№ 67
гр. Чирпан, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло М. Енчев
при участието на секретаря Ивона В. Денева
като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно
наказателно дело № 20255540200123 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление № 25-0375-000108 от 08.04.2025г. на
Началник РУ-Чирпан към ОД на МВР-гр. Ст.Загора /получено на 16.04.2025г./, с което на Ж. А. Ж.,
с ЕГН ********** са наложени административни наказания: за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДВП, "глоба " в размер на 2000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24
месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДВП, "глоба " в размер на 10 лв., и за нарушение
на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДВП, "глоба " в размер на 10 лв.
В жалбата от жалбоподателя се посочва, че НП и наказанието са неправилни и
незаконосъобразни, че НП е постановено при непълнота на доказателствата, че отразеното в АУАН
и НП не отговаря на обективната истина.
В открито съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител адв. П. Х. от АК – Стара Загора, който поддържа жалбата.
АНО не изпраща представител. С писмено становище оспорва жалбата, счита , че същата е
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна
следното:
На жалбоподателя е съставен АУАН серия GA № 3261170, в който актосъставителя
посочва, че на 07.03.2025 г. в 23:13 часа в общ. Братя Даскалови, с. Мирово по ул. Изток до дом
номер 4 в посока на движение Север-Юг, Ж. управлява лек автомобил марка XX модел XX с peг.
номер XXобственост на XX, с ЕГН **********, като водача Ж. отказва да бъде тестван с
техническо средство алкотест дрегер 75 10 с инвентарен номер 0021. Издаден е талон за изследване
с номер 0152705. Не представя свидетелство за управление на МПС и не представя свидетелство за
регистрация на МПС част 2.
1
Жалбоподателят отказва да подпише АУАН. Отказът на жалбоподателя да подпише АУАН
е удостоверен с подпис на свидетел Б. С. С..
Впоследствие жалбоподателят не се възползва от законното си право и не е депозира
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 25-0375-000108 от 08.04.2025г.
на Началник РУ-Чирпан към ОД на МВР-гр.Ст.Загора /получено на 16.04.2025г./, с което на Ж. А.
Ж., с ЕГН ********** са наложени административни наказания: за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.
1 от ЗДВП, "глоба " в размер на 2000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24
месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДВП, "глоба " в размер на 10 лв., и за нарушение
на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДВП, "глоба " в размер на 10 лв.
В талона за медицинско изследване с № 0152705 е отразено, че водачът отказва да бъде
изследван с дрегер. Талонът е връчен на жалбоподателя в 23ч. и 30 мин. на 07.03.25 г. Подписан е
лично.
Лицето не се явява в указаното време за кръвна проба.
Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от всички събрани в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и от приобщените на основание чл.
283 от НПК такива.
Показанията на свидетелите Д. следва да бъдат кредитирани изцяло.
Актосъставителя по акта, има непосредствени и преки впечатления относно конкретните
обстоятелства случили се непосредствено преди извършване на проверката, както и на
поведението на жалбоподателя по време на управление на автомобила и по време на проверката.
Съдът намира, че показанията на този свидетел са последователни, логични и
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.
Показанията на свидетеля С. съдът намира, че също следва да бъдат кредитирани,
доколкото същите свидетелстват за обстоятелствата които лично е възприел.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в
наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:
От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен
начин се доказва, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения по, чл. чл. 174, ал. 3, пр.
1, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДВП.
Безспорно от събраните по делото материали се установява, че в хода на извършена
проверка жалбоподателят отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест - дрегер с
фабричен № 0021. Не се явява и за кръвна проба.
Горното се установява категорично от показанията на свидетеля Д., които се явява
актосъставител и пряк очевидец. Свидетелят категорично заявява, че водачът отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с дрегер.
Това обстоятелство не се отрича и от страна на жалбоподателя.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от материалите по делото се доказва по
безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в
разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП административно нарушение, тъй като е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употребата на алкохол, както и да
му бъде взета кръвна проба за медицинско изследване.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за
това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, съгласно
която водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който не е участвал в
пътнотранспортно произшествие и откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
2
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Посочената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление разпоредба освен санкционна е и материалноправна, доколкото съдържа описание
на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. По този начин не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя и същият е разбрал какво точно нарушение се твърди, че е
извършил и е организирал по адекватен начин защитата си. /В този смисъл е константната практика
вкл. и Решение от 01.04.2009 г. на ШАС по к. а. н. д. № 52/2009 г. /
Административно - наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, като е
наложил и двете наказания в техния абсолютен, предвиден в закона размер, а именно "глоба" в
размер на 2000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от две години.
Настоящата инстанция не приема поддържаното твърдение по време на съдебните прения
от процесуалния представител на жалбоподателя, че същият не е управлявал автомобила преди
извършване на проверката.
Обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал МПС непосредствено преди
проверката се установява от показанията на свидетелят Д., който в показанията си категорично
заявява, че е възприел автомобила на Ж., който при спирането на автомобила слиза от лявата
страна, минава зад автомобила и отива при органите на МВР.
Не се приема и твърдението, че е опорочено съдържанието на АУАН, тъй като на гърба на
АУАН много ясно е написано, че отказът на нарушителя да подпише акта се удостоверява с
подписа на един свидетел, а именно Б. С..
Не се приема и възражението на адв. Х., че свидетелят удостоверяващ отказа да бъде
подписан АУАН не е наясно какво е подписал, тъй като от показанията му, които съдът кредитира
напълно се установява, че е помолен от служителите на МВР да удостовери отказа да бъде
подписан АУАН от жалбоподателя.
Аналогично стой и въпросът с другите две наложени наказания по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1
и по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДВП, който както вече спомена настоящата инстанция по-горе
намира за доказани със същите мотиви, поради което не следва да бъдат обсъждани. Не се оспорват
по никакъв начин и от нарушителя.
И за пълнота, съдът намира, че следва да отбележи, че процесното деяние не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед кръга на
обществените отношения, които охранява ЗДвП. В настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН
не може да бъде приложена, доколкото писаното нарушение сериозно създава голям риск за
останалите участници в движението по пътищата. Не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. По изложените съображения деянието не
би могло да се квалифицира и като малозначително по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от НК.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно -
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в
процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия
3
случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че
настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, но по същото са
проведени три съдебни заседания, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0375-000108 от 08.04.2025г. на
Началник РУ-Чирпан към ОД на МВР-гр.Ст.Загора /получено на 16.04.2025г./, с което на Ж. А. Ж., с
ЕГН ********** са наложени административни наказания: за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДВП, "глоба " в размер на 2000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24
месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДВП, "глоба " в размер на 10 лв., и за нарушение
на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДВП, "глоба " в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА Ж. А. Ж., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Стара Загора, сумата в
размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорски административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4