Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№………../20.11.2019г.
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа т.д. № 2035
по описа за 2019г, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130
от ГПК.
С исковата молба „П.М.К.” АД иска да
бъде прогласена нищожността на сключеното с ответника „Й.2.“ АД допълнително
споразумение от 20.04.2016г., поради липса на съгласие, евентуално поради
привидност.
Правния интерес от предявените
искове се извежда и от възможността евентуалното решение по настоящото дело да
бъде основание за прекратяване на образуваното между страните арбитражно
производство по арбитражно дело №1/2019 Арбитражен съд при Сдружени
професионално сдружение за извънсъдебно решаване на спорове“. Поддържа се, че
споразумението е подписано за ищцовото дружество от лице, което към дата на подписването му няма качеството
управител, т.е. е действало без представителна власт, както и че е свързано
лице с представляващия ответното дружество.
С отговора ответникът счита исковете
за недопустими, тъй като в образуваното арбитражно производство ищецът не е
оспорвал валидността на споразумението от 20.04.2016г и в частност арбитражната
клауза.
Съдът като обсъди доводите на
страните, намира следното:
Предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск е спорът да е подведомствен на съдилищата. С
предявените искове се цели прогласяване недействителността на арбитражното
споразумение сключено между страните с допълнителното споразумение от
20.04.2016г, което в крайна сметка да доведе до отпадане на компетентността на
арбитражния съд да разгледа спора, с който последния е сезиран.
По общото правило на чл. 19 от ЗМТА,
компетентен да се произнесе по направения отвод за недопустимост на
производството е арбитражния съд, пред който делото е висящо. С такава
компетентност държания съд разполага в две хипотези: когато спорът между
страните по арбитражната клауза е едновременно поставен за разглеждане и пред
арбитража и пред държания съд (чл.8ЗМТА) или когато в самото арбитражно
споразумение страните са предвидили задължение за арбитражния съд при спор
относно съществуването или действителността на арбитражното споразумение, той
да се разглежда от държавния съд по общия исков ред. В първия случай държания
съд е длъжен преди да прекрати производството пред себе си, да извърши преценка
налице ли е арбитражно споразумение, валидно ли е то и може ли да бъде
изпълнено – арг. от чл. 8, ал.1 от ЗМТА. Второто изключение е израз на
договорната свобода. След като страните могат да се договорят възникналите
между тях имуществени спорове да бъдат разрешени от арбитър, то те могат да
определят и реда, по който да се проверява компетентността му, включително да
изключат възможността тази проверката да се извършва от арбитража. В последния
случай тази преценка отново ще бъде извършена от държавния съд по общия исков
ред.
Процесния случай не попада в нито едно от
двете изключения. Ищецът не твърди проверката за валидността на оспорената от
него арбитражна клауза да е изключена от компетентността на определения чрез
нея арбитражен съд по волята на страните. А същевременно настоящия състав не е
сезиран с исковете предмет на образуваното арбитражно производство. При това
положение и с оглед направения изричен отвод за недопустимост на исковете с
отговора на исковата молба, производството следва да бъде прекратено.
Ответникът претендира разноски, но
предвид липсата на доказателства за направата на такива, съдът не ги присъжда.
По изложените съображения, съдът
Р А
З П О
Р Е Д
И :
ВРЪЩА искова молба вх. №
120478/04.10.2019г. на „П.М.К.” АД иска да бъде прогласена нищожността на
сключеното с ответника „Й.2.“ АД допълнително споразумение от 20.04.2016г.,
поради липса на съгласие, евентуално поради привидност.
Разпореждането може да се обжалва с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в седмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: