Определение по дело №286/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 247
Дата: 15 март 2023 г. (в сила от 15 март 2023 г.)
Съдия: Владимир Астарджиев
Дело: 20231000600286
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 247
гр. София, 15.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:В. Астарджиев

Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от В. Астарджиев Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600286 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 НПК вр. чл.248, ал.1, т.3
НПК вр. глава ХХІІ от НПК.
С определение от разпоредително заседание, проведено на
21.02.2023г. по НОХД №5027/2022г. по описа на СГС, НО, 21 състав, съдът е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП за отстраняване
на посочени от съда съществени процесуални нарушения. С определението си
съдът се е произнесъл по мерките за неотклонение на подсъдимите Д. Д. А. и
Б. Н. Б., като ги е потвърдил.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпила частна
жалба от адв.Г. В. - защитник на подсъдимия Б. Н. Б., с която се иска
отмяната на определението в частта, касаеща мярката за неотклонение на
подсъдимия Б.. Иска се отмяна на мярката за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 1 000 лв. или изменението на мярката в „подписка“.
Излагат се аргументи, свързани с продължителността на наказателното
производство и безупречното процесуално поведение на подсъдимия Б., като
се твърди отпаднала необходимост от изпълнение на мярка за неотклонение
по делото за този подсъдим.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила и
частна жалба от адв.В. Б. - защитник на подсъдимия Д. Д. А., с която се иска
1
отмяната на определението в частта, касаеща мярката за неотклонение на
подсъдимия А.. Иска изменението на мярката за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 1 000 лв. в по-лека. Излагат се аргументи, свързани с
продължителността на наказателното производство, с безупречното
процесуално поведение на подсъдимия А., като се набляга на социалното му и
семейно положение и добрите му характеристични данни.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в частните
жалби и след като в съответствие с чл.345 НПК провери правилността на
атакуваното определение в обжалваните части, констатира, че същото трябва
да бъде потвърдено по своя краен резултат поради следните съображения:

С обвинителен акт от 04.02.2020г. в закрития Специализиран
наказателен съд са внесени за разглеждане обвинения срещу подсъдимите Д.
Д. А. и Б. Н. Б. за извършени престъпления по чл.214, ал.2, т.1 вр. ал.1 НК вр.
чл.213а, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.6 НК.
С присъда от 05.04.2021г. на СпНС са признати за виновни по
предявените им обвинения (без т.2 на чл.213а, ал.2 НК), като са им наложени
наказания от по две години „лишаване от свобода“ и „глоба" в размер на по
4 000 лв.. И за двамата е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и
изпълнението на наложените им наказания „лишаване от свобода“ е отложено
за изпитателен срок от по четири години.
По протест на СпНП и по жалби на подсъдимите и техните
защитници е образувано ВНОХД №275/2021г. по описа на закрития
Специализиран апелативен наказателен съд. С решение от 16.11.2022г. на
САС - АСНС (закрит), V въззивен състав присъдата на първата инстанция е
отменена изцяло и делото е върнато на СГС.
Образувано е НОХД №5027/2022г. по описа на СГС, НО, 21 състав,
по което е постановено атакуваното в настоящето производство определение.

При това развитие на делото първата инстанция правилно е провела
разпоредително заседание и в съответствие с изискванията на чл.248, ал.1, т.6
НПК се е произнесла по действащите спрямо подсъдимите А. и Б. мерки за
2
неотклонение.
Двамата подсъдими са с мерки за неотклонение „парична гаранция“
от по 1 000 лв.

Въззивният съд е напълно съгласен с лаконичните доводи на първата
инстанция да потвърди мерките за неотклонение на двамата подсъдими,
доколкото действително липсват основания за тяхната отмяна или изменение.
Първата инстанция не е изложила никакви съображения за това свое
становище, което налага въззивният съд да изложи мотиви за продължаване
на действието на мерките за неотклонение.
Двамата подсъдими са привлечени към наказателна отговорност за
пръв път на 22.10.2019г. (за подсъдимия А. - т.1, л.95-л.97 ДП) и на
31.10.2019г. (за подсъдимия Б. - т.1, л.106-л.108ДП).
Тогава са били определени и мерките за неотклонение „парични
гаранции“ в размер на по 1 000 лв., които са надлежно внесени в определения
срок.
Тези мерки и към настоящия момент продължават да обслужват
целите на чл.57 НПК и да гарантират стриктно процесуално поведение на
двамата подсъдими. Трябва да се посочи, че изначално тези мерки са били
твърде снизходителни с оглед на тежестта на деянието, за което са били
привлечени към наказателна отговорност - престъпление, за което законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от две до десет години и
глоба от 4 000 лв. до 6 000 лв., както и по преценка на съда конфискация на до
1/2 от имуществото на дееца.
Самото престъпление, което е инкриминирано по делото по своята
характеристика, описана в обвинителния акт, се отличава със завишена
степен на обществена опасност, което налага потвърждаване на определените
мерки.
Действително първата инстанция е намерила своите основания да
върне делото на СГП за прецизиране на обвинителния акт, но това не отнема
нито обществената опасност на конкретното деяние, за което са обвинени
подсъдимите А. и Б., нито пък налага смекчаване на процесуалната принуда
спрямо тях.
3
Периодът на разглеждане на делото не се отличава с някаква
особена продължителност, като мерките за неотклонение се прилагат спрямо
двамата малко повече от три години и пет месеца, през което време са
извършени описаните по-горе редица процесуално-следствени действия.
Цитираното и в двете жалби стриктно процесуално поведение на
подсъдимите е тяхно задължение, което е гарантирано именно с
изпълняваните мерки за неотклонение, доколкото отклонението от това
процесуално поведение би следвало да доведе до неблагоприятни последици
за двамата подсъдими, както е станало в съдебното заседание на САС (САНС
закрит) на 13.09.2022г. Самото това заседание (срв. л.184 от ВНОХД
№275/2021г.) разкрива неоснователността на подадените пред настоящия съд
жалби и необходимостта мерките за неотклонение на всеки един от двамата
жалбоподатели да продължат да съществуват и да гарантират тяхното
последващо поведение в процеса.

Водим от изложеното и на основание чл.249, ал.3 от НПК вр. чл.345,
ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 21.02.2023г.‚ постановено в
разпоредително заседание по НОХД №5027/2022г. по описа на СГС‚ НО‚
21 състав в частта относно произнасянето по мерките за неотклонение на
подсъдимите Д. Д. А. и Б. Н. Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Препис от определението да се изпрати на подсъдимия Д. Д. А., на
неговите защитници адв.А. Д. и адв.В. Б., на подсъдимия Б. Н. Б. и на неговия
защитник адв.Г. В. за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5