№ 2622
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Ковачев
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20231100501357 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Б. И., ответник в
първоинстанционното производство, чрез адв. Н., срещу решение № 11435 от
20.10.2022 г. по гр. дело № 41706/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
160-ти състав, в частта, в което е признато за установено, че по предявените
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Б. В. И., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1229,41 лева, представляваща цена
на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2015 г. до имот, находящ се в гр. София, ЖК „Разсадника“, бл. ****,
абонатен № 224090, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, 02.03.2016 г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 56,93 лева, представляваща обезщетение за забава от
01.07.2013 г. до 18.02.2016 г., и сумата от 15,64 лева, представляваща главница
за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.15 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, 02.03.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело
12105/2016г. по описа на СРС, 73-ти състав.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението
поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно
1
бил приел ответника като потребител на топлинна енергия. Претенцията за
мораторна лихва била неоснователна, защото не били ангажирани
доказателства, че въззивникът е изпаднал в забава. Нямало основание за
присъждане на сумите за дялово разпределение. Искането към СГС е
решението в обжалваната част да бъде отменено като предявените искове
бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“
ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, не е подала отговор на
жалбата.
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав
намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове,
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
По същество жалбата е неоснователна.
В мотивите на решението СРС е приел фактически положения и направил
правни изводи, които въззивният съд споделя, и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно
преценени към релевантните за спора обстоятелства, поради което не следва
повторно да се описват в мотивите на настоящия съдебен акт. Пред настоящия
съдебен състав не са ангажирани нови доказателства.
По възраженията във въззивната жалба СГС намери следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Фактическият състав на
иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ се състои в установяване на
валидно облигационно правоотношение между „Топлофикация София“ ЕАД и
ответника с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди за
процесните имот и период, нейното доставяне и стойността й.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмен договори при общи условия, сключен между
доставчика на топлинна енергия и клиента (потребителя) в сграда – етажна
собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно
обвързване и при липса на писмен договор – съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти (потребители) на топлинна енергия. При тълкуване на
горните норми настоящият съдебен състав намира, че втората хипотеза се
явява субсидиарна на първата и е приложима само в случаите, когато клиентът
(потребителят) на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и
доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна
енергия.
От нотариален акт № 35, том X, нотариално дело № 1835/1985 г. от
2
21.05.1985 г. се установява, че на 21.05.1985 г. В.Щ. и С.Щ. са придобили
собствеността на апартамент, находящ се в гр. София, ЖК „Разсадника“, бл.
10, вх. ****, като с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, всяка от тях е
придобила по 1/2 идеална част от правото на собственост. Съгласно
удостоверение за наследници от 01.02.2008 г., издадено от Столична община,
С.Щ. е починала на 05.04.2006 г., като е оставила за свой единствен законен
наследник и съответно титуляр на правото на собственост върху описания
имот сестра си В.Щ..
От представената молба-декларация от 18.12.1996 г. от В.Щ. до ищеца се
установява, че тя е поискала откриване на партида за топлоснабдяване на
процесния имот като по този начин волеизявлението й за договорно
обвързване с комуналното дружество е достигнало до него. От представените
по делото и неоспорени от ответника съобщения към фактури, извлечение от
сметка, и подписани от В.Щ. документи за отчет, се установява, че на нейно
име за процесния имот е била открита партида с абонатен № 224090. Със
счетоводното откриване на партида на името на В.Щ. се установява и
писменото й приемане от топлофикационното дружество като негов клиент.
Изводът от тези насрещни действия на страните е, че те са сключили писмен
договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия
за процесния апартамент.
Вън от горните мотиви, на самостоятелно основание по делото се
установява, през целия исков период от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. В.Щ. е
била собственик на процесния топлоснабден имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Съгласно § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В чл.
153, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ.
Ето защо СГС приема, че по делото се установява и втората субсидиарна
хипотеза на възникване на договорна връзка между страните по силата на
закона – чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а именно, че В.Щ., в качеството си на собственик, е
била клиент на „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на доставяна
топлинна енергия до процесния имот.
По делото няма данни, нито се твърди от въззивника, че имотът е ползван
3
на договорно основание от трето лице, или да е или да било учредено вещно
право на ползване в полза на друг, предвид на което доводите, основани на
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС и на посочената във
въззивната жалба съдебна практика, са неотносими.
Съгласно Удостоверение за наследници от 23.12.2020 г., издадено от
Столична община, В.Щ. е починала на 26.05.2020 г. като е оставила за свой
единствен наследник сина си Б. В. И.. С определение на СРС от 12.08.2022 г.
на основание чл. 227 ГПК Б. И. е конституиран като ответник по делото в
качеството му на единствен наследник на починалата в хода на процеса В.Щ..
Така мотивиран, СГС намери за неоснователно възражението в жалбата,
че В.Щ. не е била потребител на топлинна енергия за процесния имот през
исковия период. Б. И., в качеството му на единствен неин наследник, отговаря
за заплащането на задълженията, породени от извършената от „Топлофикация
София“ ЕАД доставка на топлоенергия.
Следващото оплакване в жалбата е относно иска за мораторна лихва.
Предмет на настоящото производство е присъдената лихва за забава в размер
на 56,93 лева за периода от 01.07.2013 г. до 18.02.2016 г. Съображенията на
въззивника са мотивирани с Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД
от 2014 г., който са одобрени с решение на № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. В
случая обаче, вземанията, върху които СРС е начислил лихва за забава, се
отнасят за периода от 30.05.2013 г. до 30.01.2014 г., когато са приложими
Общите условия на топлофикационното дружество, одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, тъй като
страните са договорили определен срок за плащане, с изтичането на който
вземането става изискуемо, длъжникът изпада в забава по реда на чл. 84, ал. 1
ЗЗД – без да е необходимо получаването на покана от „Топлофикация София“
ЕАД. Общата стойност на тези вземания е 411,05 лева, а районният съд
правилно е приложил чл. 162 ГПК и изчислил мораторната лихва в размер на
56,93 лева. По горните съображения СГС намери, че възражението по
отношение на присъдената лихва за забава, е неоснователно.
Третото възражение в жалбата касае претенцията за такса дялово
разпределение. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. В случая услугата дялово разпределение е предоставена от
„Техем Сървисис“ ЕООД на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. (отменена). Както в чл. 36 от ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД
от 07.01.2008 г., така и в същия член на Общите условия от 03.02.2014 г., е
предвидено, че таксите за извършваната услуга за дялово разпределение се
фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на комуналното
дружество. Периодът, за който се отнася претендираната такса за дялово
разпределение от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., се установява от представените
4
от „Техем Сървисис“ ЕООД индивидуални справки по отношение на
въззивника и заключението по техническата експертиза. Районният съд
правилно е изчислил по реда на чл. 162 ГПК размера на дължимата такса в
размер на 15,64 лева. Ето защо СГС намира, че доводите срещу претенцията
на ищеца за заплащане на таксата за дялово разпределение са неоснователни.
В жалбата не са направени други оплаквания срещу обжалваното
решение, поради което предметът на въззивната проверка е изчерпан.
В обобщение на изложеното, по въведените в жалбата възражения СГС
намери обжалваното решение за правилно, поради което то следва да бъде
изцяло потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на
разноски има въззиваемият. Във производството пред СГС „Топлофикация
София“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба и не е осъществявано
реално процесуално представителство, поради което не следва да му се
присъжда възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11435 от 20.10.2022 г. по гр. дело №
41706/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 160-ти състав, в частта, в
която е признато за установено, че по предявените искове с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Б.
В. И., ЕГН **********, конституиран по реда на чл. 227 ГПК като наследник
на починалата в хода на процеса В.Б.Щ., дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1229,41 лева, представляваща цена на
доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2015 г. до имот, находящ се в гр. София, ЖК „Разсадника“, бл. ****,
абонатен № 224090, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, 02.03.2016 г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 56,93 лева, представляваща обезщетение за забава от
01.07.2013 г. до 18.02.2016 г., и сумата от 15,64 лева, представляваща главница
за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.15 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, 02.03.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело
12105/2016г. по описа на СРС, 73-ти състав.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Техем
Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6