Определение по дело №10361/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 36098
Дата: 9 септември 2024 г. (в сила от 9 септември 2024 г.)
Съдия: Бетина Богданова Бошнакова
Дело: 20241110110361
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта




ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок най-късно до първото по делото открито съдебно
заседание да представи в оригинал удостоверение за сключен граждански брак, респ.
дубликат.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2025 г. от
13:30 часа, за когато да се призоват страните, както и компетентните ДСП (по местоживеене
на детето и страните), които следва да изготвят социален доклад/становище в изпълнение на
функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет. Докладът следва да съдържа какви са социално-
битовите условия за отглеждане на детето при всеки един от родителите, наличие на
подкрепяща среда по отношение на всеки от родителите, родителски капацитет,
привързаността на детето към всеки от родителите, доходи и ангажираност на родителите,
каква е емоционалната връзка на детето с всеки един от родителите и др.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание
за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на родителските
права по отношение на ненавършилото пълнолетие тяхно дете, като в случай че същите не
се явят без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им
бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в
размер от 50,00 до 300,00 лева.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК следния проект на доклад
на делото:
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от Р.
Й. П. срещу Д. С. П. по вина на съпругата, обективно кумулативно съединен с небрачни
искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето,
режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие родено от брака
дете И.Р.. П., родена на 13.03.2018 г., както и искане по чл. 56 СК - за предоставяне
ползването на семейното жилище.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 03.06.2015
г., като през времето на съвместния им живот преимуществено съпругът е поел разходите,
свързани с домакинството, както и грижите за малолетното им дете. Твърди се още, че през
м. декември 2022 г. ответницата е започнала извънбрачна връзка с друг мъж, която е
продължила до 06.06.2023 г. Поддържа се, че брачната връзка е само формална и бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен заради поведението на съпругата.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който
оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения. Предявен е и насрещен
1
иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина
на съпруга, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно
упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката на ненавършилото пълнолетие родено от брака дете, искане по чл. 56, ал. 1 СК
за предоставяне ползването на семейното жилище и искане по чл. 53 СК за възстановяване
на предбрачното си фамилно име.
Ответникът по насрещния иск излага становище за неоснователност на претенциите.
СЪДЪТ намира, че е сезиран с брачни искове по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК, обективно
кумулативно съединени с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК, чл. 56 СК и чл. 53 СК.
УКАЗВА на всеки от ищците по брачните искове, че носи доказателствената тежест
да установи по делото страните са съпрузи; изложените положителни факти, които намира,
че са довели до дълбоко и непоправимо разстройство и за състоянието на брачната връзка,
брачни провинения на противната страна.
УКАЗВА на всеки от ищците по брачните искове, че следва да предяви всички
основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като го предупреждава, че
непосочени основания, настъпили и станали му известни до приключване на устните
състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
УКАЗВА на всеки от ищците по брачния иск, че следва да се яви ЛИЧНО в първото
по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне
на доказателства за наличие на такава, производството по делото ще бъде прекратено (чл.
321, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на всеки от ищците по исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, че
носи доказателствената тежест да установи своята пригодност като родител, както и
интереса на детето от конкретните претендирани мерки, свързани с родителската
отговорност спрямо детето; нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и
възможностите на другия родител да я предоставя в този размер съобразно своите доходи,
имуществено състояние и квалификация; полаганите до момента преки и непосредствени
грижи за детето, стандартът на живот на семейството и детето преди раздялата (чл. 59, ал. 5
СК).
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК, че носи
доказателствената тежест да установи собствеността върху семейното жилище, респективно
основанието въз основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички
обстоятелства от значение за ползването му, своя и на детето жилищна нужда.
УКАЗВА на ищцата по иска с правно основание чл. 53 СК, че носи доказателствената
тежест да установи, че при сключването на брака е променила фамилното си име от „С.“ на
„П.“.
В ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ на ответникът е да докаже своите възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правопогасяващи.
2
ПРИЕМА представените от страните с исковата молба, отговор на искова молба и
насрещна искова молба писмени доказателства, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата по
насрещния иск в първото по делото открито съдебно заседание да изрази становище по
представените с отговора на насрещна искова молба писмени документи.
ДА СЕ ИЗИСКАТ служебно справки от НАП и от НОИ относно трудовите договори
на страните, техните доходи от трудови правоотношения и от други източници, както и
данни за страните като самоосигуряващи се лица, считано от 23.02.2023 г. до момента на
изготвяне на справката.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане по един свидетел на всяка страна,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 2 ГПК искането за събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на втори свидетел.
ПРИКАНВА страните към сключване на споразумение по чл. 51 СК.
УКАЗВА на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена
услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която за момента
предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също
могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” страните могат да
получат всеки работен ден от 9:00 ч. до 17:00 ч. на тел. 8955423, **********, и ел.адрес
********@***.*******, www.srs.justice.bg/srs/82, както и в Центъра за спогодби и медиация,
който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ст. 204.
УКАЗАНИЯ ЗА СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страната, че ако живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчат съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат
и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
При неизпълнение на задължението на страната, респ. на нейния законен
представител, попечител или пълномощник, да посочи съдебен адресат, всички съобщения
ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страната, че ако отсъства повече от месец от адреса си, който е съобщил
по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия
си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за
връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
При неизпълнение на задължението, както и ако страната е посочила електронен
адрес за връчване, но го е променила без да уведоми съда, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а ответницата – и препис от
отговора на насрещна искова молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4