№ 89
гр. Велико Търново , 01.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000354 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В срока за произнасяне по съществото на делото съдът намира, че са налице
основания за отмяна на протоколно определение от 24.02.2021 год., с което е
даден ход на устните състезания, за прекратяване на производството по делото и
за изпращането му на ВТОС за произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК.
Видно от обжалваното Решение № 233/13.04.2020 год. по т. д. № 84/2019
год., Великотърновският окръжен съд осъдил „Асет Иншурънс“ АД – гр. София
да заплати на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД на Б.Н. Б. от
гр. Г. Оряховица сумата 26 000 лв. – част от вземане, което ищецът твърди да
възлиза на 50 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди,
пряка последица от ПТП на 22.12.2016 год., причинило смъртта на брат му С. Н.
Б., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от
15.12.2019 год. до окончателното изплащане.
В същото време, в мотивите на решението съдът изрично е посочил, че
претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв.,
част от вземане в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 22.12.2016
год. насетне.
Като съобразява изложеното по-горе, въззивната инстанция счита, че
първостепенният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в
1
пропуск на съда да се произнесе в решението си относно отхвърлената част на
иска по чл. 86 от ЗЗД за периода от 22.12.2016 год. до 15.12.2019 год. Безспорно е,
че като е приел законната лихва върху обезщетението да е дължима от 15.12.2019
год., възприемайки доводите на ответника, съдът е счел иска в останалата му част
– за периода 22.12.2016 год. до 15.12.2019 год. за неоснователен и подлежащ на
отхвърляне. Въпреки това, в диспозитива на съдебния акт липсва произнасяне в
този смисъл, по отношение на тази част от претенцията за лихва. Пропускът на
съда представлява допусната явна фактическа грешка, която следва да бъде
отстранена по реда на чл. 247 от ГПК. Процедурата следва да бъде извършена
преди разглеждане на спора от въззивната инстанция, тъй като против решението
в тази част има подадена насрещна въззивна жалба от ищеца Б.Н. Б..
Водим от горното и на осн. чл. 253 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от съдебно заседание на 24.02.2021 год.,
с което е даден ход на устните състезания по в. т. д. № 354/2020 год. по описа на
ВТАС.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. т. д. № 354/2020 год. по описа на
ВТАС.
ВРЪЩА делото на ВТОС за изпълнение на процедурата по чл. 247 от ГПК
съобразно мотивите на настоящото определение.
След приключване на производството по чл. 247 от ГПК делото да бъде
изпратено на ВТАС за образуване и разпределяне по реда на чл. 80 ал. 9 от ПАК и
за произнасяне по подадените въззивни жалби.
Препис от определението да бъде връчен на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2