Решение по дело №547/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 346
Дата: 19 октомври 2023 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20237240700547
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 август 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

346                                         19.10.2023г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На девети октомври 2023г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

 Секретар: Ива Атанасова

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №547 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.128 и сл. от АПК образувано по жалбата на С.И.С. против Отказ №122800-28258/02.08.2023г на Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора, постановен на основание чл.15 ал.17 от Наредба №І-57/1.10.2002г за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина / Наредбата/, по заявление за издаване на документ за самоличност – СУМПС с вх. №6250/31.07.2023г, поради изтичане на срока на валидност.

         С.И.С. е подал Заявление за издаване на СУМПС с вх. №6250/31.07.2023г до сектор „Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора, към което е приложил Декларация за установено обичайно пребиваване в Република България по смисъла на §6 т.46 от ДР на ЗДвП и във връзка с чл.151 ал.5 и ал.7 от същия закон. Причината за искането да бъде издадено СУМПС е притежаване на СУМПС с №*********, издадено на 11.10.2018г със срок на валидност до 11.10.2023г. При разглеждане на заявлението е направена справка за пътуване на лице – български гражданин за периода от 01.01.2022г до 37.07.2023г, при която е установено, че на 11.02.2022г заявителя е влязъл в страната през КПП Аерогара София, а на 09.03.2022г е излязъл през същото КПП. На 14.08.2022г отново е влязъл в страната, а на 13.09.2022г е излязъл. На 27.11.2022г е влязъл, като на 15.01.2023г е излязъл и след това на 29.07.2023г отново е влязъл в страната, съответно през КПП на аерогари гр. София, гр. Варна, гр. Бургас. Въз основа на тази справка за пребиваване в страната за периоди от един месец до един месец и половина и отсъствия между тях за по няколко месеца, е направен извод за наличие на основание по чл.15 ал.17 от Наредбата за отказ да бъде извършена подмяна на СУПМС, поради изтичане срока му на валидност.

     Отказът е връчена на С.И. на 25.08.2023г без указания за срока и реда, по който може да бъде обжалван, поради което приложение намират правилата за удължаване на сроковете за обжалване до два месеца.

        Жалбата е подадена на 29.08.2023г в рамките на общия 14-дневния срок за оспорване на индивидуалните административни актове и от лице, което е адресат на неблагоприятен за него отказ да му бъде издаден документ от значение за признаване и упражняване на правото да извършва управление на МПС – правно регламентирана дейност, поставена под режим на придобита правоспособност. Отказът е изрично заявен от компетентен орган – Началника на звеното „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора, която е териториално компетентна по критерия постоянен адрес на лицето.  С жалбата се твърди, че отказът е материално незаконосъобразен, защото лицето има обичайно местопребиваване на територията на страната и справката не сочи на друг извод. Периодите на отсъствие сочат, че той редовно се връща в Република България, където са личните му връзки – семейството му, това на дъщеря му и на родителите му, а отсъствията са поради работа в друга държава-членка, за което представя доказателства в съдебно заседание. От съда се иска да приеме, че са изпълнени условията за подмяна на СУМПС и не са налице основанията, на които ответника се позовава, за да отрече правото му да получи документа от значение за упражняване на правото на управление на МПС. Претендира разноските по делото.

         Ответника Началник сектор „Пътна полиция“ не се явява, не се представлява. Представя административната преписка.

        Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

        Жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна, поради постановяване на отказа при неправилно приложение на материалния закон.

         С. действително е напускал територията на Република България на посочените в справката дати и се е завръщал отново в периода от 01.01.2022г до 31.07.2023г, когато е подал заявлението за издаване на СУМПС, поради изтичащ срок на притежаваното българско свидетелство за управление на МПС. Периодите на отсъствие от страната в периода от 01.01.2022г до 31.07.2023г са по-дълги от тези, през които е пребивавал тук, но завръщанията за периода от 19 месеца са точно четири и всяко с продължителност от месец или повече като последното влизане на 27.11.2022г и излизане на 15.01.2023г, винаги със самолет. Случаят на С. отговаря на признаците на §6 т.46 изречение второ от ДР на ЗДвП - За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. С. има сключен трудов договор от 05.01.2021г с „ОЛ НАТУРАЛ“ ЕООД гр. Стара Загора, по силата и в изпълнение на който е командирован като шлосер в Германия за няколко месечни периоди, след което се връща в страната и почива за месец или месец и половина, съгласно Допълнително споразумение от 13.01.2023г. Последната командировка е за периода от 13.01.2023г до 10.07.2023г., поради което не може да се приеме, че отсъствието от страната за повече от 185 дни в рамките на 12-месечен период преди 31.07.2023г е обективен факт, който е основание за прилагане последиците на чл.15 ал.17 от Наредбата, уредени с оглед изискванията на чл.151 ал.5 от ЗДвП. Освен това обстоятелството по чл.151 ал.5 от ЗДвП се установява с декларация, подавана под страх от наказателна отговорност и същата е представена към заявлението до компетентния орган. Няма пречка да бъде проверено декларираното обичайно пребиваване, но данните за влизане и излизане през въздушната граница на страната са изисквали проверката на обстоятелствата, посочени в определението за обичайно пребиваване с оглед различните хипотези, които се подвеждат под него. Органът не е изискал от С. никакви обяснения, нито доказателства за причините, поради които е отсъствал от страната за проверения период. Последните дванадесет последователни месеца са от 01.08.2022г до 31.07.2023г и в този времеви отрязък С. влиза на 14.08.2022г и излиза на 13.09.2022г, след което на 27.11.2022г се завръща и остава тук до 15.01.2023г, като най-дългия период на отсъствие е от тази дата до 29.07.2023г. тоест за 12 месеца се е завръщал три пъти в страната и е оставал за поне един месец. Командироването за изпълнение на задача е обстоятелство, дерогиращо изискването за 185 дни сумарно за дванадесет месечен период, както и това за редовно завръщане в страната, където са личните връзки, когато местоработата на лицето е в друга държава-членка. С. е български гражданин, чието семейство е тук, и който поради изпълнение на трудовите си задължения не пребивава в България за поне 185 дни от последните дванадесет месеца. Не може да се откаже подмяна на СУМПС, без да се вземе предвид, че обективни, вън от волята на лицето, са причините за престой в друга държава-членка за по-дълго време, отколкото в държавата-членка, където са личните му връзки и те имат своята правна регулация, целяща упражняване на правото на свободно движение, а не неговото затрудняване. Като не е проверил дали С. отговаря на алтернативните критерии за определяне на Република България като място на обичайното му пребиваване, административния орган е допуснал нарушение на административно производствените правила, довело до не установяване на всички факти, които имат значение за съществуване на заявеното за признаване административно право на удостоверителен документ. Изискването на чл.151 ал.5 от ЗДвП е изпълнено, което отрича да е налице основанието по чл.15 ал.17 от Наредбата за отказ да се поднови СУМПС на С..  

       Мотивиран от изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК,  Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

     ОТМЕНЯ Отказ №122800-28258/02.08.2023г на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора, по жалба на С.И.С..

     ИЗПРАЩА преписката по Заявление №6250/31.07.2023г, подадено от С.И.С. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора за решаване по същество, съгласно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.

       ОСЪЖДА ОД МВР Стара Загора да заплати на С.И.С. ЕГН: ********** сумата от 10лв /десет/, представляваща държавна такса по делото.

                 Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му.   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: