№ 3134
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110200591 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № *** от 25.11.2024г., издадено от М.Ф. - ***
(КЗП), на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, чл.55, ал.2 и чл.45, ал.1 от Закона за
потребителски кредит (ЗПК), за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК на „***” ЕООД е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Срещу така издаденото НП е подадена жалба от „***” ЕООД, в която се посочва, че
Наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят се позовава на чл.33,
ал.2, вр. ал.1 от ЗПК и чл.82 от ЗЗД, като приема, че обезщетението при забава на
кредитополучателя обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза на кредитора без да
покрива разноските на кредитора, които се претендират и присъждат отделно. Разноските
били отделно вземане на кредитора и на основание чл.78 от ЗЗД и чл.76 от ЗЗД, вр. чл.11,
ал.1 т.15 от ЗПК тези разходи били регламентирани в договора за потребителски кредит.
Жалбоподателят твърди, че на основание чл.11, ал.1, т.15, предл. последно от ЗПК и чл.19,
ал.3, т.1 от ЗПК разходите /т.е. разноските/ при неизпълнение били категорично и ясно
дефинирани като отделен /самостоятелен/ вид разход по кредита при неизпълнение в тежест
на кредитополучателя при неизпълнение на договорно задължение, различни от
обезщетение при забава. Поради това те били изключени от обхвата на чл.10а от ЗПК.
Определя се като „недопустимо“ тези разноски да бъдат определяни като „управление на
кредита“. Това понятие нямало законова дефиниция и при изложените от КЗП аргументи
такива действия, свързани с изплащането на формираното задължение могат да бъдат
извършени само от кредитополучателя, тъй като формираното задължение за изплащане на
кредита било задължение на кредитополучателя. При забава на кредитополучателя се
1
извършвали действия по събиране на вземането, които били eх lege ясно разграничени и не
били действия по „управление на кредита“. Освен това в жалбата се твърди, че в Акта и в
Наказателното постановление имало различни дати на извършване на нарушението, което
съставлявало самостоятелно основание за отмяна на НП. Поради това се иска СРС да отмени
изцяло Наказателното постановление.
В молба на „***” ЕООД с вх. № 123486/08.04.2025г., подписана от адв. И., се посочва,
че се поддържа жалбата и се претендират разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Иска се СРС да вземе предвид аргументите от жалбата. Повтаря се тезата,
че Наказателното постановление е незаконосъобразно, недоказано и необосновано.
Признава се, че на 26.02.2024г. между „***“ ЕООД и Л.Б.В. да е сключен договор за
обезпечен потребителски кредит в размер на ***. Твърди се, че на 27.03.2024г. В. изплатил
задължението си в условията на пълно предсрочно погасяване. На 25.04.2024г. била
извършена проверка от КЗП, по отношение на която се твърди в молбата, че липсвала
активна легитимация от страна на КЗП, защото към 25.04.2024г. не е съществувало валидно
договорно правоотношение между страните по Договора за обезпечен потребителски кредит
№ 1025531. Според жалбоподателя несъществуващото правоотношение не можело да бъде
обект на проверка от компетентността на КЗП, тъй като с погасяване на задълженията по
договора за кредит Л.В. вече не притежавал качеството на потребител. Освен това в молбата
на Дружеството – жалбоподател се отрича да е извършено нарешение по чл.10а от ЗПК.
Твърди се, че понятието „управление на кредита“ не е нормативно дефинирано. Поради това
жалбоподателят приема, че управлението на кредита представлява услуга, предоставяна от
финансова институция /която по занятие извършва търговска дейност/ за управление на
задълженията на своите клиенти чрез изграждане на база данни, чрез ангажиране на
административен и специализиран ресурс от служители, които да се грижат за правилното и
законосъобразно съществуване на търговеца. Според жалбоподателя наемането на персонал,
поддържането на софтуерни продукти, наемането и поддържането на офис, администрация
от различен вид и други дейности, които осигуряват ежедневното и нормално
функциониране на бизнеса, представлявали действия по управление. От Договора за кредит
било видно, че потребителят не заплаща подобни разходи по кредита. От преписката се
установявало, че потребителят е поел задължение само и единствено да върне главницата на
кредитора със съответната договорна лихва за времето, в което е ползвал заемните средства.
С оглед правилното квалифициране на предмета на конкретния спор жалбоподателят
посочва, че под „усвояване на кредита“ следва да се разбира получаването на заемните
средства, а таксата за „администриране на просрочен кредит“ била последваща неговото
усвояване. За да можело един кредит да се приеме за просрочен, първо трябвало да бъде
усвоен и заради това не можело да се приеме, че КЗП тълкува правилно закона. Поради това
неоснователно и незаконосъобразно от КЗП били обвинили „***” ЕООД в подобно
нарушение. По нататък в молбата с вх. № 123486/08.04.2025г. се твърди, че таксите за
администриране на просрочен кредит не били такива, които следва да бъдат отнесени за
действия по усвояване или управление на кредита, тъй като начислените такси били
свързани с изпращането на напомнителни писма по пощата, чрез СМС, на посочен мейл от
2
съответния потребител и не били свързани с това кредитът да се поддържа като
съществуващ в системата на кредитора или подобни действия, които са обвързани с
ежедневното поддържане на актуална информация по кредита. Твърди се, че начислените
вземания не са такси за подаване на актуална информация към ЦКР или такси, които са
свързани с извършване на проверка за кредитоспособността на потребителя преди
сключването на договора за кредит. От Дружеството – жалбоподател не могат да приемат, че
такса за просочен кредит представлява такава по чл.10а от ЗПК и не следвало да се
възприема за разход, начислен въз основа на действие по усвояване или управление на
кредита. На следващо място в молбата се претендира и за материална незаконосъобразност
на НП, тъй като не било отчетено, че в чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК е посочено задължителното
съдържание на договора на кредит и стойността на всички дължими разходи при
неизпълнение на договора. Наказващият орган не бил съобразил и чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК,
според който при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит. Според жалбоподателя законът давал възможност да се уговарят
такси за разходи при неизпълнение на договора и в частност при настъпила в резултат на
това неизпълнение предсрочна изискуемост на задължението. Иска се СРС да приеме, че
уговорената между страните такса за изпращане на напомнителни писма и за просрочени
вземания не представлява такава по чл.10а, ал.2 от ЗПК за обичайното управление на
редовен клиент, а е разход във връзка с неизпълнение на задължения на кредитополучателя
по договора, за уговорката на каквито законът изрично давал възможност в чл.11, ал.1, т.15
от ЗПК. В тази връзка се цитира и Решение № 2692/18.04.2019г. по адм. дело № 11585/2018г.
на АССГ. В края на молбата на „***” ЕООД с вх. № 123486/08.04.2025г. се посочва, че
процесното НП било необосновано и незаконосъобразно, тъй като в него липсвали мотиви
относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Цитира се и Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. Изтъква се, че общата събрана сума от 10,54 лева
представлява незначителна част, както от размера на главницата по така отпуснатия кредит
от ***, така и от общата стойност на сумата за възстановяване – 3649,09 лева. Поради това
деянието било с явно незначителна обществена опасност и засягало в ниска степен
установения ред на държавно управление. Смекчаващи вината обстоятелства били това, че
нарушението е първо по ред, Л.Б.В. не е възразявал срещу „***“ ЕООД за размера на
дължимото обезщетение при пълно предсрочно погасяване, минималната работна заплата за
страната през месец януари 2024г. била в размер на 933 лева, а от 01.01.2025г. – 1077 лева.
Освен това според адв. И. нямало отегчаващи вината обстоятелства. Поради това
материалните последици били явно незначителни с оглед на наложената на Дружеството –
жалбоподател имуществена санкция. С тези аргументи се иска от съда да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно, недоказано и необосновано.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „***” ЕООД не изпраща процесуален
представител, който да вземе становище по време на съдебните прения.
Въззиваемата страна - Председател на КЗП - се представлява пред СРС, НО, 10 състав
3
от свой процесуален представител само в съдебното заседание на 03.06.2025г., когато по
време на съдебните прения пред СРС юрк. П. пледира за отхвърляне на жаллбата като
неоснователна и за потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че
е безспорно установено при извършената на 22.04.2024г. проверка, че има нарушения,
констатирани в Констативен протокол, АУАН и НП. Пред СРС юрк. П. разказва, че в КЗП
била постипъла жалба от лицето, изтеглило кредит в размер на 2700 лева, че трябвало да
върне 9300 лева – на 18 вноски по 514 лева. Твърди се, че съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Подробни съображения юрк. П. е развила в писмени
бележки. Допълва, че при прекомерност на поискани съдебни разноски от другата страна,
следва да се намали размерът на същите до минималните изискуеми възнаграждения
съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения. Иска се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В писмените бележки на юрк. П. се сочи, че жалбата е неоснователна, а
Наказателното постановление е законосъобразно и правилно. Твърди се, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, като АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Отрича се да е ограничено правото на защита на нарушителя и да са налице формални
предпоставки за отмяна на НП. В писмените бележки се преповтарят фактите и правните
изводи, посочени в Наказателното постановление, след което се заявява, че наказващият
орган правилно е квалифицирал деянието като нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК и
съответно законосъобразно е ангажирал отговорността на Дружеството – жалбоподател по
чл.45, ал.1, вр. чл.10а, ал.2 от ЗПК. Претендира се да са спазени сроковете и реквизитите за
съставяне на АУАН и НП. Нарушението било конкретизирано точно чрез словесното му
описание и нямало разминаване между описанието на нарушението и правната му
квалификация. Поради това правото на защита на жалбоподотеля не било накърнено. Иска
се СРС да потвърди Наказателното постановление като законосъобразно и правилно.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
На 26.09.2023г. Д.Б подал искане за сключване на договор за потребителски кредит
към „***” ЕООД. На 27.09.2023г. между Д.Б и „***“ ЕООД бил сключен Договор за
потребителски кредит № ***. Параметрите на договора за кредит (вписани в Договор № ***
и в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 27.09.2023г.) били следните : размер на кредита – 2700 лева, фиксиран лихвен
процент – 47 %, дата на последно плащане – 27.03.2025г., обща сума за плащане – 3981,80
лева. Според чл.13, ал.2 от цитирания Договор в случай на забава или неизпълнение на
задълженията по договора – кредиторът може да предприеме действия за извънсъдебно
събиране на вземанията към кредитополучателя, а именно : изпращане на съобщения,
покани и уведомления на посочените от кредитополучателя адреси, периодично
информиране на кредитополучателя за допуснатите забави и възможностите за изпълнение
4
чрез провеждане на телефонни разговори и извършване на посещения на посочените от
кредитополучателя адреси за връчване на покани, съобщения и уведомления. В тези случаи
кредополучателят следва да плаща сторените от кредитора разходи за събиране на
просрочените вземания съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „***“ ЕООД
във връзка с договорите за потребителски кредит, сключени чрез интернет. В Тарифата за
таксите и разходите, събрани от „***“ ЕООД от неговите клиенти, във връзка с
предоставяните от Дружеството заеми чрез интернет е фиксирано, че разходите за събиране
на вземането при забава в плащането на вноска /при потребителски кредит/ е съответно за 7
дни забава – 15 лв., за 14 дни забава – 15 лв., за 21 дни забава – 15 лв., за 30 дни забава – 20
лв., за 42 дни забава – 20 лв., за 56 дни забава – 25 лв. и за 70 дни забава – 25 лв.
На 18.04.2024г. Д.И.Б. подал жалба до КЗП с оплакване, че е изтеглил кредит от „***”
ЕООД в размер на 2700 лева, а трябва да плати 9300 лева – 18 вноски по 514 лева. Искането
на Б. било да му се премахнат „неравноправните клаузи от договора“.
Във връзка с тази жалба, заведена в КЗП под № С-03-1939/18.04.2024г. от КЗП
предприели проверка и изискали документи от „***“ ЕООД. В хода на проверката
Дружеството предоставило искането за сключване на договор за кредит от дата 26.09.2023г.
/ведно с декларации/, Договора за потребителски кредит с № *** от 27.09.2023г., Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити – с дата :
27.09.2023г., Общи условия на „***“ ООД за заеми на „***“ ЕООД – в сила от 08.03.2019г.,
Тарифа за таксите и разходите, събрани от „***“ ЕООД от неговите клиенти, във връзка с
предоставяните от Дружеството заеми чрез интернет, справка за Договор за паричен заем №
***, както и извлечение за извършени и предстоящи плащания по Договор за паричен заем
№ *** от 27.09.2023г. От това извлечение е видно, че Д.Б е плащал погасителни вноски със
забава – при падеж на 27.10.2023г. вноската от 514 лв. (с неустойка) е платена на
20.11.2023г., при падеж на 27.11.2023г. вноската от 514 лв. (с неустойка) е платена на
12.12.2023г., при падеж на 27.12.2023г. вноската от 514 лв. (с неустойка) е платена на
15.04.2024г., при падеж на 29.01.2024г. от вноската от 514 лв. (с неустойка) са платени само
168,97 лв. Освен това на Б. били начислени и платени такси за администриране на
просрочен кредит, както следва : на 03.11.2023г. – сума от 15 лв. (за администриране на
просрочен кредит 7 дни), платена на 17.11.2023г.; на 10.11.2023г. – сума от 15 лв. (за
администриране на просрочен кредит 14 дни), платена на 17.11.2023г.; на 17.11.2023г. – сума
от 15 лв. (за администриране на просрочен кредит 21 дни), платена на 17.11.2023г.; на
26.01.2024г. – сума от 20 лв. (за администриране на просрочен кредит 30 дни), платена на
12.02.2024г.; на 07.02.2024г. – сума от 20 лв. (за администриране на просрочен кредит 42
дни), платена на 12.02.2024г.; на 21.02.2024г. – сума от 25 лв. (за администриране на
просрочен кредит 56 дни), платена на 15.04.2024г. и на 06.03.2024г. – сума от 25 лв. (за
администриране на просрочен кредит 70 дни), платена на 15.04.2024г.
След като св. Е. Ц. (тогава главен инспектор в КЗП) се запознала с предоставените от
„***“ ЕООД документи, тя приела, че начислените в случая такси за администриране на
просрочен кредит представляват такси, свързани с управлението на кредита на Д.Б, които
5
Дружеството не е трябвало да изисква да се плащат. С оглед нормата на чл.33, ал.1 и ал.2 от
ЗПК св. Ц. приела, че „***“ ЕООД е нарушило чл.10а, ал.2 от ЗПК в гр. София в периода от
03.11.2023г. до 06.03.2024г. Поради това от КЗП била изпратена покана с изх. № С-03-1939
от 31.05.2024г. до „***“ ЕООД представител на Дружеството да се яви в КЗП /при гл.
инспектор Ц./ за съставяне и връчване на Акт на 07.06.2024г. в 10.00 часа. Поканата била
изпратена по пощата и съответно била получена на 06.06.2024г.
На 07.06.2024г. упълномощено лице на „***“ ЕООД се явило в КЗП и пред него св. Е.
Ц. (в присъствието на А. В. и А.Ш. - свидетели при съставяне на Акта) съставила срещу
„***” ЕООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № *** от
07.06.2024г. - за нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК, извършено в периода от 03.11.2023г. до
06.03.2024г. Актът бил връчен на упълномощено лице на „***” ЕООД срещу подпис на
07.06.2024г.
Въз основа на цитирания по-горе Акт и при същата фактическа обстановка, като
описаната в него, срещу „***” ЕООД е издадено атакуваното Наказателно постановление №
*** от 25.11.2024г., с което М.Ф. - Председател на КЗП е наложила на „***” ЕООД на
основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, чл.55, ал.2 и чл.45, ал.1, вр. чл.10а, ал.2 от ЗПК
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Това Наказателно постановление е изпратено по пощата на „***” ЕООД и е получено
на 05.12.2024г., след което е обжалвано с жалба, изпратена по *** до КЗП на 19.12.2024г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства - показанията на свидетелите А. В. и Е. Ц., както и от събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от
НПК : Акт № *** от 07.06.2024г.; известие за изпращане на жалба по ***; известие за
доставяне на НП; писмо от КЗП с изх. № С-03-1939 от 03.12.2024г.; Заповед № 319 ЛС от
22.04.2015г. на Председателя на КЗП; пълномощно; покана с изх. № С-03-1939 от
31.05.2024г. и известие за нейното доставяне; Договор за потребителски кредит № *** от
27.09.2023г. между „***“ ЕООД и Д.И.Б.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити – с дата : 27.09.2023г.; извлечение за извършени
и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № *** от 27.09.2023г.; Общи условия
на „***“ ООД за заеми на „***“ ЕООД – в сила от 08.03.2019г.; Тарифа за таксите и
разходите, събрани от „***“ ЕООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от
Дружеството заеми чрез интернет; справка за Договор за паричен заем № ***; писмо от КЗП
с изх. № С-03-1939 от 14.05.2024г.; писмо от КЗП с изх. № С-03-1939 от 22.04.2024г. и
известие за доставянето му; Искане за сключване на договор за кредит от дата 26.09.2023г.
/ведно с декларации/; жалба от 18.04.2024г. от Д.И.Б. до КЗП; Заповед № КВ-290 от
22.05.2024г. на Министър председателя на Република България, както и препис – извлечение
от Решение на Министерски съвет с № 346 от 22.05.2024г.
Приложените по делото Искане за сключване на договор за кредит от дата
26.09.2023г. /ведно с декларации/, Договор за потребителски кредит № *** от 27.09.2023г.
между „***“ ЕООД и Д.И.Б., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
6
информация за потребителските кредити – с дата : 27.09.2023г., извлечение за извършени и
предстоящи плащания по Договор за паричен заем № *** от 27.09.2023г., Общи условия на
„***“ ООД за заеми на „***“ ЕООД – в сила от 08.03.2019г., Тарифа за таксите и разходите,
събрани от „***“ ЕООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от Дружеството
заеми чрез интернет и справка за Договор за паричен заем № *** са еднопосочни,
обективни, взаимнодопълващи се и достоверни писмени доказателства. Поради това съдът
ги кредитира и приема, че между Д.Б и „***“ ЕООД е бил сключен Договор за
потребителски кредит № *** от 27.09.2023г. за 2700 лева при фиксиран лихвен процент 47 %
и обща сума за плащане – 3981,80 лева. От цитирания по-горе договор се установява
съдържанието на чл.13, ал.2 от него, а от Тарифата за таксите и разходите, събрани от „***“
ЕООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от Дружеството заеми чрез
интернет става ясно, че има фиксирани разходи за събиране на вземането при забава в
плащането на вноската за 7 дни забава - 15 лв., за 14 дни забава - 15 лв., за 21 дни забава - 15
лв., за 30 дни забава - 20 лв., за 42 дни забава - 20 лв., за 56 дни забава - 25 лв. и за 70 дни
забава - 25 лв. От извлечението за извършени и предстоящи плащания по Договор за
паричен заем № *** от 27.09.2023г. се доказват не само извършените от Д.Б плащания на
погасителни вноски със забава – по дата на падеж, вноска и дата на плащане, но и това, че са
били начислени и платени такси за администриране на просрочен кредит - по дати, суми,
дни просрочие, дата на плащането им.
Съдът дава вяра на жалба от 18.04.2024г. от Д.И.Б. до КЗП, тъй като това писмено
докаателство се характеризира като обективно, достоверно и намира потвърждение в
показанията на св. Ц.. Въз основа на документа на лист 78-79 от делото се установява, че на
18.04.2024г. Д.Б се е оплакал пред КЗП за това, че е изтеглил кредит от „***” ЕООД в размер
на 2700 лева, а трябва да плати 9300 лева – 18 вноски по 514 лева. Искането на Б. е да му се
премахнат „неравноправните клаузи от договора“.
Писмата от КЗП с изх. № С-03-1939 от 22.04.2024г. /ведно с известие за доставянето
му/, с изх. № С-03-1939 от 14.05.2024г. и с изх. № С-03-1939 от 03.12.2024г. имат достоверна
дата. Освен това са обективно съществуващи и не се опровергават от останалите
доказателства по делото. Поради това съдът ги кредитира и установява изпратената от КЗП
до Дружеството – жалбоподател кореспонденция, исканията и датите, на които това е
станало. По същите съображения СРС дава вяра и на поканата с изх. № С-03-1939 от
31.05.2024г. /ведно с известието за нейното доставяне/, от които писмени доказателства става
ясно, че от КЗП са поканили представител на „***“ ЕООД да се яви в КЗП на 07.06.2024г. за
съставяне на Акт, като тази покана е била изпратена по пощата и съответно е била получена
на 06.06.2024г.
Съдът се доверява изцяло на показанията на свидетелката Е. Ц., тъй като те звучат
достоверно, непредубедено и последователно. Освен това показанията на св. Ц., както и
констатациите от Акт № *** от 07.06.2024г. намират опора не само помежду си, но и в
кредитираните по-горе жалба от 18.04.2024г. на Д.И.Б. до КЗП, Договор за потребителски
кредит № *** от 27.09.2023г. между „***“ ЕООД и Д.И.Б., извлечение за извършени и
7
предстоящи плащания по Договор за паричен заем № *** от 27.09.2023г., Тарифа за таксите
и разходите, събрани от „***“ ЕООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от
Дружеството заеми чрез интернет и справката за Договор за паричен заем № ***. Поради
това СРС приема за доказани посочените от свидетелката Ц. факти, които съвпадат и с
констатациите от Акта, а по отношение на правните изводи на актосъставителя – дали съдът
ги споделя или не е въпрос по същество.
Показанията на св. В. се явяват неинформативни относно самото нарушение, поради
което и съдът не ги постави в основата на фактическите си изводи. Същевременно
показанията на св. В. относно това, че е бил свидетел при съставянето и връчването на Акта
намират опора в Акт № *** от 07.06.2024г. и тъй като звучат достоверно и непредубедено,
съдът ги кредитира и приема, че този свидетел е присъствал при съставянето и връчването
на Акта.
Приложеното на лист 9 от делото пълномощно е обективно и достоверно писмено
доказателство, което не се опровергава от останалите доказателства по делото. Поради това
СРС го кредитира и приема, че Актът е връчен на упълномощено лице на „***” ЕООД.
Като изхождащи от държавен орган, приложените по делото Заповед № 319 ЛС от
22.04.2015г. на Председателя на КЗП, Заповед № КВ-290 от 22.05.2024г. на Министър
председателя на Република България и препис – извлечение от Решение на Министерски
съвет с № 346 от 22.05.2024г. разполагат с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира и приема, че с Решение № 346 от 22.05.2024г.
на Министерски съвет за Председател на КЗП е определена М.Ф. и със Заповед № КВ-290 от
22.05.2024г. на Министър председателя на Република България същата е назначена за
Председател на КЗП, а със Заповед № 319 ЛС от 22.04.2015г. на тогавашния Председател на
КЗП св. Е. Ц. е определена да съставя АУАН за констатирани нарушения на територията на
гр. София. Поради това и по аргумент от чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗПК съдът приема, че Акт №
*** от 07.06.2024г. е съставен от оправомощено за това лице, а Наказателно постановление
№ *** от 25.11.2024г. е издадено от компетентно лице.
Приложените на лист 2а и лист 6 от делото писмени доказателства имат достоверна
дата. Поради това СРС кредитира известието за изпращане на жалба по *** и известието за
доставяне на НП № *** от 25.11.2024г. Така се доказва, че процесното Наказателно
постановление е било изпратено по пощата на „***” ЕООД, било е връчено на 05.12.2024г. и
е било обжалвано с жалба, изпратена по *** на дата 19.12.2024г., което означава, че жалбата
е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване на НП.
Приложените на лист 57, лист 60-61 и лист 63 от делото становища на „***“ ЕООД,
както и писмата за тяхното изпращане по електронна поща (на лист 59, лист 62 и лист 66 от
делото), макар да представяват отговор на писмата от КЗП, не следва да се подлагат на
анализ от съда, тъй като по същество те не представляват писмени доказателства, а правно
становище на жалобподателя по съществото на спора. Поради това съдът остави извън
доказателствената маса цитираните тук документи.
8
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и приложеното на лист 77 от
делото писмо, тъй като то се отнася до кореспонденцията между Д.Б и КЗП, поради което се
явява неотносимо към предмета на доказване по делото и не допринася за изясняване на
релевантни за спора обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка и направения доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Въз основа на изложените по-горе мотиви относно приложените по делото Заповед №
319 ЛС от 22.04.2015г. на Председателя на КЗП, Заповед № КВ-290 от 22.05.2024г. на
Министър председателя на Република България и препис – извлечение от Решение на
Министерски съвет с № 346 от 22.05.2024г., както и с оглед нормата на чл.55, ал.1 и ал.2 от
ЗПК, съдът установи, че Акт № *** от 07.06.2024г. и Наказателно постановление № *** от
25.11.2024г. изхождат от компетентни лица.
В Акта се твърди, че нарушението е извършено от 03.11.2023г. до 06.03.2024г., а в
Наказателното постановление като дата на нарушението е посочена датата 03.11.2023г.
Нарушението е констатирано в периода след изпращане на първото писмо от КЗП до „***“
ЕООД (на 22.04.2024г.) до изпращане на поканата за съставяне на Акт (на 31.05.2024г.).
Актът е съставен на 07.06.2024г. Това означава, че са спазени срокове по чл.34, ал.1 от
ЗАНН. От съставянето на Акта на 07.06.2024г. до издаването на Наказателното
постановление на 25.11.2024г. са минали по-малко от 6 месеца. Поради това съдът приема, че
е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Според чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по
административно - наказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването
на този срок, обаче, не води до прекратяване на административното производство, нито до
незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като срокът по чл.52, ал.1 от
ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на
административните органи по преписките (в този смисъл е Решение на СРС по НАХД №
341/22.02.2001г., влязло в сила на 14.03.2001г. и много други).
Релевираните в молба с вх. № 123486/08.04.2025г. аргументи от адв. И. относно
сключен на 26.02.2024г. договор за обезпечен потребителски кредит в размер на *** между
„***“ ЕООД и Л.Б.В. се явяват неотносими към настоящия казус, тъй като в случая АУАН и
НП не се отнасят до този договор, а до друг. Поради това не следва да се коментират
твърденията, че на 27.03.2024г. В. бил изплатил задължението си в условията на пълно
предсрочно погасяване и съответно, че към 25.04.2024г. не е съществувало валидно
договорно правоотношение между страните по Договора за обезпечен потребителски кредит
№ 1025531, поради което и КЗП не можела да извършва проверка. Неотносими към
настоящия правен спор се явяват съответно и твърденията на адв. И., че общата събрана
9
сума била 10,54 лева, което било „незначителна част“ от размера на главницата от ***, както
и че Л.Б.В. не е възразявал срещу „***“ ЕООД за размера на дължимото обезщетение при
пълно предсрочно погасяване. Явно е, че тези твърдения от молба с вх. №
123486/08.04.2025г. касаят друг случай – различен от процесния и поради това не следва да
се коментират.
В хода на извършената от съда служебна проверка се установи, че между Акта и
Наказателното постановление има съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението. Съдебният състав приема, че са спазени изискванията на чл.42, ал.1 от ЗАНН
и на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението е ясно и подробно описано, поради което не е било
ограничено правото на защита на наказаното лице да разбере срещу кои точно факти следва
да се защитава. В хода на описание на нарушението са посочени и доказателствата, които го
подкрепят.
Вярно е, че в Акта е посочено, че нарушението е извършено от 03.11.2023г. до
06.03.2024г., а в Наказателното постановление като дата на нарушението е посочена датата
03.11.2023г. Доколкото нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН позволява на наказващия орган да
издаде НП и когато е допусната нередовност в Акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, СРС
счита, че в случая не става въпрос за несъответствие между Акта и НП относно времето на
извършване на нарушението, а става въпрос за прецизиране в Наказателното постановление
на обвинението касателно датата на извършване на нарушението. Видно е, че
актосъставителят е приел, че нарушението по чл.10а, ал.2 от ЗПК е извършено в периода от
първото установено в хода на проверката начислючане на такса за администриране на
просрочен кредит /на 03.11.2023г./ до последното установено такова /на 06.03.2024г./, а
наказващият орган е приел, че нарушението е довършено на 03.11.2023г., когато за първи път
„***“ ЕООД е изискало заплащане на такса за действия, свързани с управлението на кредита
на Д.Б, а именно начисляване на таксата за администриране на просрочен кредит. Доколкото
нарушението по чл.10а, ал.2 от ЗПК е формално (с изискването да се плати такса за
действие, свързано с усвояването или управлението на кредита, кредиторът нарушава
чл.10а, ал.2 от ЗПК), то правилно в случая наказващият орган е приел, че нарушението е
довършено на 03.11.2023г. Същевременно, доколкото Актът касае по-голям период, който с
Наказателното постановление е сведен до по-малък период (само до началната дата от
периода, фиксиран в Акта), съдът счита, че в случая не е нарушено правото на защита, тъй
като всички факти, които са били предявени на нарушителя със съставянето на АУАН,
фигурират и в НП, а за част от фактите, посочени в АУАН, не е издадено НП, с което е
стеснен обхватът на административно – наказателното обвинение срещу „***“ ЕООД.
Всички последващи действия /след 03.11.2023г./ от страна на „***“ ЕООД по начисляване на
такса за администриране на просрочен кредит представляват отделни нарушения по чл.10а,
ал.2 от ЗПК, но доколкото за тях не е ангажирана административно – наказателната
отговорност на Дружеството (тъй като НП № ***/25.11.2024г. не важи за датите след
03.11.2023г. до 06.03.2024г.) следва да се приеме, че всички случаи, в които „***“ ЕООД е
10
начислявало такса за администриране на просрочен кредит след 03.11.2024г. до 06.03.2024г.
се явяват отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради това СРС не споделя тезата,
застъпена в молба с вх. № 123486/08.04.2025г., че нямало отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Водим от изложеното до тук съдът приема, че в хода на административно –
наказателното производство срещу „***” ЕООД не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до неяснота на повдигнатото административно-
наказателно обвинение. Поради това не са налице основания за отмяна на Наказателното
постановление на формално основание и спорът следва да се разгледа по същество.
Според чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл.33, ал.1
от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. В случая „***“ ЕООД е уговорило в договора си с Д.Б, че
при забава или неизпълнение на задълженията по договора кредиторът може да предприеме
действия за извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя, за което
последният ще дължи плащане на сторените от кредитора разходи за събиране на
просрочените вземания съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „***“ ЕООД
във връзка с договорите за потребителски кредит, сключени чрез интернет. Освен, че е
уговорена подобна клауза в Договора за потребителски кредит № *** от 27.09.2023г. между
„***“ ЕООД и Д.И.Б., съгласно приложеното по делото извлечение за извършени и
предстоящи плащания по Договор за паричен заем № *** от 27.09.2023г. на конкретния
кредитополучател са били и реално начислени такси за администриране на просрочен
кредит. От показанията на св. Ц., АУАН и извлечението на лист 29 от делото се доказва по
безспорен начин, че „***“ ЕООД е начислило на Д.Б такси за администриране на просрочен
кредит, както следва : на 03.11.2023г. – сума от 15 лв. (за администриране на просрочен
кредит 7 дни); на 10.11.2023г. – сума от 15 лв. (за администриране на просрочен кредит 14
дни); на 17.11.2023г. – сума от 15 лв. (за администриране на просрочен кредит 21 дни); на
26.01.2024г. – сума от 20 лв. (за администриране на просрочен кредит 30 дни); на
07.02.2024г. – сума от 20 лв. (за администриране на просрочен кредит 42 дни); на
21.02.2024г. – сума от 25 лв. (за администриране на просрочен кредит 56 дни) и на
06.03.2024г. – сума от 25 лв. (за администриране на просрочен кредит 70 дни).
Нарушението по чл.10а, ал.2 от ЗПК е извършено в момента, в който кредиторът
изиска от конкретния кредитополучател да плати такса или комисиона за действия, свързани
с усвояване или управление на кредита. В случая начислените от „***“ ЕООД такси за
администриране на просрочен кредит представляват такси, свързани с управлението на
кредита, получен от Д.Б. Начисляването на тези такси по Договор за паричен заем № *** от
27.09.2023г. съставлява изпълнителното деяние по чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като с
начисляването кредиторът изисква от кредитополучателя плащането на въпросната такса.
Поради това правилно административно – наказващият орган е приел, че по отношение на
Договора за паричен заем № *** от 27.09.2023г. нарушението по чл.10а, ал.2 от ЗПК е
11
извършено /довършено/ на първата дата, на която кредиторът е начислил такса за
администриране на просрочен кредит. Видно от извлечението на лист 29 от делото това е
станало на 03.11.2023г., поради което и тогава следва да се приеме, че е извършено
нарушението по чл.10а, ал.2 от ЗПК.
В допълнение на изложеното по-горе следва да се посочи, че в случая начислената от
„***“ ЕООД такса за администриране на просрочен кредит представлява такса, която
кредиторът изисква от кредитополучателя именно във връзка с неплатената в срок сума,
като видно от извлечението за извършени и предстоящи плащания по Договор за паричен
заем № *** от 27.09.2023г. и Тарифата за таксите и разходите, събрани от „***“ ЕООД от
неговите клиенти, във връзка с предоставяните от Дружеството заеми чрез интернет таксата
на администриране на просрочен кредит представлява разход за събиране на вземането по
договора за кредит при забава в плащането на вноски, т.е. тази такса е обусловена от
времето на забавата. Доколкото коментираната тук такса за администриране на просрочен
кредит е различна от дължимата от кредитополучателя лихва, то по аргумент от чл.33, ал.1
от ЗПК „***“ ЕООД няма право да събира такава такса.
В гореизложения смисъл е и Решение № 345 от 09.01.2019г. на ВКС по т. д. №
1768/2018г., II т. о., ТК, според което възлагането в тежест на потребителя на допълнителна
такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило
потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на
разпоредбите на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК.
Относно позоваването от страна на Дружеството – жалбоподател на Решение №
2692/18.04.2019г. на АССГ следва да се посочи, че с Решение № 10694/04.08.2020г. на ВАС е
отменен цитираният съдебен акт на АССГ без да са коментирани мотивите на АССГ относно
чл.10а, ал.2 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК и чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1, т.15, предл. последно от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на
договора, а според чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Видно е, че двете
норми се отнасят до неизпълнение на договора за потребителски кредит, а не до
управлението на кредита. Поради това СРС счита, че чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК и чл.19, ал.3, т.1
от ЗПК не рефлектират върху съставомерността на деянието по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Редно е
да се отбележи, че в процесния случай след 03.11.2023г. Договорът за паричен заем № *** от
27.09.2023г. е продължил да съществува (не е бил прекратен поради неизпълнение), поради
което също следва да се приеме, че са неприложими нормите на чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК и
чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК.
Водим от изложеното СРС прие, че събраните по делото доказателства сочат, че
„***“ ЕООД е извършило от обективна страна състава на нарушението по чл.10а, ал.2 от
ЗПК и релевираните в обратния смисъл аргументи от страна на Дружеството –
жалбоподател са неоснователни.
12
От субективна страна следва да се посочи, че административната отговорност на
юридическите лица (каквото е „***“ ЕООД) е обективна и безвиновна.
Поради това следва да се ангажира административната отговорност на Дружеството –
жалбоподател за извършеното от него нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Според чл.45, ал.1
от ЗПК за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК на „***“ ЕООД следва да се наложи
„имуществена санкция“ в размер 3000 лв. до 8000 лв. В случая с начисляването на такса в
размер на 15 лв. за администриране на просрочен кредит със 7 дни на дата 03.11.2023г.
нарушението по чл.10а, ал.2 от ЗПК е довършено. Поради това начисляването на 10.11.2023г.
на такса в размер на 15 лв. за администриране на просрочен кредит 14 дни; начисляването
на 17.11.2023г. на такса в размер на 15 лв. за администриране на просрочен кредит 21 дни;
начисляването на 26.01.2024г. на такса в размер на 20 лв. за администриране на просрочен
кредит 30 дни; начисляването на 07.02.2024г. на такса в размер на 20 лв. за администриране
на просрочен кредит 42 дни; начисляването на 21.02.2024г. на такса в размер на 25 лв. за
администриране на просрочен кредит 56 дни и начисляването на 06.03.2024г. на такса в
размер на 25 лв. за администриране на просрочен кредит 70 дни (предвид изложените по-
горе мотиви) следва да се приемат за отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващо
отговорността обстоятелство е това, че нарушението е първо по ред (съгласно посоченото в
НП и доколкото не са налице доказателства за противното). Други смекчаващи
отговорността обстоятелства няма. Предвид съотношението на смекчаващите към
отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест СРС счита, че на
„***” ЕООД следва да се наложи „имуществена санкция“ в размер над средния и малко на
максимума, установен в чл.45, ал.1 от ЗПК, т.е. „имуществена санкция“ в размер на 7000
лева. Доколкото, обаче, съдът е сезиран по жалба на Дружеството и съществува забрана за
влошаване положението на жалбоподателя, съдът не може да увеличи размера на
имуществената санкция, поради което следва да потвърди размера на санкцията, определен с
обжалваното НП, т.е. „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
Настоящият съдебен състав не счита, че нарушението е маловажно и че следва да се
приложи чл.28 от ЗАНН – с оглед на посочените по-горе отегчаващи отговорността
обстоятелства и обществената опасност на деянието. Следва да се отчете обстоятелството,
че чл.10а, ал.2 от ЗПК гарантира да не се допуска злоупотреба с договорната свобода, при
която икономически по-силният участник в оборота (търговец, разполагащ със свободни
средства, предназначени за извличане на печалба) да налага на по-слабия си клиент (търсещ
спешно финансиране) условия, при които да реализира необосновано висок приход, вкл.
чрез предвиждане на разходи, които по същество представляват допълнителен източник на
приходи, надхвърлящ обичайната печалба. Освен това конкретното нарушение е формално и
липсата на настъпили вредни последици не следва да се тълкува като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Поради това СРС приема, че процесното нарушение по чл.10а,
ал.2 от ЗПК не е отклонение, а е по-скоро типичен пример за нарушение от този вид.
Щом наказващият орган е издал процесното НП - това означава, че е приел, че
случаят не е маловажен. Същият е и изводът на СРС. Поради това липсата на мотиви в
13
Наказателното постановление относно неприлагането на чл.28 от ЗАНН не се явява
основание за отмяна на НП на формално основание. В този смисъл е и Решение № 1686 от
30.09.2024г. на Административен съд - Враца по КНАХД № 278/2024г.
Водим от всичко, изложено по-горе, настоящият съдебен състав реши, че жалбата на
„***” ЕООД е неоснователна, а обжалваното с нея Наказателно постановление следва да се
потвърди изцяло по съображения, подробно посочени по-горе.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто
орган е издал процесното НП (т.е. КЗП) има право на юрисконсултско възнаграждение –
доколкото съдът потвърждава Наказателното постановление и по време на съдебните прения
пред СРС, НО, 10 състав процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на
АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на КЗП следва да се присъди
възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. Според действащата към
момента редакция на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (доколкото
измененията, публикувани в ДВ, бр. 53/2025г. не са влезли в сила все още, тъй като ще
влязат в сила от 01.10.2025г.) възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото
е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело юрк. П. е
участвала само в едно съдебно заседание пред СРС, което е продължило по-малко от
половин час. В писмената защита тя е изложила принципни съображения относно
неоснователността на жалбата и е преповторила съдържанието на Наказателното
постановление, без да е даден отговор на възраженията на Дружеството – жалбоподател.
Поради това „***“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на КЗП юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер според Наредбата за заплащането на правната помощ,
т.е. сума в размер на 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от 25.11.2024г., издадено от
Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл.83, ал.1 от
ЗАНН, чл.55, ал.2 и чл.45, ал.1 от ЗПК, за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, на „***” ЕООД
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА „***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, с
управител Н.П.П. да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 80
(осемдесет) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
14
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15