№ 6367
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110133000 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца В. Н. Т., ЕГН: **********,
постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 272, вх. Б, ет. 3, ап. 29, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 155 , ал. 1
ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника Т. Й. Т., ЕГН **********,
чрез адв. М. М., за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 6450 лв.,
представляваща заплатени на банката-кредитор задължения по ипотечен кредит от
14.12.2007 г. за периода от 09.01.2019 г. до 09.12.2021 г., както и сумата от 880 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от датата на плащането на всяка отделна вноска
до 12.12.2021 г.
Ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение № 67 от 14.07.2016 г. е
придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
514, вх. В, ет. 4. Върху посочения имот била учредена договорна ипотека от 18.12.2007 г.
върху имот собственост на трето лице, като ответникът Т. Й. Вайс /с настояща фамилия Т./ е
длъжник по договора за ипотечен кредит. Сочи, че същата е преустановила плащанията си
по кредита, вследствие на което вноските били просрочени. Поради опасност от
принудителни действия спрямо собствения й имот, ищецът е платил 29 вноски по кредита за
периода от 09.01.2019 г. до 09.12.2021 г. на обща стойност 6450 лв.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва частично предявения иск за горницата над 3665 лв. Посочва, че договорът за банков
кредит в размер на сумата от 25 000 лв. със срок за издължаване 28 години е бил с цел
преустройства, довършителни работи, ремонт и подобрения на гореописания недвижим
имот, като задължението е поето за общи нужди на нея и съпругът й – Б. И. Т., който е син
на ищцата, поради което за задължението следва да отговарят двамата солидарно. Поради
това моли по делото да бъде привлечен като трето лице помагач Б. И. Т. и предявява срещу
него обратен иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 3665 лв., представляваща половината от 7330 лв., в изпълнение на солидарно задължение,
възникнало в качеството им на бивши съпрузи, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на обратния иск, до окончателното заплащане на сумите.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
1
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството: че ищцата е придобила собствеността върху недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 514, вх. В, ет. 4; че върху посочения имот е била учредена
договорна ипотека от 18.12.2007 г., като ответникът е длъжник по договора за ипотечен
кредит и е преустановил плащанията си по кредита, вследствие на което вноските са били
просрочени, както и че ищецът е платил 29 вноски по кредита за периода от 09.01.2019 г. до
09.12.2021 г. на обща стойност 6450 лв., а мораторната лихва върху сумите е в размер на 880
лв.
На 07.12.2007 г. ответникът по първоначално предявения иск Т. Т. и ответникът по
обратния иск Б. Т. сключват граждански брак, видно от акт за сключен граждански брак №
3352/07.12.2007 г., пред длъжностно лице по гражданско състояние Ваня Ламбова, район
Средец, община Столична, област София.
На 14.12.2007 г. ответникът по първоначално предявения иск Т. Т., в качеството си
на длъжник, сключва договор за ипотечен кредит № IK07900026/14.12.2007 г. със
„Стопанска и инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/, в качеството си на ипотекарен
кредитор. Предмет на договора е кредит в размер на 25 000 лв. със срок за издължаване 28
години. Същият е отпуснат с цел „преустройства, довършителни работи, ремонт и
подобрения на недвижим имот – апартамент № 62, находящ се в гр. София, район „Люлин“,
на 4-ти етаж, в жилищна сграда-блок № 514, вх. В, със застроена площ от 46.46 кв.м.“.
Кредитът се усвоява чрез заверяване на разплащателната сметка на длъжника. За
обезпечаване на кредита длъжникът Т. Т. учредява ипотека в полза на ипотекарния
кредитор „СИБАНК“ върху недвижимия имот, с оглед на който е предназначено
усвояването на отпуснатата сума - апартамент № 62, находящ се в гр. София, район
„Люлин“, на 4-ти етаж, в жилищна сграда-блок № 514, вх. В, със застроена площ от 46.46
кв.м. Договорната ипотека върху процесния недвижим имот е учредена на 18.12.2007 г.,
видно от Нотариален акт № 133, том VIII, вх. рег. № 8074, дело № 1447 от 2007 г., нотариус
Мариета Николова, с район на действие Районен съд – гр. София, като въпросният
недвижим имот е собственост на ответника по обратния иск Б. Т., който учредява в полза на
„СИБАНК“ за обезпечаване на отпуснатия кредит ипотека върху собствен недвижим имот.
На 13.07.2010 г. с Решение на СРС, III ГО, 91 с-в, гражданският брак между Т. Т.
/ответник по първоначалния иск/ и Б. Т. /ответник по обратния иск/ е прекратен по взаимно
съгласие.
На 14.07.2016 г., видно от Нотариален акт № 67, том III, рег. № 7453, дело 395/2016
г., нотариус Стилиян Тютюнджиев, рег. № 065, с район на действие СРС, собствеността
върху процесния недвижим имот е прехвърлена чрез дарение от страна на Б. Т., в
качеството на дарител, върху В. Т., в качеството на дарена и майка на дарителя.
Видно от покана от 31.01.2017 г. и уведомление от 14.08.2017 г. от страна на
„СИБАНК“ ЕАД до Т. Т., в качеството й на длъжник по договор за ипотечен кредит, банката
е уведомила длъжницата за просрочени вноски, поради което при последващо неизпълнение
ще последват действия за събиране на дължимите суми.
От приетите като доказателства по делото вноски бележки се установява, че за
периода 09.01.2019 г. до 09.12.2021 г. ищецът е заплатил на банката по договора за банков
кредит суми в общ размер на 7 330 лв., от които 6450 лв. главница и 880,02 лв. законна
лихва за забава към 12.12.2021 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Илиян Василев,
от показанията на когото се приема за установено следното: „Познавам Т. Т. повече от 15 г.,
тъй като сме колеги. Запознахме се чрез общи приятели. Т. живееше с лицето, с което беше
сключила граждански брак в ж.к. Люлин № 5, като точен блок, не мога да посоча. Т. ми е
споделила, че е теглила кредит. Зная от Т., че е изтеглила кредит, за да обзавежда детска
стая, тъй като и се родиха две деца. Ходила съм два или три пъти, тя мие показвала детската
2
стая. От нея разбрах за развода, но след това продължиха да живеят заедно. Това стана
мисля, че през 2013-2014 г. По това време работеше в 3 РУ. Зная от Т., че е изтеглила кредит
от банката на свое име. Не зная как е изразходвала средствата.“
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Относно иска по чл. 155, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че собственик на
имот, ипотекиран за чуждо задължение, във връзка с което е извършил плащане на
ипотекарния кредитор, както и размера на платената сума. Относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да докаже наличието на основното задължение и настъпването на забава.
В случая между страните не е спорно, че ищцата е придобила собствеността върху
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 514, вх. В, ет. 4; както и че
имотът е ипотекиран в полза на задължение на ответника по договор за ипотечен кредит №
IK07900026/14.12.2007 г. със „Стопанска и инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/
В случая между страните не е спорно, че ответникът Т. Т. като длъжник по
сключения договор за ипотечен кредит със „СИБАНК“ ЕАД е преустановил плащанията си
по кредита, поради което ищцата е платила общо 29 вноски по кредита за периода от
09.01.2019 г. до 09.12.2021 г. на обща стойност 7330, от които 6450 лв. главница и 880 лв.
законна лихва за забава.
Ето защо искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 155, ал. 1 ЗЗД е изцяло основателен,
поради което ответникът дължи сумата в размер на 6450 лв., представляващи заплатени от
ищеца към банката задължения по ипотечен кредит от 14.12.2007 г. за периода от 09.01.2019
г. до 09.12.2021 г.
Поради това съдът счита за основателен и искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за изцяло основателен, поради което ответникът дължи сумата в размер на 880 лв.
представляваща мораторна лихва за периода от датата на плащането на всяка отделна вноска
с настъпил падеж до 12.12.2021 г.
По отношение на обратния иск:
По обратния иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца Т.
Т. е да докаже, че с ответника Б. Т. са сключили със „Сибанк“ ЕАД процесния договор за
ипотечен кредит от 14.12.2007 г. и са поели солидарно задължение да възстановят на
банката – кредитор със свои лични средства месечните вноски за периода от 09.01.2019 г. до
09.12.2021 г., равняващи се общо на 6450 лв., както и мораторната лихва върху сумите в
размер на 880 лв.
Не е постъпил отговор от страна на третото лице-помагач.
По делото е установено, че сумата по кредита е била изтеглена лично от третото
лице-помагач /ответник по обратния иск/ на каса като пълномощник на ответника по
първоначалния иск /ищец по обратния иск/, видно от приложеното към отговора на исковата
молба пълномощно.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 32, ал. 2 СК за задължения, които единия
или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят
солидарно. При така установените факти, настоящият състав прави извод, че с оглед
изтегления на 14.12.2007 г. кредит в размер на 25 000 лв. от ответника по първоначалния
иск е възникнало солидарно задължение за третото лице-помагач за неговото връщане
съгласно чл. 32, ал. 2 СК. Договорът е сключен по време на брак. Без значение е фактът от
кого е бил изтеглена сумата предвид целта на ипотечния кредит, която е била
„преустройство, довършителни работи, ремонт и подобрения“ на недвижим имот -
апартамент, в който към момента на възникване на облигационното отношение страните по
обратния иск са живеели. Именно предвид този факт съдът счита, че сумата в размер на
25 000 лв. е била поета с оглед задоволяването на семейни нужди
Съгласно чл. 127, ал. 1 ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора трябва да се понесе от тях по
3
равно. Ето защо обратният иск на ответника по първоначалния иск срещу третото лице-
помагач е основателен.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 155, ал. 1
ЗЗД, че Т. Й. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда 3“, бл. 301, вх. А, ет. 6,
ап. 17 дължи на В. Н. Т., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 2“,
бл. 272, вх. Б, ет. 3, ап. 29, сумата от 6450 лв., представляваща заплатени на банката-
кредитор задължения по ипотечен кредит № IK07900026/14.12.2007 за периода от 09.01.2019
г. до 09.12.2021 г., ведно със законната лихва от 13.12.2021 г., до окончателно изплащане на
сумата, както и сумата от 880лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата на
плащането на всяка отделна вноска до 12.12.2021 г.
ОСЪЖДА Б. И. Т. , ЕГН ********** да заплати на Т. Й. Т., ЕГН **********, чрез
адв. М. М., след като последната изпълни постановеното срещу нея решение по
първоначалния иск съгласно гореизложеното, на основание чл. 219, ал. 3 ГПК вр. чл. 127,
ал. 1 ЗЗД сумата от 3665,00 лв., представляваща половината от заплатени на банката
кредитор задължения по ипотечен кредит от страна на ищеца по първоначалния иск, ведно
със законната лихва, считано от 15.09.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 873 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Й. Т., ЕГН **********, чрез адв. М.
М., да заплати на В. Н. Т., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл.
272, вх. Б, ет. 3, ап. 29 сумата в размер на 147 лв., представляваща разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Й. Т., ЕГН **********, чрез адв. М.
М., да заплати на В. Н. Т., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл.
4
272, вх. Б, ет. 3, ап. 29 сумата в размер на 147 лв., представляваща разноски за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5