx xxx, ЕГН xxxxxxxxxx след прекратяване на брака да живеят с нея - тяхната майка на адрес: с. С., xxxx община М., област М.;
Да се постанови, родителските права по отношение на малолетното дете Л. И. И., роден на xxx г. в г. М., ЕГН xxxxxxxxxx и непълнолетното Б. И. И., роден на xxx г. в г. М., ЕГН xxxxxxxxxx след допускане на развода да бъдат упражнявани от нея - тяхната майка;
Да се определи следния режим на лични отношения на другия родител - Бащата И.И.И. с детето Л. И. И., а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч до 18 часа и в неделя от 10 ч до 18.00 часа, без приспиване по местоживеене на майката, както и 10 дни през лятото което време не съвпада с платения и годишен отпуск;
Да се определи без ограничение режим на лични контакти на Б. И. И., роден на xxx г. в г. М., ЕГН xxxxxxxxxx с баща си, ответника по делото.
Да се осъди ответника да заплаща на нея, в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете, ежемесечна издръжка в размер на 165,00 лева, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в Съда, до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху тези суми, върху всяка просрочена, съобразно падежа й вноска.
Да се осъди ответника да заплаща за непълнолетният си син Б. И. И., роден на xxx г. в г. М., ЕГН xxxxxxxxxx , със съгласието на нея - неговата майка, ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в Съда, до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху тези суми, върху всяка просрочена, съобразно падежа й вноска.
Да се постанови, семейното им жилище, находящо се в г. Б., ул. ,,Пазарска" № 32, да се ползва след допускане на развода от ответника.
При сключването на брака не е променяла фамилното си име.
Да се осъди ответника да заплати направените от нея деловодни разноски – държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Направено е и ОСОБЕНО ИСКАНЕ: ЗА определяне ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ до приключване на производството по настоящето дело с влязло в сила решение.
Изискан е и представен на 14.12.2020 година Социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане” М., с вх.№ 264 102, депозиран в Районен съд М..
На 22.12.2020 година, с Определение № 260463, по реда на чл.323 ГПК, съдът е определил привременни мерки по отношение на детето Л. И. И..
Ответникът, И.И.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез назначения му особен представител адвокат В.К.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
На първо място, дължи да поясни, че няма контакт с ответника, поради което не може да вземе отношение относно фактическата обстановка по делото.
В ход по същество заяви, че са установени обстоятелствата, изнесени в исковата молба и е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака на страните, поради което и иска за развод следва да бъде уважен, тъй като е налице виновно поведение от страна на съпругът. Следва да се уважи и иска за предоставяне родителските права по отношение на децата с произтичащите от това последицИ.
Доказателствата по делото са писмени и гласнИ.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Между страните по делото има висящ процес, образуван по искова молба с правно основание чл.49 ал.1 от СК, за допускане развод и прекратяване брака между страните, като е направено искане съдът да се произнасе по въпроса за вина на съпругът за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Установено е от представените заверени копия на Удостоверение за раждане от xxx xxx, въз основа на Акт за раждане № 0017 от 13.01.2015 г., че на 08.01.2015 година е родено детето Л. И. И., с родители: М.Б.К.– майка и баща – И.И.И., от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0266 от 01.06.2004 година на Община М., че на 27.05.2004 година е роден Б. И. И., от същите родители, страни в процеса. Другите две момичета – Н. и Ивет са родени съответно през 2001 година и 2002 година и са навършили пълнолетие.
Страните са съпрузи, сключили граждански брак, признат единствено за официален такъв в Република България на 10.07.2017 година в град Б., обл.М..
Страните са живели на съпружески начала около 20 години, от което съжителство имат четири деца, като са сключили гражданския си брак през 2017 година.
Установи се, че са се разделили през месец октомври 2020 година и живеят отделно един от друг. Детето Л. е останало да живее с майката в дома на нейните родители в с.С., обл.М.. Бащата не е прекъсвал контактите с детето сИ.
Предявен е иск от съпругата, М.Б.К. за допускане развод и прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство, като се претендира да се установи вина за това, а именно, че е на съпруга и И.И.И..
Само майката претендира упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца Л. и Б..
Няма спор и относно обстоятелството, че ищцата, след поредния скандал на 21.10.2020 г. е напуснала съпруга си с детето си Б., а момичетата и малкия Л. преди това с двете си сестри заедно се установили в село С., ул. „ xxxx , в дома на родителите И. От тогава съпрузите са във фактическа раздяла.
Разпоредбата на чл. 49 ал. 1 от СК по своя социален смисъл предпоставя възникването на субективното преобразуващо право да се иска прекратяване на гражданския брак с развод, с наличността на такова порочно и съвършено неприемливо обективно негово състояние, което е довело до пълното му формализиране и невъзможност по какъвто и да било начин да се нормализират вече съпружеските отношения, за да се реализират всички семейни, нравствени ценности и цели, очертани в нормите на чл.14, чл. 15, чл. 17 от СК, а именно: уважение, доверие, разбирателство, взаимопомощ, обща загриженост за материалното благополучие на семейството, взаимност, съвместен живот и др. Разбира се практически много рядко в живота всички тези отношения, лични подходи, състояния, поведение и адекватна реакция съществуват едновременно и в някаква идеална и идилична хармония в едно семейство - винаги се срещат несъвместими елементи в характерите, интересите, възгледите, преценките и разбиранията на двамата съпрузи - въпросът опира до преодоляване на противоречията с търпение, компромис, великодушие и не проявен егоизъм, да се подтисне желанието за надмощие, налагане и доминиране в брачната връзка, но също така е вярно, че дори някой от тези ценности упорито и продължително да отсъства, това може да доведе до окончателен срив и безперспективност на брака, невъзможност от неговото по-нататъшно съхраняване и съществуване. В конкретния случай е ясно, че е налице пълна липса на дължимото от закона и морала горепосочено жизнено съдържание на брачната връзка между страните, тъй като в тяхното съзнание вече битува непреодолимо от субективно – волево гледище виждане - усещане за разделност, т.е. всеки живее вече сам за себе си, изразено в пълна липса духовно, емоционално, физическо и интимно общуване. Това несоциално, непълноценно и неприемливо състояние на брака между съпрузите показва същия като дълбоко и непоправимо разстроен, обезсмисля по-нататъшното му съществуване в правния свят, поради житейската му безпредметност и налага прекратяването му с развод като един единствено възможен и краен коректив - израз на идеята за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото. То е каузална и закономерна последица на продължителната социална, практически реална раздяла, обективно противостояща на моралната и правна повеля за съвместен живот, разрушила безвъзвратно устоите на брака и довела по естествен психологически път до душевно отчуждение между съпрузите и липса на съзнание за общност. Никой от тях не желае да промени това положение на разделност.
В тази връзка, искът с правно основание чл. 49, ал.1 от СК за развод, поради настъпило разстройство на брака, е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения, обич, грижовна мисъл и зачитане между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, отчужденост, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. От разпитаните свидетели, Б. М. К. и Н. И. И., които представят непротиворечащи се показания, се установява, че съпрузите действително са разделени от месец октомври 2020 година. Отношенията по време на цялото им съжителство не са били добрИ.
Установената между страните по делото отчужденост, които, макар и да са живели съвместно, са безразлични един към друг, не поддържат никакви физически и духовни отношения като съпрузи, които обстоятелства и факта, че всеки един от тях води живот отделно и независимо от другия, мотивира съда да приеме, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство между съпрузите. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от Семейния кодекс, която е в основата на брачната връзка и липсата на които означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях. Докладчикът достига до извод, че между страните не съществуват нормални съпружески отношения и че бракът им се е превърнал в една формалност. Установената фактическата раздяла и незаинтересованост от живота на другия е основание да се приеме, че този брак не би могъл да бъде заздравен. Не е налична основната предпоставка на брака и неговото запазване – съвместното живеене на съпрузите. Страните пребивават на различни адресИ. Между тях липсва и общата загриженост за материалното благополучие на семейството. Мотивиран от изложеното до тук съдът намира, че брачните отношения между страните са изпразнени от съдържанието, което влагат в тях законът /чл. 2, 14, 15, 17 и др. от СК/ и моралът. Установеното разстройство в брачната връзка на страните е непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения помежду им, поради бракът им се явява дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод.
Съобразно чл. 49 ал.3 от СК съпругата по предявен иск за развод е поискала съдът с решението за допускане на развода да се произнесе относно вината за разстройството на брака, съда намира следното:
Твърденията на ищцата за виновното поведение на съпругът и относно лошото му отношение към нея, се потвърдиха в цялост.
А събраните в процеса гласни доказателства, сочат на извършено брачно провинение от страна на ответника в насока на проявена ревност, лошо отношение, всяване страх, подчиняване, нанасяне побой, обиди, заплахи и уронване достойнството на съпругата му в продължение на много годинИ. Установи се безспорно твърдението за заплахи от страна на ответника спрямо ищцата и закани, липса на уважение, внимание и подкрепа, безотговорно отношение към нуждите, грижите, проблемите и радостите в собственото му семейство, както по отношение на ищцата, така и по отношение на родените деца. Тези обстоятелства се установиха без противоречие от страна на разпитаните в качеството на свидетели лица и са от съществено значение за установяване поведението и безотговорното отношение на съпругът. Текстът на чл.14 СК, озаглавен “Взаимност между съпрузите”, гласи: Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.” Подчертани са няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него.
Уважението е отношение на всестранно внимание и зачитане. Разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и поведение, на хармония и безконфликтност в брака и семейството. Общата грижа за семейството е от особена важност за изграждането на отношения не само на обич, разбирателство, толерантност, но и за материалното обезпечаване и добруване на създаденото вече семейство. Липсата на мисъл, грижа, ангажираност, отговорност към това семейство се счита също за брачно провинение. Лошото отношение, постоянните обиди, заплахи и унижения, също.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделенИ.
В тази връзка съдът намира, че за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака е виновен съпругът.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
В случая, при условие, че между родителите, които не живеят заедно не е постигнато съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с родителя и издръжката им, следва съдът да разреши възникналия спор.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, и на децата. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, режима на лични контакти с другия родител е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето, което е най-важното, съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.
Досежно това, кому да бъдат предоставени упражняването на родителските права върху родените от брака деца, съдът съобрази, следното:
Само майката е изразила желанието си да упражнява родителските си права; установено е, майката е безработна, че бащата работи, но не са ангажирани доказателства за получаваните от него месечни доходИ. В този случай основен критерий за решението при кого от двамата да живеят двете все още нанавършили пълнолетие деца и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самото дете. Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по г.д.№ 3/74 г., което не е загубило силата си понастоящем, и при действието на Семейния кодекс, в сила от 01.10.2009 г. Съобразно постановеното в него, съдът следва да извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личностИ. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен безспорен авторитет. Самата грижа към детето предпоставя освен отговорност, отдаденост, постоянна, всеобхватна, непрекъсната и цялостна грижа и внимание. Според посочената задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот.
В тази връзка следва да се отбележи, че едното от момчетата – Б. е непълнолетен, навършил 17 години, а Л. е навършил 6 години, към настоящия момент е малолетен. От събраните по делото доказателства е безспорно, че децата, от раждането си са отглеждани в семейна среда, от своите родителИ. Безспорно се установи, че след пореден скандал между съпрузите, майката е тази, която е напуснала семейното жилище в град Б. и от месец октомври 2020 година родителите са разделенИ. Двете момчета са при майка сИ.
При произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, съдът следва да спази правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето и във връзка с основното начало за поставянето на децата под закрилата на държавата и обществото /чл. 14 от Конституцията на Република България/, закрилата се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето, както и при кой от родителите децата ще се чувства по-добре. Съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение и не само следва да прецени твърдените на страна или направено доказателствено искане, но е длъжен да прояви активност при събиране на доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, които следва да бъдат подложени на решаваща преценка с оглед интереса на детето в спора между родителите, като служебно прецени и съответното доказателствено средство. Изготвените от специализираните държавни органи по Закона за закрила на детето становища и доклади са важно средство за попълване на делото с информация, необходима на съда при отчитане интересите на децата. Събраните в хода на производството доказателства дават насока на съда за най-добрата реална възможност и за преценка, на първо място - проявлението на родителския авторитет пред детето и взаимната привързаност между дете и родител. Съвкупното изясняване на факторите, повлияли на емоционалното и поведенческо функциониране при детето, е предпоставка за правилна оценка на конкретните обстоятелства. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права по отношение на детето. Тъй като родителските качества и проявлението им имат най-голямо значение, а емоционалната връзка и изграденият родителски авторитет пред детето - резултат от проявлението на тези качества, изборът на детето при кого предпочита да живее не следва да се игнорира от съда без състоятелни мотиви, следва да се прецени задълбочено и да се зачете.
Във възрастта, в която се намират двете момчета, в която се счита, че вече са създадени навици, са необходими още много знания, придобиване на умения, в която се внушават ценности и детето следва да се моделира, изгражда и напътства, за което безспорно са необходими и двамата родителИ. Когато отношенията между тях са добри, то и децата са спокойни, сигурни, уверени, усмихнати, щастливи, успяващИ. Всяко недоразумение, разменени хапливи упреци, неоправдани недоволства, натяквания и скандали в тяхно присъствие са недопустими и неоправдани, те рефлектират по много негативен и труден за тях начин за разбиране и преценка, принудени да бъдат поставени в отношенията между родителите сИ. Всичко е в семейството – най-вече примера, който се показва с отношенията между членовете му и авторитета, който са изградили и създали родителите. Действително, авторитета на родителите спрямо децата не може да бъде наложен, той се създава и извоюва, отстоява се постоянно. Изискват се взаимни усилия за изграждане на взаимоотношения на разбирателство, търпимост, толерантност, съчувствие и подпомагане, зачитане достойнството на всекИ. Във всичко това е любовта – като израз на всеотдайност, съпричастност, топлота, търпение и най-вече внимание. В тази връзка са и отношенията на поощрение, одобрение и стимулиране на децата, но и на порицание, на справедливо, спокойно откоригиране допуснати грешки, на надзор, контрол и изисквания, съвместими с възможностите и възрастта на детето, и най-важното и съществено е, да не се прекъсва емоционалната връзка между родители и деца. Тук не става въпрос и за угаждане, разглезване, прекалено задоволяване или опрощаване на допуснати грешки, с единствената мисъл да бъде обичан повече родителя и да се покаже като по-добрия. Но няма и друг кой, освен родителя, който търпеливо, спокойно, постоянно и преди всичко с поведението си да покаже кое е добро и кое зло, кое е правилно и кое неправилно, как да се реагира, какво да се направи, когато възникне проблем, как се преодоляват възникнали трудностИ.
В хода на производството се установи безотговорното отношение на съпруга и бащата, на безучастност, не желание, незаинтересованост, неглижиране, а цялата грижа и отговорност за децата е най-вече на майката, подпомагана от родителите сИ. Проявеното поведение на бащата, освен, че не е нормално, то е и неприемливо, неоправдано и не заслужено. Съдът е длъжен да коментира и изяснява причините за влошените отношения между родителите, то това е от много голямо значение и има тясна връзка за състоянието на децата, тъй като неминуемо рефлектира върху тях. Те са най-големия, безпощаден и точен барометър и са най-потерпевши от това, което се случва и се е случило пред очите им.
В конкретния случай, съобразено с всички доказателства по делото и по убеждение на съда, интересът на децата налага упражняването на родителските права да бъде възложено на майката. Съдът, като взе предвид родителските и морални качества на родителите, полагането на непосредствени грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на знания, навици, умения, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на децата, доверието и уважението, което съществува между майката и децата, фактът, че те живеят и понастоящем с нея, привързаността им, а така също и не се възпрепятстване контакта с бащата, намира, че в най-голям интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. Решаващ и единствен критерий за съда в случая е обективният интерес на децата, поради което и намира, че в конкретния случай, на настоящия етап в създадените отношения, майката е по-пригодна, която следва да поеме грижата за отглеждането и възпитанието им. Бащата обаче следва да има осигурена възможност за редовни контакти с децата си, за да не се допусне окончателно прекъсване на връзките помежду им и пълно отчуждение между тях, което не е в интерес на никого.
Същественото е, че личните отношения между родители и деца следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за поддържането им, без те да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Същевременно решението на съда не следва да изброява всички форми на лични отношения, а да предостави до известна степен свобода на преценка и избор на родителя и детето, като се има предвид и възрастта му. Независимо от това, на кого са предоставени за упражняване родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля, значение и отговорност за формиране и подпомагане развитието на детето и никой от родителите не може да бъде ограничаван за това от съда. Обичайното поведение на всеки родител е да действа в интерес на детето сИ. Той носи отговорност за своите действия и при липса на доказателства за злоупотреба, по тези въпроси следва да му се предостави свобода на преценка. Поддържането на лични отношения е жизнено необходимо не само за родителя, но и за детето. От една страна, личният контакт дава възможност на родителя да изпълнява своето естествено родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да участва в неговото възпитание, развитие, съзряване. Но този контакт е необходим най-вече за детето, което чувства естествена потребност да общува и с двамата си родителИ. Чрез личните отношения се избягва отчуждаването между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; осуетява се опасността от създаване в съзнанието на детето на неправилна представа за този родител, запазват се добрите чувства на детето към последния. Личните отношения приближават създадената обстановка до нормалната. Това позволява детето да изживее по-безболезнено разрива между родителите и липсата на единия от тях. Развитието на детето се извършва при условия, наподобяващи обикновените: при грижите, подкрепата и авторитета и на двамата родителИ. Всичко това е особено съществено за развитието на детето. Затова мерките за лични отношения трябва да обезпечават възможния най-широк контакт между родителя и детето.
Предоставянето на родителските права за упражняване по отношение на децата от майката, обуславя извода и за определяне тяхното местоживеене, което съгласно изискването на закона се постановява и в отделен диспозитив.
По отношение на издръжката, дължима от бащата:
Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а и възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, са установени с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на децата се вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. За задоволяване нуждите на родените деца от храна, облекло, и други ежедневно необходими разходи, макар и без луксозните такива, са нужни средства, които следва да се поемат от родителите им – страните по делото – съобразно доходите и възможностите им. Не са представени доказателства за доходите на бащата, а майката е безработна. Съобразно законовата разпоредба на чл. 142 от СК, съдът намира, че месечната издръжка, която двамата родители следва да осигурят за децата си следва да бъде не по-малко от 250 лева за всяко едно от тях. Съгласно чл. 140, ал.3 от СК тези суми следва да се разпределят между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата от страна на майката С оглед предоставянето на упражняването на родителските права върху децата на майката, то бащата следва да поеме частта от ежемесечните разноски по отглеждането им, като заплаща по 165.50 лева месечна издръжка за всяко едно от тях, считано от 04.06.2021 година, датата на постановяване на съдебния акт, тъй като с определените за привременните мерки е присъдена и издръжка за Л., дължима от 22.12.2020 г. Това е определеният минимум, под който не може да се слезе, тъй като издръжката за ненавършило пълнолетие дете се определя на ¼ от минималната работна заплата, приета за страната, която за 2021 година е от 650.00 лв. Останалите необходими средства ще се дават от майката, който ще продължи да полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на момчетата.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, от което са се разделили съпрузите, което е било на адрес град Б., обл.М., xxxx , се предоставя за ползване от И.И.И..
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Фамилното име при сключването на брака не е променяно от страна на съпругата.
При този изход на делото и на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на по 25 лв. или общо 50 лв., която такса се дължи при решаване на делото по иска за развод. Ответникът следва да бъде осъден да я изплати в полза на съда.
Ищцата претендира разноски за производството, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК. Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестен съпруг. В тази връзка, с оглед установената вина на съпругът за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, направените в хода на производството разноски от ищцата следва да се поемат от ответника.
При този изход на делото, се дължи по сметка на Районен съд М. държавна такса от 476.64 лв. за определения размер на месечната издръжка; 600.00 лв. за назначения му особен представител и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите и разноските, платими от ответника.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между М.Б.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и И.И.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 10.07.2017 година, с Акт № 0004 от 10.07.2017 година на Община Б., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има съпругът И.И.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
ОТНОСНО УПРАЖВЯНАНЕ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното и непълнолетни деца, местоживеенето им, издръжката и личните отношения
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНАВЯНЕТО на родителските права по отношение на малолетното дете Л. И. И., роден на xxx г. в г. М., ЕГН xxxxxxxxxx, на майката М.Б.К., ЕГН xxxxxxxxxx;
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНАВЯНЕТО на родителските права по отношение на непълнолетното дете Б. И. И., роден на xxx г. в г. М., ЕГН xxxxxxxxxx, на майката М.Б.К., ЕГН xxxxxxxxxx;
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата Б. И. И., роден на xxx г. в г. М., ЕГН xxxxxxxxxx и Л. И. И., роден на xxx г. в г. М., ЕГН xxxxxxxxxx, както следва: с.С., обл.М., xxxx в жилището, което обитават със своята майка.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата И.И.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и детето Л. И. И., роден на xxx г. в г. М., ЕГН xxxxxxxxxx, два пъти в месеца, през първата и третата събота и неделя, като детето се взема от дома на майката, в 10.00 часа и бащата следва да го върне пак там в 18.00 часа, без преспиване, по местоживеене на майката, както и 10 дни през лятото, което време не съвпада с ангажимент на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата И.И.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и детето Б. И. И., роден на xxx г. в г. М., ЕГН xxxxxxxxxx, без ограничения.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 162.50 лв. за детето Л. И. И., роден на xxx г. в г. М., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез неговата майка М.Б.К., ЕГН xxxxxxxxxx, считано от 04.06.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до 5-то число на текущия месец, до окончателното и изплащане, до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 162.50 лв. за детето Б. И. И., роден на xxx г. в г. М., ЕГН xxxxxxxxxx, със съгласието на неговата майка М.Б.К., ЕГН xxxxxxxxxx, считано от 07.12.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до 5-то число на текущия месец, до окончателното и изплащане, до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв от 200.00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в град Б., обл.М., xxxx , се предоставя за ползване от И.И.И..
НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата М.Б.К., ЕГН xxxxxxxxxx.
СЪПРУЗИТЕ, след прекратяването на брака не си дължат издръжка един на друг.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати на РАЙОНЕН СЪД М. държавна такса за допускането на развода и прекратяването на брака в размер на 50.00 лв.; 476.64 лв. за определения размер на месечната издръжка, 600.00 лв. за изплатеното възнаграждение за назначения му особен представител, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 625.00 лв. за направените в хода на производството разноскИ.
На основание чл.242 ал.1 предложение първо ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: