Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ...04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 5598/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5195027/27.11.2018 г. на „Д.з.” АД – правоприемник на първоначалния ищец ЗАД „Виктория” по гр. дело № 24332/2015 г., Софийски районен съд, 75 състав срещу постановеното по него Решение № 529962/09.11.2018 г., с което частично е отхвърлен иска на дружеството срещу ответника за заплащане на 461 лв. обезщетение за имуществени вреди причинени от ПТП от 23.07.2010 г.на МПС „ВАС 21213” с рег. № ********ведно със законната лихва от 04.05.2015 г. до окончателното плащане. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответника и разноски в размер на 355, 89 лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва се извода на съда, че вредите в задната част на автомобила не са от произшествието. Неправилно не били допуснати доказателствените искания на ищеца, че вредите именно в задната част били от катастрофата. Нямало доказателства тези увреждания да са от друго ПТП.. Неправилно съдът не възприел заключението на вещото лице, че процесните вреди са от произшествието.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да бъде уважена исковата претенция в отхвърлената й част. Претендират се разноски.
Въззиваемият „А.Б.” АД редовно уведомен на 03.04.2019 г. не взема становище в законоустановения срок.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Производството по гр. дело № 24332/2015 г., Софийски районен съд, 75 състав е образувано по искова молба на ЗАД „Виктория” АД (чийто правоприемник е „Д.з.” АД, в която се твърди, че на 23.07.2010 г. в с. Медникарово, ул. „Дружба” между л.а. „Рено Клио” с рег. № ********застрахован при ищеца по застраховка Каско и л.а. „ВАЗ 21213” с рег. № ********който понесъл имуществени вреди. Била образувана ликвидационна преписка, по която било определено обезщетение за собственика на пострадалия автомобил в размер на 1 296, 40 лв., но му били изплатени 1 240, 40 лв. поради направено прихващане на застрахователна премия. С изплащане на обезщетението ищцовото дружество встъпило в правата на застрахования срещу ответното дружество. Била изпратена регресна покана за сумата от 1 296, 40 лв. и 15 лв. – обичайни разходи за определяне на щетите. Била изплатена сумата от 667, 03 лв. и за сумата от 139, 18 лв. било извършено прихващане между двете дружества. За разликата над 806, 21 лв. до пълния размер от 1 311, 40 лв. не постъпило плащане. Поради това ищцовото дружество претендирало от ответното заплащането на сумата от 505, 19 лв., ведно със законна лихва от 04.05.2015 г. до окончателното плащане.
В своя отговор З. „А.Б.” ЕАД е оспорило исковете по основание и размер. Посочило е, че в платената сума по банков път се включват и 15 лв. ликвидационни разходи. Оспорена е причинно-следствената връзка между произшествието и щетите. Направило е възражение за погасяване по давност на вземането.
По делото са представени: Протокол за ПТП № 1055273/23.07.2010 г., в което е посочено, че произшествието е настъпило при челен сблъсък. Събитието не било посетено на място. Полица № 03102211000010/11.02.2010 г. за застраховка Каско на л.а. „ВАЗ 21213” с рег. № ********; Общи условия на дружеството за този вид застраховка; Уведомление за щети по МПС от 26.07.2010 г., в което водачът на автомобила застрахован при ищцовото дружество е вписал челен сблъсък; Опис-заключение по щета № 03102202211000154/2010 г., в който са посочени стойностите за нови части, демонтаж на старите и боядисване; снимков материал; ликвидационен акт № 0320-220-221-10-00154/09.08.2010 г., в който е определено от ищцовото дружество изплащането на сумата от 1 296, 40 лв. на „Енерго ремонт Раднево” ЕООД – собственик на пострадалия автомобил; преводно нареждане № *********/20.08.2010 г. за сумата от 1 237, 40 лв. в полза на „Енерго ремонт Раднево” ЕООД; регресна покана до ответното дружество за сумата от 1 252, 40 лв. (1 237, 40 лв. стойност на щетата и 15 лв. ликвидационни разходи); Преводно нареждане № *********/08.10.2010 г. от „А.Б.” АД в полза на ЗАД „Виктория” АД за сумата от 667, 03 лв.; споразумение от 04.11.2013 г. между двете застрахователни дружества за уреждане на насрещните им задължения ведно с приложение.
В молба-становище от 02.10.2018 г. е поискано разпит на свидетел при призоваване.
С определение по реда на чл. 140 ГПК е обявено за безспорно наличието на застраховка Каско за автомобила на деликвента при ответното дружество, изплащането на застрахователното обезщетение и частичното погасяване на регресната претенция в размер на 806, 21 лв.
Според изслушаната и приета по делото САТЕ на 23.07.2010 г. в с. Медникарево увреждащият л.а. „Рено Клио”, рег. № ********е извършвал ляв завой при извършването на който отнел предимството на л.а. „ВАЗ”. В.л. е установило две причини за произшествието, които се намират в поведението на водача на л.а. „Рено” – предприемане на маневра за завой, като е навлязъл в насрещното платно и отнемането на предимството на л.а. „ВАЗ”. Общият размер на средните пазарни цени за поправката на пострадалия автомобил са в размер на 2 785, 34 лв. Получените от л.а. „ВАЗ” щети в предната част с направление преден десен калник и в задната част са във връзка с произшествието като тези в задната част са възникнали при въртенето на возилото след удара. Стойността на вредите в задната част на автомобила са в общ размер на 461 лв.
Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че липсват данни щетата в задната част на автомобила да е от произшествието. Поради това е отхвърлил иска за разликата от 461 лв., а в останалата част го е уважил.
Във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК е допуснат до разпит поискания с молба още пред СРС свидетел Г.И. – водач на л.а. „ВАЗ”. Посочил е, че л.а., чиято марка не можел да си спомни навлязъл в неговото платно за движение и в опит да избегне удар се отклонил вдясно но въпреки това настъпил челен удар между двете возила. След първоначалния удар автомобилът не се завъртял. Отрича л.а. да е претърпял повреди в задната си част.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано
по същество е правилно поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите му. Съобразно изложените възражения в жалбата следва да
бъде отбелязано следното:
За уважаване на предявения пред СРС иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ е необходимо да бъде доказано сключването на договор за имуществено застраховане на ла.а, настъпването на застрахователното събитие, характера му на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изплащането на сумата по договора . Поради обявяване за безспорно наличието на застрахователни правоотношения с водачите на леките автомобили изплащането на сумите за ремонт на собственика на пострадалия автомобил, спорът по делото се изразява в наличието на причинна връзка между събитието и констатираните щети в задната част на автомобила. От приетите пред първоинстанционният съд и пред настоящия доказателства се установява липса на причинна връзка. За този извод способства механизмът на произшествието, изразил се в настъпването на челен удар, който се изяснява от приложения констативен протокол и Уведомление за щети по МПС от 26.07.2010 г., в което водачът на автомобила застрахован при ищцовото дружество е вписал челен сблъсък, както и от разпита му пред съда, в който заяви липсата на удар отзад. Поради това правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение иска в тази му част.
Въз основа на изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемият претендира 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, срещу което е направено възражение за прекомерност. Съдът намира възражението за неоснователно. Обжалваемият интерес е в размер на 461 лв. В този случай приложение намира чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения., според който минимумът на адвокатското възнаграждение при този интерес е 300 лв. без ДДС.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 529962/09.11.2018 г. по гр. дело № 24332/2015 г., Софийски районен съд, 75 състав.
ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК 0******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З. „А.Б.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./