Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на дванадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Йоана Робова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 2554 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и сл. вр. 99 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
между трето за делото лице - "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и
ответникът е сключен договор за потребителски паричен кредит № 2093652 от 17.12.2015г. при ОУ, съгласно който, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
кредит в общ размер на 30 900 лв., от която сума – 30 000 лв. е чистата
стойност на кредита, а 900 лв. е такса за разглеждане на кредита. Ищецът сочи,
че съгласно чл. 7 ал. 1 от ОУ усвоената парична сума по кредита се олихвява с възнаградителна лихва
от 12, 99 пункта, чийто общ размер към датата на подписване на договора за
целия му срок възлиза на 24 336, 79 лв. Ищецът твърди, че във връзка с
отпуснатия кредит е сключена застраховка „Кредитна протекция Плюс” и че
дължимата от ответника застрахователна премия по нея е в общ размер на 3325, 20
лв. В тази връзка ищецът посочва, че общата стойност на всички плащания по
договора за кредит възлиза на 58 561, 99 лв., която е следвало да се
погаси в срок до 21.11.2025г., на 120 месечни анюитетни
вноски, всяка в размер на 488, 02 лв., без последната, която е изравнителна и е
в размер на 487, 61 лв. Ищецът сочи, че на 21.11.2017г. ответникът е изпаднал в
забава в плащанията по кредита, от която дата до датата на подаване на
заявлението в съда, на основание чл. 13 ал. 1 от ОУ, му е начислена лихва за
забава в размер на 625, 13 лв. Твърди, че след 21.04.2018г. по процесното задължение не са начислявани месечни
застрахователни премии, в съответствие с клаузата на чл. 8 от ОУ, тъй като
поради продължилата повече от месец забава на длъжника има за последица
автоматично прекратяване на застрахователното покритие. Ищецът признава, че
длъжникът е платил по кредита общо сумата от 11 646, 72 лв., с която са
погасени главница в размер на 3514, 45 лв., възнаградителна
лихва в размер на 7 342, 21 лв., застрахователна премия в размер на 775,
88 лв. и лихва за забава в размер на 14, 18 лв. Ищецът твърди, че на
20.06.2018г. е подписан индивидуален договор за цесия, ведно с приложение № 1
от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., по силата на който, кредитодателят му е цедирал
вземанията си срещу ответника по процесния договор за
заем, ведно с всички привилегии и обезпечения, включително лихви, такси,
комисионни и други разноски. Ищецът твърди, че в качеството си на пълномощник
на цедента е уведомил кредитополучателя
за извършената цесия в съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД, с писмо, което е
получено на адреса му от неговата съпруга. Сочи, че ответникът следва да се
счита за уведомен за извършената цесия и с получаването на исковата молба и
приложенията към нея. Ищецът твърди, че за част от придобитите вземания в
размер на 2767, 36 лв. – главница по падежирали
погасителни вноски за периода 21.11.2017г. – 21.02.2019г., в размер на 2072, 26
лв. – договорна лихва дължима за периода 21.12.2017г. – 20.06.2018г. и в размер
на 625, 13 лв. – лихва за забава дължима за периода 21.11.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда се е снабдил със заповед за изпълнение по 410
ГПК по ч.гр.д. № 1054/2019г. на ВТРС. С оглед на изложеното и предвид дадените
указания от заповедния съд ищецът иска да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че му дължи вземанията по издадената заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. Претендира разноски за
исковото и заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез
назначения си особен представител, оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва се действителността на договора за кредит и застрахователния
договор, ведно с ОУ към тях, без обаче да са изложени конкретни обстоятелства,
обосноваващи твърденията за тяхната недействителност, с изключение на
възражението за неспазване на правилото на чл. 10 ал. 1 ЗПК относно размера на
шрифта на договора за кредит. На следващо място се оспорва в полза на ищеца да
са цедирани вземания по процесния
договор за кредит, тъй като е налице разминаване между датата му и тази
посочена в договора за цесия. Оспорва се, че по делото не са представени
доказателства за извършените от длъжника плащания по кредита. По тези
съображения се моли за отхвърляне на исковете, евентуално за тяхното уважаване
до размера на чистата стойност на кредита /претендираната
главница/.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за
потребителски паричен кредит № 2093652 от
17.12.2015г. се установява, че трето за делото лице - "Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
е предоставило на ответника кредит в общ размер на 30 900 лв., от която сума –
30 000 лв. е чистата стойност на кредита, а 900 лв. е такса за разглеждане на
кредита. Не е спорно по делото, че кредита е усвоен от кредитополучателя
чрез превод на чистата му стойност по посочената в договора банкова сметка. ***щ
дълг от 17.12.2017г. е видно, че същият е поискал с отпуснатия му кредит
предсрочно да се погасят съществуващи задължения към негови кредитори,
включително ищеца. Договорът за кредит е сключен при общи условия, които са
подписани и получени от ответника. За предоставянето на кредита съгласно чл. 7 ал. 1 от ОУ, същият се е задължил да заплаща на
кредитора възнаградителна лихва от 12, 99 пункта,
чийто общ размер за целия срок на договора, съгласно действащия между страните
погасителния план, възлиза на 24 336, 79 лв. Във връзка
с отпуснатия кредит ответникът е сключил застраховка „Кредитна протекция Плюс”,
със срок на действие равен на срока на договора, с месечна застрахователна
премия в размер на 27, 71 лв. и общ размер на
застрахователната премия от 3325, 20 лв. Неплащането
на текущата месечна застрахователна премия на съответния падеж има за последица
автоматичното прекратяване на застрахователното покритие, ако същата не е
погасена в уговорения между страните едномесечен гратисен
период /чл. 8 от ОУ на застраховката/. По този начин общата дължима сума от кредитополучателя за главница, лихва и застрахователна
премия възлиза на 58 561, 99 лв. Ответникът се е задължил да я погаси в
срок до 21.11.2025г., на 120 месечни анюитетни
вноски, всяка в размер на 488, 02 лв., без последната, която е изравнителна и е
в размер на 487, 61 лв., с падеж на отделната вноска – 21-во
число на всеки месец. Според чл. 13, ал. 1 от ОУ при забава в плащането на
дължимите по договора суми в полза на кредитора възниква вземане за обезщетение
за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки
ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница.
От рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.12.2016г. се установява, че кредитодателят в
качеството на цедент се е задължил срещу дължимо от
ищеца възнаграждение ежемесечно да му прехвърля, чрез отделни договори за
цесия, портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произтичащи от договори
за потребителски парични и стокови кредити, които не се погасяват редовно,
включително необслужвани в период от над 180 дни просрочие, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии,
обезпечения и други принадлежности. Тези вземания ще са определени и
индивидуализирани в приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия,
като тяхното прехвърляне има действие за страните от датата на влизане в сила
на всеки отделен договор /чл. 2.1, чл. 2.2. и чл. 4.1/. Съгласно чл. 4.3. от
рамковия договор цесионерът се е задължил на
основание изричното си упълномощаване да уведоми длъжниците от името на цедента и за своя сметка за извършената цесия.
От индивидуален договор за прехвърляне на вземания от
20.06.2018г. е видно, че цедента е прехвърлил на цесионера в съответствие с чл. 2.1. от рамковия договор портфолио от необслужени от длъжниците вземания за период
от над 180 дни просрочие, произхождащи от договори за
потребителски кредити, които са описания в приложение № 1, което е неразделна
част от договора за цесия от 20.06.2018г. От представеното в исковата молба
извлечение от това приложение е видно, че кредитодателят
е цедирал на ищеца вземането си към ответника по процесния кредит, което е индивидуализирано с номер и дата
на договора, данните на кредитополучателя и остатъка
от дължимите суми. С потвърждение по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД цедентът е потвърдил, че индивидуализираните в Приложение №
1 към индивидуалния договор за цесия от 21.05.2018г. вземания са прехвърлени на
ищеца по делото. В съответствие с клаузата на чл. 4.3. от рамковия договор и
чл. 3.2. от индивидуалния договор за цесия прехвърлителят
е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички
длъжници по договорите за кредити за извършеното прехвърляне на вземанията по
тях, с договора за цесия от 20.06.2018г. В качеството си на пълномощник на цедента ищецът е изготвил уведомително писмо, адресирано до
ответника, с което му е съобщил, че задълженията му по процесния
кредит са цедирани и е посочил техния размер. От
представеното известие за доставяне се установява, че писмото е достигнало
адреса на ответника и е получена на 26.10.2018г. от неговата съпруга.
От заключението
на изслушаната по делото ССчЕ се установява, че кредита
е усвоен от ответника на 17.12.2015г., като с част от него са погасени стари негови
задължения в размер на 24 037, 41 лв., а останалата част в размер на 5962,
59 лв. е постъпила по банковата му сметка, посочена в договора. Според вещото
лице ответникът е платил по кредита общо сумата от 11 535, 88 лв., с която са погасени главница в размер на 3 514, 45 лв., договорна лихва в размер на 7 342, 21 лв., застрахователна
премия в размер на 665, 04 лв., лихва за забава в размер на 14, 18 лв. Според
заключението на вещото лице, непогасената главница по
падежиралите в периода 21.11.2017г. – 21.02.2019г. месечни
погасителни вноски е в общ размер на 2 765, 36 лв. Размерът на непогасената възнаградителна
лихва за периода от 21.12.2017г. до 20.06.2018г. /датата на прехвърляне на
задълженията по процесния договор/ възлиза на
2 072, 27 лв., а начислената лихва за забава до датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда /04.04.2019г./ е в размер 866, 43 лв., от които 35, 19 лв. са
начислени от кредитора, а 831, 24 лв. са начислени от цесионера.
От приложеното ч.гр.д. № 1054/2019г. на ВТРС се
установява, че за вземанията си за главница в размер 2767, 36 лв., формирана от
частта на главницата в месечните погасителни вноски падежирали
за периода 21.11.2017г. – 21.02.2019г., за възнаградителна
лихва в размер на 2072, 26 лв. за периода 21.12.2017г. – 20.06.2018г. и за
обезщетение за забава в размер на 625, 13 лв., дължимо за периода 21.11.2017г.
до 04.04.2019г., ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу длъжника,
която му е връчена, при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
и заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предмет на установителния
иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за
изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея
основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на
валидно облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за кредит, че по него
ответникът е останал задължен за процесните суми, че
тези вземания са били изискуеми към датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК и че са валидно прехвърлени на ищеца от стария кредитор, за което
ответник е надлежно уведомен.
Ищецът се явява материалноправно
легитимиран да търси установяване дължимостта на
вземанията по процесния договор за кредит от 17.12.2015г.,
тъй като има качеството на цесионер по индивидуален
договор за цесия от 20.06.2018г., сключен на основание рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. Посочените вземания са му
валидно цедирани по реда на чл. 99 ЗЗД от стария
кредитор, тъй като са част от предмета на договора за цесия от 20.06.2018г,
доколкото са описани и индивидуализирани в приложение № 1 към него. Несъстоятелно
се явява възражението на ответната страна, че е налице несъвпадение между цедираното вземане и претендираното
в настоящото производство. Вземането, което е цедираното
на ищеца, е индивидуализирано в посоченото приложение № 1 с номер на договора,
данните на кредитополучателя и остатъка от дължимите
суми. Разликата в посочената в приложение № 1 дата се дължи на обстоятелството,
че в него е посочена датата на одобрение на кредита /16.12.2015г./, а не датата
на сключването на договора – 17.12.2015г. При индентитет
на останалите индивидуализиращи белези е безспорно, че ищецът се явява носител
на вземанията, произтичащи от процесния договор за
кредит.
Безспорно се установи по делото, а и този факт не е
оспорен от длъжника, че същият е надлежно уведомен за прехвърлянето на
вземанията. Изпратеното до него съобщение по см. на чл. 99 ал. 3 ЗЗД е получено
на 26.10.2018г. от пълнолетен член от домакинството му – неговата съпруга.
Връчването на уведомлението по чл. 99 ал. 3 ЗЗД на пълнолетно лице от домашните
не засяга редовността на съобщаването на цесия, тъй като е в съответствие с критериите
по чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и
пощенски колети. Макар и изходящо от цесионера, процесното уведомление е годно да изпълни предписаната му по
закон функция, тъй като същият е нарочно упълномощен от цедента
да извърши това правно действие. Забрана за противното липсва в материалния
закон, в който смисъл е решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на
ІІІ г.о., ВКС. А и най – късно, с получаване на съдебните книжа по делото, част
от които е описаното уведомително писмо по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, ответникът следва
да се счита за уведомен за цесията. Факт, който е относим
към спорното право и е настъпил след предявяване на иска, поради което следва
да бъде съобразен по делото на основание чл. 235 ал. 3 ГПК /Решение №
3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II, ВКС/. Още повече, че длъжникът може да възразява
успешно за ненадлежното си уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от него лице преди да е уведомен за цесията /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.
№ 566/2009г. на I т.о. и Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. на
IV г.о., ВКС/. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е платил
преди да му е връчен препис от исковата молба на лице различно от цесионера, поради което следва да се приеме, че ищецът е титуляр
на дълговете на кредита и че прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника.
Безспорно се установи по делото, че прехвърлените
вземания, произтичат от сключения между трето за делото лице /"Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД / и ответникът договор за
потребителски паричен кредит № 2093652 от
17.12.2015г. Последният притежава необходимите и съществени елементи на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Възражението на
ответника, релевирано от особения му представител, за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, поради
нарушаване на изискването на чл. 10 ал. 1 ЗПК относно размера на шрифта е
фактическо и основателността му е предпоставена от
нарочно доказване. Тежестта на доказване на това възражение е на страната,
която го е направила. В хода на процеса обаче ответната страна не ангажира
доказателства в подкрепа на възражението си за неспазване на изискванията на
чл. 10, ал. 1 ЗПК относно размера на шрифта. Предвид на това съдът намира, че
страните са валидно обвързани от процесния договор и
дължат изпълнение на задълженията си по него.
Безспорно се установи по делото, че кредиторът е
изпълнил надлежно своето основно задължение като е предоставил на ответника
кредит в размер на 30 900 лв. От писмените доказателства по делото и
заключението на ССчЕ категорично се установи, че сумата
по кредита е преведена по банкова сметка, ***. Извършените от него погашения на
предходни негови задължения със част от предоставения му кредит и заверяването
на сметката му с остатъка от кредита безспорно сочат на реалното усвояване на
заетата му сума. С реалното получаване на кредита е завършен фактическия състав
на договора за кредит, което е породило задължение за кредитополучателя
да върне същия в срок до 21.11.2025г., на 120 месечни погасителни вноски,
включващи главница, договорна лихва и застрахователна премия, с оглед на
сключената застраховка „Кредитна протекция Плюс”.
От заключението
на изслушаната по делото ССчЕ безспорно се установи,
че ответникът изпаднал в забава относно връщането на кредита, съгласно
уговорения погасителен план. Същият е извършвал частични плащания в общ размер
на 11 535, 88 лв., а не както твърди ищеца в размер на 11 646, 72
лв., но в процесния период 21.11.2017г. -
21.02.2019г. е останал задължен за връщане на главницата по договора в размер
на 2765, 36 лв. Това частично вземане е формирано като сбор от частта на
главницата в падежиралите месечни погасителни вноски
в горепосочения период. Предвид на това към датата на подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда /04.04.2019г./, същото се явява изискуемо и дължимо в
този размер. Ищецът не установи вземането му за главница към длъжника за
исковия период да е в претендирания от него размер 2767, 36 лв., с оглед на
което разликата от 2 лв. се явява недължима от ответника.
От заключението
на ССчЕ безспорно се установи още, че задължението на
ответника за договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 21.12.2017г. до 20.06.2018г. /датата на прехвърляне на задълженията
по процесния договор/ е в размер на 2 072, 27 лв.,
а това за лихва за забава за периода 21.11.2017г. – 04.04.2019г. е в размер на 866,
43 лв. Тези вземания са в по – голям размер от претендирания, но при
съобразяване на диспозитивното начало, уредено в чл.
6 ГПК, не могат да бъдат присъдени на ищеца така както са установени от вещото
лице. В съответствие с този принцип съдът следва да предостави защита в рамките
на поисканото от ищеца, поради което следва да се приеме, че ответникът дължи
на цесионера възнаградителна
лихва в размер на 2072, 26 лв., както и лихва за забава в размер на 625, 13
лв.
Ответната страна не доказва да е платила или погасила
по друг начин процесните вземания за главница,
договорна и мораторна лихва. Други плащания извън
установените от експертизата длъжникът не доказа да е извършил, поради което е
останал задължен на връщане на горепосочените суми.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че
предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК се явява
основателен и доказан за сумата от 2765, 36 лв. – частично претендирана
главница по договор за потребителски кредит № 2093652 от 17.12.2015г. за периода 21.11.2017г. –
21.02.2019г., за сумата от 2072, 26 лв. възнаградителна
лихва дължима за периода 21.12.2017г. – 20.06.2018г. и за сумата от 625, 13 лв.
– обезщетение за забава, дължима за периода 21.11.2017г. до 04.04.2019г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение № 435/05.04.2019г. по ч.гр.д. №
1054/2019г. на ВТРС. Искът за главница следва да се отхвърли за разликата над
уважения размер от 2765, 36 лв. до пълния предявен размер от 2767, 36 лв. или
за сумата от 2 лв., като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ищеца има право на разноски,
както за исковото, така и за заповедното производство /т. 12 от ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на
ВКС/. В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски за
държавна такса в размер на 134, 28 лв., за депозит на вещо лице в размер на 200
лв. и депозит за особен представител на ответника в размер 600 лв. В процеса
същият е защитаван от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100, 00 лв., определено от съда в границите по чл.
25 ал. 1 НЗПП. При това положение общият размер на разноските в исковото
производство възлиза на 1034, 28 лв. За заповедното
производство ответникът дължи разноски в размер на 159, 30 лв., от които 109,
30 лв. държавна такса и 50, 00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Б.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
79 ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и сл. вр.
99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД СУМАТА от 2765, 36 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и пет
лева и тридесет и шест стотинки/ – представляваща част от вземането за главница
по договор за потребителски кредит № 2093652 от 17.12.2015г., формирано от падежиралите в периода 21.11.2017г. – 21.02.2019г. месечни
погасителни вноски, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.04.2019г. до окончателното й
изплащане, СУМАТА от 2072, 26 лв. /две хиляди и седемдесет и два лева и
двадесет и шест стотинки/ възнаградителна лихва
дължима за периода 21.12.2017г. – 20.06.2018г. и СУМАТА 625, 13 лв. /шестстотин
и двадесет и пет лева и тринадесет стотинки/ – обезщетение за забава, дължимо
за периода 21.11.2017г. до 04.04.2019г., за които вземания има издадена заповед
№ 435/05.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1054/2019г.
на ВТРС, КАТО отхвърля иска за главница за разликата над уважения размер от 2765,
36 лв. до пълния предявен размер от 2767, 36 лв. или за сумата от 2 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.А.М., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 СУМАТА от 1034, 28 лв.
/хиляда и тридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща
направените в исковото производство съдебни разноски, както и СУМАТА от 159, 30
лв. /сто петдесет и девет лева и тридесет стотинки/, представляваща направените
в заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 1054/2019г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: