№ 2011
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110126352 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от (фирма)”
ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: (адрес) срещу М. П. П., ЕГН
********, с адрес: (адрес), с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422,
във връзка с чл. 124 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК с искане
съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1 700, 28 лв. – главница, представляваща цена на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 18.01.2021г.
до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2582/2021 г. по описа на СРС, 154
състав. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба не е постъпил
отговор от ответника. С допълнителна молба ответникът е заявил, че е заплатил всички
дължими към ищцовото дружество суми. С молба от 25.08.2021 г. (фирма) заявяват, че
всички дължими по делото от ответника М.П. суми са заплатени, включително и сторените
съдебни разноски.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни материални права при твърденията да е
налице възникнало договорно отношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
Ищецът твърди, че ответникът притежава качеството потребител в хипотезата на
разпоредбата на чл.153 ЗЕ, тъй като е клиент на топлинна енергия в смисъла, който закона
свързва с това качество по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: (адрес).
Ищецът твърди още, че доставял до процесния имот топлинна енергия на ответника, която
не била заплатена на обща стойност за сумата от 1700, 28 лв. – главница, представляваща
1
цена на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 18.01.2021г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
2582/2021 г. по описа на СРС, 154 състав.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
въз основа на което било образувано ч.гр. дело № 2582/2021г. по описа на Софийски
районен съд, 154 състав.Искането е уважено и в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение по отношение на М. П. П., ЕГН ********.
Срещу издадената заповед е постъпило възражение в законоустановения срок, поради което
съдът с оглед задължението си по чл.415, ал.1 ГПК е указал на заявителя, че разполага с
възможността да предяви иск за установяванe на вземането си, предмет на заповедта за
изпълнение. Ищецът е подал в срока по чл.415,ал.1 ГПК настоящия иск с предмет
оспореното вземане.
Ищецът основава исковете си на твърдението, че ответникът има качеството потребител по
отношение на процесния имот и за периода, предявен пред съда. Твърди, че ответникът бил
обвързан от действащите през процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от (фирма)“ ЕАД за клиенти в град София, като се позовава
разпоредби от същите, в които са уредени правата и задълженията на страните, редът за
измерване, отчитане, разпределение и срокът за заплащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си за доставка на топлинна
енергия в съответно на задълженията си количество и качество, както и за публикуване в
официалния си сайт на съответно дължимите суми за всеки отделен месец, като за
незаплащането в срок е начислявал лихва от деня следващ съответния месец на доставка.
С определение № 9992 от 02.12.2018 г. съдът съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест по делото е указал на ищеца, че следва да установи при условията
на пълно и главно доказване, че спорните права на вземанията са възникнали в твърдения
обем, въз основа на правоотношения, които обвързват страните и създават задължение за
доставчика да престира стока и/или услуга в размер на процесните суми, както и че е
фактурирал същата съобразно действащите през процесния период нормативни изисквания,
което да обвързва ответника и съобразно което по отношение на него да е възникнало
задължение да заплати на процесната сума. Ответникът при разпределената му
доказателствена тежест следва да докаже погасяването на претендираното от ищеца
вземане. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главно вземане
и изпадане в забава на ответника.
С молба от 06.08.2021 г. и молба – уточнение от 15.12.2021г. ответникът е заявил, че в
изпълнение на сключено между страните споразумение са изплатени предявените вземания,
както и разноските, сторени от ищеца в заповедното производство, а също и държавната
такса за исковото производство. Препис от молбите е връчен на ищеца за становище.
В съдебно заседание, проведено на 16.02.2022г. ищецът изразява становище, че
2
задължението е погасено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева при твърдения, че окончателното плащане на задължението e настъпило
след завеждане на иска, следователно ответникът дал повод за завеждането му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
В производството е приложено ч.гр.д. № 2582/2021 г., по описа на Софийски районен
съд, 154 състав, от което се установява, че по депозирано от ищеца (фирма)“ ЕАД заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, искането по което е уважено, в полза
на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
24.01.2021 г., с която е разпоредено ответникът да заплати сума в размер на 2757,26 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. , сума в размер на 465,52 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 31.12.2020 г. , сума в размер
на 32,31 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от
01.02.2018 г. до 30.04.2019 г. , както и сума в размер на 7,05 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, а също
държавна такса в размер на 65,24 лв. и възнаграждение на юрисконсулт в размер на 50,00
лв.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо, че между
страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което задължение на
ответника да заплати сумите, посочени в заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
2582/2021 г. по описа на СРС, 154 състав.
За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца е да установи: 1)
съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от страна на
ищеца на задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния
период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и 3) изискуемост на вземането
– изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. В тежест на ответника при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
По делото не се спори, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост (в която се намира той) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са
физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
3
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Неформалният характер на правоотношението е регламентиран в законова разпоредба, която
обвързва потребителите. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от Закона). В случая несъмнено е, че
общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г.
С молба от 06.08.2021 г. и молба – уточнение от 15.12.2021г. ответникът е заявил, че в
изпълнение на сключено между страните споразумение са изплатени предявените вземания,
както и разноските, сторени от ищеца в заповедното производство, а също и държавната
такса за исковото производство.
В съдебно заседание с оглед изразеното от ищеца признаване на направените плащания по
отношение на главницата и мораторната лихва, съдът намира, че погасяването на
претендираните задължения е факт, който следва да бъде съобразен по реда на чл. 235, ал. 3
от ГПК. С този аргумент, предявените от (фирма)“ ЕАД срещу М. П. П. искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса, без да се обсъждат другите
обстоятелства по делото и доказателствата свързани с тях.
По разноските:
Доколкото погасяването на предявените от ищеца с исковата молба претенции е настъпило в
хода на съдебното производство по предявените установителни искове, т.е. ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, същият следва да понесе направените от
ищеца (фирма)“ ЕАД разноски.
Разноски за заповедното производство ищецът не претендира, тъй като същите са заплатени
от ответника, който факт съдът съобразява по чл. 235, ал. 3 ГПК, с оглед на което такива не
следва да бъдат присъждани на ищеца. Изложените аргументи са важими и за заплатената
държавна такса за разглеждането на исковете в настоящото производство, тъй като същата е
възстановена извънсъдебно от ответника на ищеца.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й от ДВ, бр. 8 от 2017 г. в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Към момента на приключване на
устните състезания в сила е била последната редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр. 8 от 2017
г.). Следва да бъде съобразен актуалния текст на закона, като на основание чл. 78, ал. 8 от
4
ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, приета на основание чл.
37 от Закона за правната помощ, съдът определя в полза на ищеца да бъде присъдено
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 лева в исковото производство.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (фирма)" ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в (адрес) , срещу М. П. П., ЕГН **********, с адрес: (адрес) установителни
искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че последният дължи на дружеството сума в размер на 2757,26 лв. –главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. , сума в размер на 465,52 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 31.12.2020 г., сума в размер на
32,31 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от 01.02.2018
г. до 30.04.2019 г. , както и сума в размер на 7,05 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение), поради погасяването им чрез плащане.
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН **********, с адрес: (адрес), да заплати на (фирма)” ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление в (адрес) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 100 лева (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5