№ *82
гр. Бургас, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100500463 по описа за 2023 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от М. Г. К., ЕГН **********,
представлявана от адвокат Мария Николова от БАК, с адрес за призоваване и
съобщения: гр. Царево, ул. “Михаил Герджиков“ № 1, против Решение № 326
от 10.02.2023 г., постановено по гр. дело №5316/2022 г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което съдът е наложил мярка за защита на К. Г. П., ЕГН
**********, срещу осъществявано домашно насилие от с. му М. Г. К., ЕГН
********** с адрес: гр. Ц., ул. „С.“ № *, като е задължил въззивницата да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К. П.,
забранил е на М. К. да влиза в жилището ползвано от К. П. - втори жилищен
етаж на къща с административен адрес: гр. Ц., ул. „С.“ № * за срок от 12
месеца, като е оставил без уважение молбата на въззиваемия за издаване на
заповед за защита по реда на ЗЗДН против К. К. К., ЕГН **********, като
неоснователна и недоказана. Съдът е предупредил въззивницата за
последиците от неизпълнение на заповедта по чл. 21, ал.3 от ЗЗДН, като я е
осъдил да заплати д.т. в размер на 50 лв. по сметка на БРС, както и глоба в
размер на 700 лв.
1
Недоволство от така постановеното съдебно решение в частта, с която
се уважава молбата на молителя за налагане на мерки за защита на К. П.
срещу осъществявано домашна насилие от неговата с., въззивницата счита за
немотивирано, постановено при нарушения на материалния закон, правно и
фактически необосновано и противоречащо на целите на закона, като моли
съда да отмени решението в обжалваната му част и отхвърли подадената
молба. Изразява несъгласие с извода на съда, че е осъществено психическо
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, изразяващо се в обиди,нападки по
отношение на личността и достойнството на молителя. Твърди, че
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от закона във връзка с другите
събрани доказателства губи своята предопределена стойност. Анализира
свидетелските показания. Счита, че мярката забраняваща влизането в
жилището, ползвано от К. П. на втория етаж на къщата в гр. Ц. е
незаконосъобразна, тъй като не е предвидена в чл. 5 от ЗЗДН. Излага
съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
К. Г. П., ЕГН **********, от гр. Б., ул. “А.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. *, с който
оспорва подадената въззивна жалба. Моли съда да потвърди обжалвания
съдебен акт, като счита същия за правилен и законосъобразен. Излага
съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустими.
Производството пред Районен съд - Бургас е с правно основание чл.7 и
следващите от ЗЗДН.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Въззиваемият К. П. твърди в исковата си молба, че спрямо него е
извършено домашно насилие като се позовава на четири отделни случая, по
отношение на които БРС е изразил становище, че само на 17.08.2022 г. е
извършен акт на домашно насилие от с. му М. К. спрямо въззиваемия, като е
квалифицирал извършения акт като такъв на психическо насилие по смисъла
2
на чл.2 от ЗЗДН, изразяващ се в обиди и нападки по отношение на личността
и достойнството на въззиваемия. Пред първата съдебна инстанция са
разпитани двама свидетели, като първоинстанционният съд е изяснил делото
от фактическа страна и е достигнал до правни изводи, които като цяло се
споделят от настоящата съдебна инстанция. Изброените в исковата молба
четири случая на домашно насилие обхващат съответно датите – 11.08.2022
г., 12.08.2022 г., 15.08.2022 г. и 17.08.2022 г. Всички случаи са свързани с
обстоятелството, че К. П., живейки в гр. Б., където е постоянния му адрес, е
отишъл в гр. Ц. където живеят родителите му и с. му – въззивница по
настоящото дело – М. К., паркирал е автомобила си пред дома на родителите
си, след което са възникнали съответните актове на осъществено домашно
насилие.
Следва да се отбележи за прецизност по делото, че между страните, в
т.ч. както страните по настоящото дело, така и техните родители, са
съществували отношения обременени от приложението на ЗЗДН. Водили са
няколкократно дела както от въззиваемия срещу неговите родители, така и
срещу неговата с. и нейния съпруг. В основата на конфликта между тях е
съществуващия проблем относно ползването на семейната къща собственост
на родителите на К. и М.. Въззиваемият изразява недоволство от
обстоятелството, че с. му и нейния съпруг разполагат с друга къща
собственост на К. К. К., но въпреки това двамата са се нанесли в имота на
родителите на К. и М. и по този начин ограничават възможността му да
ползва къщата.
Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство. В този смисъл молбата на К. П.
отговаря на изискванията на ЗЗДН. От значение е и обстоятелството, че към
момента на твърдяното домашно насилие по отношение на въззиваемия П. са
действали наложени от съда мерки по ЗЗДН, като му е било запретено да
доближава с. си М. К., жилището, в което същата живее, находящо се на
адрес гр. Ц., ул. „С.“ № *, ет. *, както местоработата й и местата й за социални
контакти и отдих, на по-малко от 50 м. за срок от 12 месеца. Следва да се
3
отбележи, че поведението на въззиваемия, свързано с посещаване на дома на
неговите родители, може да бъде изтълкувано като провокация досежно
наложените мерки за защита. В този смисъл са и представените пред
настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, включително и
издадено постановление на Царевска районна прокуратура от 13.03.2023 г.
смисълът на спазването на наложените мерки за защита от домашно насилие
предполага такъв тип поведение, който в максимална степен да избягва
наличието на преки конфликти между страните, по повод на които са
издадените административни мерки за защита.
По делото са разпитани двама свидетели – свидетелят Г. К. П. – б. на
страните и свидетелката Д. Д. Г. – п. на въззиваемия, която към момента не
живее на семейни начала с К. П.. При анализа на свидетелските показания
първоинстанционният съд е установил, че свидетелката Г. е потвърдила
изложеното в молбата и в декларацията по чл.9 от ЗЗДН. б.та П. от своя
страна твърди, че на посочените дати не е извършено домашно насилие.
Свидетелят посочва, че единствено на датата 17.08.2022 г. е имало обаждане
до телефон 112 и са дошли полицаи в имота. Свидетелят посочва, че спорът е
между него и сина му. Изразява становище, че като родител се срамува от
поведението на сина си и представените пред първоинстанционния съд
нотариални декларации са били в следствие на принципно постигнато
съгласие да не се завеждат повече дела по ЗЗДН. Пред първоинстанционния
съд е представена информация от Началник на районен център 112 – Бургас с
приложение 1 брой дисково устройство с 3 броя записи на разговори, като
първият е бил в 19.11 часа и е проведен от М. К., в 19.25 часа е регистрирано
повикване от телефонния номер на К. П. и на 27.08.2022 г. от 13.19 часа е
регистрирано телефонно обаждане от К. П. /последното няма връзка с
посочените в молбата дати на осъществено домашно насилие/. За първите две
обаждания може да се установи от съдържанието на аудиозаписите, че и
двете страни се домогват чрез използване на властови ресурси в лицето на
МВР да осъществяват поведение, решаващо наличните проблеми в полза на
всяка една от страните.
Представената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН съгласно чл.13 ал.3 от
същия закон при липса на други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание на приложената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
За да бъде опровергана декларацията по чл.9 е необходимо съдържанието й да
4
бъде подложено на съмнение или опровергано от разпит на свидетели или
други доказателства по делото. В случая, въпреки твърденията на разпитания
като свидетел б. на страните, че на посочените дати не е осъществено
домашно насилие, от показанията му става ясно, че действително на
17.08.2022 г. между страните е възникнал „скандал“. От друга страна
показанията на свидетелката Г. са в унисон с изложеното в декларацията по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН, поради което настоящата съдебна инстанция намира, че
първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение.
Това налага обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила, като съобразно
направеното искане в открито съдебно заседание на 21.03.2023 г. в полза на
въззиваемия следва да бъде присъдена сумата от 600 лева – адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 326 от 10.02.2023 г., постановено по гр.
дело № 5316/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ц., ул. „С.“ № *, да
заплати на К. Г. П., ЕГН **********, от гр. Б., ул. “А.“ № ***, вх. *, ет. *, ап.
*, сумата от 600 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5