РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. гр. Хасково, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640100684 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на
ЗИДАПК, вр. с §4к., ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба, подадена от А. П. М., ЕГН ********** от гр.Х,
ул.» ****» № * против Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните
имоти /ПНИ/ на жилищен район « Кенана», в землището на гр.Хасково, като
се претендира съдът да обяви нищожността на административния акт в
частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.701.189
с площ от 2489 кв.м.
В жалбата се твърди, че жалбоподателката е придобила по силата на
дарение недвижим имот, представляващ нива от 2 декара в м.»Кенана» от
своя баща П. Д. Д., който от своя страна е придобил имота, като даден му в
замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС. Тези си твърдения
жалбоподателката подкрепя с писмени доказателства – Нотариален акт №
***/********г. и Нотариален акт № ***/1964г., и двата издадени от съдия
при РС-Хасково. Твърди се още, че възоснова на издадената Заповед на
1
областния управител на област Хасково кметът на община Хасково от своя
страна издал Заповед № 690/14.04.2020г. и със същата на основание § 4к ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ наредил да бъде възстановено правото на собственост върху
същия имот на наследниците на Д. И. К.. Последните от своя страна позовават
своето право на собственост на основание Решение № 36-51/01.04.1998 год.
на ОСЗГ-Хасково по заявление № 51723 и приложена скица.
Жалбоподателката обжалвала Заповед № 690/14.04.2020г. на кмета на
Община Хасково, за което е било образувано адм.д. № 1906/2021г. по описа
на РС-Хасково. Жалбоподателката намира, че за нея е налице правен интерес
от настоящата жалба, тъй като счита Заповедта на областния управител за
нищожна в частта, засягаща собствения й имот. Счита обжалваната заповед
за нищожна, тъй като имот с идентификатор 77195.701.189 не попадал в
разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, поради това, че имотът нямал
характер на земеделски такъв. Същият не бил предоставян за ползване
възоснова на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което
включването му в плана на новообразуваните имоти и възстановяването му на
наследниците на Д. И. К. на посоченото основание представлявало
съществено нарушение на закона, което материалноправно нарушение
представлявало и можело да се приравни на нищожност на административния
акт. Казаното според нея обоснова извод, че тя е собственик на процесния
имот с площ от 2489 кв.м. и никога не са изгубвали своето право на
собственост - нито наследодателят й, нито тя самата. Предвид изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна обжалваната
заповед в частта за имота на жалбоподателката – ПИ с идентификатор
77195.701.189 по КК на гр. Хасково. Претендира разноски. Жалбата се
поддържа в съдебно заседание.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща
представител. По искане на съда е изпратена цялата административна
преписка, касаеща настоящия спор.
Заинтересованите страни М. Й. А., Х. Й. Д., В. Г. К., Г. Д. Д. и Н. Д.а
М. оспорват жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на
2
Област Хасково е, че е издадена на основание § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.32 ал.1 от ЗА и възоснова на представената документация, съгласно т.3.8
на Заповед РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от
22.08.2003г. на МРРБ за определяне на технически изисквания и условия за
контрол към плановете по § 4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С цитираната Заповед е
бил одобрен ПНИ на жилищен район „Кенана“, в землището на гр. Хасково,
Община Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Видно от
представените доказателства е още, че заповедта е била публикувана в ДВ,
бр.55/12.07.2019 год., като няма данни в предвидения законов 14-дневен срок
от обнародването й да са постъпили жалби срещу същата.
По делото съдът прие като доказателство Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит чрез дарение № 112, том II, дело
№558/03.09.1964г., издаден от народен съдия при Районен съд-Хасково, както
и Нотариален акт № 161, том I, дело № 514/1964г. от 08.08.1964г. на същия
съд , според който наследодателят на жалбоподателката е признат за
собственик на нива от 2 декара при извършена замяна срещу имот, включен в
блок на ТКЗС.
Прието бе като доказателство Решение № 36-51/01.04.1998г. на
Поземлена комисия-Хасково, за възстановяване право на собственост на
наследниците на Д. И. К. на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на гр. Хасково, като е посочено, че
възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в
територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 от
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят възоснова на влезлия в
сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.
Представени бяха като доказателства и Протоколи № 1/26.02.2019г., №
2/14.03.2019г., № 3/23.04.2019г. и № 4/16.05.2019г. от заседания на комисията
по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, Извлечение от Регистъра на новообразуваните
имоти по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „ Кенана“, задание за изработване на
планове на новообразуваните имоти на ж.р. „Каменец, ж.р. „Кенана“,
ж.р.“Орфей“, ж.р.“Изгрев“, ж.р.“Куба-1“ , Справка по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ,
График за анкетиране на собствениците на земеделски земи, попадащи в
териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище на гр.Хасково, ведно с
Протокол от проведена анкета, както и Допълнителен график за анкетиране,
3
Списък на ползвателите, платили суми по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и Списък на
бившите собственици, на които трябва да се изплати обезщетение за
ж.р.“Кенана, както и техническа документация относно изработването на
ПНИ.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на
оспорвания административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достига до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от надлежно активно легитимирано лице, имаща правен интерес от
обжалването на акта. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния
акт. В зависимост от степента на допуснатия порок от страна на
административния орган, акта се преценява като нищожен или като
незаконособразен. В първия случай се обявява неговата нищожност, а в
другия се отменя като незаконосъобразен на основанията, посочени в чл. 146
от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания
за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика
възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл. 146 от АПК, когато нарушенията им са
особено съществени, т.е. порокът трябва да бъде толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на неговото издаване, не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава
привидност, че съществува, при констатиране на основания за нищожност,
съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез прогласяване на неговата
нищожност. Теорията е изградила съответните критерии, възоснова на които
да се извърши преоценка кога един порок води до нищожност и кога до
незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност
на акта. В настоящия случай обаче съдът намира, че атакуваната заповед е
издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на
административния акт, порокът следва да е толкова сериозен, че да води на
4
практика до липса на форма и съответно в такъв случай ще липсва и
волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта,
чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в
настоящия процес заповед е в предвидената от закона форма, поради което
няма основание да се приеме на това основание за нищожен
административния акт.
Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са също основания за нищожност в случаите, когато водят до липса
на волеизявление. Приема се, че нарушението на тези правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и че
без него би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос. По делото липсват данни и в тази насока,
поради което не може да се направи извод за наличие на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, но не и неговата валидност.В този смисъл нищожен би
бил този акт, който изцяло е лишен от законова опора. В настоящия случай
наведените от жалбоподателката доводи сочат на противоречие на атакувания
акт с материалноправните разпоредби, но същите изцяло се отнасят за
законосъобразността на заповедта, а не за нейната нищожност, поради което
не може да се прави извод в исканата насока. Освен това съдът намира, че не
може да се произнася по въпроса за незаконосъобразността на акта, тъй като
същият не е бил обжалван в установения за това срок.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на
незаконосъобразност и само ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Отново съдът намира, че
липсва такъв порок на обжалвания административен акт, като същевременно
съобрази, че всички навеждани доводи са в насока незаконосъобразност, по
който въпрос, както бе посочено и по-горе, съдът не дължи произнасяне.
Останалите, навеждани доводи от жалбоподателката и ангажираните от
същата доказателства относно притежаваното от нея право на собственост
върху спорния имот, съдът намира, че сочат на спор за материално право,
поради което страната следва да потърси и защити правата си в друг процес и
5
с предвидените гражданскоправни способи.
Предвид изложените съображения, жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли.
Ответникът по жалбата и заинтересованите страни не са направили
изрично искане за присъждане на разноски, поради което, въпреки изхода на
делото, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от А. П. М., ЕГН **********, от гр.Х.,
ул. »****» № *, против Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните
имоти /ПНИ/ на жилищен район „Кенана“, в землището на гр.Хасково, с
искане за обявяване нищожността на административния акт в частта, касаеща
новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.701.189, като -
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане
на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
6