Р Е Ш
Е Н И Е
№ 164
гр. Враца, 8 .06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 28.05.2020 г. /двадесет и осми май две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдията исково адм.
дело № 40 по описа на АдмС - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 203 и сл.
АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
Образувано е по
искова молба на Ф.К., гражданин на **, депозирана чрез * Д.Х. ***, срещу Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр.София с цена на иска в размер на 550.00
/петстотин и петдесет/ лева, представляващи обезщетение за причинените му
имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение НП за налагане на глоба на ОО“АА“-Враца, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В исковата молба са
изложени твърдения, че претендираното обезщетение за имуществени вреди се
основава на разходите, които ищецът е направил за заплащането на адвокатски хонорар в размер на
500.00/петстотин/ лева във вр. със
защитата по издаденото НП № 26-0000200/12.08.2019г. на Началник ОО“АА“-Враца,
както и заплатения превод на документи от турски език на български език в размер на 50.00/петдесет/ лева, за който
също се твърди, че е в причинна връзка с издаденото НП. Отправено е искане за
присъждане и на направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован се представлява от * Д.Х., който поддържа исковата
претенция и моли за решение, с което да се осъди ИА“АА“ да заплати сумата от
550.00 лева. Претендират се разноски по делото, съгласно представен по делото
списък.
Ответникът -
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, чрез представен по
делото писмен отговор от процесуалния си
представител ** З.К. оспорва по размер предявения иск. Прави възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в производството пред РС-Враца,
както и в настоящото производство. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Враца дава
заключение за основателност и доказаност на исковата претенция. Посочва се, че
от доказателствата се установява, че тези разноски са направени.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е АНД № 876/2019 г. по описа
на Районен съд Враца. Към исковата молба
са представени писмени доказателства по опис.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото няма спор и от приетите писмени доказателства се установява, че с НП №
26-0000200/12.08.2019г. на Началника на
ОО“АА“-Враца на
основание чл.93в, ал.11 ЗАвтП на Ф.К., гражданин на ** е била наложена глоба в
размер на 1 500/хиляда и петстотин/ лева. НП е обжалвано по
съдебен ред и е отменено с Решение №310/26.09.2019 г., постановено по АНД №876/2019г.
по описа на РС – Враца, влязло в законна сила на дата 15.10.2019г., видно от
направеното отбелязване върху същото. В производството
пред PC ищецът е ползвал адвокатска
защита, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 13.08.2019
г. /л. 39 от АНД № 876/2019 г./, сключен с * Д.Х.. В същия е
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500/петстотин/ лева. В кориците на делото не се съдържа и не е
представен документ за извършен превод на документи от ** на ** във вр. с
издаденото НП и претендираната сума от 50.00 лева. В настоящото производство е представена
касова бележка с дата 28.08.2019г. за заплатена сума в размер на 50.00 лева за
превод и легализация.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 АПК, с който се претендира
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменено, с влязло в
сила съдебно решение НП за налагане
на глоба на
ОО“АА“- Враца.
Съгласно разпоредбата
на чл. 203 АПК гражданите и юридическите
лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал.
1 АПК, за да е допустим искът
по чл. 203 АПК във вр. с чл.1 ЗОДОВ,
е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. За квалифициране на иска, като такъв по чл.1, ал. 1 ЗОДОВ
определяща е дейността на органа издал оспорения акт. Наказателното
постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно
възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административния характер на дейността по издаване на
НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП като
такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този
смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на
ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се
установи, че НП, от което се твърди, че са
настъпили вредите, е отменено с влязло в
сила решение №310/26.09.2019г. на
РС-Враца, а искът е предявен против процесуално легитимиран на основание чл. 205 АПК ответник по иска – Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“-София, която съгласно чл.2, ал.3 ЗАвтП е юридическо лице. Предвид това предявеният иск
е насочен към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от
настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Разгледан по същество
искът е основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод
изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.
203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Основателността на иск с
правно основание чл.1, ал.1 3ОДОВ предполага установяването на кумулативното
наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая е налице отменен акт – НП № 26-0000200/12.08.2019г. на Началника на
ОО“АА“-Враца, отменено с Решение №310/26.09.2019 г., постановено по АНД № 876/2019 г.
по описа на РС – Враца,
влязло в сила на 15.10.2019 г. Този факт е безспорен между страните, при което
е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на отговорността по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно - отменен акт.
В производството пред РС ищецът е
ползвал адвокатска защита, чрез упълномощаване на адвокат и
заплащане на хонорар /л.39 от АНД №876/2019
г./. Макар да не е задължително ползването на адвокатска защита
при обжалване на НП, в случай, че не е в
състояние само да организира защитата си, ангажирането на професионален
защитник /адвокат/ е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси, а заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за
обезпечаването на успешния изход на административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за
осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последица от него. В този
смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело
02/2016 г. на Общото събрание на съдиите
на първа и втора колегия на Върховния административен съд.
При тези констатации
съдът намира, че е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл.1,
ал. 1 ЗОДОВ, а именно: наличие на претърпени имуществени вреди и наличие на
причинна връзка между отменения акт – НП
и настъпилите имуществени вреди.
По отношение размера
на обезщетението, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 500 лева,
платени от него разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и
съдействие в производство пред РС-Враца. От договора за правна защита и съдействие в това
производството е видно, че договореното възнаграждение от 500,00 лева е
заплатено в брой и в пълен размер от ищеца.
Във връзка с направеното от ответника
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в производството по
оспорване на наказателното постановление съдът намира, че при договаряне на
възнаграждението не е нарушен чл.36, ал.2, изр. 2 от Закона за адвокатурата,
според който размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив
и обоснован и да не е по – нисък от
предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За да е налице основание за намаляване на адвокатското
възнаграждение, следва да се установи условието визирано в чл.78, ал.5 ГПК, а
именно: прекомерност на изплатения размер спрямо действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съдът намира, че изплатеното адвокатско
възнаграждение подлежи на намаляване само в случай, че неговият размер несъответства
на правната и фактическа сложност на делото. В мотивите на постановеното ТР №1
от 15.03.2017 г. на ВАС по т.д. №2/2016 г., ОСС, I
и II колегия е посочено, че възражението по чл. 78, ал.5 ГПК
за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с
действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да
го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл.36, ал.2 ЗА, е една от възможностите на
страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на другата
страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на посочената
норма от закона. В конкретния случай договорния между
страните и реално платен от ищеца хонорар в производството пред РС в размер на 500 лева е съобразен с размера на
наложената глоба по НП, не е прекомерен и се явява съразмерен на
извършената правна защита и съдействие, обоснован и справедлив, поради което и заплатената
сума за адвокатски хонорар в производствата по оспорване на НП следва да бъде
възстановена на ищеца в цялост. Сумата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на предявяване на иска – 20.01.2020 г.
Не следва да се
присъждат претендираните разноски за превод от турски език на български език в
размер на 50.00 лева, за които се твърди, че са във вр. с издаденото НП. Това е
така, тъй като касовия бон за извършени
разходи в такъв размер по делото на РС-Враца не е представен и не се намира в
кориците на същото, не е доказан такъв разход в производството пред РС. Същия е
представен в настоящото производство/л.15/, но макар и представен в настоящото
производство, същия не може да се свърже пряко и
непосредствено с издаденото и отменено НП. В тази част искът следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
При
този изход на спора и при своевременно направено искане, на ищеца следва да
бъдат присъдени частично и направените от него
разноски в настоящото производство.
По делото е представен договор за правна помощ, от който е видно, че
ищецът е договорил и заплатил в брой възнаграждение за адвокатска защита в размер на 450 /четиристотин и
петдесет/ лева. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на тези разноски. Предвид липсата на фактическа и правна сложност
на спора, и извършените от процесуалния представител процесуални действия,
възражението на ответника е основателно и размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъда намален до минималния предвиден от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева и над
тази сума искането следва да се отхвърли. Следва да се присъди и заплатената
д.такса по делото в размер на 10.00/десет/ лева или общ размер на разноски в
производството общо 310.00/триста и десет/ лева.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.172 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“-София ДА ЗАПЛАТИ
на Ф.К., гражданин на ** сумата от 500.00 (петстотин)
лева обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, вследствие на отменено НП №
26-0000200/12.08.2019г. на Началника на ОО“АА“-Враца, с Решение
по АНД № 876/2019 г. по описа на РС – Враца, влязло в сила на 15.10. 2019 г., заедно със законната лихва считано от 20.01.2020
г. до окончателното й изплащане и
отхвърля искането за сумата от 50.00 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“-София ДА ЗАПЛАТИ
на Ф.К., гражданин на ** разноски по настоящото производство в общ размер на 310.00 (триста
и десет) лева и отхвърля искането над тази сума.
Решението подлежи на
обжалване, чрез АдмС-Враца пред ВАС –София
в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК
да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: