№ 1249
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500531 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. Н. С. срещу решението на СГС, І-7 състав от
18.11.2019г. по гр.д.№ 942/2016г., с което са отхвърлени исковете й срещу Столична община
по чл. 49 ЗЗД вр. с ч. 51, ал.3 ГПК за сумата 50 000 лева- обезщетение за неимуществени
вреди и 191, 11 лева- обезщетение за имуществени вреди от влошаване на здравословното й
състояние в периода 19.03.2012г.- 22.01.2016г.
Въззивникът иска отмяна на решението и уважаване на исковете, като твърди, че изводът
за недоказаност на причинно – следствената връзка между влошеното й състояние в
процесния период и увредите, получени при инцидента от 17.01.2008г., е необоснован.
Въззиваемият Столична община оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира решението в обжалваните части за валидно, допустимо и частично неправилно.
Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията по жалбата и
възраженията на въззиваемия, са следните:
Безспорно е по делото, че на 17.01.2008г. ищцата е паднала при слизане от автобус на
заледена спирка на градския транспорт, в резултат от което е понесла „контузия, навяхване
и разкъсване на менисците на дясната колянна става“. Именно за тези травматични увреди и
търпените от тях болки и страдания е определено обезщетение от 12 000 лева с влязло в сила
между страните съдебно решение на СГС, І -15 състав от 04.05.2011г. по гр.д. №
13041/2010г. ( приложено към настоящото дело).
Ищцата е заявила, че е продължила да търпи болки и страдания от посочените увреди в
хода на провежданото консервативно лечение и след влизане в сила на решението на СГС, І-
1
15 състав, а на 19.03.2012г. постъпила за оперативно лечение. Извършена била операция,
като проведените при същата манипулации довели до болки и страдания, сериозен битов и
психологически дискомфорт, които са квалифицирани като нови т.е. необхванати от
присъденото обезщетение от 12 000 лева. За овъзмездяването им е предявена настоящата
искова претенция, чиито размер е 50 000 лева, както и такава за 191, 11 лева – разходи за
лекарства след операцията и следоперативни прегледи.
За всички болки и страдания от контузията, навяхването и разкъсването на менисците на
дясната колянна става, за времето от получаването им до 19.03.2012г., ищцата е обезщетена
с присъдената с решението по гр.д.№ 13041/2010г. , СГС І-15 състав сума от 12 000 лева.
Неудовлетворени са останали страданията, които не са били предмет на това дело, а това
са тези от оперативната интервенция и след нея до предявяване на исковата молба. Именно
те са предмет на настоящия спор.
В съответствие с прогласения в чл. 51, ал.1 ЗЗД принцип на пълното обезщетяване на
понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици за пострадалия, на
обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще
настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от деликта – т.1 на ППВС №
4/1968 год. Заявените от ищеца по-късно настъпили вреди не са нов вид болестно състояние/
увреждане, но тъй като са последващи болки и страдания (необхванати от силата на
пресъдено нещо по предходното решение), подлежат на обезщетяване по реда на чл.51, ал.3
ЗЗД ГПК, стига да са пряка и непосредствена последица от деликта.
Именно това е спорно по делото – има ли и кои са болките и страданията на ищцата,
търпени в исковия период, които са в пряка причинно – следствена връзка с увреждането от
17.01.2008г.
Със сила на пресъдено нещо между страните е отречена причинно-следствената връзка
между инцидента от 17.01.2008г. и други, извън контузията, навяхването и разкъсването
на менисците на дясната колянна става, увреждания на ищцата. Липсата на такава е
потвърдена и по настоящото дело с експертизата на в.л. Д., която съдът изцяло кредитира,
като обективна, обоснована и в съответствие с всички останали доказателства по делото.
Или дегенеративните промени в дясната колянна става на ищцата, които са установени през
2008г.; като диагноза при извършване на операцията през 2012г. ( възпаление на вътрешната
обвивка на дясното коляно и заболяване на хрущяла на вътрешния кондил) и през 2015г. с
ядреномагнитно изследване ( напреднал остеоартрит на дясната колянна става), нямат
връзка с инцидента от 17.01.2008г. и за тяхното обезщетяване, както и за причинените от тях
болки и страдания ответникът не отговаря.
Контузията, навяхването и разкъсването на менисците на дясната колянна става и
търпените от тях болки и страдания до операцията през 2012г. са вече обезщетени.
Болките и страданията от самата операция обаче не са били предмет на предходното
гражданско дело между страните. Оперативната интервенция е наложена от травматичните
увреждания на ищцата, понесени от инцидента от 17.01.2008г., тъй като лечението им е
единствено оперативно ( в този смисъл е било категоричното заключение на в.л Б. по гр.д.№
13041/2010г.), но и от болестните изменения на дясното коляно, настъпили преди травмата (
така заключението на в.л д-р Д.). Възражението на ответника, че не следва да носи
отговорност за избора на ищцата да провежда консервативно лечение 4 години след
инцидента е ирелевантно по настоящия спор, тъй като негов предмет не са болките и
страданията, търпени между инцидента и датата на операцията.
В резултат от оперативното лечение е премахната по – голяма част от уврежданията, като
изцяло травматичните – частично премахване на вътрешния мениск и пластика на хрущяла,
което прави операцията частично успешна, съгласно заключението на в.л. Д.. Това не
означава, че състоянието на ищцата е възстановено. Вещото лице Д. определя като
невъзможно окончателно оздравяване, ако не бъде сменена самата става с изкуствена.
Установено е по делото от експертното заключение и показанията на св. Г. С., че и след
операцията ищцата продължава да търпи интензивни болки и страдания, придвижването и
2
самообслужването й е затруднено, движенията на коляното са ограничени, походката
накуцваща.
Горното обуславя извода на въззивния съд, че по делото е доказано главно и пълно, че в
исковия период ищцата е претърпяла нови болки и страдания, които имат връзка с
травматичните увреди, получени на 17.01.2008г. Действително причината за страданието на
ищцата към 2012г. и впоследствие е комплексна, като определящи за него са
дегенеративните изменения на дясната колянна става, които нямат връзка с инцидента от
2008г., но пък ролята на разкъсването на менисците на дясната колянна става за настоящото
страдание, вкл. оперативната интервенция, макар и минимална, също е извън всяко
съмнение. Ето защо и при отчитане напредналата възраст на ищцата, която прави
нереалистична възможността за смяна на ставата т.е. преодоляване на неблагоприятната
прогноза за пълно възстановяване, както и икономическите условия в страната за исковия
период, настоящият състав намира за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди от нови билки и страдания, наложени от травматичните увреди от
17.01.2008г., такъв от 3 000 лева.
По отношение на иска за имуществени вреди.
Установява се от представените с исковата молба фискални бонове, че за исковия период
са разходвани средства за лекарства и прегледи в общ размер на 168,32 лева ( 191, 11 лева
минус 22, 79 лева по фискален бон от 10.06.2011г. , който касае период извън процесния)
.Установено е от вещото лице Д., че закупените медикаменти се използват за лечение на
страдания, като това на ищцата. Тъй като, съгласно приетото по – горе, факторите, които
са го предизвикали са комплексни и само незначителна част от тях са в причинно –
следствена връзка с увреждането при инцидента от 17.01.2008г., ответникът дължи
репарация на част от общо разходваната сума, която съдът по справедливост определя на 50
лева.
Обезщетенията при ексцес се дължат от момента на установяване влошаване на
здравословното състояние, респ. понасяне на новите болки и страдания /ППВС №4/75г., т.
10/. В случая – от датата на постъпване за оперативно лечение – 19.03.2012г.
В обобщение, като достига до различни крайни изводи с първостепенния съд, въззивната
инстанция следва да отмени обжалваното решение в частите, с които исковете са
отхвърлени за суми съответно до 3000 лева и до 50 лева и присъди тези суми на ищцата,
ведно със законната лихва от 19.03.2012г. до окончателното им изплащане, и потвърди
решението в останалата обжалвана част, с която исковете са отхвърлени за разликите до
пълните им предявени размери.
При този изход на спора, присъдените от СГС разноски в полза на ответника следва да
бъдат намалени до 50 лева и следва да му бъдат присъдени такива за юрисконсултско
възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената
част на жалбата или 100 лева.
На ищцата се дължат разноски , съгласно списъка по чл. 80 ГПК на лист 207 от делото на
СГС, съразмерно на уважената част от иска, или 50 лева. Разноски за настоящата инстанция
не й се присъждат, тъй като няма направени такива.
Така мотивиран, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-7 състав от 18.11.2019г. по гр.д.№ 942/2016г. в частите, с
които:
е отхвърлен искът на З. Н. С. срещу Столична община по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 51, ал.3 ЗЗД
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното й
3
състояние в периода 19.03.2012г. - 22.01.2016г. след инцидент от 17.01.2008г. до размер от
3000 лева;
е отхвърлен искът на З. Н. С. срещу Столична община по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 51, ал.3 ЗЗД
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от влошаване на здравословното й
състояние в периода 19.03.2012г. - 22.01.2016г. след инцидент от 17.01.2008г. до размер от
50 лева;
е осъдена З. Н. С. да плати на Столична община, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 ГПК,
разноски над 50 лева
И ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община, ул. Московска № 33 да плати на З. Н. С. ЕГН **********,
гр.***, кв.***, , ул.*** № **, на основание чл. 49 вр. с чл. 51, ал.3 ЗЗД, сумата 3000 лева
като обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното й състояние в
периода 19.03.2012г. - 22.01.2016г. след инцидент от 17.01.2008г. , ведно със законната
лихва от 19.03.2012г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Столична община, ул. Московска № 33 да плати на З. Н. С. ЕГН **********,
гр.***, кв.***, , ул.*** № **, на основание чл. 49 вр. с чл. 51, ал.3 ЗЗД, сумата 50 лева като
обезщетение за имуществени вреди от разходи, наложени от влошаване на здравословното й
състояние в периода 19.03.2012г. - 22.01.2016г. след инцидент от 17.01.2008г. , ведно със
законната лихва от 19.03.2012г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-7 състав от 18.11.2019г. по гр.д.№ 942/2016г. в
останалата обжалвана част, с която исковете са отхвърлени за разликите над 3000 лева до
50 000 лева и над 50 лева до 191, 11 лева.
ОСЪЖДА Столична община, ул. Московска № 33 да плати на З. Н. С. ЕГН **********,
гр.***, кв.***, , ул.*** № **, основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 50 лева за разноски по
делото.
ОСЪЖДА З. Н. С. ЕГН **********, гр.***, кв.***, ул.*** № **да плати на Столична
община, ул. Московска № 33, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК, сумата 100 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Столична община да плати на основание чл. 78, ал.6 ГПК държавна такса по
сметка на САС, съразмерно на уважената част от иска или 180 лева ( 3000 лева по 6%( 4%
плюс 2%))
Решението, в частта по иска за неимуществени вреди, подлежи на обжалване пред ВКС
при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните, а в
частта по иска за имуществени вреди е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4