№ 1909
гр. Плевен, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430104508 по описа за 2025 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от Г.К.Б., чрез адв.
Т. М. - ПлАК, съдебен адрес и адрес на призоваване и кореспонденция:
***, против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК ЕООД
ЕИК********** ***, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК. Съдът е
сезиран със следното искане: да признае на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.11, ал. 1, т. 10, от ЗПК, сключения между Г. К. Б. ЕГН ********** с
адрес:***4 и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД ЕИК********** ***,
Договор за потребителски кредит №************ за нищожен.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответната страна, като се оспорва искът като неоснователен и се изразява
становище, че клаузите са действителни.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
безспорно от правна и фактическа страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 9, ал.1 от ЗПК, чл. 11 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, чл.
22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, във връзка с чл. 26 от ЗЗД.
1
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти - в тежест на ищеца е докаже, че клаузите противоречат на закона,
добрите нрави и заобикаля императивни разпоредби на ЗПК., в
доказателствена тежест ответника е да докаже, че клаузите от договора за
паричен заем са уговорени индивидуално, както и че са равноправни.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:
между страните има облигационна връзка на основание сключения
договор за потребителски кредит.
На 19.12.2023 година между Г. К., ЕГН **********, като
кредитополучател и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД като кредитор е
бил сключен Договор за потребителски кредит №************. При
сключване на договора за потребителски кредит на ищцата е
предоставена паричната сума в общ размер на 4000 /четири хиляди /лева.
Параметрите на процесния договор са следните: сума по кредита: 4000
/четири хиляди / лева; срок на договора - 36 месеца; размер на вноската
по кредита: 190.95; ГПР- 49,13%; годишен лихвен процент - 41 %; лихвен
процент на ден:0,11%. Като дължима сума по кредита е посочено - сумата
от 6872.18 /шест хиляди осемстотин седемдесет и два лева и 18ст./ лв. В
раздел наречени „Параметри по кредита” в частта - „По поискана и
закупена допълнителна услуга” е записано, че възнаграждението за
закупената допълнителна услуга „Фаст” е в размер на 2400 /две хиляди и
четиристотин / лева. Размерът на вноската на закупената допълнителна
услуга е 66.67 /шестдесет и шест лева 67ст./ лева и е дължим заедно с
месечната погасителна вноска.
Сключеният договор за потребителски кредит между Г. К. Б. и „Профи Кредит България"
ЕООД е нищожен, на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от
ЗПК, по следните съображения:
Г. К. Б. има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В
случая с отпускането на кредит в размер на 4000 лева в полза на ищцата като физическо лице му е
предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Като потребител тя
разполага със защита против неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП.
Съгласно пр.разпоредба на чл.11, ал.1 т10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент разходите по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.В настоящия случай посоченият
ГПР не съответства на действителния.Съгласно разпоредбата на параграф 1 от ДР на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително и лихви,
2
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани с с договора за
кредит. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита трябва да изразява общите разходи за
потребителя - настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. В настоящия случай обаче ако в
първоначално заявения като процент ГПР - 49,13% се включи и възнаграждението за допълнителни
услуги може да се направи категоричен извод, че реалният процент на ГПР по процесният ДПК е
многократно завишен и реално надхвърля значително определения от закона максимален размер.
Съгласно пр.разпоредба на чл.21 ,ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закова е нищожна. В този смисъл след като
в клаузите по задължението за заплащане на възнагражденията за допълнителни услуги, именувани
като „Фаст" в ГПР и в общата крайна дължима сума, която потребителят следва да заплати,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на общото дължимо и изобщо
за финансовата тежест на потребителя, поради което клаузите в процесния договор за
потребителски кредит №************ за общата дължима сума за погасяване и годишен процент
на разходите са нищожни.
Ето защо, съдът счита, че не е спазено изискването на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, поради
което процесният договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен на осн.
чл.22 от ЗПК.
Съгласно пр.разпоредба на чл.23 от ЗПК когато ДПК е обявен за недействителен
потребителят следва да върне единствено чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Към датата на подаване на настоящата искова молба Г. К. Б. продължава
да изплаща вноските по Договора за потребителски кредит №************.
Съдът намира, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена. При този изход
на делото, ответникът следва да заплати на ищцата разноските съобразно списъка по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, сключения между Г. К. Б., ЕГН **********, с адрес *** и ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК **********, ***, Договор за
потребителски кредит №************, за нищожен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД,
ЕИК********** , ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. Б., ЕГН **********, с адрес:***, направените
3
разноски по делото в общ размер на сумата от 1450 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4