№ 10216
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110127287 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от П. П. И. срещу "Топлофикация София" ЕАД установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за признаване за установено в отношенията между
страните недължимостта на вземане в общ размер на сумата от 1077,30 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия по фактури, издадени през периода
месец януари 2010 г. – месец декември 2011 г. по партида с инсталация № **********,
равняваща се на ½ част от общо претендираната и начислена сума от 2154,60 лева, поради
липсата на облигационно правоотношение между страните и реално извършена доставка,
евентуално поради погасяване на вземанията по давност.
Ищцата твърди, че при ответното дружество „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с
доставка на топлинна енергия до имот с адрес: /адрес/ е открита партида с инсталация №
********** с титуляр лицето Т.В.Г.. Поддържа, че след извършена проверка за задълженията
по партидата, същата установила, че при ответника са налице отразени такива в общ размер
на сумата от 2154,60 лева съгласно издадени фактури през периода месец януари 2010 г. –
месец декември 2011 г., а именно: фактура № 22002765/2010 г., фактура № 22414169/2010 г.,
фактура № 22826262/2010 г., фактура № 23235564/2010 г., фактура № 23641750/2010 г.,
фактура № 23969958/2010 г., фактура № 24315042/2010 г., фактура № 24900075/2010 г.,
фактура № 24900076/2010 г., фактура № 24900078/2010 г., фактура № 26629874/2010 г.,
фактура № 26992402/2010 г., фактура № 27534541/2010 г., фактура № 28020326/2010 г.,
фактура № 28443521/2010 г., фактура № 28861633/2011 г., фактура № 29281130/2011 г.,
фактура № 29703678/2011 г., фактура № 30132542//2011 г., фактура № 30545425/2011 г.,
фактура № 30875633/2011 г., фактура № 31231665/2011 г., фактура № 31734928/2011 г.,
фактура № 31734929/2011 г., фактура № 31734930/2011 г., фактура № 32990527/2011 г
фактура № 30875633/2011 г., фактура № 33339045/2011 г., фактура № 33863543/2011 г.,
фактура № 34321464/2011 г. и фактура № 34764712/2011 г., на името на Т.Г.. В исковата
молба П. И. твърди, че е един от наследниците по закон на лицето, след смъртта й на
06.09.2020 г., като нейна дъщеря, заедно с дъщеря й Ж. П. И.. Оспорва дължимостта на ½
част, според наследствения си дял, от общо начислената главница по фактурите, с довод за
липсата на облигационно правоотношение между наследодателката й и ответното дружество
1
поради липсата на притежавани от същата право на собственост или вещно право на
ползване, респ. ползване на облигационно основание по отношение на процесния имот,
както и поради липсата на реално извършена доставка на топлинна енергия през
фактурирания период до имота, която реално да е потребена от абоната. Излага подробни
съображения, поради които намира вземанията и за погасени по давност. Счита за приложим
към вземанията тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на
периодични плащания – повтарящи се задължения с предварително определен падеж, с
изначално определяеми размери. Посочва, че въпреки извънсъдебното оспорване на сумите
от страна на ищеца пред ответното дружество, същите не са счетоводно отписани като
задължения по партидата, с оглед представената от „Топлофикация София“ ЕАД детайлна
справка – извлечение на начислените суми. С тези доводи П. И. обосновава правния си
интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество
„Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Найденов, оспорва иска с довод
за неговата недопустимост поради липсата на правен интерес за ищцата от оспорване на
процесните суми. Конкретно възразява срещу твърдението за недължимост на вземанията
поради изтекла погасителна давност, тъй като последната не обуславя погасяване на
материалното право, а на възможността за принудителното му изпълнение. Наред с това,
изпращането на писма, фактури и покани за доброволно изпълнение от страна на кредитора,
респ. осчетоводяването на вземанията, въпреки изтекла давност, не обуславя извод за
наличието на спор относно изтичане на давностния срок, предвид възможността за
доброволно изпълнение от длъжника съгласно чл. 118 ЗЗД. Посочва се, че със съдебното
решение по така предявената искова претенция ответното дружество – кредитор не може да
бъде принудено да отпише счетоводно дълга, което свидетелства за липсата на правен
интерес от търсената защита. По същество ответникът заявява, че в частта, с която се
оспорва дължимостта на сумите поради изтекла погасителна давност, искът е основателен,
тъй като последната е изтекла, в която част прави признание на иска съгласно чл. 237 ГПК.
В останалата част оспорва иска като неоснователен с довод, че ищцата е клиент на топлинна
енергия като собственик/титуляр на вещно правно на ползване върху топлоснабден
недвижим имот. Поддържа, че ищцата и нейният наследодател са използвали доставяната от
дружеството топлинна енергия, поради което и на основание клаузите на приложимите към
възникналото правоотношение Общи условия, дължат заплащането на месечните суми за
топлинна енергия – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Посочва
се, че въпреки това ищцата не е изпълнила задължението си. Изтъква се, че макар вземането
да е погасено по давност, то същото продължава да съществува като естествено такова –
предвид погасяване на възможността за принудителното му изпълнение. Ответникът твърди,
че от страна на ищцата не е отправяно искане за погасяване по давност на сумите, което
„Топлофикация София“ ЕАД да не е съобразило. Поддържа се, че дружеството прилага
погасителната давност, която отчита при сключване на споразумение с клиента, каквото
искане в случая не е отправено от ищцата. Ето защо, ответникът счита, че с поведението си
не е дал повод за образуване на настоящото дело, поради което и при определяне на
отговорността за разноски приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗЗД. С
тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция поради наличието на
облигационна връзка между ищеца и ответното дружество, а при уважаване на евентуалната
претенция – за погасяване на вземанията по давност, за присъждане на разноски в полза на
топлофикационното дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
2
Съдът приема, че предмет на делото е една искова претенция, насочена към отричане
дължимостта на конкретно по вид и размер вземане, основана на различни твърдения за
недължимост, а не самостоятелни искове при условията на евенуталност, както е отразено в
проекта за доклад, което не обуславя промяна в дадената правна квалификация на иска и в
разпределената между страните доказателствена тежест в процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
Следователно, при предявена отрицателна установителна искова претенция, в
доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова
защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на
длъжник на вземанията по процесните фактури, както и периода – начален и краен момент
на давността.
В тежест на ответника е да установи: съществуването през процесния период на
облигационно правоотношение с наследодателя на ищцата/с последната, обусловено от
притежавано право на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или
ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, наследяване на вече
възникнали задължения в правната сфера на наследодателя на ищцата; че за процесния
период ответникът е доставял в имота топлинна енергия в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми; респ. предприемането на
действия, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.
Съдът намира, че процесната искова претенция е предявена при наличието на
съществуващ правен интерес за ищцата от търсената защита, поради което се явява и
процесуално допустима.
Между страните не се спори, а и този факт следва от данните, съдържащи се в
представения и приет по делото заверен препис от справка относно неплатени към
28.03.2024 г. задължения за топлинна енергия и услугата дялово разпределение към
„Топлофикация София“ ЕАД за имот с адрес: /адрес/, с клиентски номер ********** с
титуляр Т.В.Г., сочещи, че по партидата на този имот от „Топлофикация София“ ЕАД са
начислени и фактурирани задължения, в т.ч. по фактури за периода от м.01.2010 г. –
м.12.2011 г., както следва: документ № 22002765 за м.01.2010 г. на стойност от 122,44 лева –
дължима главница; документ № 22414169 за м.02.2010 г. на стойност от 108,81 лева –
дължима главница, документ № 22826262 за м.03.2010 г. на стойност от 102,07 лева-
дължима главница, документ № 23235564 за м.04.2010 г. на стойност от 79,34 лева –
дължима главница, документ № 23641750 за м.05.2010 г. на стойност от 66,69 лева –
дължима главница, документ № 23969958 за м.06.2010 г. на стойност от 50,99 лева –
дължима главница, документ № 24315042 за м.07.2010 г. на стойност от 56,49 лева –
дължима главница, документ № 24900075 за м.07.2010 г. на стойност от 35,92 лева –
дължима главница, документ № 24900076 за м. 07.2010 г. на стойност от 28,73 лева –
дължима главница, документ № 24900078 за м.07.2010 г. на стойност от 9,64 лева – дължима
главница, документ № 26629874 за м.08.2010 г. на стойност от 43,97 лева – дължима
главница, документ № 26992402 за м.09.2010 г. на стойност от 55,75 лева – дължима
главница, документ № 27534541 за м.10.2010 г. на стойност от 81,16 лева – дължима
главница, документ № 28020326 за м.11.2010 г. на стойност от 97,56 лева – дължима
главница, документ № 28443521 за м.12.2010 г. на стойност от 143,95 лева – дължима
главница, документ № 28861633 за м.01.2011 г. на стойност от 143,05 лева – дължима
главница, документ № 29281130 за м.02.2011 г. на стойност от 126,88 лева – дължима
главница, документ № 29703678 за м.03.2011 г. на стойност от 119,94 лева – дължима
главница, документ № 30132542 за м.04.2011 г. на стойност от 83,47 лева – дължима
3
главница, документ № 30545425 м.05.2011 г. 61,46 лева; документ № 30875633 за м.06.2011 г.
на стойност от 59,40 лева – дължима главница, документ № 31231665 за м.07.2011 г. на
стойност от 49,31 лева – дължима главница, документ № 31734928 м.07.2011 г. на стойност
от 10,77 лева – дължима главница, документ № 31734929 за м.07.2011 г. на стойност от 46,72
лева – дължима главница, документ № 31734930 за м.07.2011 г. на стойност от 31,90 лева –
дължима главница, документ № 32990527 за м.08.2011 г. на стойност от 48,63 лева –
дължима главница, документ № 33339045 м.09.2011 г. на стойност от 20,20 лева – дължима
главница, документ № 33863543 за м.10.2011 г. на стойност от 55,23 лева – дължима
главница, документ № 34321464 за м.11.2011 г. на стойност от 99,55 лева – дължима
главница и документ № 34764712 за м.12.2011 г. на стойност от 114,58 лева – дължима
главница, или общ размер на фактурираните задължения за този период от 2154,60 лева.
От представеното и прието като писмено доказателство по делото Удостоверение за
наследници с изх. № РОБ20-УГ51-3901/07.10.2020 г., издадено от Столична община, район
Оборище се установява, че лицето Т.В.Г. е починало на 06.09.2020 г., оставяйки за свои
законни наследници дъщерите си Ж. П. Аврамова и П. П. И. (ищцата по делото).
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответното дружество оспорва изложените
твърдения за недължимост на сумите поради липсата на облигационно правоотношение
между страните и на реално доставена топлинна енергия до имота, признавайки, че спрямо
вземанията е изтекъл приложимият давностен срок, намирайки, че това обстоятелство не
обуславя извод за несъществуване на вземането.
С оглед изложеното, съдът намира, че счетоводното отразяване на сумата в общ
2154,60 лева по счетоводни документи за периода от м.01.2010 г. – м.12.2011 г. като
задължение на наследодателя на ищцата - Т.В.Г. по партида с клиентски номер 10045598 към
ответното дружество, начисляване на лихви за забава върху същата, като част от общо
дължимите суми (следващо от представената справка) и неотписването им като такива от
партидата за процесния имот – обстоятелство, неоспорено в процеса от „Топлофикация
София“ ЕАД, предвид и проведеното оспорване на претенцията с отговора на исоквата
молба, поражда правния интерес на ищцата, като законен наследник на титуляря на
партидата, да поиска признаване на недължимостта на ½ част от общо начислената сума или
на сумата от 1077,30 лева, в т. ч. чрез заявените в процеса основания за недължимост.
Изясни се, че ищцата оспорва дължимостта на вземането на няколко основания, както
следва: поради липсата на облигационно правоотношение между страните; поради липсата
на реално извършена доставка на топлинна енергия през фактурирания период, които реално
да са потребени от абоната в посочения обект, както и поради погасяването й по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в приложимата към релевантния период
редакция) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или
учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без
да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става
страна по продажбеното правоотношение.
Приетите по делото писмени доказателства сочат, че с договор от 14.11.1994 г. за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти и на
основание Заповед № ДИ-84-00-20/20.10.1994 г. на кметския наместник на ТОЛ „Оборище“
– София на лицата Т.В.Г. и П. П. И., като купувачи, е продаден следния държавен недвижим
имот – апартамент, разположен на първия етаж – партер на адрес: /адрес/, местност
„Центъра“, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена
4
площ от 64,83 кв.м., заедно със зимнично помещение с полезна площ от 17,94 кв.м. и с 0,51/8
ид. части от общите части на сградата, като на всеки от купувачите е прехвърлена по ½
ид.част от собствеността. В клаузата на т. 5 от договора е отразено, че съгласно чл. 18 ЗС
същият прехвърля правото на собственост върху недвижимия имот, като нотариална форма
не е необходима.
Установява се от писмо на Столична община, район Оборище от 2019 г., че имот –
апартамент със застроена площ от 53,50 кв.м., състоящ се от спалня, преходна дневна, кухня
и сервизи, с прилежащо мазе и с 0,51/8 ид. части от общите части на сградата, актуван с
АДС № 14 112 от 21.09.1993 г. и продаден от ТОА „Оборище“ на трети лица с договор за
продажба от 14.11.1994 г. по преписка № ДИ-84-00-20/93 е образуван след разделяне на две
самостоятелни жилища на апартамент, находящ се в етажна собственост на /адрес/ със
застроена площ от 115,84 кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, веранда и
антре, заедно с избено и таванско помещение и 0,98/8 ид.части от общите части на сградата
и мястото, на основание одобрен архитектурен проект от 23.10.1991 г. и позволителен билет
№ 64/20.11.1991 г. (приложени в заверени копия по делото).
Установява се също, че в списък на етажните собственици – приложение към Протокол
от 25.09.2002 г. от проведено ОС на ЕС с адрес: /адрес/ с прието решение за сключване на
договор с избрана фирма за доставка и монтаж на индивидуални разпределители и
индивидуално разпределение на топлинната енергия по апартаменти, в графа за ап. 2 е
вписано лицето Т.Г., подписало документа (обстоятелство, неоспорено по делото).
Изяснява се, че с акт за изключване на отопление в имот на адрес: /адрес/, вх. 1, ап. 2 с
абонатен номер 6027 и абонат Т.Г. е удостоверено изключване на отоплението в помещение
спалня в имота на 27.08.1996 г. с отопляема кубатура от 47 куб.м. при пълна такава за имота
от 153 куб. м. и коригирана кубатура за следващите месеци от 106 куб.м. Актът е подписан
от съответното длъжностно лице – енергетик и от абоната.
По делото няма данни или твърдения за последващо прехвърляне на собствеността
върху имота, като приложените договор за продажба на общински недвижим имот, сключен
по реда на ЗОС от 13.12.2005 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
27.03.2008 г. с оглед и останалите доказателства по делото, се отнасят за друг обект.
Предвид изложеното и при съвкупна преценка на анализираните писмени
доказателства съдът достига до извод, че включително в рамките на процесния период месец
01.2010 г. – м.12.2011 г. е съществувало облигационно правоотношение между ищцовото
дружество, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, от една страна, и третото за
процеса лице Т.В.Г. и ищцата П. П. И., от друга страна, в качеството им на съсобственици на
процесния недвижим имот с адрес: /адрес/, ет. 1 апартамент – партер, при равни квоти – по
½ ид. част, които права същите са придобили по силата на транслативния ефект на договора
за продажба на държавен недвижим имот от 14.11.1994 г. по реда на НДИ и с които права
няма данни същите да се разпоредили в полза на трети лица.
Изясни се, че с процесната искова молба ищцата оспорва ½ част от стойността на
фактурирани задължения през периода м.01.2010 г. – м.12.2011 г. на името на титуляря на
партидата и неин наследодател Т.Г., и с довод за липсата на реално извършена доставка на
топлинна енергия в имота и реално потребление от абоната.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
5
145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото, за установяване доставката, респ. потреблението на топлинна енергия е
представена и приета индивидуална справка за използвана топлинна енергия за период
м.05.2010 г. – м.04.2011 г., включен в рамките на процесния такъв, за абонатен номер 6027 с
абонат Т.Г. и адрес на имота: ул. „11-ти август“ № 8, ет. 1, ап. 2, съдържаща данни за
извършени отчети на уреди в помещения антре, кухня, хол, спалня, разход на топлинна
енергия за сградна инсталация според отопляема кубатура и разход за топла вода, със
стойност на изравнителната сума от 89,39 лева.
Съдът намира, че посоченото доказателство само по себе си не е от естество да
установи, пълно и главно, наличието на доставена топлинна енергия в имота в рамките на
процесния период, респ. на действително потребление в съответните количества и на
съответната стойност. По делото не са представени отчети с конкретни данни за това, които
да са подписани и от абоната, фактури за конкретните помесечно дължими суми, счетоводни
справки от ищцовото дружество, не е направено и искане за изслушване на съдебно-
техническа експертиза за установяването им, липсват данни и за останалата част от периода,
извън този по индивидуалната справка.
Въпреки разпределената между страните доказателствена тежест и изричните указания
към ответника, че негова е тежестта да установи доставката на топлинна енергия в имота в
претендираните количества, чиято стойност да възлиза на претендираните суми, то
посоченото обстоятелство остана недоказано в процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Предвид това, като последица от недоказване на тази материалноправна
предпоставка за ангажиране отговорността на ищцата за заплащане на процесните суми, то
оспорването за недължимост на вземанията по процесните фактури на това основание се
явява основателно, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен.
За пълнота и прецизност на изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи, че в
случая е налице и другото твърдяно от ищцовата страна основание за недължимост на това
вземане, а именно погасяването му по давност.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът,
че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно
вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
По отношение на процесното вземане за доставена топлинна енергия съдът счита за
приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера на
вземането на периодично плащане по см. на посочената разпоредба, в който смисъл са
задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Изясни се, че с отговора на исковата молба „Топлофикация София“ ЕАД не оспорва, че
спрямо вземанията, предмет на исковата претенция, е изтекъл приложимият давностен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
Същевременно, съгласно клаузата на чл. 40, ал. 1 от приложимите към процесния
период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ АД на потребителите в град София, приети с Решение по протокол № 23/03.08.2007
6
г. на СД на „Топлофикация София“ АД и одобрени с Решение от 08.10.2007 г. на ДКЕВР
(приети в заверен препис по делото) купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
В случая, при съобразяване с периодите, за които са издадени процесните документи,
обективиращи задължението в общ размер от 2154,60 лева, съдът намира, че към момента на
депозиране на исковата молба тригодишният давностен срок е изтекъл.
Предвид това и с оглед липсата на правен спор между страните относно посоченото
обстоятелство следва да се приеме, че спрямо вземанията по процесните фактури на обща е
изтекъл приложимият давностен срок и е погасена възможността за принудителното им
изпълнение.
Предвид изложеното дотук, предявеният установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта от ищцата на сумата от 1077,30 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия по фактури, издадени през периода
месец януари 2010 г. – месец декември 2011 г. по партида с инсталация № **********,
равняваща се на ½ част от общо претендираната и начислена сума от 2154,60 лева, се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковата претенция право на разноски има
само ищцата. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че по делото не се установи
първият въведен от ищцата довод за недължимост на процесните суми – липсата на
облигационно правоотношение между страните, предвид останалото недоказано от
ответната страна обстоятелство за реално извършена доставка на конкретно количество
топлинна енергия на конкретна стойност. В случая, с оглед изложените доводи от ответната
страна, съдът намира, че не е налице основание за разпределяне на разноските по реда на чл.
78, ал. 2 ГПК, предвиждаща присъждане в полза на ответника на сторените от него разноски
когато същият признае иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. За да
е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК е необходимо да са изпълнени и двете
предпоставки, визирани от законодателя, в условията на кумулативност – ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В настоящия
случай с отговора на исковата молба „Топлофикация София“ ЕАД действително признава
обстоятелството, че спрямо вземанията е изтекла приложимата погасителна давност,
оспорвайки иска в останалата му част. Съдът намира, че това признание на
правнорелевантен факт не е равнозначно на признание на иска по см. на чл. 237 ГПК,
предвид останалите доводи в отговора на исковата молба за съществуване на вземането
въпреки изтичане на давността и изричното оспорване на претенцията в останалата й част.
По делото се изясни, че ищцата оспорва съществуването на вземанията на няколко
основания, сред които и поради погасяването им по давност, но основание за уважаване на
иска е именно установената липса на проведено доказване от ответната страна за реална
доставка на топлинна енергия в имота през периода. Ето защо, разноските по делото следва
да се разпределят по общото правило. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
следва да бъде присъдена сумата от 50 лева, представляваща разноски по делото за
държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв) в полза на процесуалния представител на ищцата – адв. С. Д. следва да
бъде присъдена сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита на ищцата И. в хода на делото. В тази връзка съдът съобрази
отразеното в представения по делото договор за правна помощ и съдействие от 10.05.2024 г.
(л. 14 от делото) представителство на ищцата от пълномощника й безплатно – на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – поради това, че доверителят е материално затруднено лице. При
определяне на конкретния подлежащ на присъждане размер съдът съобрази липсата на
7
фактическа и правна сложност на делото, обусловена от неговия предмет, определящ и
предмета на доказване по делото, приключване на делото в рамките на две о.с.з., липсата на
ангажирани разнородни доказателства, както и извършените процесуални действия от
страна на процесуалния представител на ищцата, изразяващи се в депозиране на искова и
уточнителна молба и представителство в едно от проведените две о.с.з. и положените
усилия, като съдът намира така определения размер за справедлив и обоснован. В тази
връзка съдът съобрази разрешението, дадено в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г. по отправено преюдициално запитване, съгласно което при определяне на
размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №
1 от 09.07.2004 г. минимални размери (сега Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа), като възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване
фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа. С оглед
изхода на делото в полза на ответника не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. П. И., с ЕГН: ********** и
адрес: /адрес/, ет. 1 срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. П. И. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
от 1077,30 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия по фактури,
издадени през периода месец януари 2010 г. – месец декември 2011 г. по партида с
инсталация № **********, равняваща се на ½ част от общо претендираната и начислена
сума от 2154,60 лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б да заплати на П. П. И., с ЕГН: ********** и
адрес: /адрес/, ет. 1 сумата от 50 лева, представляваща сторени разноски по делото за
държавна такса.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б да заплати на адв. С. Й. Д., с ЕГН:
**********, с адрес на упражняване на дейността: /адрес/, сумата от 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на
ищцата в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8