№ 118
гр. Разград, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора И. Р. Р.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20253300600224 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимия
против присъда рег. №37 от 26.06.2025 г., постановена по НОХД №247/2025
г. по описа на Районен съд – гр. Разград в осъдителната част.
Постъпила е жалба (вх. №6653/07.07.2025 г. на РС Разград) от
подсъдимия Д. Т. М.. Оплакването е, че присъдата, в осъдителната част, е
неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на закона. Твърди,
че притежава свидетелство за управление на МПС, което е било с изтекла
валидност, а наказание може да му се наложи само ако изобщо не е
притежавал свидетелство за управление. Искането е за отмяна на присъдата в
обжалваната част.
Жалбоподателят Д. Т. М. не се явява в съдебно заседание.
Препис от жалбата е връчен на РП Разград на 21.07.2025 г. Не са
постъпили възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че
първоинстанционната присъда не страда от посочените в жалбата пороци.
Счита, че присъда е постановена при пълно, обективно и всеобхватно
анализиране на събраните доказателства, като съдът е извел и правилна
фактическа обстановка. Като съдът е посочил защо приема, че с деянието си
1
от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
Намира, че съдът правилно е индивидуализирал наказанието като е
наложил глоба в минимален размер. Предлага присъдата да бъде потвърдена.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера
на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК,
обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи:
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал.
2-6 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимия Д. Т. М. за
виновен в това, че в това, че на 16.04.2025 г. в гр. Разград, в едногодишния
срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление
№ 25-1873-000147/17.03.2025 г. на Началника на сектор в ОДМВР - Разград,
РУ - Разград, упълномощен със заповед M3 № 8121з - 1632/02.12.2021г. на
директора на ОДМВР Разград, влязло в сила на 09.04.2025г., за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство, извършил такова деяние - управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № ***, без да притежава
съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство -
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1
от НК го освободил от наказателна отговорност и наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
Признал подсъдимия за невиновен в това, че на 16.04.2025 г. в гр.
Разград, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 406“ с
рег. № ***, в срока на изтърпяване на принудителни административни мерки
за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, наложена със ЗППАМ № 25-1873-000069/06.03.2025г. на младши
полицейски инспектор Ц. Д. Ц. към ОДМВР - Разград, упълномощен със
заповед №330з-4181/18.12.2024 г. на директора на ОДМВР Разград, връчена на
06.03.2025 г. и ЗППАМ № 25-1873-000070/06.03.2025 г. на младши
полицейски инспектор Ц. Д. Ц. към ОДМВР-Разград, упълномощен със
заповед № 330з-4181/18.12.2024 г. на директора на ОДМВР Разград, връчена
на 06.03.2025 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 НК и го оправдал.
От събраните е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. Т. М. е български гражданин, роден на *** г. в гр.
Исперих, живее в гр. Разград, има висше образование, не е женен, не е
осъждан (справка за съД.ст на л. 24).
Подс. М. притежавал свидетелство за управление на МПС с
2
№*********, издадено на 11.09.2014 г. и валидно до 11.09.2024 г. (справка за
нарушител л. 27).
На 13.02.2025 г. било установено от служители на РУ МВР-Разград, че
М. управлява моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 406“ с рег. №
***. Свидетелството му за управление на МПС било с изтекъл срок на
валидност. Това е административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата.
За констатираните нарушения бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №АД252585 ат 06.03.2025 г. (л. 13), с който било
иззето и невалидното свидетелство за управление на МПС с №*********.
Началник Сектор в ОД МВР - Разград, РУ - Разград издал Наказателно
постановление № 25-1873-000147/17.03.2025 г., с което на подс. М. е наложено
административно наказание за управление на моторно превозно средство със
свидетелство за управление с изтнекъл срок на валидност и за други две
констатирани нарушения. Наказателното постановление влязло в сила на
09.04.2025 г.
На 06.03.2025 г. било установено от служители на РУ МВР – Разград, че
подс. М. управлява технически неизправен лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№
*** и при извършената проверка отказал и да бъде изпробван за употреба на
алкохол и наркотични вещества. За тези нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 1 и чл.
174, ал. 3 ЗДвП били съставени съответните актове за установяване на
административно нарушения №АД252586 ат 06.03.2025 г. (л. 14) и №GA
690832/06.03.2025 г. (л. 15).
Били издадени и заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №25-1873-000069/06.03.2025 г.(л. 9) и № 25-1873-
000070/06.03.2025 г. (л. 11) за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, връчени лично на подс. М. на
06.03.2025 г.
Двете заповеди за прилагане на принудителни административни мерки
са отменени с решения от 23.06.2025 г. и 03.06.2025 г. на Административен
съд Разград по Адм.дело № №74/2025 г. и Адм.дело №75/2025 г. (л. 44-47 от
НОХ Д247/25 г.).
На 16.04.2025 г., около 10.30 ч. подс. Д. М. управлявал лек автомобил
„Пежо 406“ с рег.№ *** в гр. Разград по ул.“Св.Климент“. До ОУ „Отец
Паисий“ бил спрян за проверка от св. Р. П. и св. Л. Г. - служители на РУ МВР -
Разград, които били на работа – в наряд от 07 часа до 19 часа на 16.04.2025 г.
Полицейските служители поискали документите на водача и МПС, но той не
представил. При извършена справка служителите на МВР установили, че
свидетелството му е с изтекъл срок на валидност, че има издадени за него
ЗППАМ и е отнето и че управлявания от М. автомобил е спрян от движение.
За констатираните нарушения на подс.М. били съставени актове за
установяване на административно нарушение, включително акт №АД
0552864/16.04.2025 г. (л. 7) за АУАН за деяние по чл.150а от Закона за
движение по пътищата – че управлява МПС след като е лишен от право за
3
управлява с заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№25-1873-000069/06.03.2025 г.
Безспорно се установява, че свидетелството за управление на МПС на
подс. М. е изтекло на 11.09.2024 г.
Безспорно е установено, че подс. М. с Наказателно постановление № 25-
1873-000147/17.03.2025 г. на Началник сектор в ОДМВР - Разград, РУ- Разград
е наказан по административен ред за нарушение по чл. 150а, ал. 1 за това, че
управлява моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление. НП е връчено на М. на 25.03.2025 г. и е влязло в сила на
09.04.2025 г.
Безспорно е установено, че на 16.04.2025 г. в гр. Разград управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№ ***.
Това се установява от показанията на свидетелите по делото П. и Г.,
писмените доказателства и не се оспорва от подсъдимия и защитата.
Фактическата обстановка е установена. Няма противоречия в
доказателствената съвкупност.
Свидетелството за управление на МПС е документ, който удостоверява
правото на управление на МПС. Предвидено е действието му в определен
срок. След като е изтекъл, установеният в нормативен акт, срок за валидност,
не може да се приеме, че съществува правото на управление на моторно
превозно средство. Съгласно чл. 3 от Закона за българските документи за
самоличност свидетелството за управление на моторно превозно средство
удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно
средство, а според § 1, т. 2, б. „ж“ от ЗБЛД „нередовен български личен
документ" е този, който е с изтекъл срок на валидност. Поради това
свидетелството за управление на МПС с изтекъл срок на валидност е
идентично с липса на свидетелство за управление. Водачът без свидетелство
за правоуправление и такъв, чието свидетелство е с изтекъл срок на валидност
не притежават документ, удостоверяващ правоспособността да управляват
МПС и нямат такова право.
Както е прието в Решение № 44 от 19.02.2013 г. на ВКС по н. д. №
2161/2012 г., I н. о., НК, налице е утвърдена в множество решения на ВКС,
практика, че чл. 343в, ал. 2 от НК е приложим за всички случаи на управление
на МПС без съответно СУМПС - както когато такова не е издавано на водача,
така и когато то е с изтекъл срок на валидност.
Подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
По обвинението за престъпление по чл. 343в, ал.3 НК е оправдан, тъй
като С Решение №7/12.06.2025 г. по конституционно дело №26/2024 г. на
Конституционния съд на Р България разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 НК е
обявена за противоконституционна.
Престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал,
че не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, че е наказан по
4
администативен ред, с посоченото наказателно постановление и въпреки това
управлявал лекият автомобил.
За престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и
двеста лева. Законосъобразно е преценката на първоинстанционният съд, че са
налице законовите предпоставки визирани по чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като
деянието е извършено умишлено и за престъплението е предвидено наказание
лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба, няма настъпили
имуществени вреди, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред.
Размерът на наложената глоба е съответен на установеното имотно
състояние на подсъдимия.
Първоинстанционният съд е събрал и анализирал доказателства и
установил фактите. Фактическата обстановка е напълно изяснена
първоинстанционният съд е приложил правилно закона. В мотивите и
изложил ясни съображения, относно фактическите и правни изводи.
Присъдата е обоснована и законосъобразна. Няма основание за отмяната
или изменението .
Поради това съдът, с оглед правомощията си по чл. 338 НПК
РЕШИ:
Потвърждава присъда рег. №37 от 26.06.2025 г., постановена по НОХД
№247/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Разград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5