Присъда по дело №99/2024 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 38/15.04.2024 година по НОХД № 99/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия М А А (M A A), роден на 01.01.2003 г. в гр.Газа, Палестина, е
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на
28.02.2024 г., в района на гранична пирамида № 263, намираща се в землището на с. Лесово,
общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият е променил
адреса си без да уведоми съответните органи. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2
във вр. чл.269, ал.3, т.1 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки че
неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото
и правото му на защита в настоящото производство е надлежно обезпечено, посредством
участието на назначен му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в
производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин както от
обективна, така и от субективна страна. С оглед обстоятелството, че подсъдимия не е
осъждан, а от друга страна обстоятелството, че престъплението за което е привлечен към
наказателна отговорност е с висока степен на обществена опасност прокурорът предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, което
на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години, и наказание глоба.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Г Г от АК – Ямбол в хода на съдебните
прения изразява становище за доказаност на обвинението, пледира при определяне на
наказанието на подзащитния му съдът да вземе предвид направените от последния
самопризнания в хода на досъдебното производство. Счита предложеното от прокурора
наказание за справедливо и съответно на целите на чл.36 от НК.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е М А А (M A A), роден на 01.01.2003 г. в гр.Газа, Палестина, с
начално образование, без документи за самоличност.
Подсъдимият М А А (M A A) пребивавал в Република Турция от около осем години.
Същият желаел да отиде във Федерална република Германия при свои близки роднини. Тъй
като не притежавал надлежни документи, даващи му право да влезе във Федерална
република Германия или друга държава на територията на ЕС, подсъдимия се свързал с
неустановено лице, което срещу парично възнаграждение се съгласило да му помогне, не по
установения от закона ред, да влезе в република България, като част от пътя на подсъдимия
към Федерална република Германия. В изпълнение на договореното на 28.02.2024 г.,
подсъдимия, като част от група от пет лица, всички имащи намерени да влязат в република
България, всички водени от неустановено по делото лице, достигнал до възпрепятстващото
съоръжение на турско-българската границата. Водачът на групата, с помощта на ножица
направил срез във възпрепятстващото съоръжение на държавната ни граница в района на
263 гранична пирамида, попадаща в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол. На
28.02.2024 г. около 14.45 часа подсъдимия, преминал през получилия се отвор във
възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница, като по този начин влязъл от
република Турция в република България в района на 263 гранична пирамида, находяща се в
1

землището на с.Лесово, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. При
влизането си в страната подсъдимия не носел документи за самоличност, нито е притежавал
документи даващи му право да влезе в република България. Четиримата спътника на
подсъдимия също преминали през възпрепятстващото съоръжение, а водача им останал на
територията на република Турция. След това подсъдимия и спътниците му заедно
продължили движението си на територията на република България. Влизането на петте
лица, между които и подсъдимия било констатирано от локалният координационен център
/ЛКЦ/ при ГПУ – Елхово. След получен сигнал от ЛКЦ при ГПУ - Елхово четирима
полицейски служители, между които и св. Г Б - полицай в РД ГП – Елхово, ГПУ – Елхово
посетили мястото където било констатирано нарушението на държавната граница. След
проведени оперативно-издирвателни мероприятия в района на 263 гранична пирамида
подсъдимия и другите четири лица били установено на около 500 метра от 263 гранична
пирамида, задържани и отведени в място за временно настаняване в ГПУ - Елхово. При
обиска на подсъдимия при задържането му в същите на са били намерени документи за
самоличност, както и такива, даващи му право да влезе на територията на Република
България, нито в последствие подсъдимия е представил такива.
Видно от писмо изх.№ П-08-3/03.04.2024 година на ДАБ при МС и писмо рег. №
536400-30286/08.04.2024 година на Дирекция „Миграция“ при МВР подсъдимия М А А,
роден на 01.01.2003 година в гр. Газа, Палестина е бил регистриран в ТЦ – с. Пъстрогор на
14.03.2024 година като Н А, роден на 01.01.2003 година, гражданин на Мароко, ЛНЧ ***.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля Г Б, дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, в частта им касаеща
обстоятелствата относими към времето на влизането му и пребиваването му на територията
на република България кореспондират с останалите доказателства, поради което се
кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето на извършване на
деянието, както и относно формата на вината. Обясненията на подсъдимия относно
причините за извършване на деянието, доколкото не се опровергават от останалата
доказателствена съвкупност също се ценят от съда с доверие. Показанията на разпитания
свидетел са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с
останалите доказателства, дадени са от лице незаинтересовано от изхода на делото, поради
което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към времето, мястото и механизма
на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след
влизането му в република България. Писмените доказателствени източници като редовни от
външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от
съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият М А А (M A A), роден на 01.01.2003 г. в гр.Газа, Палестина
/регистриран в ТЦ – с. Пъстрогор на 14.03.2024 година като Н А, роден на 01.01.2003
година, гражданин на Мароко, с ЛНЧ ***/, е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 28.02.2024 г., в
района на гранична пирамида № 263, намираща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово,
обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България,
2

без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият М А А (M A A) е осъществил фактически действия
по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед произхода му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетел Б. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава от Европейския съюз –
Федерална република Германия, преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата, от където осъществява фактическото си преминаване
на държавната ни граница, а именно в Република Турция, в която подсъдимия е пребивавал
в продължение на осем години е бил преследван заради своите убеждения или дейност в
защита на международно признати права и свободи. Начина на придвижване на подсъдимия
в република България – укривайки се от органите на власт, както и неносенето на документ
за самоличност, с който да удостовери самоличността си, също е индиция за липсата на
намерение у подсъдимия влизането му в страната ни да е с цел да се ползва от правото си
на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са
налице основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия за виновен в престъпление по
чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
3

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, младата му възраст и направените от
него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване
на обективната истина по делото.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието една година лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач са за сметка
на органа който ги е направил. Поради това, на основание посочената законова разпоредба
от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в хода на
досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа, който ги е
направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	38
Дата:	15 април 2024 г. (в сила от 1 май 2024 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20242310200099
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 март 2024 г.

Присъда по дело №99/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите