№ 19
гр. Ловеч, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500495 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 260103/ 27.08.2021 година на Троянския
районен съд по гражданско дело № 870/ 2020 година по описа на същия съд, с
което е унищожен, като сключен при измама договор за доброволна делба на
недвижим имот № 192, рег. № 5233, том ІV по регистъра на нотариус Борис
Кожухаров – рег. № 337 на НК с район на действие района на РС – Троян,
сключен на 23.10.2019 г. между Д. М. Д., ЕГН **********, и Н. М. М., ЕГН
**********. Производството е прекратено в частта на предявения иск по чл.
537, ал.2 от ГПК, като процесуално недопустим. Присъдени са и направените
по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 262066/ 16.09.2021 година от адв. Н.
Х., като пълномощник на Д. М. Д., съдебен адрес: град ******, против
решение № 260103/ 27.08.2021 година по гр.д. № 870/ 2020 година по описа на
РС – Троян, в частта, с която съдът е унищожил, като сключен при измама
1
договор за доброволна делба на недвижим имот № 192, рег. № 5233, том ІV
по регистъра на нотариус Борис Кожухаров – рег. № 337 на НК, с район на
действие района на РС – Троян, сключен на 23.10.2019 година между Д. М. Д.,
ЕГН **********, и Н.М. М., ЕГН **********. Посочва, че решението е
постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила, а извода на
съда са необосновани и противоречат на материалния закон. Излага
съображения, че за да приема, че при сключването на договора за доброволна
делба, ищцата е била измамена, съдът се е позовал само е единствено на
показанията на единствения разпитан по делото свидетел, който е син на
ищцата. Посочва, че никъде в исковата молба не са наведени доводи за това,
че ищцата е неграмотна, с увредено зрение и слух и да е психически или
емоционално разстроена. Сочи още, че показанията на свидетеля относно
предложението от страна на ответника да даде на ищцата е 1000 лева за
делбата, се разминават с твърденията на ищцата. Оспорва извода на съда, че
наличието на измама, може да се обоснове и с това, че сумата от 1 000 лева,
получена за уравнение на дяловете и многократно по – малка от пазарната
стойност на имота. Счита, че това е извън предмета на спора и
обстоятелството, че пазарната оценка многократно надвишава продажната
стойност не означава, че имота непременно може да се продаде на същата
стойност. Моли да бъде отменено и постановено решение, с което бъде
отхвърлен предявеният иск и им бъдат присъдени разноските за двете
инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.
Подадена е писмена молба от адв. Н. ХР., в която, поддържа въззивната
жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея аргументи и съображения,
като бъде отменено решението на първоинстанционния съд и постановено
друго, с което бъде отхвърлен предявеният иск, като им се присъдят
разноските за двете инстанции. Приложен е и списък с разноски.
За въззиваемата страна се явява адв. П., който моли въззивната жалба за
бъде оставена без уважение, поради неоснователност на оплакванията в нея.
Счита, че първоинстанционният съд е изследвал задълбочено всички събрани
по делото доказателства, за да постанови атакуваният съдебен акт и да стигне
до това заключение. Обсъдил е всички действия от страна на двете страни по
2
сделката, поради което сочените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност и нарушаване на съдопроизводствените правила за
неоснователни. Претендира направените разноски, представя списък.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 870/ 2021 година по описа на Троянския районен съд, както и становището
на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, съдът приема за установено следното:
Н. М. М. и Д. М. Д. са наследници на Д.П. Д., починал на 08.06.1952
година.
На 23.10.2019 година между тях е сключен договор за доброволна
делба, с нотариална заверка на подписите, акт. № 192, т. ІV, рег. № 5233/
23.10.2019 г. по регистъра на нотариус Борис Кожухаров – рег. № 337 на НК,
с район на действие района на РС – Троян , на ПИ с идентификатор №
53707.502.371 по КККР, одобрени сас Заповед 300-5-109/ 19.12.2003 на ИД на
АГКК, с площ от 723 кв.м., находящ се в село О., Община Троян, Област
Ловеч, с адрес: ул. ******, № по предходен план 797, при съседи:
53707.502.631; 53707.47.161; 53707.47.153; 53707.502.9562; 53707.502.372;
53707.502.630, ведно с построените в този имот сгради: еднофамилна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 53707.502.371.1 със застроена
площ от 49 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор № 53707.502.371.2
със застроена площ от 32 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор №
53707.502.371.3 със застроена площ от 14 кв.м. В договора е посочено, че за
уравнение на дяловете Д.Д. е заплатил на Н. М. М. сумата от 1 000 лева.
Посочено, че данъчната оценка на дяла е 7 255 лева.
С констативен нотариален акт № 199, том ІV, рег. № 5267, дело № 701/
2019 година на нотариус Борис Кожухаров, Д. М. Д. е признат за собственик
на процесния имот по наследство, давност и делба.
На 10.03.2020 година имотът е продаден на Л.К.С. и М.П.С. с договор
оформен с нотариален акт № 114, том І, рег. № 968, дело № 102 от 2020
година на нотариус Борис Кожухаров.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля
М.П.С., син на ищцата. Свидетелят сочи, че за процесния имот не е имало
документ за собственост, както и че вуйчо му се занимавал с продажбата и
3
снабдяването с документи за наследствените имоти, останали в наследство от
дядо им. Бил запознат с факта, че за процесния имот на ул. „Хемус“ в с. О. не
са имали документ за собственост, а желанието било същият да се продаде.
През 2019 година от майка си узнал, че са ходили при нотариус за изготвяне
документи за собственост, понеже имало сериозен клиент за закупуване на
къщата. Тъй като се чуло в селото, че къщата е продадена, той отишъл с
майка си до нотариуса, за да проверят какво в действителност е извършено.
Установили, че всъщност е сключен договор за доброволна делба на имота.
Отишъл при вуйчо си за обяснение, но той му отговорил, че нищо не е
направил и нищо не знае. Твърдял, че не им се полага наследство и нямал
отношение към този документ. Посочва още, че около месец след случката
майка му се обадила, че вуйчо му отишъл от тях да й дава пари от продажбата
на къщата – 1000 лева, но по указание на свидетеля те не взели парите.
Заявява, че майка му не е вземала пари при доброволната делба. Чул, че
къщата била продадена за 25 000 лева.
По делото е допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза,
съгласно чието заключение пазарната стойност на имота, към датата на
договора за доброволна делба е 19 655 лева.
При проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намира, че
решението е валидно, а в обжалваната част е допустимо. При проверката за
правилността на решението по посочените във въззивната жалба доводи
счита, че въззивната жалба на Д. М. Д. е основателна.
Съдът е сезиран с иск по чл.27 вр. чл. 29, ал.1 от ЗЗД за унищожаване
на договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в
исковата молба, поради измама, предявен от Н. М. М., против Д. М. Д.. Искът
е предявен в срока по чл. 32, ал.2 от ЗЗД от легитимирана страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 от ЗЗД измамата е основание за
унищожаване на договор, когато едната страна е била подведена от другата да
го сключи, чрез умишлено въвеждане в заблуждение. В този смисъл, за да
бъде уважена такава претенция, следва да се установят по безспорен начин
елементите от фактическия състав на гражданската измама, а именно: да е
сключена сделка; едната страна по сделката да е била в заблуждение, както
относно характера на сделката, така и /или/ относно последиците от нея;
заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и сделката да е
4
сключена поради заблуждението.
Тежестта на доказване по смисъла на чл. 154, ал.1 от ГПК на исковата
претенция е на страната, която се позовава на измамата, като основание за
унищожаване на конкретния договор, при условията на пълно главно
доказване.
От събраните по делото доказателства се установява, че между
страните е сключен договор за доброволна делба по силата на който, Д.М. Д. е
придобил в дял процесния имот, а Н. М. М. е получила за уравнение сумата от
1 000 лева. Договорът за доброволна делба на недвижими имоти е формален
съгл. чл. 35, ал.1 от ЗЗД – сключва се писмено с нотариално заверени
подписи. В конкретния случай изискванията закона са спазени, т.е. налице е
първият елемент от фактическия състав.
Твърденията на ищцата - въззиваема страна в настоящото производство,
са, че е била въвведена в заблуждение от брат си, относно характера и
последиците от сделката, а именно, че се снабдяват с документ за собственост
на недвижимия имот, а не че се сключва договор за доброволна делба,
вследствие на който брат й придобива имота, а на нея за уравнение на дела се
заплаща сума от 1 000 лева.
При преценката дали едно лице може да бъде въвведено в заблуждение
при конкретните обстоятелства, следва да бъде съобразена неговата личност.
От показанията на разпитания свидетел М.С. – син на ищцата, се установява,
че преди процесния случай, всички документи, касаещи наследствените
имоти са били уреждани от вуйчо му, като не са имали проблеми. Това сочи,
че ищцата е имала доверие на своя брат - въззивника Д.. Действително се
касае за възрастна жена, но това не води автоматично до извода, че е лесно
внушаема. От друга страна, с оглед данните по делото, това не е първата
извършена от нея сделка, видно от показанията на сина й, т.е. налице е
определен опит в тази сфера. В исковата молба посочва, че нотариусът е
прочел документите, т.е. няма твърдения за нарушение на процедурата по
оформяне на договора. По делото не са наведени твърдения за някакви
проблеми, които да намаляват способността й да възприема правилно
действителността. Такива не се сочат и в показанията на нейния син.
Разликата в пазарната цена и цената, посочена в договора за доброволна
делба, с оглед разпоредбата на чл.9 от ЗЗД не може да бъде приета сама по
5
себе си, като намерение за увреда. Сключването на договора при явно
неизгодни условия, каквито твърдения има в исковата молба, е само един от
елементите на фактическия състав на института “крайна нужда”, уреден в чл.
33 от ЗЗД, а не на измамата по чл. 29 от ЗЗД. Фактът, че в договора е
посочено, че ищцата е получила сумата от 1 000 лева, с оглед признанието, че
документите са прочетени от нотариуса, както и при действието на чл. 164,
ал.1, т.6 от ГПК не би могъл да бъде опроверган, чрез гласни доказателства.
По делото не са представени доказателства, които по несъмнен начин да
потвърждават изложените в исковата молба обстоятелства. Единствено
показанията на свидетеля Савев (син на ищцата) са в тази насока, но при
приложението на чл. 172 от ГПК, предвид неговата заинтересованост и тъй
като не са подкрепени от други доказателства, настоящата инстанция не може
да приеме същите за безспорно достоверни.
Предвид тези съображения въззивният състав счита, че предявеният от
Н. М. М., от с. О., Община Троян, Ловешка област, против Д. М. Д., от с. О.,
Община Троян, Ловешка област, иск с правно основание чл.27 вр. чл. 29, ал.1
от ЗЗД за унищожаване на договор за доброволна делба, с нотариална заверка
на подписите, акт. № 192, т. ІV, рег. № 5233/ 23.10.2019 г. по регистъра на
нотариус Борис Кожухаров – рег. № 337 на НК, с район на действие района на
РС – Троян, на ПИ с идентификатор № 53707.502.371 по КККР, одобрени със
Заповед 300-5-109/ 19.12.2003 на ИД на АГКК, с площ от 723 кв.м., находящ
се в село О., Община Троян, Област Ловеч, с адрес: ул. ******, № по
предходен план 797, при съседи: 53707.502.631; 53707.47.161; 53707.47.153;
53707.502.9562; 53707.502.372; 53707.502.630, ведно с построените в този
имот сгради: еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор №
53707.502.371.1 със застроена площ от 49 кв.м.; селскостопанска сграда с
идентификатор № 53707.502.371.2 със застроена площ от 32 кв.м.;
селскостопанска сграда с идентификатор № 53707.502.371.3 със застроена
площ от 14 кв.м., поради измама се явява неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен.
В този смисъл решение № 260103/ 27.08.2021 година по гр.д. № 870/
2020 година по описа на РС – Троян, в обжалваната част е неправилно и като
такова следва да бъде отменено и вместо него постановено отхвърляне на
предявения иск.
6
При този изход на процеса разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Н.
М. М. следва да заплати на Д. М. Д. сумата от 1 250 лева разноски да двете
инстанции, произтичащи от адвокатски хонорар и д.т..
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260103/ 27.08.2021 година по гр.д. № 870/ 2020
година по описа на РС – Троян, в частта с която е уважен предявеният от Н.
М. М., от с. О., Махала ******, Община Троян, Ловешка област, против Д. М.
Д., от с. О., ул. ******, Община Троян, Ловешка област, иск с правно
основание чл.27 вр. чл. 29, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за
доброволна делба, като вместо него постановява.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. М. М., от с. О., Махала ******, Община
Троян, Ловешка област, съдебен адрес: град Плевен, ул. ******, адв. Б.П., АК
– Плевен, против Д. М. Д., от с. О., ул. ******, Община Троян, Ловешка
област, съдебен адрес: град Троян, ул. ******, адв. Н. ХР., АК – Русе, иск с
правно основание чл.27 вр. чл. 29, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за
доброволна делба, с нотариална заверка на подписите, акт. № 192, т. ІV, рег.
№ 5233/ 23.10.2019 г. по регистъра на нотариус Борис Кожухаров – рег. № 337
на НК, с район на действие района на РС – Троян, на ПИ с идентификатор №
53707.502.371 по КККР, одобрени със Заповед 300-5-109/ 19.12.2003 на ИД на
АГКК, с площ от 723 кв.м., находящ се в село О., Община Троян, Област
Ловеч, с адрес: ул. ******, № по предходен план 797, при съседи:
53707.502.631; 53707.47.161; 53707.47.153; 53707.502.9562; 53707.502.372;
53707.502.630, ведно с построените в този имот сгради: еднофамилна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 53707.502.371.1 със застроена
площ от 49 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор № 53707.502.371.2
със застроена площ от 32 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор №
53707.502.371.3 със застроена площ от 14 кв.м., поради измама, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. М. М., от с. О., Махала ******, Община Троян, Ловешка
7
област, да заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на Д. М. Д., от с. О., ул.
******, Община Троян, Ловешка област, съдебно деловодни разноски за
двете инстанции в размер на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основание по
чл. 280 и 281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8