РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. ВВ., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – ВВ., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В. Й. М.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело №
20221300500281 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на П. М. М. с ЕГН ********** от гр.
ВВ., ул. „К.Б.*“ № *-* чрез адв.-пълномощник С. М. от АК-ВВ. против Решение
№256/01.06.2022г., постановено по гр. дело № 22/2022г. по описа на РС-ВВ., с което е
уважен предявен от „В И К - ВВ.“ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
ВВ., ул.„Ш.“ № *, иск по чл. 422 ГПК за признаване дължимост от жалбоподателя на сумата
от 620.78 лв. (шестстотин и двадесет лв. и седемдесет и осем ст.) - главница, представляваща
стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. ВВ., ПЗ К,
ул. К.Б.* *-* по 26 (двадесет и шест) неплатени фактури за периода от 15.04.2019 г. до
15.08.2021 г., а именно: № */15.4.2019 г. - 20.57 лв., № */15.5.2019 г. - 17.41 лв.,
№*/14.6.2019 г. - 16.10 лв., № *15.7.2019 г. - 17.56 лв., №*15.8.2019 г. - 24.86 лв., №
*/15.9.2019 г. - 23.88 лв., №*/ 15.11.2019 г. - 15.01 лв., № */13.12.2019 г. - 15.01 лв.,
№*/15.1.2020 г. - 7.50 лв., № */14.2.2020 г. - 20.75 лв., №*15.3.2020 г. - 21.49 лв., №
*14.4.2020 г. - 13.44 лв., №*/15.5.2020 г. - 14.54 лв., № */15.06.2020 г. -15.29 лв.,
№*/15.7.2020 г. -15.29 лв., № **********/15.9.2020 г. -12.22 лв., №*/15.10.2020 г. - 9.17 лв.,
№ */15.11.2020 г. - 33.62 лв., №*/14.12.2020 г. - 38.75 лв., № *0/15.1.2021 г. - 41.26 лв.,
№*/15.02.2021 г. - 35.31 лв., № **********/15.3.2021 г. - 35.90 лв., №*/15.4.2021 г. - 42.07
1
лв., № *15.5.2021 г. - 42.58 лв., №*/15.6.2021 г. - 32.86 лв. и № */15.8.2021 г. - 38.34 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение -11.10.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
С обжалваното решение жалбоподателя е осъден да заплати направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д № 2096/2021 г. по описа на РС - ВВ. в размер на 25 лева
- за държавна такса и сумата в общ размер от 325 лв. - направени разноски в исковото
производство /25 лв. - държавна такса и 300.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение.
Посочва се, че не е живял на процесния адрес. От показанията на св. И. било видно,
че тя не го познава, не е посещавала адреса. Свидетелите Г., А. и Д. заявили, че не живее на
адреса, апартаментът бил необитаем от дълги години и никой не живеел там.
Излага се още, че титуляр на партидата е А.П.Р., а не той. Живее на друг адрес за
който има лична партида и заплаща консумираната вода. Не е бил едноличен собственик на
процесния имот, а сънаследник и частта му е прехвърлена на друг сънаследник.
Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното решение и да се
отхвърли предявния иск. Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемата по жалбата страна „В И К - ВВ.“ЕООД, ЕИК * чрез адв-
пълномощник П. П. от АК-ВВ. с който оспорва същата, по изложени съображения в тази
неоснователна на жалбата. Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение.
Претендира съдебни разноски за въззивното производство.
От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства и
не са направени доказателствени искания.
ВВ.ският ОС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „В И К -ВВ.“ ЕООД, ЕИК
* против П. М. М. от гр.ВВ., с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. чл. 79 от ЗЗД.
Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, са наличие на облигационни
отношения между страните, по силата на Общи условия на договорите за предоставяне на В
и К услуги на потребителите от „В И К - ВВ.” ЕООД, одобрени от ДКЕВР. Ответникът е
2
титуляр на партида с уникален абонатен №* и адрес на потребление: гр. ВВ., ПЗ К, ул К.Б.
*-*. Ищецът изпълнил задълженията си да достави на ответника/потребител/ вода с питейни
качества и отведени отпадните води. Ответникът не е заплатил извършените от дружеството
услуги, за което са издадена посочените и приложени 26бр.фактури на стойност 620.78 лева,
представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на
адрес: гр. ВВ., ПЗ К, ул.“К.Б.*“ *-*. Количеството вода и отведени канал при действието на
различните цени е обозначена като Водомер 1 и Водомер 2. В месеците в които е установена
разлика между отчетените количества вода по общия водомер и индивидуалните водомери
във фактурите е отчетено и дължима сума от разпределение, съгласно чл.25, ал.2 и ал.3 от
ОУ.
Въззиваемата страна, като ответник с отговора на исковата молба е навела
възражение, че не дължи претендираната сума, тъй като не е титуляр на партидата и живее
на друг адрес, за който заплаща вода.
От приложеното ч.гр.д. № 2096/2021 г. по описа на РС-ВВ. се установява, че ищецът
и заявител „В И К -ВВ.“ ЕООД - гр.ВВ. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК пред РС-ВВ. срещу П. М. М. от гр.ВВ.. По делото е издадена
заповед № 615/19.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
ответника, за следните суми: 620.78 лева – главница за задължение доставена питейна вода и
отведени канални води за периода от 15.04.2019г. до 15.08.2021г., законната лихва от датата
на подаване на заявлението 11.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 25лева
разноски по делото за държавна такса.
В заповедта е посочено , че вземането е за задължение за доставена питейна вода и
отведени канални води за периода от 15.04.2019г. до 15.08.2021г.
Приложени са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от В
и К оператор „В И К-ВВ.“ЕООД.
Длъжникът П. М. М. е подал възражение в указания срок против заповедта за
изпълнение.
От приложените по делото 26 бр. фактури, неоспорени от жалбоподателя/ответника/
се установява, че са с посечен в тях абонатен №* и адрес ПЗ К, ул.К.Б., *-*, издадени на
името на А.П.Р.
Общата стойност на фактурите е 620.78 лева, което се установява и от приложената
справка на ищеца на стр.23.
С приложените по делото Заповед №Р/335 от 27.12.2019г., Заповед №Р/79 от
14.04.2020г., Заповед №Р/315 от 30.12.2020г. на управителя на ищцовото дружество е
определена цената на доставяната на потребителите вода /помпено и гравитачно/ и
отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за исковия период.
3
С приложената Разписка от 18.03.2018 г., връчена от свидетелката по делото С. И. и
инкасатор в ищцовото дружество, се установява, че е подписана от въззивника/ответника/ и
същият е уведомен за неизправността на водомера си, монтиран на адрес: гр.ВВ. ул.Княз
Борис I №42ап.6 и че в срок до 1 месец трябва да го ремонтира или подмени с нов /при
невъзможност за отстраняване на повредата/. В разписката е визирано и ответникът е
уведомен, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ОУ при повреждане на индивидуален водомер
количеството изразходвана вода се начислява според средномесечния разход за съответния
период от предходната година за срока на предписанието, като след изтичането му ВиК
операторът таксува потребителя по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ и чл. 39, ал. 5 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Ответникът М. е отказал да подпише Декларацията към разписката от същата дата
18.03.2019г. от която се установява, че същият е уведомен, че водомерът е повреден и
жилището се обитава от 1 /един/ обитател. Отказът на ответника е удостоверен от трима
свидетели - управителят на етажната собственост - С.С. Г.; Б. А. и С.В. Д.. Тъй като
ответникът отказал да я получи и да декларира колко лица обитават жилището, тази
информация е била взета от домоуправителя и другите двама свидетели, подписали
декларацията.
Между страните по делото не е спорно, а и от е приложената справка №
384652/29.03.2022 г. от Агенция по вписванията, обхващаща периода от 01.01.2000 г. до
29.03.2022 г. се установява, че на 13.09.2021 г. ответникът П. М. М. е дарил на А. П. М. 5/6
ид. части от процесния недвижим имот с адрес: гр.ВВ. ул.“К.Б.*“ №42, ет.2, ап.6, За
посочения период на справката липсват други разпоредителни сделки с имота.
По делото не е спорно, а и от въззивника е направено признание пред първата
инстанция и с въззивната жалба, че е собственик по силата на наследствено правоприемство
на имота с адрес: гр.ВВ. ул.“К.Б.*“ №*, ет.*, ап.*, в който водомерът е бил повреден и не е
подменен от него.
По делото пред първата инстанция в съдебно заседание проведено на 29.03.2022г.
процесуалният представител на въззивника/ответника е заявил, че е подписал разписката от
18.03.2018 г., като потребител. Настоящата инстанция приема, че от въззивника е направено
признание, че е имал качеството потребител на предоставените услуги от ищцовото
дружество за процесния имот с адрес: гр.ВВ. ул.“К.Б.*“ №*, ет.*, ап.*.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля С. И. И. се установява, че работи на длъжност
„инкасатор“ в ищцовото дружество и отчитала водомерите на ул. „К.Б.*“ № * в гр.ВВ..
Издала и връчила разписката за неизправност на водомера на ответника. Свидетелката
4
посочва, че на този водомер нямало пломба. Посочва, че на този адрес многократно е
намирала ответника, като го посочва в съдебната зала, но същата смята, че това е лицето А.
П., заявява, че само веднъж успяла да влезе в апартамента и да отчете водомера, тъй като
ответникът не отварял и не я пускал вътре. Свидетелката излага, че водомерите, които са
повредени трябва в едномесечен срок да се ремонтират, а ако не подлежат на ремонт да се
закупи нов водомер. От нейните показания е видно също, че на процесния водомер не е
имало пломба и че бил изтекъл 10-годишния срок на водомера. Свидетелката сочи, че
ответникът отказал да подпише декларацията, поради което тя помолила другите свидетели
по делото да я подпишат и те саморъчно си написали имената и подписали същата. От
разпита на свидетелката е видно, че ответникът не се поинтересувал в бъдеще какво се
случва по неговата партида, а се поинтересувал чак след като получил писмо от
институцията.
Свидетелят С.С. Г. установява, че е съсед на въззивника/ответника. Потвърждава, че
подписът в процесната декларация е негов и че се е подписал, тъй като ответникът отказал
да подпише. Сочи, че на адреса не живее никой, излага, че живее на адреса от 2009 г. и е
виждал ответника около 10пъти.
Свидетелят Б. И. А. установява, че същият живее на ул. „К.Б.*“ № *, съсед е на
ответника и го познава. Заявява, че подписът и почеркът в декларацията са негови. Сочи, че
ответникът не си е свалил водомера, когато трябвало да се види дали същият работи.
Твърди, че ответникът не живее в този апартамент и че в апартамента не живее никой.
Свидетелят С.В. Д. установява, че е съсед на ответника П. М., същият потвърждава,
че е подписал декларацията и твърди, че в апартамент № * на ул. „К.Б.*“ не живее никой и
апартаментът е празен.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, същите са непосредствени възприятия за
обстоятелства и факти по отчета и изправността на водомера на ответника и кореспондират
на всички други данни по делото.
С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и
на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
5
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество и при така установената по делото
фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, с правно основание чл.79
и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.79 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава.
Между страните по делото не е спорно, а и въззивникът не е оспорил
обстоятелството, че за имот с административен адрес: гр.ВВ. ул.“К.Б.*“ №42, ет.2, ап.6 и
абонатен №* през процесния период от 15.04.2019 г. до 15.08.2021г. въззиваемото
дружествжо е доставило услуги по пречистване и доставка на вода за питейно–битови и
стопански нужди, както и отвеждане на отпадни води на обща стойност 620.78 лв., по
приложените по делото общо 26 броя фактури, издадени на името на лицето А. П.. През
процесния период от 15.04.2019 г. до 15.08.2021г. въззивникът П. М. М. е бил собственик на
5/6 ид.ч. от водоснабедения от ищеца имот, видно от справка № 384652/29.03.2022 г.,
издадена от Агенция по вписванията, с който имот се е разпоредил безвъзмездно, като е
дарил притежаваните от него идеални части на А. П. М. на 13.09.2021г. От справката е
видно, че от въззивника не са извършвани други разпоредителни действия с имота. По
6
делото въззивникът признава, че през процесният период е имал, качество на наследник на
имота, като в тази насока е направил изявление в съдебно заседание през ВРС на
11.05.2022г. и във въззивната жалба.
От свидетелските показания по делото е установено, че въззивникът М. е пребивавал
в процесния имот, доколкото инкасаторката И. свидетел по делото, посочва, че го е виждала
няколкократно и му е връчила подписаната от него Разписка от 18.03.2018 г., с която е
уведомен за повредата на водомера, действията които трябва да предприеме за отстраняване
на повредата и начина на отчитане и калкулиране на водата при неотстраняване на
повредата.
Обстоятелството, че процесните фактури са издавани на името на лицето А.П.Р.се
дължи на противоправното поведение на въззивника П. М., доколкото не е предприел
действия за промяна или закриване на партидата на праводателя си, а е продължил да ползва
същата. Съгласно чл. 62, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК - ВВ.“ ЕООД /приложени към чгрд №2096/2021г. на
ВРС/ при смърт на потребител - физическо лице, наследниците или лицето, придобило
имота по силата на договор за гледане и издръжка или по завещание са длъжни в 60-дневен
срок да подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, като представят за
справка удостоверение за наследници или акт за собственост.
Поради изложеното и при така установената по делото фактическа обстановка
неоснователно е възражението на ответника, че не е живял в имота, а е само сънаследник.
Правата и задълженията на потребителите са регулирани от приложените Общи условия за
доставка на питейна вода на потребителите, като следва да се отбележи, че от страна на
въззивника не е оспорено обстоятелството, че имота е водоснабден от ищеца, а е налице
признание, че е имал качеството потребител на предоставените услуги от ищцовото
дружество за процесния имот с адрес: гр.ВВ. ул.“К.Б.*“ №*, ет.*, ап.*, направено от
процесуалния му представител в съдебно заседание проведено на 29.03.2022г. пред РС-ВВ..
Въззиваемото дружество е било изправна страна по договора, тъй като е доставяло
питейна вода по партидата на имота за исковия период. Същото не е разполагало с
информация за промяната на името на партидата, поради което текущите сметки за доставка
на вода, отчитани от процесния водомер, са начислявани на името на А.П.Р.през периода от
15.04.2019 г. до 15.08.2021г. Въззивникът, като потребител, е неизправна страна по
договора, тъй като не е изпълнил задължението си за заплащане на доставената питейна
вода за исковия период.
Свидетелката С. И., инкасатор във въззиваемото дружество и отчетник на процесния
водомер с посочения абонатен номер, изрично е посочила въззивника като лицето
пребиваващо на адреса и на когото е връчила разписката от 18.03.2019 г., с която му е
дадено предписание за поправка или подмяна на индивидуалния водомер поради наличието
7
на повреда и неотчитане на същия.
Съгласно чл. 17, ал. 4 от Общите условия „Доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и за сметка на
потребителите. Тъй като потребителят не е ремонтирал измервателния си уред след
изтичането на едномесечния срок, потребеното количество питейна вода и отведени канални
води по адреса на потребление е започнало да се определя и изчислява на базата на брой
обитатели - за един обитател, при спазване на разпоредбите на чл. 20, ал. 3, във връзка с чл.
25, ал. 8 и ал. 10 от Общите условия на дружеството.
Разпитаните по делото свидетели С.С. Г., Б. И. А. и С.В. Д. са потвърдили, че са
подписали декларацията, в която са предоставили информация, че жилището се обитава от
едно лице. Обстоятелството, че въззивникът не живее постоянно на този адрес е без правно
значение, доколкото като наследник и собственик на имота не е предприел действия по
отстраняване на повредите по водомера, не е заявил, че имота не се обитава, за да не се
извършва отчитане на водомера и начисляване на служебно количество потребена вода,
нито е заявил закриване на партидата, т.е не е предприел действия по прекратяване на
договора. Факта, че въззивникът се е намирал в апартамента на 18.03.2019 г сочи, че имотът
се е ползвал към момента на установяване на неизправността на водомера.
В Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и в Общите условия на
„ВиК - ВВ.“ ЕООД е предвидено, че до отстраняване на констатираната неизправност на
водомера, което става по инициатива и за сметка на потребителя, месечното количество
изразходвана питейна вода се определя по 5 куб. м. - при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, като тези количества вода се завишават всяко тримесечие с 1 куб. м. за всеки
обитател до отстраняване на повредата. В тази хипотеза и при отсъствието на изрично
подадено заявление от потребителя, че имотът не се обитава, обстоятелството дали в
конкретното жилище се живее постоянно, периодично или не се ползва е ирелевантно, тъй
като е констатирана повреда на водомер, потребителят е надлежно уведомен за това, но не е
предприел действия за ремонт, нито е заявил по съответния ред, че жилището не се ползва.
С оглед на изложените съображения оплакванията на въззивника са неоснователни.
Несъгласието на въззивника с изводите на първоинстанционния съд не се отразява върху
правилността на решението. Решението на РС-ВВ. е постановено след обсъждане на всички
относими към предмета на спора доказателства и при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни разпоредби. Поради съвпадане на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските.
Ответната по жалбата страна не е представила доказателства за извършването на
8
разноски пред настоящата инстанция, поради което разноски не ѝ се дължат.
По изложените съображения, ВВ.ският ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №256 от 01.06.2022г. постановено по гр.д.№22/2022г. по
описа на Районен съд-ВВ..
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9