№ 526
гр. Русе , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20214520100185 по описа за 2021 година
Ищците ИВ. ИВ. Х. и АН. ИВ. Х. твърдят, че с ответника „Алфа" ЕООД са сключили
договор за наем на 01.01.2017г., по силата на който му предоставили за временно и
възмездно ползване недвижим имот-магазин, находящ се в гр. Р., ул. А, № ... Заявяват, че на
15.05.2020г. му връчили нот.покана, с която го уведомили, че договора е прекратен поради
изтичане на предизвестие и му дали едноседмичен срок за връщане на наетия имот, както и
че след изтичане на този срок ще му търсят по 2500.00лв. месечно-обезщетение за лишаване
от право на ползване. Имотът не бил освободен и ищците предявили иск по чл.233, ал.1 ЗЗД
за освобождаване на процесния имот, за което било образувано гр.д.№2037/2020г. на РС-
Велико Търново. Твърдят и че наем за процесния магазин за м.01.04-22.05.2020г. в размер на
693.00лв. не е заплащан, както и ползваната от електроенергия за периода 01.05.2020г.-
30.11.2020г. в размер на 1182.65лв., които те заплатили. Твърди и че ответника С.Д. увредил
ел.табло в наетия имот на стойност 48.00лв. Считат и че им се дължи и сумата от
19416.00лв.- обезщетение за лишаване от право на ползване за периода 23.05.2020г.-
14.01.2021г. Молят съда да постанови решение, с което да осъди „Алфа" ЕООД и СТ. СТ.
Д. да им заплатят солидарно сумата от 693.00лв. -представляваща неизплатен наем за
периода м.01.04-22.05.2020г., сумата от 1182.65лв.- заплатени консумативни разходи за
използвана електроенергия за периода 01.05.2020г.-30.11.2020г. и сумата от 19416.00лв.-
обезщетение за лишаване от право на ползване за периода 23.05.2020г.-14.01.2021г., ведно
със законната лихва върху последната главница от предявяването на иска/съгласно молба-
уточнение-л.41/. Молят и ответника СТ. СТ. Д. да бъде осъден да им заплати сумата от
48.00лв.-цената на увредено ел.табло в имота.Претендират и направените по делото
разноски.
1
Съдът като взе предвид наведените от ищците фактически обстоятелства, на които
обосновават претенциите си и формулираните петитуми квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.232, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.233, ал.1 ЗЗД.
Ответниците "Алфа" ЕООД- гр. Велико Търново, представлявано от Л. А. С. и СТ.
СТ. Д. от гр.Русе, чрез редовно упълномощен процесуален представител са представили в
срок отговори на ИМ, в които оспорват изцяло исковете.
От фактическа страна:
Представен е договор за наем на недвижим имот от 01.01.2017г./л.7/, сключен между
ищците-наемодатели и ответниците "Алфа" ЕООД/към него момент ООД/- гр. Велико
Търновов и СТ. СТ. Д.-наематели за наем на недвижим имот- находящ се в гр. Р., ул. А, №
.. срещу заплащане на наемна цена в размер на 400.00 лв.- месечно.В договора е посочено,
че всички режийни разходи, свързани с ползването на имота са за сметка на наемателя.
Договорът е сключен за срок до 01.11.2027г. Страните са уговорили, че договора се
прекратява при едностранно уведомяване на която и да е от страните с 8 месечно
предизвестие-чл.10. В договора е посочено, че наематели и солидарно отговорни са и
двамата ответници, като ЮЛ и ФЛ. Представено е предизвестие от 12.08.2019г./л.8/, с което
ИВ. ИВ. Х. уведомява СТ. СТ. Д., че му отправя 8 месечно предизвестие за прекратяване на
наема. С нот.покана, връчена на ответника Д. на 15.05.2020г., ищците го уведомяват, че
срокът на 8 месечното предизвестие е изтекъл и че следва да освободи имота в 7-дневен
срок от връчване на поканата.
С решение по гр.д.№2037/2020г. на РС-Велико Търново/потвърдено с решение по
в.гр.д.№89/2021г. на ОС- Велико Търново-л.147 и сл./ "Алфа" ООД е осъдено да предаде на
ищците по настоящето дело държането на процесния имот.Въвода във владение в имота е
извършен на 22.03.2021г./вж. протокол, изг. от ЧСИ с рег.№833-л.173/.
Заключението по приетата съдебна експертиза съдът цени като обективно и
обосновано, предвид специалните знания на в.л. Експертът заключава, че неплатения наем
за м.01.04-22.05.2020г. е в размер на 693.00лв., че ищците са заплатили на „Енерго-Про
Продажби“ суми за ел.енергия за процесния имот за периода 01.05.2020г.-30.11.2020г. в
размер на 1183.00 лв., че стойността на ремонта на ел.табло в имота е 45-50.00лв. Вещото
лице посочва и че размера на пазарния наем за процесния имот за периода 22.05.2020г.-
14.01.2021г. възлиза на 8970.00 лв общо или по 1160.00лв.-месечно.
По делото е разпитан свид.Е.Николова/служител на бащата на ищеца/. Същата
установява, че наемателите не плащали ток в наетия имот, както и че в момента имота е
нает за сумата от 2000.00лв.
Представени са и множество други писмени доказателства.
2
От правна страна:
По отношение на предявения иск с правно основание чл.232,ал.2 ЗЗД- за заплащане
на наемни вноски.
Съдът приема за установено, че страните са били обвързани от наемно
правоотношение, породено от сключения между тях договор за наем от 01.01.2017г. с
предмет на договора- магазин, находящ се в гр. Р., ул. А, № ... Същото е съществувало до
22.05.2020г. Съдът приема за безспорно, че за посочения период договорът е обвързвал
страните и е пораждал всички предвидени в закона права и задължения за страните.
Съгласно чл.228 и чл.232,ал.2 ЗЗД основно задължение на наемателя е да заплаща
договорената наемна цена на наемодателя си, както и консумативите свързани с ползването
на вещта. Безспорно е по делото, че ищците са изпълнили своите договорни задължения
доколкото са предоставил на наемателя си ползването на процесното помещение.
Изпълнявайки основното си задължение по договора за наем за наемодателя възниква
правото да търси насрещна престация на наемателя- заплащане на наем. Ответникът, върху
когото е тежестта да докаже изгодните нему факти, не релевира доказателства да е
изпълнявал договорните си задължения през периода м.01.04-22.05.2020г. Предвид
изложеното съдът приема, предявеният иск за заплащане на сумата от 693.00лв.-неплатени
наемни вноски за доказан по основание и по размер.
По отношение на иска с правно основание чл.232, ал.2, предл.последно.
Съгласно нормата на чл.232, ал.2, предл.последно, наемателят е длъжен да плаща и
разходите, свързани с ползуването на вещта. За ползване по смисъла на чл. 228 ЗЗД се
приема всякакво упражняване на фактическа власт върху конкретна вещ, без да има
значение дали и как се използва същата, поради което настоящия състав приема, че и за
процесния период ответниците са били обвързан от договорното си задължение да заплащат
разходите, свързани с ползуването на вещта. От приетата по делото експертиза се
установява, че ищците са заплатили на „Енерго-Про Продажби“ суми за ел.енергия за
процесния имот за периода 01.05.2020г.-30.11.2020г. в размер на 1183.00 лв., предвид което
иска предявен за сумата от 1182.65лв. следва да се уважи изцяло.
По иска с прав. осн. чл.233, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 48.00лв.-цената на
увредено ел.табло в имота, същият е основателен. За да се установи, че на наетия имот са
причинени вреди следва да се направи съпоставяне между състоянието на имота при
сключването, предаването на имота и това при прекратяването на договора за наем,
връщането му. В правната норма на чл. 233, ал. 1, изр. 4-во ЗЗД е въведена презумпцията, че
по време на предаването имотът е бил в добро състояние. Презумпцията, съдържаща се в чл.
233, ал. 1 от изр. последно от ЗЗД, която гласи, че до доказване на противното се предполага,
че вещта е била приета в добро състояние, е приложима в случаите, когато липсва приемо-
предавателен протокол, какъвто е настоящия случай. За да се освободи от отговорност,
3
наемателят следва да докаже, че вредите се дължат на причина, за която той не отговоря- че
вредата е причинена от случайно събитие, непреодолима сила или като резултат от
действията на трето лице, за което не отговаря като сам той е положил дължимата и
практически възможна според обстоятелствата грижа на добър търговец или че вредата не е
настъпила по време на ползването на наетата вещ. Ответникът не доказа факти и
обстоятелства, които да водят до освобождаване от отговорност, дори напротив, с молба от
25.03.2021г./л.88/ изразява желание да заплати търсената сума. Предвид изложеното СТ. СТ.
Д. следва да бъде осъден да заплати сумата от 48.00лв.-цената на увредено ел.табло в
процесния имот.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.236,ал.2 ЗЗД- за заплащане на
сумата от 19416.00лв.- обезщетение за лишаване от право на ползване за периода
23.05.2020г.-14.01.2021г.
На първо място следва да се разгледа възражението на ответника Д., че същия не
следва да отговаря по този иск, т.к. отговорността по този чл. на ЗЗД е извъндоговорна и не
е предвидена в закон. Настоящият състав на съда принципно споделя твърденията, че
отговорността по чл.236,ал.2 ЗЗД е извъндоговорна/ в т.см. решение № 227 по т.д.№
2482/2013 год. на І т.о.на ВКС, определение №157/17.02.2016 по дело №168/2015 на ВКС,
ТК, I т.о. и др./ и безспорно не е предвидена в закона. В случая обаче, в наемният договор
изрично е посочено, че „Алфа“ ООД и Д., са солидарно отговорни в качеството им на ЮЛ и
ФЛ, наричани наемател, т.е. ответника ФЛ също следва да отговаря по този иск, в
качеството му на наемател. Съдът приема и че предизвестието за прекратяване на договора
за наем е отправено на 12.08.2019г. и изтича на 12.04.2020г., от когато настъпва правото на
ищците да претендират обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД. Този факт е упоменат и в мотивите
на решение по гр.д.№2037/2020г. на РС-Велико Търново. Безспорно мотивите на решението
съдържат редица юридически или доказателствени факти, но те не се ползуват със
задължителна сила по отношение на тези факти и доказателствената сила на мотивите може
да се опровергава с всякакви доказателствени средства. В случая обаче, с изготвения в о.с.з.
на 01.06.2021г. доклад по делото, съдът е посочил, че договора за наем е прекратил своето
действие на 12.04.2020г., като страните са заявили, че нямат възражения по доклада.
Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл.236,ал.2 ЗЗД, ако след
прекратяване на наемното правоотношение наемателят продължи ползуването на наетата
вещ, въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение. Конкретният
размер на обезщетението, което дължи бившия наемател за ползуването на вещта не може да
бъде по-нисък от уговорения наем и същото ще бъде съизмеримо със средната пазарна цена,
ако ищецът докаже, че в периода когато е бил лишен от ползуване, тази цена е надвишавала
по размер уговорения наем. В тази връзка размерът на средния пазарен наем на ползуваната
вещ подлежи на изследване, когато се претендират вреди над договорения наем по
прекратения договор, но това не е необходимо когато заявената претенция за обезщетение е
до размера на получаваната наемна цена. В този смисъл са: решение № 391/26.05.2010 г. по
4
гр. дело № 765/2009 г. на III г. о., решение № 422/21.05.2010 г. по гр. дело № 981/2009 г. на
III г. о., решение № 146/1.12.2010 г. по т. дело № 934/2009 г. на II т. о., решение №
54/11.07.2011 г. по т. дело № 377/2010 г. на II т. о., решение № 125/11.09.2013 г. по т. дело №
612/2011 г. на II т. о., всичките на ВКС.
По делото е прието заключение на назначеното в.л., в което експерта е посочил, че
размера на пазарния наем за процесния имот за периода 22.05.2020г.-14.01.2021г. възлиза на
8970.00 лв. Предвид факта, че този размер е изчисляван, считано от 22.05, докато исковата
претенция е с начален период 23.05, съдът на осн.чл.162 ГПК определя размера на
обезщетението на 8932.31лв., до който размер иска следва да се уважи, а над него до пълния
предявен размер от 19416.00лв. да се отхвърли, като неоснователен.
Само за яснота следва да се посочи, че по делото бе установено, че имота е предаден
на ищците на 22.03.2021г., поради което и обезщетение се дължи до претендираната дата-
14.01.2021г.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски. Ищците са доказали следните
разноски:926.64лв.-заплатена д.т., 400.00лв.-възнаграждение за в.л. и 10.00лв.-за издаване на
обезпечителни заповеди. Претендираните в списъка по чл.80 ГПК/л.286/ останали разноски
не следва да се присъждат по следните съображения: Съобразно дадените задължителни за
съдилищата указания с т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В настоящия случай безспорно ищеца Х. редовно е упълномощил адвокат, но в
представения договор за правна защита и съдействие/л.285/ не е посочено договореното
възнаграждение да е заплатено в брой или по банков път, поради което същото не следва да
се присъжда. Не следва да се присъжда и претендираната сума за д.т. по частни жалби, т.к.
на първо място тези разноски е следвало да се претендират по въззивните дела, а на второ
място две от трите частни жалби на ищците са оставени без уважение. Най-малко пък
следва да се присъждат, като разноски внесените от ищците гаранции по чл.391, ал.1, т.2
ГПК, т.к. същите подлежат на евентуално възстановяване след влизане на решението в
сила.На ответника Д. също не следва да се присъжда договорено адв.възнаграждение по
договор договор за правна защита и съдействие/л.255/ по гореизложените съображения. В
този договор е посочено, че сумата от 300.00лв. ще бъде изплатена до приключване на
делото, но доказателства за това не бяха представени. Ответното дружество „Алфа“ ЕООД
също е упълномощило процесуален представител, но видно от представеното
пълномощно/л.78/, възнаграждение не е договаряно.
Предвид изложеното ответниците следва да заплатят на ищците сумата от 679.98лв.-
5
разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Мотивиран така, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Алфа" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. „Независимост“ № 23, представлявано от Л. А. С. и СТ. СТ. Д.,
ЕГН:********** от гр.Русе, ул. “Александровска“ №97, вх.7, ет.5 да заплатят солидарно на
ИВ. ИВ. Х., ЕГН:********** и АН. ИВ. Х.,ЕГН:********** и двамата с адрес: гр. Р, ул. А.
№ .. сумата от 693.00лв. -представляваща неизплатен наем за периода 01.04-22.05.2020г.,по
договор за наем от 01.01.2017г., сумата от 1182.65лв.- консумативни разходи за използвана
електроенергия за периода 01.05.2020г.-30.11.2020г. и сумата от 8932.31лв.- обезщетение за
ползване на недвижим имот след прекратяване на договор за наем от 01.01.2017 г. за
периода 23.05.2020г.-14.01.2021г. , на основание чл.236,ал.2 ЗЗД , ведно със законната
лихва върху присъденото обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД, считано от 14.01.2021г. до
окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на ИВ. ИВ. Х., ЕГН:********** и АН. ИВ. Х.,ЕГН:**********
против Алфа" ЕООД, ЕИК: ********* и СТ. СТ. Д., ЕГН:********** по чл.236,ал.2 ЗЗД в
размер над 8932.31лв до 19416.00 лв.
ОСЪЖДА СТ. СТ. Д., ЕГН:********** от гр. Р., ул. А. № .., вх. . да заплати на ИВ. ИВ.
Х., ЕГН:********** и АН. ИВ. Х.,ЕГН:********** и двамата с адрес: гр. Р, ул. А. № ..
сумата от 48.00лв.-цената на увредено ел.табло в процесния имот
ОСЪЖДА "Алфа" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. „Независимост“ № 23, представлявано от Л. А. С. и СТ. СТ. Д.,
ЕГН:********** от гр.Русе, ул. “Александровска“ №97, вх.7, ет.5 да заплатят на ИВ. ИВ.
Х., ЕГН: ********** и АН. ИВ. Х.,ЕГН:********** и двамата с адрес: гр. Р, ул. А. № ..
сумата от 679.98лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6