О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
Като
разгледа докладваното от съдията т.дело
№186/2019г. по описа на съда и взе
предвид извършената размяна, намира следното:
Производството
е по глава XXXII ГПК /Търговски спорове/.
Производството е образувано по искова
молба на Г.С. в качеството и на постоянен синдик на МИЛИНВЕСТ ЕООД, ЕИК
*********, Варна, срещу МИЛИНВЕСТ
ЕООД, ЕИК ********* И К.Т.П. – Д., ЕГН **********, за
обявяване за недействителна спрямо кредиторите в производството по
несъстоятелност по т.дело №313/2017г. на ВОС, ТО, на сделка, извършена с
нот.акт №166, том първи, рег.№2614, дело №161/11.04.2014г., с която дружеството
е продало на втория ответник К.П.-Д. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.1501.1181.1.20 в гр.В., ул.“Ч.вр.“1,3бивш адрес б. „В.В“ №
58и ул.“Ч.в.“ № 3, а именно паркомясто №1 на първи етаж, разположено във
вътрешния двор на сграда с площ от 15 кв.м. ведно с 0.6775% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж ведно с 3.39 кв.м. ид.ч. от поземления
имот, в който е построена сградата с ид.№10135.1501.1181, целият с площ от 500
кв.м., а по кадастрална скица 491 кв.м., стар идентификатор УПИ I-1,
13 в кв.328.
Твърди
се, че ответното дружество е в несъстоятелност, обявена по т.дело №313/2017г.
на ВОС, ТО. Твърди се, че посредством процесната сделка, извършена в
подозрителния период след началната дата на неплатежоспособността 15.02.2012г.,
се увреждат кредиторите в производството по несъстоятелност. Твърди се, че
сделката е извършена на в пъти по –ниска цена от действителната пазарна цена за
имота. Със сделката се намалява масата на несъстоятелността.
В
исковата молба се излага, че след възобновяване на производството по
несъстоятелност с решение №400/23.05.2018г. и избирането на ищеца за постоянен
синдик на дружеството, последната встъпила в длъжност. При осъществяване на
тези си правомощия синдикът установил, че с нот.акт №173/2014г. първия ответник
е прехвърлил на втората ответница собствения си недвижим имот в гр.Варна, район
Одесос, ул.Черни връх №1, 3, а именно паркомясто №1, представляващо обект с
идентификатор №10135.1501.1181.1.20 на първи етаж с площ от 15 кв.м. ведно с
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот както и 3.39 кв.м. ид.ч.от ПИ, в който е построена сградата, представляващ
ПИ №10135.1501.1181, целия с площ от 500кв.м., за общата сума от 5 000
лева, която се твърди от ищеца, че е в пъти по-малка от данъчната оценка на
имота /13 175.10 лева/ за паркомястото и 32.36 лева за ид.ч. от ПИ, а така и от
действителната пазарна цена на имота. Поради това, ищецът твърди, че сделката
уврежда интересите на кредиторите в производството. Твърди се, че искът се
предявява по реда на чл.135 ЗЗД. Твърди се знание на ответника за увреждането
на кредиторите му с оглед обстоятелството, че след 2011г. длъжникът не е
публикувал ГФО. Поради това, синдикът се позовава на презумпцията за
неплатежоспособност в чл.608, ал.3 ТЗ като поддържа, че същата предполага и
знание на длъжника за увреждащия характер на сделката.
В
срока по чл.367 ГПК няма постъпил отговор от МИЛИНВЕСТ ЕООД.
В
срока за отговор е постъпило становище за неоснователност на иска от втория
ответник К.Т.П. – Д., чрез адв.Т.Р.. Оспорва се знанието на договарящите страни
за увреждащия характер на сделката спрямо кредиторите на Милинвест ЕООД.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че цената по сделката била в пъти
по-ниска от данъчната оценка, съотв. от пазарната цена на имота. Излага се, че
не е налице допирна точка между пазарната и данъчната оценка като нито една от
двете не участва при формиране на другата. Твърди се, че договорената между
страните по сделката цена от 5 000 лева за паркомясто и ид.части към него
е именно пазарна цена, на която страните са постигнали съгласие и която са
приели за справедлива и съответстваща на интереса им, с оглед вида на
продавания обект. Твърди се, че характеристиката на вещта, предмет на
продажбената сделка, определя до голяма степен пазарната цена тъй като
паркомястото се намира във вътрешен двор – проход на жилищна сграда, който
проход се ползва от всички собственици на жилища от сградата. Твърди се, че
процесното паркомясто не е физически обозначено на място, а ползва изцяло
конструктивните елементи на жилищната сграда. Твърди се, че дори платената цена
от 5 000 лева е висока за него. Оспорва се като напълно неоснователно и
абсурдно твърдението на синдика, че презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ е приложима
и към релевантното обстоятелство – за знание на длъжника за увреждащия характер
на сделката, а оттам и за третите договарящи страни. Твърди се, че разпоредбата
на чл.608, ал.3 ТЗ, в цитираната от синдика редакция е приета през 2016г. като
не е била действащо право към датата на сделката, а така също и към началната
дата на неплатежоспособност. Твърди се, че презумпцията за знание е неприложима
в случая – както в исковитепроизводства по чл.647 ТЗ, така и по тези по чл.135 ЗЗД. Оспорва се и твърдението, че посредством сделката са увредени правата и
интересите на трети лица – кредитори на длъжника. Твърди се, че продажната цена
по сделката е заплатена много по-рано през 2007г. като към този момент
купувачът К.П. не е знаела за увреждащия и характер. Към този момент не са
съществували обективни обстоятелства, от които последната би могла да презюмира
увреждане на кредиторите на Милинвест ЕООД. Продажната цена е уговорена и
заплатена още през 2007г. като напълно отговаря на пазарните цени за такъв вид
обекти. Оспорва се по същество и презумпцията за знание у К.П. за увреждане
поради липсата на обявени ГФО на длъжника към момента на изповядване на
сделката през 2014г. Доколкото сделката е извършена преди възникване на
вземането – откриване на производство по несъстоятелност, то по арг. от чл.135,
ал.3 ЗЗД, в тежест на синдика е да докаже, че страните не само са знаели, но и
са целяли увреждането на кредиторите в производството.
С
допълнителна искова молба от 14.06.2019г. синидкът – ищец по иска Г.С. пояснява
и допълва първоначалните си твърдения. Поддържа се твърдение, че сделката е
недействителна тъй като с нея се намалява имуществото на длъжника при това на
драстично занижена цена. Поддръжа се, че към датата на сделката продавачът е
знаел, че по този начин намалява имуществото си и уврежда кредиторите си –
както тези на дружеството, така и тези на управителя на длъжника. Синдикът
твърди, че е спорно и доколко към датата на сделката управителя е имал
представителна власт спрямо дружеството тъй като на същата дата са прекратени
правомощията му като управител с
вписване в ТР на 14.04.2014г. /по т.дело №2192/2013г. на ВОС/ Твърди се, че към
този момент са били образувани изп.дела от някои от кредиторите на длъжника
Банка ДСК ЕАД и Уни Кредит Булбанк АД, поради което знанието за продавача е
повече от предполагаемо. От друга страна се твърди знание и на купувача по
сделката, която е следвало да прояви грижа и да достъпи публично установена
информация за наличие на кредитори, които биха били увредени от сделката.
/налични са били вписани в публични регистри възбрани върху имущество на
продавача/ По приложението на чл.135, ал.3 ЗЗД, синдикът заявява, че при
тълкуване в смисъл на сделки преди началната дата на неплатежоспособност
/15.02.2012г./, а не такива след откриване на производството по несъстоятелност.
В
срока за допълнителен отговор не е постъпил такъв, поради което с изтичане на
срока по чл.373 ГПК е приключила размяната на книжа.
Въз
основа на горното, съдът намира, че с оглед качеството на страните и характера
на спора същия подлежи и се разглежда по реда на глава XXXII
от ГПК /Търговски спорове/, - арг. и в чл.365, т.4 ГПК.
Съдът
намира исковата молба за редовна и производството по нея – допустимо. Същата е
образувана при висящо производство по несъстоятелност по т.дело №313/2017г. на
ВОС, ТО; в 1 годишния срок от възобновяване на производството с решение от
23.05.2018г., от легитимирано лице в качеството му на постоянен синдик в
производството по несъстоятелност. Изложени са обстоятелства от факти от
значение за квалифициране на производството по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ТЗ,
предявен от синдика срещу договарящите се длъжник и трето лице по
покупко-продажба, извършена на 11.04.2014г. преди откриване на производството.
Искът
по чл.
649, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 135 ТЗ има за предмет правни действия, разкриващи общи
признаци характерни и за иска по чл. 135 ЗЗД,
но за разлика от него е основан и на твърдения за накърняване масата на
несъстоятелността, а процесуална предпоставка за предявяването му е наличие на
висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника към момента на
предявяването на иска на синдика. С измененията на чл. 649 ТЗ
бр. 20 на ДВ от 2013 г., са регламентирани други проц.предпоставки - преклузивен
едногодишен срок за предявяването, специална активна легитимация на синдика в
защита на колективните интереси на кредиторите на несъстоятелността при
условията на процесуална суброгация, а при негово бездействие – на всеки
кредитор на несъстоятелността, разширени субективни предели на силата на
пресъдено нещо на постановеното решение /чл. 649, ал.
5 ТЗ/, разширено приложно поле на презумпцията за недобросъвестност по чл. 135, ал. 2 ЗЗД /чл.
649, ал. 4 ТЗ/ и специална подсъдност.
Предявеният иск е с
правно основание чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ТЗ, от синдика на дружеството в
несъстоятелност срещу страните по увреждащата масата сделка.
Съдът като прецени, че искът
е предявен при предпоставките по чл.649
ТЗ /видно от вписване в ТР, решението за възобновяване на производството
по несъстоятелност по т.дело №313/2917г. на ВОС, е вписано на 23.05.2018г./,
както, че по същия не се дължи предварително внасяне на държавна такса.
Исковата молба е вписана в АВп на основание чл.4 ПВ вр.чл.114 от ЗС.
Съобразно
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от Г.С. в качеството и на
постоянен синдик на МИЛИНВЕСТ ЕООД, ЕИК *********, Варна, иск срещу МИЛИНВЕСТ ЕООД, ЕИК ********* /в
н./ и К.Т.П. – Д., ЕГН **********, за обявяване за
недействителна спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност по т.дело
№313/2017г. на ВОС, ТО, на покупко-продажбата, извършена с нот.акт №166, том
първи, рег.№2614, дело №161/11.04.2014г., с която дружеството е продало на
втория ответник К.П. - Д. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1501.1181.1.20 в гр.В., ул.“Ч.вр.“1,3бивш адрес б. „В.В“ № 58и ул.“Ч.в.“
№ 3, а именно паркомясто №1 на първи
етаж, разположено във вътрешния двор на сграда с площ от 15 кв.м. ведно с
0.6775% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж ведно с 3.39
кв.м. ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата с
ид.№10135.1501.1181, целият с площ от 500 кв.м., а по кадастрална скица 491
кв.м., стар идентификатор УПИ I-1, 13 в кв.328.
ИСКЪТ НАМИРА ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ в разпоредбите на чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ТЗ.
НЯМА БЕЗСПОРНИ ФАКТИ
И ОБСТОЯТЕЛСТВА извън публично достъпните по партидата на длъжника МИЛИНВЕСТ
ЕООД в ТР, свързани с производството по т.дело №313/2017г. на ВОС за
несъстоятелност.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е
да установи предпоставките за уважаване на иска, а именно увреждащия за
кредиторите характер на сделката от 11.04.2014г. по покупко-продажба на
паркомясто, собственост на длъжника, а именно явната и значителна
неравностойност на престациите по договора; знанието на договарящите за
увреждащия характер на сделката и намерението им за увреждане на кредиторите.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА
е да установи всички възражения срещу предявения иск.
ДОПУСКА приобщаване
като писмени доказателства на всички приложени към разменените искова молба,
отговор и допълнителна искова молба, книжа, като отлага прилагането им в
открито заседание.
ДОПУСКА на ответника
при режим на водене един свидетел, чрез който да установява договарянето по
сделката в НА №173/2014г. на нотариус Огнян Шарабански – кога и как е извършено
договарянето, кога е извършено плащането по сделката.
УКАЗВА на ответника К.
П. чрез адв.Р. да уточни дали ще се ползва от оспорения от ищеца документ – ПКО
от 22.11.2007г. на стойност от 5 000 лева.
УКАЗВА на ищеца, че
не сочи доказателства за нееквивалентността на престациите по
покупко-продажбата в НА №173/2014г. /за паркомясто/
УКАЗВА на ищеца, че
не сочи доказателства за знание у договарящите за увреждащия характер на
сделката КАКТО и, че страните са целяли увреждане на кредиторите на Милинвест
ЕООД по арг.от чл.135, ал.3 ЗЗД.
ОБЯВЯВА на страните,
че обявените и вписани в ТР по партидата на длъжника обстоятелства са публично
известни и не се нуждаят от установяване.
НАПЪТВА страните към доброволно уреждане на спора чрез
спогодба или медиация.
центърът
за медиация предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да
разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на
медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по
неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в
съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд –
Варна. Центърът
е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. За връзка с Центъра по медиация страните
могат да се свържат за дела на окръжен съд Варна с Нора Великова, на тел.052 623 362
както и да изпратят запитване по e-mail: *********@***.** .
НАСРОЧВА производството по делото на
07.10.2019г. от 10.30 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: