Решение по адм. дело №1542/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на Е. Р. Ю. от [населено място] против Решение №1012-26-342-1/05.08.2025г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са потвърдени Задължителни предписания №ЗД-1-26-02019763/24.06.2025г. на контролен орган на ТП НОИ Хасково. Твърди се, че решението не било мотивирано, тъй като в него не били изложени доводи и мотиви относно правилността на констатациите, а и как били извършени тези констатации. Нарушени били разпоредбите на Инструкция №1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, не били изложени мотиви относно допустимостта на административния акт с оглед направените възражения от жалбоподателката. В контролно-отменителното производство не били извършени проверки относно значимите факти и обстоятелства и не били събрани писмени обяснения от лица, пряко възприели фактически действия относно извършваната дейност като земеделски производител. Основното било изпълняване на дейност, а не регистрация. Регистрацията на земеделски производител била аналогична на регистрацията на ЕТ – призната от закона възможност да извършва стопанска дейност. От безспорните факти били кредитирани незаконосъобразни правни изводи. Иска да бъде отменено Решение №1012-26-342-1/05.08.2025г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-26-02019763/24.06.2025г. на контролен орган на ТП НОИ Хасково, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като счита решението за правилно и законосъобразно, поради което следвало да бъде отхвърлена жалбата срещу него. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

В отговор на Писмо от 23.08.2024г. от Директор ТП НОИ Хасково – л.7 от делото, относно осъществяване на последващия контрол на изплатените парични обезщетения в Писмо вх.№1029-26-3879-3 от 27.09.2024г. от управителя на осигурителната каса са посочени лица, членове на ОК Стопанин, между които под №*** е жалбоподателката Е. Р.. С писмо изх.№1030-26-1794/30.10.2024г. – л.36гр., от ОДЗемеделие е изискана информация относно регистрацията на лицето като земеделски производител. В отговор ОД Земеделие Хасково – л.37, сочи, че Ем.Р. има валидна регистрация съгласно Наредба №3/29.01.1999г. от 18.03.2019г. до 15.06.2020г., от 20.11.2019г. до 11.06.2021г. и от 11.11.2020г. до 04.01.2022г., като данните съответстват с данните от Анкетните карти и анкетните формуляри, подадени от земеделския производител, а към писмото са приложени справките за дейността, изготвени към 01.11.2024г. Видно от тях са заявени като вид и категория животни, които са отглеждани от лицето – птици, кокошки – носачки 25 броя, както и 0,1008 ха лозя - винени.

В писмото от ОДЗ няма данни за вписан/регистриран животновъден обект, както и няма представени доказателства за това от жалбоподателя – нито в административното, нито в съдебното производство.

На основание Заповед №ЗР-5-26-01844410 от 11.02.2025г. е възложено извършване на проверка по разходите на ДОО, като са изискани документи от Ем.Р..

При справка в НАП офис Хасково – л.41гр.-42, е установено, че за периода 2019-2022 лицето няма подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

След изисканата справка от ОД МВР Хасково – л.42гр.-43, се установяват задграничните пътувания на Ем.Р. – на 25.11.2021г., излизане и влизане през ГКПП.

След Доклад изх.№1029-26-918-1 от 07.04.2025г. и съставения КП №КВ-5-26-01882981 от 07.04.2025г. са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-26-01883006 от 07.04.2025г., които след жалба от 22.04.2025г. са отменени с Решение №1012-26-192-1 на Директор ТП НОИ Хасково, като преписката е върната за ново разглеждане /поради установено нарушение на чл.26 от АПК/. При повторното извършване на проверка от Ем.Р. са изискани обяснения и документи, а на 20.05.2025г. – вх.№1029-26-918-5, л.52гр., са снети обясненията на жалбоподателката, че не съхранява документи относно дейността ѝ като земеделски производител. При съставения КП №КП-5-26-01919799 от 03.06.2025г. са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-26-01920059 от 03.06.2025г., които след жалба от 16.06.2025г. са отменени с Решение №1012-26-283-1 на Директор ТП НОИ Хасково и преписката е върната за ново разглеждане /поради установена грешка при посочване на проверявания период/. В изпълнение указанията при продължаване на административното производство са издадени процесните Задължителни предписания №ЗД-1-26-02019763 от 24.06.2025г., предмет на оспореното решение.

Контролният орган на ТП на НОИ е издал процесните задължителни предписания към самоосигуряващото се лице Ем.Р., които е следвало да бъдат изпълнени в срок от 10 работни дни от получаването им – да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 18.03.2019г. до 31.12.2021г., с вид осигурен 13, декларация образец №1.

Като е разгледал жалба с вх.№1012-26-342/21.07.2025г. срещу задължителните предписания на основание чл.117, ал.3 от КСО с оспореното Решение №1012-26-342-1/05.08.2025г. Директор ТП на НОИ Хасково е приел задължителните предписания за правилно и законосъобразно издадени и е отхвърлил жалбата. Административният орган е възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на дадените задължителни предписания е изложил, че земеделският стопанин няма вписан/регистриран животновъден обект, поради което и жалбоподателката не попадала в обхвата на пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КОС, тъй като нямала право да предлага на пазара произведените суровини и храни. Обсъдени са установените регистрации в ОДЗ, видовете животновъдни обекти по ЗЖ – лични стопанства и ферми, както и е посочена разпоредбата на чл.4а, ал.1, т.6 от Наредба №44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животовъдните обекти - в личните стопанства на физическите лица се отглеждат за лични нужди до 50 птици, независимо от вида. Относно пререгистрацията на Ем.Р. в ОДЗ, касаеща от 11.11.2020г. засети 0,1008 ха лозя-винени, е счетено, че регистрацията е направена в периода на ползване на паричното обезщетение, поради което не се доказва действително упражняване дейност като земеделски производител, считано от 18.03.2019г. В посока да подкрепи своя извод административния орган сочи, че стопанската година започва на 1 октомври от текущата година, а не непосредствено преди или при настъпване на осигурително събитие и получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО. Отчетено е и че при проверката не се представят от жалбоподателката фактури и други разходни и приходни документи, доказващи продажба на селскостопанска продукция.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на задължителните предписания, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена на 22.08.2025г., при дата на връчване на акта на 12.08.2025г., поради което, а и тъй като между страните няма спор относно просрочие, то жалбата следва да бъде счетена за постъпила в установения от закона срок по чл.149, ал.1 от АПК. Поради това съдът приема за жалбата, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е постановено по реда и при условията на чл.117, ал.3 от КСО, като актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Потвърдените с решението задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО също са издадени от компетентен орган по смисъла на чл.3, т.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ - https://www.nssi.bg/images/bg/ legislation /instructions/Instruktzia-1-2015.pdf, както и са в кръга на съответната компетентност на инспекторите по осигуряване – чл.4 и чл.37 от Инструкцията. Административните актове са обективирани в изискуемата писмена форма и са подписани от издателя си, поради което не са налице основания за оспорване по чл.146, т.2 и 3 от АПК. С оглед хода на административното производство са издавани заповеди, с които се възлага проверката – л.39 и л.51 от делото, и заповед за прекратяване на проверката – л.45гр.

Основният въпрос в настоящото съдебно производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с оспореното решение са законосъобразни, като възраженията на жалбоподателката са в посока нарушена процедура при провеждането на проверката и немотивираност на изводите.

Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл.142, ал.1 от АПК, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Така законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. Съгласно чл.35 от АПК административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. В процесния случай решаващият орган е изпълнил своите задължения и в мотивите на оспореното решение са обсъдени правнорелеватните факти. Конкретна и ясна е мотивировката относно необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е съобразена с материалния закон, поради което съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателката в тази посока.

В случая няма спор за регистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин в ОДЗ, както и относно определянето на стопанството на жалбоподателката като лично стопанство с оглед броя на отглежданите птици, т.е. извършената регистрация е именно като лично стопанство, а не като ферма.

Съгласно пар.1, ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КСО "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Към Министерството на земеделието, храните и горите се създава и поддържа регистър на земеделските стопани – чл.7 от Закон за подпомагане на земеделските производители, а редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Регистрацията се извършва в Областна дирекция Земеделие по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин, като в ОДЗ се води регистър на земеделските стопани на територията на областта. Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност – отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството, където е направено разграничение по отношение на животновъдния обект – чл.13, ал.4 и 5. Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а тези, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. В закона за животновъдство – пар.1, т. 46 и 47 се дава легално определение на "ферма" - животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, както и на "лично стопанство" - животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – в редакция преди изменение и допълнение от ДВ бр.71/2020г., собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на тези обекти, които са лични стопанства, имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. Така за жалбоподателката следва да се приеме, че е била регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ и животновъдният обект е тип лично стопанство. При безспорно установеното между страните, че няма регистриран обект тип ферма, то не може да се приеме, че земеделският стопанин Ем.Р. е собственик на животновъден обект, регистриран по съответния ред, както и не е налице другото кумулативно условие, изискуемо по пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КСО – в този обект да се произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. По отношение на регистрацията на жалбоподателката като производител на растителна земеделска продукция и доколкото няма спор относно обстоятелството, че датата на тази регистрация е в периода на ползване на парично обезщетение, съдът счита изводите на административния орган за правилни.

По силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Съгласно чл.4, ал.4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Но на основание цитираните разпоредби се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които на първо място се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения ред. В този смисъл не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба №3/29.01.1999г. земеделски стопанин, който е собственик/ползвател на животновъден обект, но не е регистрирал този обект по реда на чл.137 от ЗВМД или този обект е лично стопанство, т.е. не произвежда продукция за пазара, е „регистриран земеделски стопанин” по смисъла на пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. В случая законът поставя изискване продукцията да се произвежда с предназначение продажба, т.е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара.

Поради изложеното съдът счита, че както към датата на регистрация по чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица. Подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните предписания. В този смисъл оспореното решение се явява правилно, а жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По отношение на възражението на жалбоподателката относно нарушена процедура при провеждането на проверката, съдът счита същото за неоснователно. В случая следва да се има предвид, че проверката по Раздел ІІ от Инструкция №1/03.04.2015г. не е започнала по сигнал по реда на чл.28, ал.1 от Инструкцията, а е по преценка на ръководителя на ТП НОИ и по данни от информационната система на НОИ. Като са били длъжни по силата на чл.31, ал.2 от Инструкцията да се запознаят с относимите за проверката документи, то след установените данни в информационната система на НОИ, за да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите, контролните органи са изискали съдействие от други държавни органи и институции. Последното е в правомощията на контролните органи на основание чл.42, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на НОИ, Глава Седма – Взаимоотношения с други държавни органи, институции и лица. Контролните органи проверяват информацията в системата на НОИ, като за целта няма пречка и да търсят съдействие на други държавни органи, както и е в настоящия случай.

При този извод относно спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрк.възнаграждение, предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ - 200,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Р. Ю. от [населено място] против Решение №1012-26-342-1/05.08.2025г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са потвърдени Задължителни предписания №ЗД-1-26-02019763/24.06.2025г. на контролен орган на ТП НОИ Хасково.

ОСЪЖДА Е. Р. Ю., [ЕГН], от [населено място] да заплати на ТП на НОИ Хасково направените по делото разноски сумата от 200 лева, представляващи юрк. възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.