№ 734
гр. Плевен, 13.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
в присъствието на прокурора Н. В. П.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Частно наказателно
дело № 20254400200853 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.65, ал.1 и следващите от НПК.
Производството е образувано по молба Вх.№12681/11.11.2025 година
при ОС-Плевен от В. В. М. – обвиняем по ДП №230/20254 година на ГДБОП-
МВР и пр.пр.№1444/2024 година на ОП-Плевен, чрез защитника си адвокат К.
В. от АК - Плевен, за изменение на взетата му мярка за неотклонение от
„Задържане под стража” в друга полека такава.
В депозираното молба се излагат доводи, че не е възможно да се
направи обоснованото предположение, за авторството на деянието за което е
привлечен в качеството на обвиняем В. В. М., че същият е реабилитиран и
няма данни да се е укрил от органите на реда и от съда. Акцентира се, че
обвиняемият има малолетно дете – В.В.М., за което се грижи, тъй като е със
специални потребности. Сочат се многобройни писмени доказателства, че
обвиняемият наскоро е претърпял мозъчен инсулт. В подкрепа се сочи
последното по дата медицинско направление от 23.10.2025 година, в което се
препоръчва да бъде направено изследване – „Ангиограф“, в УМБАЛ „Иван
Рилски“ – София. Цитира се тълкувателно решение №1/2002 година на ВКС,
като се счита, че мярката е в противоречие с ЕКПЧ и основните свободи, тъй
като е изключителна. Моли се да бъде изменена мярката за неотклонение в по-
лека – „домашен арест“ или „парична гаранция“.
В съдебно заседание по същество молбата се поддържа изцяло. Отново
се акцентира на приетите от съда медицински документи като доказателства,
за получен инсулт от обвиняемия, който е посещавал различни медицински
заведения. Акцентира се на здравословното състояние на малолетното дете на
обвиняемия В. М., страдащо от аутизъм, за което са необходими не само грижи
на майката, която го отглежда. Отново се сочи практика на Европейския съд
на правата на човека, както й че обвиняемият има постоянен адрес. Твърди се,
1
че при престоя му в ареста, многократно му е било измерване кръвно
налягане, като се твърди, че досегашното му установено заболяване е
животозастрашаващо. Иска се да бъде изменена най-тежката мярката за
неотклонение в „Домашен арест“, за да може обвиняемият да оказва грижи и
за детето си.
Обвиняемият В. В. М. поддържа становището на защитника си. Моли да
му бъде изменена мярката за неотклонение в по-лека. По преценка на съда.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен счита искането за
неоснователно. Акцентира на разпитаните свидетели, както към момента на
вземане на мярката за неотклонение, така й допълнително разпитаните
свидетели. Счита, че доводите за здравословното състояние на обвиняемия са
несъстоятелни, тъй като може да му се оказва медицинска помощ съобразно
регламентирането за лица, намиращи се в ареста. Твърди, че до момента
обвиняемият не е искал от затворническите власти да бъде прегледан. Счита,
че молбата за изменение на мярката за неотклонение, следва да се остави без
уважение.
Съдът след като взе предвид изложеното в искането, доказателствата по досъдебното
производство и приетите по настоящето дело, становищата на страните и прецени
обстоятелствата, свързани със законността на задържането, намира за установено следното:
Искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е
неоснователно по следните съображения:
Досъдебното производство е образувано на 15.03.2024 година, за
престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.
С Постановление заместник окръжен прокурор от 17.09.2025 година
В.В.М. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по
чл.321, ал.3, т.1, във вр.ал.1 от НК, затова че от неустановена дата на 2020
година, до 17.09.2025 година е участвал в организирана престъпна група като
ръководител, с В.Х.В., Д.И.И., И.Н.Т. и Х.Г.Д., с користна цел за получаване на
доходи от престъпна дейност и с цел извършване в страната на престъпления
по чл.354а, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от пет до тринадесет
години, както й за престъпление по чл.354а, ал.2, т.1, вр.ал.1 от НК, за което
също е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет
години и глоба от 20 000 до 100 000 лева.
Постановлението е предявено в присъствието на защитник - адвокат К.
В. от АК - Плевен.
С Определение №569/19.09.2025 година по ЧНД № 699/2025 година на
Окръжен съд - Плевен по отношение на обвиняемия В. В. М. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
С Определение №305/26.09.2025 година по ВЧНД №282/2025 година на
ВТАС, мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ е потвърдена.
Предмет на производството по чл.65 от НПК е наличие на промяна в
обстоятелствата, при условията на които по отношение на обвиняемия е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ след влизане в сила на
последния съдебен акт. При вземане на мярката за неотклонение „Задържане
под стража“, Окръжен съд - Плевен е приел, че е налице обоснованото
2
предположение относно авторството на престъплението и наличие на реална
опасност обвиняемият В. М. да се укрие и да извърши и друго престъпление.
Тази преценка е направена и от последващия институционален контрол. Тази
преценка включва съответно и разумност на срока на задържане, както й
новопостъпили обстоятелства, които да могат да обосноват промяна на мярка
за неотклонение в по-лека такава. В тази връзка, в настоящето производство
съдът прие като писмени доказателства представените медицински
документи, както й етапна епикриза по отношение на малолетното дете
В.В.М..
Както при първоначалното вземане на мярката за неотклонение, така и
при последвалия институционен контрол е прието, че събраните по делото
доказателства, по същество обосновават в достатъчна степен авторството на
престъплението. В подкрепа на това са показанията на свидетелите И.Ц.Д.,
Л.Д.С., Д.Т.Г., Д.Д.П., М.Т.В., както й по-късно разпитаните Е.Б.А., В.М. и
И.Д.. В подкрепа на обвинителната теза на този етап са и протоколите за
извършени претърсвания и изземвания от 17.09.2025 година с разрешение на
съда, протокол за доброволно предаване от 12.09.2025 година, както й
заключението по назначените до момента експертизи. Тези доказателства в
достатъчна степен обосновават авторството, съответно обоснованото
предположение за авторство от обвиняемия В. М.. Извършените престъпления
са тежки умишлени по смисъла на чл.93, т.7 от НПК, поради което не възниква
съмнение за наличие на първата предпоставка по чл.63, ал.1 от НПК. В
настоящето производство не се сочат обстоятелства, които да променят този
извод.
По отношение на втората предпоставка по чл.63, ал.1 от НК, а именно
опасността обвиняемият да се укрие и извърши друго престъпление, то съдът
счита, че също е налице. Извършените деяния са с висока степен на
обществена опасност, но с такава е й обвиняемият. Реабилитацията му по
право, заличава последствията занапред, но не й факта на осъжданията.
Начинът, организацията на извършване на престъпленията, разкриват
усложнена престъпна дейност за извършване на престъпление против
здравето. Обвиняемият е с лоши характеристични данни и поддържа контакти
с лица от криминалния контингент. Следва да се посочи и практиката на
ЕСПЧ, че тежестта на извършеното престъпление, неговият обществен отзвук,
както й предвиденото наказание могат да обуславят непредполагаема, а
реална опасност от укриване на обвиняемия. Доводите за влошено
здравословно състояние, съдържащи внушение за невъзможност за
изтърпяване на най-тежката мярка за неотклонение, съдът счита, ч е са
несъстоятелни. Няма никакви данни за отказана медицинска помощ, като
такава би могло да му бъде винаги оказвана, съгласно Наредба №2/22.03.2010
година. Освен това в чл.52, ал.1 е посочено, че когато се налага изменение на
мярката за неотклонение, ЛКК дава становище дали са основателни
здравословните причини, като такова предложение би могло да се направи
пред прокурора, упражняващ надзор. От житейска гледна точка,
3
здравословното състояние на детето е от значение, но в конкретния случай
майката се грижи за него и няма доказателства, че единствено обвиняемият би
могъл да прави това. Това, че има постоянен адрес и се води на работа, също
не може да обоснове като тежест извод за изменение на най-тежката мярка за
неотклонение. Опасността от извършване на престъпление е свързана най-
вече с възможност да се окаже някакво влияние върху разпитаните свидетели,
за промяна на техните показания. Така че в този смисъл, доводите на
защитника на обвиняемия, най-вече за липса на втората предпоставка по
чл.63, ал.2, съдът счете за неоснователни.
Взетата мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия на този
етап е адекватна и на целите посочени в чл.57 от НПК, поради което следва да
се потвърди. Следва да се посочи, че задържането е й в срока съобразно чл.63,
ал.4 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл.65, ал.4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА“, взета по отношение на В. В. М., ЕГН ********** – обвиняем по
ДП №1444/2024 година по описа на Окръжна прокуратура - Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба и частен
протест пред Апелативен съд - Велико Търново, в тридневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4