Мотиви към Решение № 260028/28.08.2020
год. постановено по АНД № 504/2020 год. по описа на ЯРС:
С постановление от 18.05.2020 г. Районна прокуратура –
Я.предлага обвиняемата М.Б. А., ЕГН **********,*** да бъде освободена от
наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание по реда
на чл.78а от НК за това, че на 18.10.2018 в гр.Я., с подадено заявление вх.№ ***г.,
допълнено с карта за регистрация на междинен входящ документ, съответно ***
съзнателно се е ползвала от неистински официални документи - удостоверение ***
г., издадено от ЕТ „*** - гр. Я.и удостоверение УП-*** г., издадено от „***
ЕООД - гр. Я., представяйки ги пред Национален осигурителен институт,
териториално поделение гр.Я., като не е установено лицето, съставило тези
документи и на А. не може да се търси наказателна отговорност за самото им
съставяне - престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК.
Обвиняемата М.Б. А., редовно призована се явява лично
в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник – адв. А. от АК-Я.. Не се
признава за виновна и отказва да дава обяснения,
възползвайки се от визираното в чл.115, ал.4 от НПК процесуално право. Защитникът
й изразява становище, че липсва умисъл от страна на обвиняемата при
осъществяване на фактическият състава на престъплението, както и че се касае за
маловажност и малозначителност на извършените деяния, поради което пледира да
бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. При последната си дума по реда на
чл.297 от НП, обвиняемата също моли съда да бъде оправдана.
ЯРП, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът, за да постанови решението си, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемата М.Б.А. решила да
подаде заявление за отпускане на лична пенсия за прослужено време и възраст.
Тъй като нямала необходимия за пенсиониране осигурителен стаж, обвиняемата се
сдобил /по неустановен по делото начин/ с неистински официални документи,
удостоверяващи такъв стаж, а именно: удостоверение *** год., издадено от ЕТ „***“
гр.Я. и Удостоверение *** год., издадено от „***“ ЕООД гр.Я., на които бил
придаден вид, че са издадени от посочените в тях работодатели.
Обвиняемата А. подала
заявление за отпускане на пенсия вх.№ *** год. до директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт гр.Я., с което заявила, че желае
да й бъде отпусната лична пенсия за прослужено време и възраст. Към
заявлението, в част II, А описала документите за осигурителен стаж, които
прилага, сред които били и удостоверение № ***год., издадено от ЕТ „****“ гр.Я.
и удостоверение **** год., издадено от „***“ ЕООД гр.Я.. Двата документа били
регистрирани в НОИ, ТП-Я., с карта за регистрация на междинен входящ документ,
съответно ***
От
изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписа за
ръководител в удостоверение УП-***год., издадено от ЕТ „***“ гр.Я. не е
изпълнен от управителя и собственик свид. Р. ., както
и че подписа за ръководител в удостоверение *** год., издадено от „***“ ЕООД
гр.Я. не е изпълнен от управителя на
дружеството - свид. Л.В двата случая се касае за
полагане на имитирани подписи, т.е. подписи от друголице, неустановено по делото. По време на
разследването не е установено лицето /лицата/, съставили неистинските официални
документи - *** год. издадено „***“ гр.Ямбол и *** год., издадено „***“ ЕООД
гр.Я*
От приложената по делото справка
за съдимост е видно, че обвиняемата М.Б. Авгенирудис,
ЕГН ********** е неосъждана.
Горната фактическа обстановка,
съдът приема за установена от обясненията на обвиняемата М.Б. Авгенирудис, дадени в хода на досъдебното производство, показанията
на свидетелите Р., Л., от заключението на изготвената графическа експертиза и
другите писмени доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК в съдебно
заседание.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
С действията си обвиняемата М.Б.
А.е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на
чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК, тъй като на 18.10.2018 г. в гр.Я., с подадено заявление вх.№ *** г.,
допълнено с карта за регистрация на междинен входящ документ, съответно ****
г., съзнателно се е ползвала от неистински официални документи - удостоверение
УП-*** г., издадено от ЕТ „*** - гр.Я. и удостоверение **** г., издадено от „***“
ЕООД - гр.Я., представяйки ги пред Национален осигурителен институт, териториално
поделение гр.Я., като не е установено лицето, съставило тези документи и на А. не може да се търси наказателна отговорност за самото им
съставяне.
От обективна страна безспорно е,
че обвиняемата Авгенирудис се е ползвала от
неистински официални документи, а именно удостоверение ***г.,
издадено от ЕТ „***“ гр.Я. и удостоверение **** г., издадено от „***“ ЕООД гр.Я.,
което ползване се е състояло в представянето им пред
Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр.Ямбол.
Осъщественото престъпление е резултатно и се свежда до узнаването на процесните
неистински официални документи - удостоверение *** г.,
издадено от ЕТ „***“ гр.Я.и удостоверение УП-2 №***г., издадено от „***“ ЕООД
гр.Ямбол от служител на ТО на НОИ гр.Я.които са представени от обвиняемата
А. заедно с останалите изискуеми документи за осигурителен стаж, с цел отпускане
на пенсия. Документът по своята същност от гледна точка автора, от който му е
придаден вид, че изхожда изявлението, компетентността и кръга на факти,
засегнати в случая с изявлението са основание да се окачестви като официален,
следователно попадащ в хипотезата на чл.308, ал.1 от НК. Същевременно, по
отношение на субекта на престъпление не са налице доказателства за авторство,
още по-малко за съпричастност при самото съставяне на документа.
От субективна страна обвиняемата
А. е действала с пряк умисъл, тъй като е съзнавала противоправния
характер на извършеното, неговите общественоопасни
последици, но е искала и целяла настъпването на тези последици. Обвиняемата А. е
съзнавала обстоятелството относно характера на използваните документи, а именно
че са неистински такива, като именно това е била и нейната цел, предвид това,
че не е притежавала такива документи, издадени по надлежния ред.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че
обвиняемата А.действително е осъществила както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.316 вр.
чл.308, ал.1 от НК, поради което съдът я призна за виновна по така повдигнатото
й обвинение.
Относно наложеното на обвиняемата наказание:
С оглед на данните по делото и квалификацията на
деянието съдът прие, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК, тъй
като за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години, обвиняемата М.Б. А. не е осъждана за престъпление от общ характер и не
е освобождавана от наказателна отговорност, от престъплението не са причинени
имуществени вреди и целите на наказанието биха могли да се постигнат по този
начин, поради което съдът счете, че на обвиняемата А. следва да й се наложи
административно наказание глоба. Предвид тежестта на извършеното деяние и
обществената опасност на обвиняемата, предвид факта, че същата не е осъждана,
съдът прецени, че на обвиняемата А. следва да й се наложи глоба към минималния
размер, предвиден в чл.78а ал.1 от НК, а именно 1000 лв.
Тъй като обвиняемата М.Б. А. беше признат за виновен,
съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК я осъди да заплати направените по делото
разноски в размер на 192,14 лв. в полза на републиканския бюджет по сметката на
ОД на МВР гр.Я..
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: