О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 14.07.2020г.
Русенски
районен съд, единадесети граждански състав в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател
: Тихомира Казасова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 849 по описа за 2020г.,
констатира следното :
С.Е. Петрова, в качеството на майка и законен представител на
малолетната С.А.Г. е предявила срещу М.С.С. иск с правно основание чл.439 ГПК,
за признаване установено, че С.А.Г.,
ЕГН ********** не дължи на М.С.С., ЕГН ********** по ИД №20199140401038 на ЧСИ с рег.№914 сумите: 5000 лева – главница;
4623.44 лева - законна лихва върху главницата, считано от 19.10.2010г. до
датата на ПДИ; 307 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
20.10.2010г. по ЧГД №8896/2010г. по описа на РРС, като погасени по давност.
Изпълнителното
производство е образувано въз основа изпълнителен лист, издаден срещу Марина
Алексиева Д. по ЧГД №8896/2010г. по описа на РРС. След смъртта на длъжника и
предвид отказите от наследство на наследниците от първи, втори и трети ред (Емил
Сталинов Димитров – съпруг на наследодателя; С.Е. Петрова – дъщеря на
наследодателя; Алекси Иванов Алексиев – баща на наследодателя; Пенка Иванова
Алексиева – майка на наследодателя; Невяна Алексиева Алексиева – сестра на
наследодателя), като длъжник по ИД №20199140401038
на ЧСИ с рег.№914 е конституирана
малолетната С.А.Г. – внучка на Марина Алексиева Д., дъщеря на Стилияна Е.
Петрова.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предоставя възможност на длъжника, чрез отрицателен установителен иск да
оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани
от формираната сила на пресъдено нещо. Този иск е средство за защита на
длъжника в изпълнителното производство срещу материалната незаконосъобразност
на принудителното изпълнение, при конкретно посочени в закона специални
предпоставки, както и общите процесуални предпоставки за допустимост на
производството, в т.ч. правен интерес,
за който съдът следи служебно във всяко положение на делото. Преценката на съда
относно правния интерес зависи от степента на засягането, което състоянието на
спора предизвиква в правната сфера на ищеца.
Искът може да бъде
предявен само при наличието на висящо изпълнително производство, т.е. при
прекратяване на принудителното изпълнение, длъжникът няма правен интерес от
претенцията по чл.439 ГПК.
Въпреки, че ИД №20199140401038 на ЧСИ с рег.№914 е прекратено след предявяване на
настоящия иск, ответникът намира искът за допустим, тъй като вземането на
кредитора съществува в правното пространство и правната сфера на ищеца е
накърнена със съществуването на това вземане. Съдът намира доводите за
неоснователни, по следните съображения:
При отказ от наследство,
призованите да наследят отпадат от числото на наследниците – все едно, че
никога не са били наследници, а щом те никога не са били наследници, то и
техните низходящи не придобиват никакви права върху откритото наследство
(Решение №549/06.04.1961г. по гражданско дело №2008/1961г., І г.о.). Такъв е и
настоящия случай. Малолетната С.Г., чиято майка се е отказала от наследството
на Марина Д. – длъжник по ИД №20199140401038
на ЧСИ с рег.№914 не би могла да
придобие права върху откритото наследство, респективно да поеме задължения,
т.е. правната сфера на ищеца по никакъв
начин не е накърнена със съществуващото вземане на М.С.. След като
изпълнителното производство по отношение малолетната е прекратено с Постановление
от 16.03.2020г., влязло в сила на 04.06.2020г. е отпаднал и правния интерес от
поддържане на иска.
Изложеното води до
извод, че претенцията като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
Процесуалният
представител на ищеца претендира направените по делото разноски: 397.22 лева –
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2
ЗА в размер на 647 лева. Съдът намира искането за основателно. Към м.февруари
2020г. (когато е образувано производството), за ищеца е бил налице правен
интерес от предявяване на иска, тъй като изпълнението е било насочено срещу
имущество на ищеца. Претендираното възнаграждение за процесуално
представителство е съобразено с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде присъдено.
По
изложените съображения и на основание чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявения от С.Е. Петрова, в качеството на майка и законен представител на
малолетната С.А.Г. срещу М.С.С. иск с правно основание чл.439 ГПК, за
признаване установено, че С.А.Г.,
ЕГН ********** не дължи на М.С.С., ЕГН ********** по ИД №20199140401038 на ЧСИ с рег.№914 сумите: 5000 лева – главница;
4623.44 лева - законна лихва върху главницата, считано от 19.10.2010г. до
датата на ПДИ; 307 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
20.10.2010г. по ЧГД №8896/2010г. по описа на РРС, като погасени по давност.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН ********** да заплати на С.Е.
Петрова, ЕГН********** - майка и законен представител на малолетната С.А.Г.
направените по делото разноски в размер на 397.22 лева – заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН ********** да заплати на
адвокат П.Х. възнаграждение за процесуално представителство в размер на 647 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №849/2020
г. по описа на Русенски районен съд.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Русенски окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните.
гр.Русе, 14.07.2020г. Районен съдия: