№ 5070
гр. София, 23.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110126285 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЕТ „Д. – МГ- М. Г.“,
подадена срещу ответника „КАРГОБУЛ СЕРВИЗ” ЕООД.
След частично прекратяване на производството по делото поради
оттегляне на искови претенции по реда на чл. 232 ГПК, както и след
предприето по реда на чл. 210 ГПК отделяне на част предявените в хода на
процеса нови искове /протоколно определение от 30.01.2025 г. – л. 146/
предмет на настоящото производство е осъдителен иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД, вр. с 232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника
„КАРГОБУЛ СЕРВИЗ” ЕООД да заплати на ищеца ЕТ „Д. – МГ- М. Г.“
сумата от 11550 лева – наемна цена, дължима по силата на сключен Договор
за наем от 01.10.2017 г., изменен с анекс от 01.06.2018 г., за периода от
01.09.2020 г. до 01.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска /16.05.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за наем от 01.10.2017г. отдал
на ответника под наем свои недвижими имоти, находящи се на
административен адрес: гр. София, ***, както следва:
1. Хале за сервизна и складова дейност с площ – 120 кв. м.
2. Паркоместа – 6 /шест/ броя
3. Четири офис помещения /стаи/.
Сочи, че съгласно договора, наемната цена за халето е в размер на 625
лева, за паркоместата по 100 лева на място или общо 600 лева без ДДС за 6 бр.
паркоместа и по 100 лева за офис помещение или за отдадените общо 4 броя
офиса – 400 лева без ДДС, т.е. общата наемна цена за ползваните имоти
възлизала на сумата от 1 625 лева без ДДС, платима от 01-во до 5-то число на
текущия месец.
1
Съгласно Анекс на 01.06.2018г. към Договор за наем от 01.10.2017г.,
страните се споразумели броят на използваните паркоместа да се увеличи от 6
броя на общо 9 /девет/, като месечният наем за халето и складовата площ се
запазвал на 625 лева без ДДС. Така общата наемна цена за основните
помещения и паркоместа, без допълнително ползвани такива, била в размер на
1925 лева без ДДС (625 лв. за халето + 900 лв. за паркоместата + 400 лв. за
офис помещенията) или 2310 лв. с ДДС.
Сочи, че за периода от 01.01.2020 до 01.02.2021г. (цялата 2020г. и 1
месец от 2021г. – общо 13 месеца) ответникът, поради финансови
затруднения, натрупал задължения в размер на месечните наемни вноски от по
2310 лева с ДДС на месец или общо сумата от 30 030 лева с ДДС за период от
13 месеца.
Сочи, че ответникът започнал да погасява дълга си на части, като
превеждал различни суми по него, както следва:
– 17.02.2021г. – платени 5000,00 лева с ДДС.
– 05.03.2021г. – платени 1000,00 лева с ДДС.
– 24.03.2021г. – платени 2000,00 лева с ДДС.
– 07.04.2021г. – платени 3000,00 лева с ДДС.
– 11.08.2021г. – платени 4000,00 лева с ДДС.
– 23.08.2021г. – платени 3 629,45 лева с ДДС.
Така погасил общо сумата от 18 629,45 лв. с ДДС, за които суми
ищецът издал съответните фактури на „Каргобул Сервиз” ЕООД /Фактура №
**********/17.02.2021г.; Фактура № **********/05.03.2021г.; Фактура №
**********/29.03.2021г.; Фактура № **********/08.04.2021г.; Фактура №
**********/12.08.2021г. – Фактура № **********/23.08.2021г.
Заплатените от ответника суми били използвани от ищеца за
погасяване на неплатените наемни вноски за периода от 01.2020 до 08.2020г. и
частично за 09.2020г. /149.45 лева/
След проведени разговори ответникът обещал доброволно да заплати
остатъка от просрочените наеми до края на 2022г., но не извършил това. Така
за процесния исков период от 01.09.2020 г. до 01.02.2021 г., съобразно
подадените от ищеца уточнителни молби, останала дължима сумата от 11550
лева, чието плащане ищецът претендира в настоящото производство.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „КАРГОБУЛ СЕРВИЗ” ЕООД,
подава отговор, с който оспорва предявените искове по основание и по размер.
Твърди, че достъпът му до наетите от него помещения е преустановен
на 08.01.2021 г., от която дата е съставен протокол, а помещенията били
отдадени на друго дружество.
Сочи, че с ищеца са подписали протокол на 28.01.2021 г., с който
ответникът се задължил да изплати сумата от 19 083,34 лева, включваща
неплатени наеми и консумативи по договора. Твърди, че ищецът задържал
2
вещи, собственост на ответника като гаранция за намеренията му да издължи
сумата. Твърди, че договорената сума е платена разсрочено с окончателно
плащане от 20.08.2021 г. Сочи, че не са му издадени и фактури, които да
обективират размера на претенцията. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Претендира разноски.
Ответникът „Имидж“ АД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Поддържа, че е заплатил
дължимата съгласно договора наемна цена за процесния период.
Счита, че сключеният между страните договор за наем не може да бъде
едностранно изменян от наемодателя, било то с подзаконов акт, поради което
не дължи претендирания увеличен размер на наемната цена, респективно – не
са налице основанията по договора за заплащане на дължимата неустойка за
забава. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже
следните обстоятелства: 1/ наличието на облигационно отношение между него
и ответника, възникнало по силата на договор за наем на процесните
недвижими имоти, по силата на който е предал и е осигурил
безпрепятственото им ползване, както и че в периода на ползването е
възникнало задължение за плащане на наемна цена в претендирания размер.
При доказването на горното, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
За установяване на спорните по делото обстоятелство, пред
първоинстанционния съд са ангажирани писмени и гласни доказателства, като
е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото документи, че между страните е съществувала облигационна връзка по
силата на сключен Договор за наем от 01.10.2017 г. /л. 9/, съгласно която
ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно възмездно
ползване следните собствени на ищеца вещи, а именно: Хале за сервизна и
складова дейност с площ – 120 кв. м.; Паркоместа – 6 /шест/ броя; и Четири
офис помещения /стаи/.
Съгласно пунк II от договора, чл. 1, месечната наемна цена възлиза на
сумата от общо 1625 лева без ДДС /1950 лева с ДДС/, от която: за халето -
625 лева, за паркоместата - по 100 лева на място, т.е. общо 600 лева без ДДС; и
за офис помещенията – общо 400 лева без ДДС, като същата е платима от 01-
во до 5-то число на текущия месец.
Съгласно Анекс на 01.06.2018г. към Договор за наем от 01.10.2017г. /л.
11/ страните са променили броя на използваните паркоместа на общо 9 /девет/
- т.е. общо дължимата наемна цена за тях възлиза на сумата от 900 лев.
Месечният наем за халето и складовата площ е непроменен.
3
Следователно общата наемна цена по договора след изменението му
възлиза на сумата от 1925 лева без ДДС или 2310 лв. с ДДС.
Установява се от събраните по делото платежни нареждания, фактури и
от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че в периода от 18.12.2020 г. до
07.01.2021 г. вкл. ответникът е извършил плащания по сметка на ищеца,
касаещи дължите наеми за 2020 година, в размер общо на сумата от 8090
лева.
Установява се от представените по делото платежни нареждания и от
изготвената ССчЕ, че в периода от 17.02.2021 г. до 23.08.2021 г. ответникът е
превел по сметка на ищеца общо сумата от 18629.45 лева, касаеща наеми за
2020 година.
Установява се от представеното към отговора на исковата молба
платежно нареждане /л. 66/, че ответникът е платил по сметка на ищеца на
02.02.2021 г. сумата от 453.89 лева с основание „Ф 7311“.
Спорни между страните са въпросите относно броя на предоставените
за ползване на ответника помещения в рамките на исковия период –
респективно, общия размер на дължимия наем, както и относно периода на
ползването на имотите.
Съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото по делото
гласни доказателствени средства чрез разпит на доведените от двете страни
свидетели, изготвената ССчЕ и представените писмени доказателства –
протокол от 08.01.2021 г. /л. 158/, ищецът е доказал по делото, че е
предоставил на ответното дружество ползването на следните вещи – хале,
три броя офиси и девет броя паркоместа, за част от исковия период – а
именно от 01.09.2020 г. до 08.01.2020 г. включително.
На посочената крайна дата, в края на работния ден /17:00 часа/,
ищцовото дружество е предприело запечатване на ползваните от наемателя
площи и е забранило достъпа до наетите помещения.
Горният извод досежно броя и периода на ползваните от ответника
обекти, се подкрепя от събраните по делото показанията на свидетеля
Трифонова, които съдът кредитира като добросъвестно дадени, съгласно които
част от ползваните първоначално 4 броя стаи са били освободени от ответника
още лятото /м. юли-август 2020 г./, както и от предприетите извънсъдебни
действия на самия ищец, който е издавал проформа фактури, /имащи правна
характеристика на покана за плащане/, за сума, отговаряща на дължимия
месечен наем именно за три офис помещения.
Не се установява по делото, че в рамките на целия исков период
ответникът е ползвал 4 броя офис помещения – в този смисъл по делото са
ангажирани единствено показанията на свидетеля Георгиев /съпруг на
физическото лице – едноличен търговец, ищец по иска, които съдът цени при
условията на чл. 176 ГПК/, които се явява изолирани от останалата
доказателствена съвкупност.
Извод, че самият ищец е считал, че ответникът дължи наем за хале, три
броя офиси и девет броя паркоместа /т.е. общо 2190 лева с ДДС/, се подкрепя
4
и от подписания между представители на двете дружества Опис от 28.01.2021
г. – л. 155 /на чиято обвързваща сила се позовават и двете страни в
производството/, съгласно който, към датата на подписване на описа –
28.01.2021 г., останалите непогасени задължения за наеми и консумативи,
възлизат общо на сумата от 19083.34 лева.
По делото се установява, че от посочената обща сума от 19083.34 лева,
453.89 лева представляват стойността на платени от ответника консумативи
/до този извод води съвкупният анализ на показанията на свидетеля
Трифонова на л. 149 и представеното платежно нареждане от ответника на л.
66/, т.е. дължимата сума за неплатени наеми за 2020 година, обективирана в
споразумението между страните, възлиза на сумата от 18629,45 лева.
Установява се по делото, че горната сума представлява разликата
между общия размер на дължимите за 12 месеца / цялата 2020 г./ и за 8 дни от
месец януари 2020 г./ наемни вноски от по 2190 лева с ДДС /за каквато сума
именно са осчетоводявани от ищеца/, и вече платените от ответника наемни
вноски за 2020 година преди датата на изготвянето на документа от 28.01.2021
г.
Безспорно се установява по делото с помощта на изготвената ССчЕ, че
така посочената сума от 18629.45 лева /разликата между сумата от 19048.34
лева, посочена в документа от 28.01.2021 г. и сумата за консумативи в размер
на 453.89 лева/, е изплатена изцяло от ответника на ищеца на 6 вноски,
последната от която на 23.08.2021 г.
Предвид изложеното, доколкото не се установява по делото да са
налице незаплатени месечни наемни вноски от страна на ответника, съдът
намира, че предявеният иск за осъждането му да заплати на ищеца сумата от
11550 лева – наемни вноски за периода м.09.2020 г. – 01.02.2020 г., се явява
изцяло неоснователен.
За пълнота следва да се отбележи , че дори да се приеме за доказано
по делото, че ответникът, през цялата 2020 г. до края на исковия период от
01.02.2021 г., е ползвал и четирите офис помещения при обща месечна наемна
цена от 2310 лева с ДДС, т.е. общо за 13 месеца – 30030 лева, от които е
заплатил до датата на „описа“ от 28.01.2021 г. сума от 8090 лева, предявеният
иск отново би бил неоснователен.
Представения по делото документ от 28.01.2021 г., независимо от
наименованието му, обективира съвпадащата насрещна воля на страните,
съгласно която общият размер на непогасените задължения на наемателя за
наеми и консумативи по договора, към датата на подписване на „описа“,
възлиза общо на сумата от 19083.34 лева.
Изразената воля на страните в този смисъл се подкрепя изцяло от
действащия като пълномощник на наемодателя и разпитан по делото като
свидетел – Георги Георгиев, който в показанията си заявява /л. 148/, че в описа
е била определена по категоричен начин цената /около 19 хиляди лева/, която
ответника дължи до този момент, била е посочена сумата за наеми, която
„трябва да се изчисти“. Сочи изрично /л. 148 – гърб/, че „сме се съгласили
окончателната сума да е тази, посочена в описа“.
5
В същия смисъл са и показанията на свидетеля на ответника –
Трифонова, заемала длъжност на счетоводител към момента на подписване на
документа, която сочи, че в края на м. януари 2021 г. се е сформирала комисия,
която е изготвила описа, подписан от всички присъстващи /представители на
страните и на други фирми/, в който опис е била посочена сумата /около 19
хиляди лева/ за всички дължими наеми и консумативи до момента.
Така постигнатата договорка, /в случай, че не е отговаряла на
действителното правно положение, когато би имало единствено
правоустановяващо действие/, съдът намира, че има характеристиките на
извънсъдебна спогодба – чл. 365 ЗЗД, която съдът е длъжен да зачете.
По силата на същата, страните са постигнали съгласие, че общият
размер на дължимите и неплатени до момента задължения по договора за
наем, изменен с анекс, възлиза на посочената сума от 19083.34 лева,
представляваща сбор от наемни вноски и консумативни разходи.
Доколкото безспорно се установява по делото, че след сключване на
споразумението ответникът е заплатил по сметна на ищеца именно посочената
в него сума /в този смисъл са освен изготвената ССчЕ и показанията на
двамата разпитани свидетели/, съдът намира, че предявеният иск се явява
изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ответникът.
Ответникът своевременно е претендирал и доказал извършването на
разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1700
лева, съгласно представения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК и
договор за правна защита и съдействие, служещ за разписка /л. 160/.
Предвид изложеното и при липса на възражение по реда на чл. 78, а. 5
ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника претендираната
сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЕТ „Д. – МГ- М. Г.“,
ЕИК **, срещу ответника „КАРГОБУЛ СЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК *********,
осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с 232, ал. 2 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11550 лева – наемна
цена, дължима за периода от 01.09.2020 г. до 01.02.2021 г., по силата на
сключен Договор за наем от 01.10.2017 г., изменен с анекс от 01.06.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /16.05.2023 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
6
ОСЪЖДА ЕТ „Д. – МГ- М. Г.“, ЕИК **, да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на „КАРГОБУЛ СЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК *********, сумата от
1700 лева - разноски по делото пред първата инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7