Р
Е Ш Е
Н И Е
№ … …
град Кърджали, 02.07.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ……….........….. в публично заседание ………..….......
на
деветнадесети юни ....................................................………………......….…….….....….......…….……
през
2020/две хиляди и
двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………....…………… Мелиха Халил, .................................................
като
разгледа докладваното от .................................. съдията Виктор Атанасов ...............................
административно
дело .......... №49 …….. по описа
за ................... 2020 година ...............................
и
за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е административно, по
реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.211 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалба от С.С.Т.
от ***, без посочен в жалбата точен постоянен адрес, с посочен служебен адрес –
***, подадена чрез адв.В.М. от АК-***, със съдебен
адрес ***, против Заповед №292з-2443 от 18.12.2019 год., издадена от директора
на ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.204, т.3 и чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.2 и във вр. с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, на жалбодателя
- държавен служител С.С.Т. – *** към РУ – *** при ОДМВР
- Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, на държавен служител от
ОДМВР - Кърджали, за срок от 4/четири/ месеца, считано от датата на връчване на
заповедта.
Жалбодателят заявява в жалбата, че в законоустановения
срок обжалва Заповед №292з-2443 от 18.12.2019 год. на директора на ОД на МВР -
Кърджали, като счита същата за незаконосъобразна, като излага съображения за
това. Твърди най-напред, че при издаване на обжалваната заповед е допуснато
съществено процесуално нарушение, нарушило правото на защита на жалбодателя и опорочило осъщественото дисциплинарно
производство спрямо него, тъй като дисциплинарнонаказващият
орган нарушил императивно вмененото му нормативното задължение по чл.206, ал.1
от ЗМВР и преди да наложи дисциплинарното наказание с обжалваната заповед, не
изслушал или изискал/поканил жалбодателя да
даде/предостави своите устни или писмени обяснения. Сочи се, че директорът на
ОД на МВР – Кърджали в обжалваната заповед се позовал и обсъждал писмени
сведения на *** С.С.Т., с Рег.№***/*** год., които били
предоставени на комисията, определена да извърши проверка, съгласно Заповед №***/***
год. на директора на ОД на МВР – Кърджали, като тези сведения били предоставени
преди комисията да е приключила своята проверка и да е формирала своите
заключителни констатации в справката с Рeг.№***/*** год. Излага
се довод, че предоставените писмени сведения oт наказания държавен служител нямали
обаче, характера на писмени обяснения по смисъла на чл.206, ал.1 от ЗМВР, които
да са изискани във връзка с откритото и проведено дисциплинарното производство
и то от дисциплинарнонаказващия орган, който бил
единствено компетентния за изпълнение на това нормативно правомощие. Сочи се,
че предвиденото законово задължение за изслушването на държавния служител или
приемането на писмените му обяснения, преди същия да бъде наказан, има за цел
да гарантира всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с
реализиране на дисциплинарната му отговорност, като му се предостави възможност
да изрази становище и да направи обяснения във връзка със събраните материали
хода на дисциплинарното производство, както и да поиска или да посочи доказателства,
които да бъдат събрани, обсъдени и преценени от наказващия орган. Счита, че в
настоящия случай, с нарушаването на това нормативно задължение, е било нарушено
и правото на защита на жалбодателя, тъй като на
последния не е била е предоставена възможност както за предоставяне на обяснения,
така и за изслушване по конкретно вмененото му нарушение, след неговото
откриване съгласно чл.196 от ЗМВР. Твърди се на следващо място, че директорът
на ОД на МВР - Кърджали не е спазил и разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР и не
с преценил правилно и в съответствие с изискванията на нормативната разпоредба
тежестта на нарушението, за което жалбодателят е
подведен под дисциплинарна отговорност, настъпилите последици, обстоятелствата
при които то е извършено, както и обстоятелството, че същия не бил запознат по
надлежния ред с разпоредително писмо №***/*** год., като наложеното му
наказание било несъответно на вмененото му за извършено нарушение. Твърди се
също, че посочените в заповедта съображения и преценки в тази връзка са
необосновани и че по този начин бил нарушен и принципът на съразмерност,
регламентиран в разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК. В жалбата е заявено, че други
подробни аргументи и оплаквания ще бъдат изложени и в съдебно заседание. Поради
изложеното, с жалбата се моли съдът да постанови надлежен съдебен акт, с който,
на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, да отмени
Заповед №292з-2443 от l8.12.2019 год. на директора на ОД на МВР –
Кърджали, за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, за
срок от 4 месеца, на С.С.Т. - *** към Районно
управление - *** при ОД на МВР Кърджали, със служебен адрес: ***.
Призован редовно за съдебните заседания, жалбодателят С.С.Т. от ***, не се
явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.В.М. от АК-***, която заявява, че поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения. Моли съда да отмени обжалвания административен
акт като незаконосъобразен, като в хода по същество заявява, че поддържа и се
придържа изцяло към подробно посочените в жалбата оплаквания и съображения,
относно незаконосъобразността на обжалвания акт. Счита, че дисциплинарнонаказващият
орган е нарушил императивното си задължение по чл.206, ал.1 от ЗМВР, както и че не е спазил
разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР и не е преценил правилно и в съответствие
с изискванията тежестта на нарушението, за което жалбодателят
бил подведен под отговорност. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Моли съда да й бъде дадена възможност да представи писмени бележки с подробни
съображения във връзка с оплакванията в жалбата.
Ответникът по жалбата – директорът на ОДМВР – Кърджали,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от
упълномощения си процесуален представител – гл.юрк.М.
П., която оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Моли съда да постанови решение,
с което да приеме атакувания административен акт за законосъобразен, а жалбата
на С.С.Т. да бъде отхвърлена като неоснователна. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатското възнаграждение, като претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Подробни съображения излага в писмена защита, която
представя в съдебно заседание. В същата твърди, че видно от представените по
делото писмени доказателства, обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при
спазване на материалноправните и процесуалните
правила по издаването, съобразен е с целта на закона, поради което следва да
бъде оставен в сила. В писмената защита са развити подробни доводи и
съображения в подкрепа на оспорената заповед, като се твърди, че са налице са материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед. Досежно вида
и размера на наложеното дисциплинарно наказание сочи, че това е единствено в
правомощията на наказващия орган, по негова преценка по целесъобразност и не
подлежи на контрол, както твърди, че заповедта е достатъчно мотивирана, като в
случая мотивите на справката до директора на ОДМВР - Кърджали, стават мотиви и
на обжалваната заповед. Сочи, че съдебната практика по въпроса относно
излагането на мотиви в друг документ, извън оспорения, е постоянна и започва с
ТР №16/31.03.1975 год. на ОСГК на ВС и че практиката мотивите да съществуват в
документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален
административен акт, се прилага постоянно и не противоречи на закона. Сочи
също, че изискването, което се поставя към органа - издател на акта, е да
извърши позоваване на този предхождащ акта документ - да го назове в оспорения
индивидуален административен акт с номер, дата на издаване или издател, да го
индивидуализира по някакъв начин. На следващо място се сочи, че извършеното
дисциплинарно нарушение е установено по време и място и че административният
орган е взел предвид както тежестта на нарушението, така и обстоятелствата при
извършването му, взел е предвид и кадровата справка на служителя, приложена към
преписката от дисциплинарната проверка, както и индивидуалните оценки на
служителя през процесния период, а освен това счита,
че е спазена е процедурата за провеждане на дисциплинарното производство и
издаване на заповедта, поради което счита обжалваната заповед за
законосъобразна, а наложеното наказание за съразмерно. По изложените в
писмената защита съображения, моли съда да приеме, че атакуваният
административен акт е законосъобразен, като е постановен при наличието
материално-правните предпоставки за това, издаден е от компетентен орган, при
спазване на установената форма, има предвиденото съдържание, в това число правни
и фактически основания, без да са допуснати процесуални нарушения, съобразен е
с целта на закона и да отхвърли жалбата на С.Т., като неоснователна. Отново се
прави искане, при условията на евентуалност, при постановяването на решението
размерът на направеното адвокатско възнаграждение да бъде намалено, както и се претендира
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР -
Кърджали.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалваната Заповед №292з-2443 от 18.12.2019 год.,
издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали, е била връчена
срещу подпис, лично на жалбодателя С.С.Т., видно от извършеното отбелязване на втората й
страница/л.10/, на датата 30.12.2019 год., в 14:05 часа. Жалбата
срещу нея е подадена по пощата, с „Български
пощи” ЕАД ***, на датата
13.01.2020 год., видно
от известие за доставяне, обр.243, с ИД ***, чрез
административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд –
Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ОДМВР – Кърджали с Вх.№*** на следващия
ден 14.01.2020 год./л.3/, т.е. жалбата е подадена точно на 14-ия/четиринадесетия/
ден след връчването на заповедта, с което е спазен законоустановения
14/четиринадесет/ - дневен срок за обжалване на заповедта по съдебен ред.
Същата, освен това, е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол по
смисъла на чл.211 от ЗМВР, по предвидения в закона ред, в предвидената писмена
форма, с изискуемото се съдържание и от лице - неин пряк адресат, на което
лице, с тази заповед е наложено дисциплинарното наказание „писмено
предупреждение” и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което
жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото между страните не се спори, че
оспорващият заповедта С.С.Т., е държавен
служител – *** към Районно управление - *** при Областна дирекция на МВР - Кърджали
и че в периода от 05.06.2019 год. до 15.08.2019 год., посочен като период на
извършване на дисциплинарното нарушение, същият е бил полицейски служител, заемал
посочената длъжност в Районно управление – *** към ОДМВР – Кърджали.
В
оспорената Заповед №292з-2443 от 18.12.2019
год., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали/л.9-л.10/, е посочено, че са проверявани данни от докладна
записка Рег.№***/*** год., изготвена въз основа на разпоредително писмо с Рег.№***/***
год. на ГДНП - МВР, за това, че служителят неправомерно е издал 18
(осемнадесет) глоби с фиш на основание отменената през 2015 год. санкционна разпоредба на чл.183, ал.2, т.3 от
Закона движението по пътищата (ЗДвП) и че проверяващата комисия е приключила
проверката със справка Рег.№***/*** год., в която е приела за установено, че ***
С.Т. не е изпълнил вменено му задължение от длъжностна характеристика Рег.№***/***
год. за заеманата от служителя длъжност, а именно – „Да познава Закона за
движението пътищата и издадените на негова основа подзаконови актове” и че служителят е запознат с длъжностната
характеристика, което е удостоверено с протокол Рег.№*** от *** год., както и
че като причинно-следствена връзка - през периода от 05.06.2019 год. до 15.08.2019
год., на територията на община Крумовград, неправомерно е наложил 18 глоби с
фиш, на посочения по-горе отменен текст от ЗДвП. Посочено е, че Комисията е
направила извод, че е допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения” и че същата въз основа на този извод
е квалифицирала нарушението като съставомерно по чл.199,
ал.1, т.5 от ЗМВР - „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност”, за което е предвидено дисциплинарно
наказание смисъла на чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР - „писмено предупреждение”, за
срок от три до шест месеца. По-нататък, в мотивите на заповедта е отбелязано,
че съобразно тази квалификация, компетентен дисциплинарнонаказващ
орган е директорът на ОДМВР - Кърджали.
В мотивите дисциплинарнонаказващият
орган е посочил, че след като е обсъдил и анализирал доказателствата, приема за
безспорно доказано, че *** С.Т. е извършил описаното нарушение служебната
дисциплина, за което не са изтекли преклузивните
срокове по чл.195, ал.1 от 3МВР и за което
може да се търси дисциплинарна отговорност и че в хода на проверката по търсене
на дисциплинарна отговорност, на служителя е била предоставена възможност да
упражни правото си по чл.207, ал.8, т.6, във вр. с
ал.10 от ЗМВР, в съответствие с което, същият е депозирал писмено обяснение Рег.№***/*** год.,
в което е заявил, че няма умисъл в действията му, а като причина за
неправомерното поведение посочил, че е преназначен на тази длъжност в края на
месец януари 2019 год., поради което не е имал възможност да се запознае с
разпоредително писмо №***/*** год., касаещо отмяната,
а освен това, бил подведен от софтуера на информационната система, който
позволявал безпроблемно въвеждане на данни от административна дейност по вече
неактуалния текст от ЗДвП. Дисциплинарно-наказващият орган е приел, че твърденията
на *** С.Т. не кореспондират със събраните доказателства и представлява опит от
негова страна да се оневини чрез посочване на обстоятелства, които счита като
обективна причина за деянието и че тази защитна позиция не може да се кредитира
за достоверна, тъй като от м.февруари до м.юни на настоящата година/т.е. на
2019 год./, служителят е разполагал с достатъчно време за запознаване със
законовите промени, а относно
неактуализирания софтуер на
информационната система органът
е счел, че това обстоятелство също не оправдава неправомерното поведение на
служителя, тъй като не го освобождава от задължението му да познава
нормативната уредба.
В мотивите е посочено, че в изпълнение на чл.206, ал.1
от ЗМВР, С.Т. е бил информиран за правото му да даде писмени обяснения или
възражения по квалификацията на нарушението и предвиденото наказание, но в
случая то не е упражнено по зависещи от него причини – отказ за депозиране на
такива, което обстоятелство е било удостоверено саморъчно от служителя върху справката от приключилата проверка. Дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че след оценка на
всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставяйки ги с
установената фактическа обстановка и обясненията на служителя, при определяне
размера на наказанието е взел предвид: - тежестта на нарушението -
некомпетентност, опорочаваща реализацията на специализирана превантивна дейност
за oграничаване на пътнотранспортните произшествия; - настъпилите
последици - неблагоприятни финансови последствия за неправомерно
санкционираните граждани и дискредитиране на институцията; - Обстоятелствата,
при които е извършено - продължителен период от време; - формата на вината -
„непредпазливост” (не е искал и целял вредния резултат); - цялостното поведение
на служителя - обективирано в кадрова справка Рег.№***/***
год., от която се установява, че е постъпил в системата на МВР през *** год. и
по време на службата е награждаван *** пъти с „***”, „съответно през *** и награда „***” с парична награда
в размер на *** лева през *** год. и че няма
наложени наказания. С оглед изложеното, дисциплинарнонаказващият
орган е посочил, че при спазване на изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР и като
е взел предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, неговата
тежест, формата на вината и вредните последици, цялостното му поведение за
времето на службата му в МВР - награждаван многократно и без налагани наказания,
за постигане целта на закона, при спазване принципа на съразмерност, е приел,
че наказание, наложено за срок, по-голям от минимално определения и по-малък от
максимално определения в чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР - 4 (четири) месеца, съответства
на тежестта на извършеното от *** С.Т. дисциплинарно нарушение. Предвид
изложеното, с оспорената заповед и на основание чл.204, т.3 и чл.194, ал.2, т.2
от ЗМВР - „неизпълнение на служебните задължения”, чл.199, ал.1, т.5 - „пропуски
в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност” и чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР,
на жалбодателя С.С.Т. е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, за срок от 4/четири/
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като със заповедта същият е
предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно наказание по чл.199, ал.1
от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно
наказание.
От
изисканата с писмено разпореждане от съда и представена по делото
административна преписка по издаване на оспорения административен акт се
установява, че с писмо
Рег.№***/*** год. на заместник-директора на ГД „Национална полиция” към МВР/л.23/ е разпоредено
на директорите на СДВР и ОДМВР да извършат проверка за периода от 01.09.2018 год.
до 01.09.2019 год., за наличие на наложени глоби с фиш за нарушения, за които е
предвидено отнемане на контролни точки и издадени фишове и НП със санкционна
разпоредба чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, като се установят причините за
незаконосъобразните действия на служителите, които са ги съставили, като тази
практика бъде преустановена незабавно. В писмото е посочено също, че с приети
промени, публикувани в ДВ, бр.37 от 22 май 2015 год., в сила от 22 май 2015 год.,
чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП е отменен и е създаден нов текст – чл.178е от ЗДвП и
че с приети промени, публикувани в ДВ, бр.101 от 2016 год., в сила от 21.01.2017
год., чл.186, ал.1, изр.1 пот ЗДвП е изменен, като е изписана действащата редакция
на нормата. В писмото е посочено, че въпреки отмяната на посочения текст от
ЗДвП - чл.183, ал.3, т.2 и промените в чл.186, ал.1 от ЗДвП, при проверка в АИС
АНД е било установено, че от 01.01.2018 год. до 23.08.2019 год., служители на
ОДМВР и СДМВР продължават да издават неправомерни глоби с фиш и да се издават
наказателни постановления с посочени санкционни разпоредби - чл.183, ал.3, т.2
от ЗДвП и глоби с фиш за нарушения, за които е предвидено отнемане на контролни
точки. В същото писмо е направен извод, предвид горното, че служителите не са
запознати с разпоредбите на ЗДвП и тяхното прилагане и в тази връзка, с писмото
е разпоредено също така, да се извърши проверка за
периода от 01.09.2018 год. до 01.09.2019 год. за наличие на наложени глоби с
фиш за нарушения, за които е предвидено отнемане на контролни точки и издадени
фишове и НП със санкционна разпоредба чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, като се
установят причините за
незаконосъобразните действия на служителите, които са ги съставили, като
тази практика бъде преустановена незабавно.
Във връзка с дадените разпореждания с цитираното писмо на заместник-директора
на ГД „Национална полиция” към МВР, в ОДМВР – Кърджали е била извършена
проверка относно издадените за посочения период фишове и НП по посочените
текстове, резултатите от която са отразени в докладна записка с Рег.№*** от ***
год., изготвена от *** *** И. Х. - *** и адресирана до директора на ОДМВР -
Кърджали/л.19/. В
докладната записка е отразено, че е извършен анализ на наличната информация,
при който са установени 30/тридесет/ служители, позовали се на санкционната
разпоредба на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП/отменена през 2015 год./, като са
издали общо 90 броя фишове и че в РУ – ***, 9/девет/ служители са издали общо 32/тридесет
и два/ броя фишове за наложени глоби на
основание посочената отменена санкционна разпоредба.
Със Заповед №*** от *** год./л.17/ директорът на ОДМВР – Кърджали
е разпоредил извършването на проверка по получени данни за нарушение на
служебната дисциплина от служител на ОДМВР – Кърджали. В мотивите към тази
заповед е отразено, че в докладната записка с Рег.№*** от *** год. по описа на сектор
„Пътна полиция” – Кърджали при ОДМВР – Кърджали се съдържат данни за нарушение
на служебната дисциплина от *** С.С.Т. – *** към РУ –
*** и че същият, през периода 28.01.2019 год. – 01.09.2019 год., на територията
на община Крумовград, е издал неправомерно 17/седемнадесет/ броя глоби с фиш,
на основание отменената през 2015 год. санкционна разпоредба на чл.183, ал.3, т.2
от ЗДвП. С тази заповед е разпоредено да се извърши
проверка за изясняване на постъпилите данни за нарушение на служебната
дисциплина и да се установи наличието на основания за реализиране на
дисциплинарната отговорност на *** С.С.Т. – *** към РУ
– *** към ОДМВР - Кърджали. Със същата заповед директорът на ОДМВР – Кърджали е
определил, поименно и с посочени длъжности, съставът на комисията, която да
извърши проверката, както и разпоредил, за резултата от проверката да се
изготви писмена справка, която да се докладва в срок до 10.11.2019 година. Тази заповед, с която е разпоредено
извършване на проверката, определен е съставът на комисията и обхватът на
проверката, е надлежно връчена на жалбодателя на
датата 10.10.2019 год., срещу подпис, видно от извършеното отбелязване на втора
страница от същата, с което същият е надлежно уведомен за образуваната проверка
относно осъществено дисциплинарно нарушение.
Жалбодателят С.С.Т.
е предоставил обяснения във връзка с проверката, обективирани
в „Сведение” с Рег.№***/*** год. на ОДМВР - Кърджали/л.16/, в което е посочил, че не е
запознат с Разпореждане Рег.№***/*** год. на ГДНП и че грешките не ги е
направил умишлено, а бил подведен от АИС АНД, тъй като при въвеждането на
фишовете нямало никакви проблеми.
По административната преписка е
приложена и е приета като доказателство по делото изготвена Справка с Рег.№***
от *** год. на ОДМВР – Кърджали, за извършена проверка, разпоредена
със Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали/л.13-л.15/, в която комисията е изложила
становище, че предвид съставянето на неправомерните фишове, са налице данни за
извършено от *** С.С.Т. дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебно задължение”, предвид
служебното задължение от длъжностната характеристика с Рег.№3286р-19548/11.11.2015
год. – „Да познава Закона за движение по пътищата и издадените на негова основа
подзаконови актове”, за което, на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР –
пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната
дейност, следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение”, за срок от 3/три/ до 6/шест/ месеца. Комисията е изложила
мотиви, че грешките при съставянето на фишовете не са допуснати умишлено, а
служителят бил подведен от безпроблемното въвеждане на данните в
информационната система. Към така
изготвената справка е приложена и друга справка/л.21-л.22/, в която са конкретно
описани/с посочени серии, номера и дати на издаване/, издадените от жалбодателя С.Т. общо 18/осемнадесет/ броя фишове за
наложени глоби, в периода от 01.09.2018 год. до 01.09.2019 година.
С така изготвената Справка с
Рег.№*** от *** год. за извършена проверка, разпоредена
със Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали, жалбодателят С.С.Т. е бил
запознат лично, на датата 30.10.2019 год., в 13:45 часа, видно от извършеното
отбелязване на последна страница от същата, като на същата
последна страница от справката, жалбодателят Т. е
вписал саморъчно и текста: „Запознах със
справката и материалите към нея. Не желая да давам допълнителни писмени
обяснения към нея.” и се е подписал под този текст.
По
преписката е представена и е приета като доказателство и Типова длъжностна характеристика с Рег.№*** от *** год., за длъжността „***, ***
към районно управление при ОДМВР/л.25-л.28/, в която в раздел ІІ. Основни длъжностни задължения, подраздел: Познаване на нормативите
документи и професионални умения, като такова
основно длъжностно задължение е посочено: „Да познава Закона
за движението по пътищата и издадените на негова основан подзаконови актове”. От приложения
по преписката Протокол с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР - Кърджали/л.24/ е видно,
че жалбодателят С.С.Т., преназначен
на длъжност „
*** към РУ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали, се е запознал с типовата длъжностна характеристика за тази длъжност,
посочена по-горе, за което и се
е подписал на протокола, като протоколът е подписан и от *** ***
„Човешки ресурси”.
При така установената фактическа обстановка
и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен
съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на
чл.204, т.3 (изм. – ДВ, бр.14 от
2015 г.) от ЗМВР дисциплинарнонаказващ
орган. Съгласно тази разпоредба, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите
на структурите по чл.37 – за всички наказания по чл.197 за служителите на
младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши
изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности – наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – т.3.
Съгласно чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР - Кърджали е основна структура, която, съгласно чл.43, ал.1 от ЗМВР, се ръководи от директор, като съгласно чл.42, ал.3 от ЗМВР, в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг, в зависимост от задачите и дейността им, като такова структурно звено от по-нисък ранг е и Районно управление (РУ) – Крумовград към ОДМВР – Кърджали, което се ръководи от началник на РУ. Видно от оспорената заповед, неин издател е именно директорът на Областна дирекция на МВР - Кърджали, а към момента на издаването й, жалбодателят С.С.Т., като държавен служител в МВР, е заемал длъжност „*** в РУ - *** при ОДМВР - Кърджали. Ето защо, съдът приема, че в случая, директорът на Областна дирекция на МВР - Кърджали се явява материално и териториално компетентен дисциплинарнонаказващ орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, а именно – „писмено предупреждение”, по отношение на наказания полицейски служител.
Съдът констатира, че е спазено и императивното изискване на чл.206, ал.1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарнонаказващия орган, преди да наложи дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, в хода на извършената проверка, от жалбодателя Т. е дадено писмено сведение, с характер на писмено обяснение, в което същият е дал обяснения относно фактите и обстоятелствата, свързани с неправомерно наложените от него, в периода от 05.06.2019 год. до 15.08.2019 год., 18/осемнадесет/ броя глоби с фиш, на основание отменената през 2015 год. разпоредба на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП. Освен това, след постъпване на Справката с Рег.№*** от *** год. в ОДМВР - Кърджали, жалбодателят С.Т. е бил запознат със съдържанието, й срещу подпис, на датата 30.10.2019 год., като в тази връзка, след запознаване със съдържанието й, същият не е дал допълнителни писмени обяснения, а само е заявил писмено и категорично в изявлението си, изписано собственоръчно на последна страница от справката: „Запознах със справката и материалите към нея. Не желая да давам допълнителни писмени обяснения към нея.”, под който текст се е и подписал. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията, развити в жалбата, за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР.
Съдът намира, че са спазени и регламентираните в
чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното
наказание. Според посочената разпоредба, дисциплинарното наказание следва да се
наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му, а според разпоредбата на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай, в изготвената,
от назначената със Заповед №*** от *** год.
на директора на ОДМВР – Кърджали, комисия, справка/л.21-л.22/
– приложение към справката с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали, са конкретно
описани – с посочени серии, номера и дати на издаване, издадените от жалбодателя
Т. общо 18/осемнадесет/ броя фишове за наложени глоби, за периода от 05.06.2019
год. до 15.08.2019 год. Изготвената справка за извършената проверки по получени
данни за извършено дисциплинарно нарушение с Рег.№*** и съответно, приложенията
към нея, са постъпили в деловодството на ОДМВР – Кърджали, на 22.10.2019 год.,
а дисциплинарнонаказващият орган се е запознал със
справката на 24.10.2019 год., видно от поставената на същата резолюция
„Запознат!”. Предвид това, следва да се приеме, че на по-ранната от двете дати,
а именно – на 22.10.2019 год., когато справката е постъпила при дисциплинарнонаказващия орган, е открито нарушението, с
оглед разпоредбата на чл.196 от ЗМВР, а тъй като процесната
заповед е издадена на 18.12.2020 год., то изводът е, че в случая е спазен
двумесечният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР. В тази връзка следва да се отбележи,
че наказанието е наложено и в законоустановения
едногодишен срок от извършване на нарушението, като в случая дисциплинарнонаказващият орган е приел, че се касае за
нарушение в периода от 05.06.2019 год. до 15.08.2019 год., т.е. след като
последният, неправомерно издаден от жалбодателя, фиш,
с който е наложена глоба/серия *** №***/, релевантен за процесното
дисциплинарно нарушение, е издаден на 15.08.2019 год., то ясно е, че този едногодишен
срок изтича на 15.08.2020 год. включително. Предвид горното, съдът в настоящия
състав намира, че оспорената заповед е издадена и при спазване на сроковете,
регламентирани в нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Относно формата и съдържанието на
оспорения административен
акт, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага
с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени;
доказателствата, въз основа на които
то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът
на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се
обжалва заповедта. В конкретната хипотеза съдът намира, че
оспорената Заповед №292з-2443
от 18.12.2019 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, съдържа всички тези изискуеми
се реквизити, посочени в разпоредбата
на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като заповедта
за дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител
лично и срещу подпис, като
е отбелязана датата и часа на връчване – 30.12.2019 год., в
14:05 часа, съгласно изискването на чл.210, ал.2 от ЗМВР. В заповедта ясно е
посочено, каква длъжност е заемал жалбодателят Т. към
датата на извършване на твърдяното нарушение, посочен е периодът на извършване
на нарушението, съответно и точният брой на неправомерно наложените глоби с
фиш, като самото нарушение е описано и словесно в достатъчна степен, така, щото
да стане ясно и на наказаното лице, и на контролиращите съдебни инстанции, за
какво се налага дисциплинарното наказание, ясно са посочени служебните
задължения, които не са били изпълнени от жалбодателя.
В мотивите към заповедта е дадена квалификацията на нарушението, която съдът в
настоящия състав намира за правилна, а освен това, при
определяне размера на наказанието, в заповедта изрично
е посочено, че са оценени направените в справката констатации, предложения и становища, приети са и са оценени писмените обяснения на служителя (сведение с Рег.№***/*** год.)
и са взети са предвид: доказателствата,
поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставени с установената фактическа обстановка и обясненията на служителя, както и: - тежестта на нарушението
- некомпетентност, опорочаваща
реализацията на специализирана превантивна дейност за oграничаване
на пътнотранспортните произшествия; - настъпилите последици - неблагоприятни
финансови последствия за неправомерно санкционираните граждани и дискредитиране на институцията; - обстоятелствата, при които е извършено
- продължителен период от време; - формата
на вината - „непредпазливост” (служителят не е
искал и целял вредния резултат). Взето е
предвид и цялостното поведение
на служителя, обективирано в приложената по преписката кадрова справка с Рег.№***/*** год., от която е установено,
че жалбодателят е постъпил в системата на МВР през ***
год., като изрично е отчетено и е взето предвид, че по
време на службата същият е награждаван ***
пъти с „***” през посочените години, както и с
награда „***” през *** год., с парична награда в размер на *** лева. При
преценката на всичко изложено по-горе, дисциплинарнонаказващият
орган е приел, че при спазване на
изискванията на чл.206,
ал.2 от ЗМВР и за постигане целта на закона, при
спазване принципа на съразмерност, че наказание, наложено
за срок, по-голям от минимално
определения и по-малък от максимално определения
в чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР - 4 (четири)
месеца, съответства на тежестта на
извършеното от жалбодателя - *** С.Т. дисциплинарно
нарушение. Тук следва да бъде допълнено, че така
наложеното наказание е малко над минималния срок и под средния такъв, предвиден
в разпоредбата на чл.199, ал.2, предл.І/първо/ от
ЗМВР, съгласно която, дисциплинарното наказание „писмено предупреждение” се налага за налага за срок от
три до шест
месеца. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира за напълно неоснователни оплакванията в жалбата в насока, че дисциплинарнонаказващият орган не е спазил разпоредбата
на чл.206, ал.2 от ЗМВР, като не е преценил
правилно и в съответствие с
изискванията на нормативната разпоредба всички релевантни обстоятелства за установяване на дисциплинарното нарушение - тежестта на нарушението,
настъпилите последици, обстоятелствата, при които то е извършено,
т.е. съдът намира, че дисциплинарнонаказващият орган, при определяне на
конкретния срок на наказанието, действително се е съобразил с формата на вината,
тежестта на нарушението, настъпилите последици и обстоятелствата,
при които е извършено, както и с
цялостното поведение
на жалбодателя по време на службата му в МВР.
Така, по изложените по - горе съображения, съдът
намира, че при издаването на оспорената заповед и в хода на проведеното
административно производство, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
съставляват основание за отмяната й и съответно, оплакванията в жалбата в тази
насока се явяват неоснователни и недоказани, като освен това, заповедта е
издадена в предвидената от закона форма и с изискуемото се съдържание.
По отношение материалноправната
законосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание,
т.е. съответствието й с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, за налагане на дисциплинарно наказание, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗМВР, държавните служители в МВР, които са нарушили служебната
дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания,
като в ал.2, т.1 - т.4 на същия текст е посочено, че дисциплинарните нарушения са: неизпълнение
на разпоредбите на този закон
и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник - министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители;
неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните
правомощия и неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР.
Като правно основание за налагане
на дисциплинарното наказание, административният
орган е посочил в оспорената
заповед разпоредбата на
чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съгласно която, „Дисциплинарно нарушение представлява неизпълнение на служебните задължения”, както и разпоредбата
на чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, която регламентира, че едно от дисциплинарните наказания по този
закон е „писмено предупреждение”. Посочена
е като правно основание и разпоредбата на чл.199, ал.1, т.5 от
ЗМВР, която регламентира,
че дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” се налага за
„пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.”.
Същевременно, както
бе посочено и по-горе в настоящото изложение, заповедта е мотивирана с фактическите твърдения, че жалбодателят – *** С.С.Т.,
на длъжност „*** към Районно управление -
*** при Областна дирекция на МВР – Кърджали, през периода от 05.06.2019 год. до
15.08.2019 год., на територията на община Крумовград, неправомерно е наложил 18/осемнадесет/
глоби с фиш, на основание чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП,
отменена през 2015 год., което е в резултат, т.е. е в причинно-следствена
връзка от неизпълнение на вменено му служебно задължение, а именно – „Да
познава Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на него подзаконови
актове”, което задължение е разписано и произтича от длъжностна характеристика Рег.№***/***
год. за заеманата от служителя длъжност, която, всъщност, е типова длъжностна
характеристика за длъжността „***, „*** към районно управление при ОДМВР /л.25-л.28/, на каквато длъжност - „*** към РУ - *** при ОДМВР – Кърджали, жалбодателят е бил преназначен със Заповед с Рег.№***/***
год., видно от приложената по делото и приета като доказателство по делото
Справка с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали, за заеманите длъжности,
награди и наказания на *** С.С.Т./л.11/. Направен
е извод, че по този начин е допуснато нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, а
въз основа на този извод, нарушението е квалифицирано като такова по чл.195,
ал.1, т.5 от ЗМВР - „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност”.
Тези изводи на дисциплинарно-наказващия орган в пълна степен се споделят и от
настоящия съдебен състав, като съдът намира, че с оглед събраните по
дисциплинарната преписка, съответно и по настоящото дело, писмени
доказателства, е правилна преценката на органа за това, че деянието съставлява
допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и съответно, същото правилно е квалифицирано като такова по чл.195, ал.1,
т.5 от ЗМВР. Така, по делото между страните не се спори, че в посочения период
от 05.06.2019 год. до 15.08.2019 год., жалбодателят Т.
е наложил 18/осемнадесет/ броя глоби с фиш, като фишовете са представени по
преписката/в заверени копия и впоследствие и в оригинал/ и са приети като
доказателства по делото/л.44-л.61;
л.92-л.110/. Първият от тези фишове, серия ***
№***, действително е издаден на датата 05.06.2019 год., а последният, серия ***
№***, е издаден на датата 15.08.2019 год., като във всичките осемнадесет фиша, като
санкционна разпоредба, е посочена нормата на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, която
обаче, е била отменена от 20.05.2018 год., като с всичките девет фиша е било наложено
наказание „глоба”, в размер на 30/тридесет/ лева, на основание отменената през
2015 год. санкционна разпоредба на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП. Тук задължително
следва да се посочи, че отмяната на посочената норма - чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, е била направена с изменение и допълнение на Закона за движение по
пътищата, е публикувано на датата 22.05.2015 год., в Държавен вестник - бр.37
от 2015 год. й е влязло в сила на 26.05.2018 год., т.е. повече от 4/четири/
години четири месеца преди да бъде издаден първият по време/на 05.06.2019 год./
фиш за налагане на глоба, на основание тази отменена санкционна разпоредба. Предвид
това, настоящият съдебен състав счита, че този период от повече от 4/четири/ години
е бил предостатъчен за жалбодателя Т. да узнае, че
тази санкционна разпоредба от ЗДвП е отменена, както и от коя дата е влязла в
сила отмяната й и това е така най-малкото поради факта, че същият работи като ***
в РУ – *** към ОДМВР - Кърджали, а не като шофьор, домакин или портиер в същото
това районно управление на МВР и като такъв безспорно е длъжен да познава разпоредбите
на Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, тъй като безспорно ЗДвП е основният нормативен акт, който жалбодателят Т. е длъжен ежедневно, при изпълнение на
служебните си задължения, да прилага, а от това следва, че същият следва и да
познава разпоредбите на този закон. В тази връзка съдът намира за нужно да
отбележи, че жалбодателят е бил запознат срещу подпис
и с нарочен протокол, с длъжностната си характеристика за длъжността, която
заема и в тази длъжностна характеристика, като бе отбелязано и по-горе, като
негово основно задължение е разписано, че е длъжен „Да познава Закона за движение по
пътищата и издадените на негова основа подзаконови актове”. Така, след като по делото са налице формални
писмени доказателства, а именно - Протокол с Рег.№*** от *** год. за
запознаване на жалбодателя с длъжностната
характеристика за длъжността, на която е бил преназначен/л.24/,
съдът в настоящия състав намира, че жалбодателят Т. е
разполагал с предостатъчно време за да се запознае с актуалната и действаща към
съответния момент, т.е. към началото на месец юни 2019 год., редакция на ЗДвП
вкл. и с обстоятелството, че нормата на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП е била
отменена още през 2015 година. Казано по друг начин, от 28.01.2019 год., когато
е подписал протокола за запознаване с длъжностната си характеристика, до
05.06.2019 год., когато неправомерно е издаден първият по време фиш за налагане
на глоба, т.е. период от време, по-дълъг от три календарни месеца, следва да е
бил предостатъчен за жалбодателя Т., за да се
запознае с актуалната редакция на ЗДвП и да е наясно, че санкционната
разпоредба на 183, ал.3, т.2 от ЗДвП е отменена още през 2015 година.
Съдът намира, също така, за неоснователни, голословни
и ирелевантни доводите и твърденията на жалбодателя, развити в представената от процесуалния му
представител писмена защита, че причината за неправомерното налагането на посочените
18/осемнадесет/ броя глоби с фиш и приложената отменена санкционна норма била,
че се използвала система с РСОД – таблети и съответно,
че причината за избор на неактуални нарушения и санкции при работа с нея се
дължало изцяло на процеса на синхронизация, който бил заложен в софтуера на
съответното приложение и че това довело, от своя страна, до ситуация за
издаване на фишове с отменени текстове и съответно, това потвърждавало и твърденията
на жалбодателя, че не бил извършил посоченото
нарушение и не можело да носи дисциплинарна отговорност. В тази връзка следва
да се посочи, че всички 18 фиша за налагане на глоби са писани на ръка от жалбодателя Т., който сам е изписвал, т.е. попълвал е на
определените места в бланката на фиша санкционна норма, която сам е избрал, без
това да му бъде наложено от какъвто и да е програмен продукт. Отделно от това,
отново следва да се упомене, че в тези фишове за налагане на глоба, издавани
през периода 05.06.2019 год. – 15.08.2019 год., жалбодателят
Т. е вписвал санкционна норма – чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, която е била
отменена преди повече от 4/четири/ години (!?) и което именно е укоримото поведение на служителя в конкретния случай и
което ясно сочи, че същият въобще не се е запознал с действащата и актуална
редакция на ЗДвП към първата половина на 2019 година. От всичко казано по-горе
се налага извода, че с това свое поведение жалбодателят
С.Т. категорично не е изпълнил служебното си задължение да познава Закона за
движението по пътищата и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, съгласно типовата длъжностна характеристика за заеманата от нето
длъжност, утвърдена със Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР –
Кърджали/л.64-л.69/. Следва да се добави, че в този смисъл е и въведеното
му задължение с нормата на чл.80, ал.2 от Инструкция №*** от *** год. на МВР за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение и с която жалбодателят, като „полицейски ***
VІ степен „Пътен контрол”/ПК/, т.е.
като служител, осъществяващ дейност по пътен контрол, следва да е надлежно
запознат и която инструкция е пряко приложима при изпълнение на служебните му
задължения.
Така, всичко
изложено по-горе, според настоящия съдебен състав, води до безспорния извод,
че е налице извършено описаното дисциплинарно нарушение, при форма на вината – непредпазливост, от
страна на жалбодателя С.С.Т., като
дисциплинарнонаказващият орган правилно
е преценил, че това съставлява нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР,
за което и на основание чл.199, ал.1,
т.5 от ЗМВР, се налага наказание „писмено предупреждение”, в предвидените
в чл.199, ал.2 от с.з. срокове.
В тази връзка и предвид изложеното
по-горе, съдът в настоящия състав намира, че оспорената заповед е издадена в
съответствие и с приложимите материалноправните
разпоредби на закона и съответните подзаконови нормативни актове и не е налице
такова основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Следва да се
посочи, че видът на наложеното наказание е правилно определен от дисциплинарно-наказващия
орган, като определянето на размера на това наказание е единствено в
правомощията на този орган и този размер се определя по целесъобразност и не
подлежи на контрол, но при всички случаи отново следва да се посочи, че в
оспорената заповед е отразено, че видът и размерът на наказанието са определени
и след като са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината и
цялостното поведение на служителя по време на службата му, като наказанието е
наложено над минималния, но под средния, предвиден, съгласно чл.199, ал.2 от ЗМВР, срок на наказанието „писмено предупреждение”.
Ето защо, предвид така изложените по-горе съображения,
Административен съд - Кърджали намира, че обжалваната Заповед №292з-2443 от 18.12.2019
год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, е законосъобразна, т.к. същата
е издадена от материално и териториално компетентен дисциплинарнонаказващ
административен орган, при спазване на установената форма и с определените от
закона форма и съдържание, в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е
съобразена и с целта на закона, поради което и жалбата на С.С.Т.
*** - държавен служител, на длъжност *** към РУ – *** при ОДМВР - Кърджали, се
явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с
решението по настоящото дело.
При този изход на делото, с оглед своевременно
заявеното искане от пълномощника на ответника в представената в съдебно
заседание писмена защита, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно, като същото следва да бъде
присъдено в минималния размер от 100 лева, съгласно Наредбата за правната
помощ. Поради това, искането следва да бъде уважено и следва да бъде осъден жалбодателят С.С.Т. ***, да заплати на ОДМВР – Кърджали, сумата в размер
на 100.00/сто/ лева, на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във
вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съгласно последната цитирана разпоредба, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева.
Мотивиран
от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.С.Т.
от ***, с ЕГН **********, против Заповед №292з-2443 от 18.12.2019 год.,
издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.204, т.3 и
чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.2
и във вр. с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, на жалбодателя С.С.Т. – *** към РУ –
*** при ОДМВР - Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание на държавен
служител от ОДМВР – Кърджали - „писмено предупреждение”, за срок от 4/четири/ месеца,
считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА С.С.Т. от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна
дирекция на МВР/ОДМВР/ - Кърджали, с адрес: ***, с
ЕИК ***,
деловодни разноски, възлизащи в размер на 100.00/сто/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Преписи от настоящото
решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137,
ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.211, предл.ІІІ/трето/ от ЗМВР, е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
С Ъ Д И Я: