Решение по дело №259/2022 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 11.08.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                         СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Павлина Петрова като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 259 по описа за 2022 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Г.А.А. от ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-244/13.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №2113-08-57#7/29.04.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се сочи незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката счита, че неправилно административния орган не е зачел за действителен осигурителен стаж, периодите на майчинство, с продължителност 2 г. 05 м. 20 дни. Сочи, че и по отменения Закон за пенсиите и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж при пенсиониране, респ. осигурителен стаж при пенсиониране, независимо от обстоятелството дали жената–майка е била работеща. Позовава се на чл.47 от Конституцията на РБ, както и на Решение №2/04.04.2006 г., постановено по КД №9/2005 г. на Конституционния съд на РБ. Счита, че за нея са налице условията за отпускане на лична пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като е навършила изискуемата от закона възраст, а действителния й осигурителен стаж възлиза на 15 г. 08 м.09 дни /при зачитане на периодите на майчинство/.  Иска отмяна на оспореното решение. В о.с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, в писмено становище представено от пълномощник, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение. 

След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,  настоящият съд прие за установено следното:

Административното производство е започнало по заявления на жалбоподателката с вх.№№ 2113-08-57/14.01.2022 г. и №2116-08-68/14.01.2022 г., с които е поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, както и добавка по чл.84 от КСО. Към заявленията са приложени и документи, установяващи осигурителния стаж на лицето, в т.ч. удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане №**/*** г. за Г. Р. А.; удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане №**/*** г. за Б. Р. А. роден на *** г.; както и удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане №**/*** г. за Г. Р. А.. И в трите удостоверения, като майка на горните три лица е посочена жалбоподателката Г.А.А.

С разпореждане №2113-08-57#7/29.04.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, на жалбоподателката е  отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, както и добавка по чл.84 от КСО поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. Посочено е, че към датата на подаване на заявлението, лицето има навършена възраст 67 год. 01 м. 03 дни. Прието е, че общият осигурителен стаж възлиза на 15 год. 08 м. и 09 дни, а действителния осигурителен стаж е 13 год. 02 м. 19 дни, тъй като периодът на майчинство, с продължителност 02 год 05 мес и 20 дни, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен такъв, по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.  

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №2153-08-244/13.06.2022 г., с което отхвърлил жалбата, като възприел изцяло и доразвил  мотивите, изложени в проверяваното разпореждане.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, както и на  административнопроизводствените правила. Съдът констатира обаче, че процесното решение противоречи на материалния закон, поради следното:

Съгласно чл.68, ал.3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по   ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Безспорно е по делото, че жалбоподателката е навършила необходимата възраст по чл.68, ал.3 КСО, която за 2022 г. е 66 години и 10 месеца, както и че общият й осигурителен стаж, възлиза на 15 год. и 08 мес. и 09 дни.

Няма спор също така, видно и от приложения опис на осигурителния стаж на жалбоподателката /л.23 от делото/, че периодите на майчинство за второ и трето дете /01.01.1977-21.12.1977 г. и 14.05.1978 - 14.11.1979 г./, които не са зачетени за действителен осигурителен стаж, са с обща продължителност 02 год 05 мес и 20 дни.

Спорен е въпросът, дали горните периоди на майчинство представляват  действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 КСО.

Съгласно  § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В случая, спорните периоди на майчинство са от 01.01.1977-21.12.1977 г. и от 14.05.1978 - 14.11.1979 г., поради което времето на майчинство и неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Според относимата към периода 1977-1979 г. материалноправна разпоредба на чл. 80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП (отм.), за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП (отм. ) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Съгласно действащата към относимия период Инструкция № 2492/29.12.1967 г. (отм.),  за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. Относимо към спора е и ПМС № 61/1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г. ), съгласно което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж.

От своя страна, съгласно сега действащата разпоредба на  чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, според която за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време.

От съдържанието на посочените разпоредби следва извод, че и според действалите до 31.12.1999 г. норми на ЗП /отм./, и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране. Установи се по делото, че жалбоподателката е била в отпуск по майчинство в периода от 01.01.1977-21.12.1977 г. и от 14.05.1978 - 14.11.1979 г., т.е., преди 31.12.1999 г. По силата на чл. 80 от ППЗП/отм./, горния период се зачита за трудов стаж, поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, периодите на майчинството следва да се зачетат и за действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО /в този смисъл е и трайната съдебна практитика: Решение № 2477/ 17.02.2020 г. постановено по адм. д. № 5956/2019 г. на ВАС; Решение № 1740/ 23.02.2022 г., постановено  по адм. д. № 8649/2021 г. на ВАС; Решение № 1624/ 21.02.2022 г. постановено по адм. д. № 11773/2021 г. на ВАС и др./.

При така установеното следва да се приеме, че действителния осигурителен стаж на лицето възлиза на 15 г. 08 мес. и 09 дни, поради което и при навършена възраст 67 год. 01 м. 03 дни, за заявителката са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Ето защо, оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на Г.А.А. срещу разпореждане №2113-08-57#7/29.04.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 КСО,  компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх.№ 2113-08-57/14.01.2022 г. на Г.А.А.,  за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 КСО, при зачитане на осигурителния стаж по чл.9, ал.2 от КСО. Следва компетентния орган да се произнесе и по искането за отпускане на добавка по чл.84, от КСО, като вземе предвид и разпоредбата на чл.84, ал.3 от КСО.

             При този изход на делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката се следват деловодни разноски в размер на 350 лв., за адвокатско възнаграждение, договорени и изплатени съгласно ДПЗС № 35/16.06.2022 г.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ  Решение №2153-08-244/13.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Г.А.А.  срещу разпореждане №2113-08-57#7/29.04.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали и ВРЪЩА  преписката на административния орган за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявления с вх.№№ 2113-08-57/14.01.2022 г. и №2116-08-68/14.01.2022 г., на Г.А.А., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени мотивите.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Кърджали  да заплати на Г.А.А. от ***, с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 350 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.

 

                                       С Ъ Д И Я: