№ 38049
гр. София, 12.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110101422 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК .
Подадена е искова молба от М. Т. срещу Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – гр. София.
Ответникът ТП на НОИ – гр. София е подал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
По делото е предявен иск за установяване на трудов стаж за пенсиониране за
периода 01.08.1989 г. – 18.11.1991 г. по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. С
разпореждане № 64592/02.05.2024 г. на ищцата са дадени указания да посочи правния
си интерес от предявения иск и да представи документи от работодателя/осигурителя,
при който е придобит стажът, че книжата, ведомостите за заплати и другите документи
са загубени или унищожени, съответно от ТП на НОИ, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж. С молба от 03.06.2024 г. ищцата е
посочила, че правният й интерес от предявяване на иск за установяване на трудов стаж
за пенсиониране за периода 01.08.1989 г. – 18.11.1991 г. произтича от разликата между
реалното възнаграждение, което ищцата е получавала за периода, и това, което е взето
при изчисляване размера на отпусната й пенсия.
С разпореждане № 131838/17.09.2024 г. отново е дал указания на ищцата да
обоснове правния си интерес от предявяване на иск за установяване на трудов стаж за
пенсиониране за този период и й е указано, че при неизпълнение на указанията в
цялост и в срок производството по делото ще бъде прекратено. С молба от 18.10.2024
г. ищцата посочва, че обоснована правния си интерес с това, че липсват оригинални
документи, удостоверяващи трудов и/или осигурителен стаж.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР стажът по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако
пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, от неговият правоприемник или от друго юридическо или
физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите
са изгубени или унищожени. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР когато осигурителят е
1
прекратил дейността си без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си,
но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкцията на управителя на
Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 КСО, се
представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендиарния стаж. В посочената разпоредба законодателят е въвел особена
процесуална предпоставка за допустимост на иска по ЗУТОССР, без наличието на
която разглеждането и постановяването на съдебен акт по същество по такъв иск е
недопустимо /в този смисъл Решение № 217/03.10.2014 г. по гр.д. № 223/2014 г., III г.о.
на ВКС/. Затова съдът намира, че така предявеният иск за установяване на трудов стаж
за пенсиониране за периода 01.08.1989 г. – 18.11.1991 г. е недопустим, тъй като за този
период не са представени документи, удостоверяващи, че книжата, ведомостите за
заплати или другите документи са загубени или унищожени, както и удостоверение от
ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания
стаж.
Същевременно, от представените по делото отказ за издаване на удостоверение
образец УП-15, разпореждане за изменение размера на пенсията /л. 24, стр. 2/ и писмо
от НОИ до Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ /л. 25/ се
установява, че стажът й в периода 01.08.1989 г. – 18.11.1991 г. е зачетен за
осигурителен такъв, но поради липсата на данни за осигурителния й доход за този
период при изчисляване размера на пенсията й е взета предвид минималната работна
заплата за страната за периода. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 ЗУТОССР по
реда на този закон не може да се установява размера на трудовото възнаграждение и
на осигурителния доход. Ето защо в тази част производството по делото подлежи на
прекратяване.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва
да се приемат, освен тези, които са на чужд език, за които на ищцата следва да бъдат
дадени указания да бъдат представени в превод на български език.
Към настоящия момент исканите съдебни удостоверения са издадени и получени
от ищцата.
Доказателственото искане на ишцата за допускане изготвянето на съдебно-
техническа експертиза за идентичност на лице с различни имена следва да бъде
оставено без уважение, доколкото не е необходимо, като следва да бъде посочено на
ищцата, че може да се снабди с удостоверение за идентичност на лице с различни
имена, каквото многократно е било изисквано от НОИ.
Направеното в исковата молба доказателствено искане за допускане на
свидетели впоследстие е оттеглено с молба от 12.06.2024 г., поради което не се налага
произнасяне по същото.
Следва да бъде отложено произнасянето по искането на ответника за
задължаване на ищцата да представи оригинали на писмени доказателства, след
изрично посочване на същите, както и с каква цел прави доказателственото искане.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по
делото.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.д. № 1422/2024 г. по
описа на СРС, 56 състав, в частта по предявения по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР
иск за установяване, че ищцата има трудов стаж за пенсиониране в периода 01.08.1989
г. – 18.11.1991 г.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
УКАЗВА на ищцата в срок до насроченото открито съдебно заседание да
представи точен превод на български език на документите, които са представени на
чужд език.
При неизпълнение на указанията в цялост и в срок документите на чужд
език няма да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ишцата за допускане изготвянето на
съдебно-техническа експертиза за установяване идентичност на лице с различни
имена.
УКАЗВА на ответника в срок до насроченото с настоящото определение
съдебно заседание да посочи по отношение на кои приложени от ищцата документи
поддържа искането за представяне на оригинали на същите и в каква връзка прави
доказателственото искане, като ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за
задължаване на ищцата да представи оригинали на писмени доказателства след
изпълнение на указанията.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е иск от М. Т. срещу Териториално поделение на НОИ – София-град с
правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата има трудов стаж за пенсиониране в периода
01.01.1980 г. – 31.12.1982 г., през който е работила като „озеленител“ в „ПУ и Цветя
Горубляне“.
В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че за периода 01.01.1980 г.
– 31.12.1982 г. ищцата е работила като „озеленител“ в „ПУ и Цветя Горубляне“, като
работодателят е прекратил дейността си без да има правоприемник и не е предал
ведомостите за заплати и трудовоправни документи и не е налице и постъпила заявка
за откриване на приемо-предавателна процедура. Поради това, поддържа, че
документите, удостоверяващи осигурителния й стаж са изгубени или унищожени. По
отношение на имената си излага твърдения, че по законодателството на Република
Словакия е с две имена – М. Т., по при пребиваването си в Република България е
записана в регистрите на населението и с трето име, като произволно са взети имената
на родителите й. Поради това, във ведомостите на фирма „Хавана“ фигурира с имената
М. Карел Т., а в ГРАО – като М. Т. Събкова. Затова, в условията на евентуалност
поддържа, че стажът й през този период не е признат за осигурителен поради различие
в имената. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира
разноски.
3
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Излага съображения, че не са налице никакви писмени доказателства, които да
установяват, че в процесния период ищцата е полагала труд на твърдяната длъжност,
както и доказателства за квалификацията й.
По предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР в тежест на
ищцата е да установи, че през периода 01.01.1980 г. – 31.12.1982 г. е осъществявала
трудова дейност като озеленител в „ПУ и Цветя Горубляне“.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.11.2025 г. от 15.30 ч., за когато се призовават страните – с препис от
определението, като на ответника – да се връчи препис от отговора на насрещния иск.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на
ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат
4
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
Oпределението, в частта за прекратяване на делото, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от
същото, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5