РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. гр. Хасково, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200256 по описа за 2025 година
Производството е на основание чл. 59 и следв. от Закона за
административните нарушения и наказания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – **************, представлявано от Н.Й.М. -
управител, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, е
депозирал жалба против Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който за
извършено на 17.02.2022г. нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, на
дружеството- жалбоподател е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2500 лева, като е предоставена
възможност да се освободи от административно-наказателна отговорност, ако
в 14–дневен срок от получаване на издадения електронен фиш заплати
компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 750 лева
при спазване на чл.189е, ал.3 и ал.4 от Закона за движението по пътищата.
Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш, излагат се доводи, че е незаконосъобразно
издаването на електронния фиш, доколкото законовата разпоредба,
предвиждаща такава възможност за установяване и санкциониране на
нарушения по този начин, не е съществувала към момента на извършване на
нарушението. Освен това бил предвиден в приложената санкционна норма на
чл.179, ал.3б от ЗДвП предвиждаща „глоба“ в размер на 2500 лева. Тоест, с
фиксиран размер, противоречащ на принципа на
пропорционалност/съразмерността и в колизия с правото на ЕС, обективирано
в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета, в
1
каквато насока била налице трайна и непротиворечива практика на
Административен съд – Хасково, като излага подробни и конкретни
съображения в подкрепа наведените доводи. Иска се съдът да постанови
решение, с което да отмени изцяло електронния фиш за налагане на санкция
за нарушение, като незаконосъобразен и неправилен, както и за присъждане
на направените по делото разноски.
В с.з. жалбоподателят – редовно призован, не изпраща законен
представител. Упълномощеният процесуален представител заявява, че
поддържа жалбата, изтъква нарушения на процесуалните правила,
неустановеност на описаното адм.нарушение, пледира за отмяна на
електронния фиш и присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура“-
София – редовно призовани, изпращат представител- юрисконсулт, който
счита жалбата за неоснователна. Счита, че издаденият електронен фиш е
законосъобразен и правилен, пледира за потвърждаването му, както и за
присъждане на сторените по делото разноски. При условията на евентуалност
възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.02.2022г. в 8:21 часа било установено и заснето с техническо средство –
устройство № 20831, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път I–5, км. 300+026, пътно превозно средство - влекач марка ,,*****”, с
регистрационен номер ********, с технически допустима максимална маса
19000, брой оси– 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с oбщ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44124.
Според приложената и приета като писмено доказателство писмена
справка за собственост на МПС, влекач марка ,,*****”, с регистрационен
номер ********, е регистриран като собственост на ,,******, със законен
представител Й.М.И..
Адм.-наказващият орган е установил, че така описаното ППС няма
изцяло заплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, доколкото посоченото ППС имало валидна тол декларация за
преминаването на процесната дата, но платената категория била по-малка от
измерената.
Въз основа на тези констатации е издаден процесният електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство. В описателната част на електронния фиш е вписано установено
нарушение № D844580A4335128FE053011F160A3409, с описаното по-горе
ППС ,,****”.
Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я
изпраща на компетентния да я разгледа орган- Районен съд- Хасково. В тази
връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изложената фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени по–горе.
2
Приложен е и снимков материал– ID 200b53, с техническо средство–
устройство №20831, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път I–5, км. 300+026. В тази връзка следва да се отбележи принципното
законово положение, че снимковият материал или разпечатки съгласно чл.189,
ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвени с техническо
средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в административно-
наказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.2 от Закона за движението по
пътищата, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. По
силата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500лв. Глобата
се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има
такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Следователно деянието, за
което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е
обявено от закона за наказуемо към настоящия момент.
Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него, а според чл.139, ал.6 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. По силата на чл.179,
ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията по
чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б,
ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се
налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв.
Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер 2500 лв. Според чл.187а, ал.1 от ЗДвП, при
установяване на нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, в отсъствие на нарушителя се
счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в
случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че
пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В ал.2, т.3 на
цитираната норма е предвидено, че ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията
по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция по чл.179,
ал.3б – в размер 2500 лв.
3
В конкретната хипотеза е необходимо да бъде отбелязано, че деянието, за
което е издаден електронен фиш е извършено на 17.02.2022г., на която дата,
според твърденията е и установено. Електронен фиш за санкциониране на
допуснато нарушение по чл.139, ал.6, вр. чл.102, ал.2 на Закона за движението
по пътищата, за неизпълнение на задължение по чл.10, ал.2 от Закона за
пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и
заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, но при
условие, че са изпълнени изискванията за това, но само за нарушение по
чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за такова по чл.179, ал.3б от ЗДвП към датата на
извършване на деянието. Съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, ДВ бр.105 от 2018г.,
в сила от 01.01.2019г., приложима към процесната дата, при нарушение по
чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по
чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата,
срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“. В конкретния случай, въпреки, че съставеният електронен
фиш за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата формално отговаря на изискванията
на закона относно вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и не
съответства на утвърдения със Заповед № РД-11-4 от 23.01.2020г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”
образец, а нарушението е описано достатъчно ясно, доколкото са вписани дата
и място – конкретен участък от пътя, моторно превозно средство, с което е
било осъществявано действие по управление, то недопустимо е било към онзи
момент да бъде санкционирано с издаването на електронен фиш. Това се явява
процесуално нарушение от категорията на съществените и основание за
отмяна на санкционния акт на процесуално основание, без обсъждане от
материално-правна страна дали обстоятелствата, изложени в ел. фиш относно
обективната страна на деянието, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен начин.
Следва също да бъде отбелязано, че кумулативно дадените изисквания,
съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата по установяване на
този вид нарушения и тяхното санкциониране не са удовлетворени в
процесния случай, поради което се налага като краен изводът за основателност
на подадената жалба. Атакуваният с нея електронен фиш е незаконосъобразно
издаден, с оглед на което същият ще следва да бъде отменен, след като не бе
установено наличието на предпоставките за издаването му с оглед
приложимата към онзи момент уредба. Дори да бъде възприета тезата,
изложена от процесуалния представител на издателя на електронния фиш за
процесуалния характер на визираната правна норма, то същата няма обратно
действие и по този начин се потвърждава изложеното и във връзка със
сроковете по чл.34 от ЗАНН. А новата редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП има
за цел да преодолее не противоречива практика, а непълнота в закона и има
действие занапред.
Наред с това, с Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г., СЕС е приел, че
4
чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17.06.1999г. относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна
отговорност, чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Т.е.
предвидената санкция се явява в противоречие с правото на Съюза,
обективирано в чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейския парламент и
на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и
не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно
характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с
категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е
заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък
размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.
Решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България и при съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство- цитираното по-горе
Решение, се налага изводът, че обжалваният електронен фиш е издаден в
противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането
на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури. Размерът на имуществената санкция е в противоречие с
чл.9а от Директивата, налице е липса на съразмерност спрямо преследваната
от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване
на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал.3б от
ЗДвП, предвиждаща административно наказание "глоба" във фиксиран размер
от 2500лв., противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерността.
При това положение следва да се приеме, че санкционната разпоредба на
чл.179, ал.3б от ЗДвП трябва да се остави без приложение в конкретната
хипотеза, като в противен случай би се стигнало до несъответстващ на
правото на Съюза краен резултат.
Следва да се обърне внимание и на това, че административно-наказателното
производство срещу дружеството-жалбоподател със съставяне на 17.02.2022г.
на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата. Съгласно възприетото с Тълкувателно решение
№112/16.12.1982г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и
прекъсване на давността за наказателно преследване– чл.81 от НК се прилагат
и за давността по чл.34 от ЗАНН в административно-наказателно преследване.
В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по т.д. № 1/2014г. на ВАС–
ОСС на НК на ВКС и ОСС на II-ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл.11
5
от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност към Наказателния кодекс. Тълкувателният акт,
съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите
на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за
обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на
Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Налице са предпоставките по чл.80, ал.1, т.5 от НК, доколкото обжалваният
електронен фиш е издаден на дата 17.02.2022г., от което процесуално
действие, предприето в рамките на административно-наказателното
производство със значение по чл.81, ал.2 от НК, е започнал да тече давностен
срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК и към датата на връчване на електронния фиш–
27.03.2025г., което е следващото хронологично документирано действие в
това производство, е изтекъл срок, надхвърлящ тригодишния, предвиден в
разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Следователно последиците от изтичане
на давността за преследване са настъпили, доколкото липсват каквито и да е
доказателства за предприети от наказващия орган действия за прекъсване на
давността или обуславящи основание за спирането й. При което обжалваното
НП е необходимо да бъде отменено само на това основание, без да се
обсъждат въпросите по съществото на спора, или пък дали е изтекла
абсолютната давност по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, доколкото в
случая всъщност е реализирано основание именно по чл.80, ал.1, т.5 от НК,
изключващо административно-наказателната отговорност на извършителя за
извършено административно нарушение.
От изложеното дотук следва да се приеме, че налице основателност на
жалбата и доводи по същество относно съставомерността на деянието,
визирано в ел. фиш не следва да бъдат излагани, поради наличие на
обстоятелства, изключващи отговорността на жалбоподателя.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, в тежест на
организацията, в чиято структура е административно-наказващият
орган/издателя на електронния фиш следва да бъдат възложени направените
от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен
по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са
действително сторени. В случая обаче, е отправено искане на другата страна
за намаляването му, поради прекомерност, което изисква съдът да вземе
отношение дали размерът е съобразен с фактическата и правна сложност на
делото. Преценката е, че делото е приключило в едно съдебно заседание, а по
своята правна сложност не се отличава от други аналогични случаи, а в
съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя, макар да не се е явил, и
да не е пледирал, е представил и подробнo писменo становище. Изложеното
обосновава тезата за необходимост размерът на разноските, които следва да
бъдат присъдени да бъде определен съобразно минимално установения
относно възнаграждението на упълномощения адвокат по чл.18, ал.2, вр. чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - 500 лева, който в случая е съобразен с
определяне дори под дължимия размер (доколкото е предвидено
възнаграждение при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв.), а предвид характера на производството и размера на
санкцията, не е налице основание за неговото редуциране, както се претендира
в направеното възражение за прекомерност.
6
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата- № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“- гр.София, с който на **************, представлявано от
Н.Й.М.- управител, за извършено на 17.02.2022г. нарушение по чл.102, ал.2 от
ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за
движението по пътищата, на дружеството е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин)
лева - като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, да заплати на **************, представлявано от
Н.Й.М.- управител, направените разноски по делото (АНД 256/2025г. по описа
на РС-Хасково) за настоящата съдебна инстанция, в размер на 500 (петстотин)
лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
7