МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 7156/2019 г. по описа на РС
Пловдив ХVІІ н. с.
Районна
прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд Пловдив обвинение спрямо
подсъдимия З.Х.К. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че през
периода от месец октомври 2016 г. до месец октомври 2017 г. включително в гр.
Пловдив след като е бил осъден с Решение № 357/06.02.2015 г. по гр. д. №
15870/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в законна сила на
26.02.2015 г., да издържа свой низходящ – детето си Х.З.К. ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 13 /тринадесет/ месечни вноски в размер от по 150 /сто и
петдесет/ лeвa всяка, или общо всички вноски на обща стойност 1950 /хиляда
деветстотин и петдесет/ лв.
Прокурорът поддържа
обвинението спрямо подсъдимия и моли съда да го признае за виновен и да му
наложи наказание пробация в размер на една година и шест месеца с пробационни
мерки по чл.42А ал.2 т.1 и т.2 от НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Защитникът на подсъдимия
не оспорва извършването на престъплението от подзащитния му, нито правната
квалификация на инкриминираното деяние. Изразява съгласие с исканото от
прокурора като вид наказание – да е пробация, а относно размерът му се
предоставя на съда.
Подсъдимият З.Х.К. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен дава
обяснения. Изразява съжаление за стореното, иска се от съда налагане на
наказание пробация.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
от фактическа и правна страна следното: Подсъдимият
З.Х.К. е роден на *** ***, с адрес по лична карта ***,
б., б. г., разведен, със средно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
С Присъда по НОХД № 2160/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязла в
сила на 14.12.2017 г., З.К. бил признат за виновен за извършено в периода от
месец април 2015 г. до месец септември 2016 г. престъпление по чл.183 ал.1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца,
изпълнението на което наказание било отложено с изпитателен срок от три години.
Това осъждане не оказва влияние върху правната квалификация на процесното
престъпно деяние, тъй като осъдителният съдебен акт е влезнал в сила след
инкриминирания период, за който К. е обвинен по настоящото наказателно
производство. Подсъдимият З.Х.К. и свидетелката Н.Я.Т. били съпрузи до
04.01.2008 г., когато с Решение № 368/06.12.2007 г. по бр. д. № 1014/2007 г. по
описа на РС Пловдив ІІ бр. с., влязло в сила на 04.01.2008 г., бракът им бил
прекратен. Двамата имали едно дете – свидетелката Х.З.К. – родена на *** г.,
родителските права спрямо което с прекратителното гражданския брак съдебно
решение били предоставени на майката св. Т.. Все с Решение № 368/06.12.2007 г.
ползването на семейното жилище – апартамент, на адрес ***, било предоставено на
майката и на детето, а бащата З.К. бил осъден да плаща месечна издръжка за
дъщеря си в размер на 70 /седемдесет/ лева.
С Решение № 357/06.02.2015 г. по гр. д.
№ 15870/2014 г. по описа на РС Пловдив ІІ бр. с., влязло в сила на 26.02.2015
г., размерът на присъдената за плащане издръжка в тежест на подсъдимия К. в
полза на детето свидетелката К. бил изменен на 150 /сто и петдесет/ лева.
След развода на родителите си св. К.
живеела в апартамента им на ул. *** заедно с майка си и с баба си, като грижи
за нея полагали именно те. Тя нямала контакти с баща си, не получавала
подаръци, помощи, а плащането на месечната й издръжка ставало все след молби за
съдействие и искания към полиция, към прокуратура. След изменяне на размера на дължимата месечна издръжка на 150 лева
с Решение № 357/06.02.2015 г. подсъдимият З.К. не заплатил никоя от месечните
издържки за дъщеря си. Заради необходимостта да полага грижи за болната си
майка, която била инвалидизирана на легло и имала нужда от непрекъсната чужда
помощ, той останал без работа, като заживял при майка си в ***. За периода от месец
октомври 2016 г. до месец октомври 2017 г. включително подсъдимият не заплатил нито една от дължимите
месечни издръжки като размерът им за този период от тринадесет месеца възлизал
общо на 1950 лв. За неплатените издръжки за предишния период /след увеличения
размер с Решение № 357/06.02.2015 г./ от месец април 2015 г. до месец
септември 2016 г. включително подсъдимият бил осъден с Присъдата по НОХД №
2160/2017 г. по описа на РС Пловдив, влязла в сила на 14.12.2017 г., за което
получил и посоченото по – горе наказание лишаване от свобода в размер на четири
месеца с отложено изпълнение с изпитателен срок от три години.
Изложената по – горе
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: обясненията
на подсъдимия З.К., показанията на свидетелите Х.К. и Н.Т., заверени копия на
съдебни решения, на изпълнителен лист, на присъда, на постановления за
прекратяване на наказателно производство, на амбулаторни листове, на епикриза,
на лист за преглед на пациент, на резултат от образно – диагностично
изследване, справка за лице, справки за съдимост, бюлетин за съдимост,
уведомително писмо, характеристична справка.
Съдът ползва обясненията
на подсъдимия К., дадени в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен
състав при условията на усност и непосредственост, като счете същите за
последователни, обстоятелствени, кореспондиращи с гласните и писмените
доказателства, подпомагащи разкриването на обективната действителност и
непротиворечащи, нито внасящи съмнение на останалите доказателства по делото по
изясняването на релевантните факти и обстоятелства.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите К. и Т. като логични и последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи на останалите гласни и писмени доказателства,
неоспорени от страните по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият З.Х.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, тъй като през
периода от месец октомври 2016 г. до месец октомври 2017 г. включително в гр.
Пловдив след като е бил осъден – с Решение № 357/06.02.2015 г. по гр. д. №
15870/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в законна сила на
26.02.2015 г., да издържа свой низходящ – детето си Х.З.К. ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 13 /тринадесет/ месечни вноски в размер от по 150 /сто и
петдесет/ лeвa всяка, или общо всички вноски на обща стойност 1950 /хиляда
деветстотин и петдесет/ лв.
От обективна страна
подсъдимият З.К. е бил осъден да заплаща месечна издръжка на свой низходящ, а
именно на дъщеря си свидетелката Х.З.К. – родена на *** г., като размерът бил
изменен от първоначално определения 70 лв. на 150 лв. месечно с Решение № 357/06.02.2015 г. по гр. д. № 15870/2014 г.
по описа на РС Пловдив ІІ бр. с., влязло в сила на 26.02.2015 г. В периода от месец
октомври 2016 г. до месец октомври 2017 г. включително подсъдимият не заплатил нито една
месечна вноска, а именно дължащите се общо 13 месечни вноски по 150 лв. – в общ
размер от 1950 лв. Месечните вноски са повече от две – 13. Издръжката се дължи
по местоживеене на детето – в конкретния случай гр. Пловдив.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл, със съзнавани, целени и настъпили
общественоопасни последици.
С оглед на така
посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия З.Х.К. като съобрази целите на наказанието по
чл.36 от НК съдът е на становище, че за извършеното от К. престъпление по
чл.183 ал.1 от НК следва да бъде определено и наложено наказание при условията
на чл.54 ал.1 от НК – при отчетен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно пробация, като счита, че именно това наказание по вид в
най – пълна степен би постигнало своя поправителен, превъзпитателен и
превантивен характер по отношение, както на подсъдимия, така и на останалите
членове на обществото. Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
се отчетоха чисто съдебно минало към инкриминирания период, затрудненото
материално и социално положение – безработен, полагащ грижи за инвалидизираната
си майка и издържащ се единствено от пенсията й. Като единствено отегчаващо
наказателната отговорност обстоятелство се отчете немалкият общ размер на
дължимите за инкриминирания период издръжки.
Пробацията според
съдебният състав следва да намери израз в следните пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес,***, изразяваща се в явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично, и задължителни периодични
срещи с пробационен служител.
Срокът на наказанието,
който би бил в такава степен ефективен да постигне целта на наказанието съдът
определя на осем месеца.
Направените по делото
разноски за служебен защитник съдът не би могъл да присъди към настоящия
процесуален етап в тежест на подсъдимия на основание чл.189 ал.3 от НПК, тъй
като размерът им се определя от НБПП съобразно ЗПП.
По изложените мотиви
съдът обяви Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.