Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260012
гр.
Перник, 10.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 10.06.2020 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00163 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от Н.Л. против
решение № 1997/11.12.2019 г. по гр.
д. № 03880/2019 г. на РС – Перник, с което по предявените от „Топлофикация
Перник“ АД срещу Н.Л. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1118, 85 лв., представляваща неплатена
главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: ***,
за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г., сумата от 149, 85 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 10.07.2016 г. - 08.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
В
жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението. Оспорват се изводите на РС за
наличието на облигационно отношение между страните, респ. качеството на
потребител на ответника по см. ЗЕ, тъй като не се доказва твърдяното от ищеца
ползване от ответника върху процесния имот за процесния период. Между страните
не възникнало облигационно отношение и поради обстоятелството, че към момента
на придобиване на собствеността върху процесния имот ответникът е малолетен –
на ** години, следователно няма как да приеме общите условия и да възникна
облигационно отношение между страните. За процесния период на следващо място
ответникът е бил непълнолетен и не е имал правото по закон да сключва договори
или да се задължава, без изричното съгласие на своята майка и законен
представител. В тази връзка се прави извод, че ответникът не е пасивно
материално правно легитимиран да отговаря по предявените искове. На следващо
място заявява, че с изтичане на 3-годишен период от време от 01.05.2016г.,
на 29.12.2019г., вземането за главницата е погасено по давност, а
съгласно чл. 119 ЗЗД са погасени и произтичащите от главното вземане
допълнителни задължения – за обезщетение за забава върху главницата. Сочи
се, че изводът на съда за дължимостта на съответните суми е основан на
съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, които правят заключение
по документи, които не са представени по делото. Иска се отмяна
на решението включително и в свързаната с иска част за разноските, присъдени в
тежест на ответника, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с
отхвърляне на исковете и
присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който
излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в
обжалваната част. Претендира разноски за ю.к. възнаграждение от 200 лв.,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на
обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Нормативната
уредба през исковия период предвижда две алтернативни основания за възникване
на договорното отношение по продажба на ТЕ - писмен договор по чл. 149 ЗЕ
/която форма не е за
действителност, а представлява форма за доказване/ или
наличие на собственост или на вещно ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда в етажна собственост - чл. 153, ал.
1 ЗЕ. От приложения по първоинстанцинното дело
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 74/21.10.2014г. се установява, че собствеността на процесното топлоснабдено
жилище е придобита от ответника Н.Л.
на 21.10.2014г. чрез неговата майка и законен представител И.К. –Л., тъй като
към момента на сделката Н.Л. е бил малолетен – на ** години. Няма данни от нот.
№ 74/21.10.2014г. някой от праводателите да си е запазил вещно право на
ползване/обитаване на имота, поради което ирелевантно в случая се явява обстоятелството кой
фактически е ползвал имота. С оглед предвидения в Конституцията на РБ принцип
за равенство на гражданите на РБ и по силата на чл.1 и чл. 3
ал.2 от ЗЛС, няма установена в закона пречка недееспособно лице
/малолетно или непълнолетно/ да придобива собственост по предвидените в закона
/чл.77 от ЗС/ способи,
в това число и по сделка, още повече по дарение както е в случая, при което
разрешение за това от съда по чл. 130 СК не се изисква. В договор, по който
малолетно или непълнолетно лице е страна, страна по
договора, съответно приобретател е малолетният или непълнолетният, а не представляващият го. Следователно за
качеството "клиент" на топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ е без
значение дали ответникът Н.Л. е придобил собствеността на процесното
топлоснабдено жилище като малолетно или непълнолетно лице, поради което
възраженията в жалбата в обратен смисъл са неоснователни. Да
се приеме противното, би означавало неравнопоставеност между правните субекти
/дееспособни и недееспособни/, което основният закон /Конституцията/ запрещава.
От приложените по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че ищцовото дружество е
изпълнило процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е публикувало Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Перник" АД на потребителите в гр. Перник. Не се спори и
че процесният имот е самостоятелен обект в топлоснабдена сграда в етажна
собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От ответника
не са представени доказателства, оборващи извода, че
в периода, за който ищецът претендира цената на доставена топлоенергия,
ответникът продължава да е собственик на този апартамент – напр. доказателства,
установяващи настъпила промяна в собствеността за процесния период. Липсват
доказателства от ответника и за това трето лице, а не собственикът на
топлоснабдения имот, да е страна по облигационното правоотношение с
топлопреносното дружество по силата на писмен договор по чл. 149 ЗЕ
и да дължи заплащане на потребената в него топлоенергия, който да дерогира
задължението по чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собственика. Това
доказва, че в процесния период между ищеца и ответника, в качеството на клиент
на ТЕ, по силата на закона /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ са възникнали и са съществували
облигационни отношения относно продажбата на топлинна енергия при публично
известни общи условия на ищцовото дружество.
Относно
възраженията в жалбата дали и какво количество ТЕ ищецът е доставял следва да
се отбележи, че от заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ по
делото, което настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за процесния период в процесния
имот е използвана ТЕ за топлоотдаване от сградната инсталация (СИ), от
отоплително тяло щранг-лира в помещение баня – без монтирано индивидуално
разпределително устройство (ИРУ), като в имота има работещи отоплителни тела с
монтирани ИРУ в кухня, дневна, спалня, за които е начислявана ТЕ за отопление
според отчетените показания на уредите /радиоотчет/, както е начисляван и разход
за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ за периода – по показания на 1 бр.
водомер. Независимо от това обаче, съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребители в
сградата етажна собственост с прекратено топлоподаване към отоплителните тела в
имотите си /с техническа възможност за това/ остават потребители на ТЕ,
отдадена от СИ и от отоплителните тела в общите части на сградата /както и от
такива отоплителни тела в имот, за които няма техническа възможност за
отделяне/. В чл. 140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че сградните инсталации за отопление
и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и съответно отдадената от
тях топлоенергия се разпределя между отделните потребители от етажната
собственост като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. По време на
процесния период топлоенергията, отдадена от сградната инсталация за сградата
етажна собственост, е определяна по изчислителен път, съгласно Наредба № 16-334
и т. 6.1.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата, и е разпределяна в
съответствие с т. 6.1.3. – пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот
от сградата етажна собственост. Отоплителното тяло в помещение баня е
щранг-лира и е свързано към сградната инсталация, което е проектирано да отдава
топлоенергия, както всяко друго отоплително тяло, но е без индивидуален
разпределител поради техническа невъзможност за монтиране на такъв и отдава
непрекъснато топлоенергия по време на отоплителните периоди. Разпределяната
топлоенергия, отдадена от това отоплително тяло по време на отоплителните
периоди, е определяна по изчислителен път в съответствие с т. 6.9. от
Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г., съобразно
разпоредбата на т.6.5., в съответствие с топлинната мощност на щранг-лирата и
максималния специфичен разход на сградата. За целия процесен период е било
извършено реално отчитане на ползваната в имота топлоенергия, след което е
извършвано изравняване на начислените прогнозни суми с реалния разход за всеки
отчетен период. Няма разминаване в отопляемия обем на сградата и имота въз
основа на които е изчислявана припадащата се на имота част от ТЕ за сградна
инсталация. За имота е разпределяна топлоенергия, отдадена от СИ,
пропорционално на отопляемия обем, като определената топлинна енергия за
единица отопляем обем за сградата етажна собственост за отчетните отоплителни
периоди е в съответствие с нормативната база. От СТЕ се установява, че общата
сума, която се дължи за имота, включваща суми за отопление /топлоснабдяване по компонента
„сградна инсталация“, в помещение баня - щранг-лира без ИРУ и работещи
отоплителни тела с монтирани ИРУ в кухня, дневна, спалня, за които е
начислявана ТЕ за отопление според отчетените показания на уредите - радиоотчет/,
БГВ и вноска за дялово разпределение, след приспадане на изравнителни сметки и
корекции, е в размер на 1118,85 лв. и е в съответствие с действащите за
процесния период цени на топлоенергията. Първоинстанционният съд е обсъдил
заключението на СТИ, която не е задължена да прави заключението единствено по
приложените по делото документи, а може и въз основа на такива, които не са представени
по делото – справка и проверки в счетоводството и ведомостите на страните или
трети лица и пр., включително ако при извършването на експертизата се открият
нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била
поставена задача, като в последния случай вещото лице е длъжно само да ги
посочи в заключението си. Ето защо, неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба, че изводите на първоинстанционния съд били основани
единствено на доказателствата на ищеца и липсва преценка на всички събрани по
делото доказателства в тяхната съвкупност, както и че съдът е основал изводите
си на заключението на СТИ, дадено въз основана по документи, които не са
представени по делото. Предвид изложеното, въззивният съд приема, че по делото е доказано по
несъмнен начин, че до процесния имот реално е доставена
топлинна енергия, поради което оплакването на жалбоподателя, че не
се доказва количеството на доставената ТЕ е неоснователно.
Съдебно-икономическата
експертиза /СИЕ/ по делото, което настоящият състав
кредитира по реда на чл. 202 от ГПК е установила,
че общият размер на доставената и потребена топлоенергия за процесния период
възлиза на 1118,85лв. - главница, формиран от сбора на сумите дължими за
потребената ТЕ за отопление, БГВ и вноска за дялово разпределение, след
приспадане на изравнителни сметки и корекции. Размерът на законната лихва върху
тази сума от датата на падежа на всяко от задълженията е 149,85 лв. СИЕ е изготвена въз основа на вписванията,
извършени в счетоводните книги на ищцовото дружество. По делото са събрани
доказателства – писмени доказателства и заключения на вещи лица, въз основа на
които следва извод, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са
достоверни, в т.ч., че стойността на доставената в имота топлинна енергия е в
размерите, посочени в данъчните фактури. Изпълнението на това задължение на
дружеството-ищец, съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ –
търговските книги на ищеца да служат като доказателство за фактурираното и
осчетоводеното от него количество и стойност топлоенергия, налага извод, че по делото е доказано
по несъмнен начин, че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в процесния имот за процесния период. Доколкото по делото е
установена дължимостта на цялото главно вземане, като
липсват обосновани и конкретни доводи от жалбоподателя относно обезщетението за забава, въззивният съд приема, че акцесорната
претенция е установена по основание за процесния период. По
изложените мотиви за главницата, ответникът е задължен за цялата търсена
мораторна лихва от 149,85лв.
В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ГПК за
отговор на ИМ, както и във възражението по чл. 414 ГПК липсва позоваване на
ответника за изтекла погасителна давност, поради което направеното такова едва
за пръв път във въззивната жалба е преклудрано и не може да бъде зачетено,
поради което съдът не обсъжда този въпрос /ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, т. 4 и ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, т. 11а/, тъй като давността не се прилага служебно – чл. 120 ЗЗД. Освен това е и неоснователно - в съответствие с чл. 422 ГПК
погасителната давност е прекъсната на 09.04.2019 г., когато е предявено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като три години преди
това няма погасени по давност задължения, които се отнасят за процесния период 10.07.2016 г.
- 08.06.2018 г.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал
до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да
бъде потвърдено включително и в частта за присъдените разноски по заповедното и
исковото производство, правилно разпределени между страните, съгласно правилото
на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски.
Въззиваемото търговско дружество претендира ю. к.
възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото и
фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно заседание,
съдът определя в минималния размер от 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, които с оглед неоснователността на жалбата, се
дължат от жалбоподателя изцяло.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1997/11.12.2019 г. по гр. д. №
03880/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА
Н.К.Л., ЕГН ********** ***, да заплати на
“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
Република, сумата 100 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.