Решение по КНАХД №358/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от М. Ц. Д. от гр. Троян, чрез пълномощник адв. Е. Ц. от АК Ловеч против Решение № 48/01.07.2025г. на Троянския районен съд (ТРС), постановено по АНД №58/2025г. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му.

В съдебно заседание касационният жалбоподател М. Ц. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощеният процесуален представител – адв. Е. Ц.. С съдебно заседание адв. Ц. моли съдът да извърши проверка на оспореното решение относно преценката на съда за маловажност на случая, по изложените подробни аргументи в подадената касационна жалба. Моли същите да бъдат съобразени и се отмени решението, тъй като се касае категорично за маловажен случай.

Ответникът по делото - Началник на РУ -Троян, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Р. Р., който моли съдът да остави без уважение подадената касационна жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи за липса на маловажност на случая.

Окръжна прокуратура гр.Ловеч не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Административен съд гр. Ловеч, първи касационен състав прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и след като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивния съд в обжалваното решение.

Производството пред Районен съд гр. Троян е образувано по жалба на М. Ц. Д. от гр. Троян против Наказателно постановление (НП) № 24-0359-000482/30.12.2024г., издадено от И. Н. С. - Началник на РУ гр. Троян към ОДМВР Ловеч, с което на Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ) за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от същия кодекс.

Административнонаказателната отговорност на М. Д. е била ангажирана за това, че на 05.12.2024г., в 17:14 часа, в гр. Троян, на [улица]срещу № 113, управлява лек автомобил, чужда собственост, за който няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с което e нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ – лице, което не е собственик управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Настоящият състав намира посочените касационни основания на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

При постановяване на решението Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Възприетата от ТРС фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са обсъдени от решаващия състав. Съобразени и преценени са в пълнота представените по делото доказателства и са направени мотивирани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Следователно не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Касационният състав напълно възприема изводите на въззивната инстанция по същество на спора и счита, че нарушението, авторството на дееца и неговата вина са правилно установени в хода на протеклото до момента административнонаказателно производство пред наказващия орган, както и в съдебното такова, чрез допустими доказателства и доказателствени средства. Всяко МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, следва да има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. Установено е по безспорен и категоричен начин, че управляваният на 05.12.2024г., в 17:14 часа, от касатора лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 270 ЦДИ“, рег. № [рег. номер], не е имал действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Такава застраховка същият е сключил на същата дата - 05.12.2025г., но след установяването, че управлява процесния лек автомобил, без полица за сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Според чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на МПС да сключи застрахователен договор. Наложеното административно наказание е по чл. 638, ал. 3 от КЗ, с който се санкционира водач, който управлява МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В конкретният случай М. Ц. Д. е именно водач на лекият автомобил, за който няма сключена такава застраховка. Несъмнено липсата на валидна застраховка към момента на управление на автомобила обуславя наличието на виновно поведение от страна на водача. Всяко лице, което предприема управление на МПС преди да потегли е длъжно да прояви грижа и да узнае, дали за автомобила има надлежно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В случаят касаторът е бил наясно, че управлява регистриран автомобил, движейки се по път, отворен за обществено ползване. В този смисъл водачът е задължен да провери наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за времето, когато се управлява превозното средство, в противен случай осъществява фактическият състав на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Тази правна норма освен санкционна по своя характер, съдържа и фактическия състав на самото нарушение, включително елементите от обективна страна на деянието - управление на МПС, за което няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, както и възможния субект на нарушението - извършителя, който в случаят може да бъде всяко дееспособно физическо лице в качеството на водач на съответното превозно средство, като изрично се уточнява, че се ангажира отговорността на водача, а не на собственика. Така описаното нарушение съдържа всички изискуеми факти, поради което нарушителят обективно би могъл да организира защитата си, а наведените в тази връзка доводи на касатора са неоснователни.

Случаят не разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради което не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

При преценка на законосъобразността на НП, настоящият състав намира решението на ТРС за постановено при правилно прилагане на относимите законови разпоредби на КЗ и ЗАНН. Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на жалбоподателя. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението, извършителя и вината, формирани от районния съд в тази връзка се споделят от настоящата инстанция.

Предвид изложеното настоящият касационен състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение е валидно, обосновано, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешкият административен съд, първи касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48/01.07.2025г. на Троянския районен съд, постановено по АНД № 58/2025г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.