Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет
и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
17189 по описа за 2018 година, прецени:
Търговско
дружество „Е.М.*“ ЕООД гр. София е предявило срещу Р.България чрез министъра на
финансите осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 34 100,77 лева имуществени вреди вследствие удържана от дружеството
ищец такса в размер на 20 % за производство на електрическа енергия за периода
01.01.2014 г. – 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане. При условията на евентуалност
спрямо главния иск, ищецът е предявил срещу ответника осъдителен иск с правно
основание чл. 55 от ЗЗД, за сумата от 7758,50 лева, удържана от дружеството
ищец такса в размер на 20 % за производство на електрическа енергия за периода
от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. При условията на евентуалност спрямо
евентуално предявения иск по чл. 55 от ЗЗД, ищецът е предявил осъдителен иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата от 7758,50 лева, удържана от дружеството
ищец такса в размер на 20 % за производство на електрическа енергия за периода
от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г.
Ищецът „Е.М.*“ ЕООД гр. София излага, че е производител на
електроенергия от възобновяеми източници – вятърна електроцентрала, в експлоатация
от 24.02.2012 г., изкупувана от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД. С § 6 т. 2 и 3 от Закона за
държавния бюджет на Р. България за 2014 г. се създали нови чл. 35а, чл. 35б,
чл. 35в и чл. 73 от Закона за енергията от възобновяеми източници, с които се въвежда
такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.
Текстовете били обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014
г. на Конституционния съд. Ищецът твърди, че му били причинени вреди със
събраната от ответника – държавата, такса за производство на електрическа
енергия от вятърна енергия на основание чл. 35а-35в от ЗЕВИ по времето, в което
тези норми са били действащи, за периода между тяхното влизане в сила и
обявяването им за противоконституционни. Евентуално излага довод, че е
нестъпило неоснователно обогатяване с удържаните такси за периода от 01.07.2014
г. до 10.08.2014 г. са заплатени при отпаднало основание, защото са преведени
от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД към държавата след датата на отмяна на противоконституционните
разпоредби. При евентуалност поддържа и тезата за настъпило неоснователно
обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, поради настъпило обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника във връзка помежду им, при липса на правно основание
за прехвърляне на имущественото благо.
На основание изложеното, ищецът „Е.м.5“ ООД прави
следните искания до съда:
- да осъди ответника – държавата, представлявана от
министъра на финансите да му заплати на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 34 100,77 лева обезщетение за причинени имуществени вреди от
удържана такса в размер на 20 % от производството на електрическа енергия през периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014 г.,
ведно с лихва за забава от предявяване на исковата молба до пълно изплащане.
- при условията на евентуалност да осъди държавата да
му заплати на основание чл. 55 от ЗЗД сумата от 7758,50 лева удържана такса в
размер на 20 % от произведената от дружеството ищец електрическа енергия за
периода 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от предявяване
на исковата молба до пълно изплащане.
- при условията на евентуалност да осъди държавата да
му заплати на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 7758,50 лева удържана такса в
размер на 20 % от произведената от дружеството ищец електрическа енергия за
периода 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от предявяване
на исковата молба до пълно изплащане.
Ответникът – държавата чрез министъра на финансите,
оспорва исковете със следните възражения: за недопустимост на исковете, поради
липса на правни основания за ангажиране по съдебен ред на отговорността на
държавата за нормотворческата дейност на законодателната власт; за
неоснователност на иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, поради липса на
противоправност на действията на законодателната власт; оспорване доводите на
ищеца за допуснати нарушения на правото на ЕС; възражение срещу твърдението за
противоправно бездействие на Народното събрание за упражняване правомощията му
по уреждане на правните последици на обявяването на нормите за
противоконституционни, с довод, че не възникнали правни последици, което е
следвало да бъдат предмет на уредба; възражение с твърдение за липса на
възлагане на работа като материалноправна предпоставка за отговорността по чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД; възражение за неоснователност на евентуално
предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, с довод, че заплащането на
таксата е било действаща правна норма; възражение за неоснователност на иска с
правно основание члр. 59, предявен при условията на евентуалност, поради
наличието на основание за заплащане на държавната такса към момента на нейното
заплащане от ищеца.
Исковете
са процесуално допустими. Основанието на претенцията за обезщетение за вреди е
твърдение на деликт чрез събиране на такса за производство на електрическа
енергия, която е приета със Закона за държавния бюджет на Р. България за 2014
г. в противоречие с Конституцията, установено с последващо решение на КС.
Квалификацията на плащането на таксата като вреда по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е
въпрос по съществото на спора. Същото се отнася и до евентуално предявените
искове с правно основание чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД. Дължимостта на удържаната
такса, обедняването на ищеца и съответното обогатяване на държавата като
ответник, както и основанията за това, са относими към правния спор по
същество, а не към допустимостта на предявените искове.
По делото е установено от
представените разрешение за ползване и договор за изкупуване на електрическа
енергия от 09.03.2012 г., че ищецът „Е.м.5“ ООД гр. София е производител на
електрическа енергия от обект „вятърна електроцентрала – ветрогенератор 1,8 МW с БЗРУ в поземлен имот № 075017,
находящ се в местност „Греда“ в землището на с. Селановци, община Оряхово,
област Враца. Между ищеца и „ЧЕЗ разпределение – България“ АД е сключен договор
от 09.03.2012 г. изкупуване на електрическа енергия. Произведената от
предприятието на ищеца електрическа енергия за периода м. януари – м. август
2014 г. се удостоверява от 8 бр. протоколи за съответните месеци (л. 35-42) и
издадени от ищеца фактури, приети от „ЧЕЗ разпределение – България“ АД като
купувач (л. 27-23). Общото количество произведена от ищеца електрическа енергия
за процесния период е 974 708 кВтч на стойност с ДДС 223 403,09 лева,
видно от съдебно-счетоводната експертиза (л. 185). След прихващане разходи за
балансиране на на електроенергийната система за месеците юни-август 2014 г.,
дължимата от „ЧЕЗ разпределение – България“ АД на ищеца е била 216 692,91
лева. От представените от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД удостоверения от 27.10.2014 г. (л.
43-49, л. 171-178) е видно, че електроразпределителното дружество е удържало от
дължимите на ищеца плащания такса за производство на електрическа енергия по
чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници за периода м. януари
2014 г. до 09.08.2014 г. в общ размер 34 100,76 лева. Сумата се установява
и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. От заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че удържаната такса
е била преведена от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД на Комисията за енергийно и водно регулиране.
От представеното по делото писмо от КЕВР (л. 167) е видно, че удържаната такса
е била превеждана от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД на тримесечия, като за третото тримесечие
(обхващащо периода м. юли – 09.08.2014 г.) таксата е била преведена на КЕВР на
24.09.2014 г. Размерът на таксата за третото тримесечие (обхващащо м. юли –
09.08.2014 г.), преведена на КЕВР на 24.09.2014 г., е 4625,41 лева (ССЕ л. 187).
Разпоредбите
на чл. 35а и чл. 35б от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) са
били приети с § 6 точка 2 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния
бюджет на Р. България за 2014 г. (обн. ДВ бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от
01.01.2014 г.). В чл. 35а от ЗЕВИ е било предвидено събиране на такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчива енергия, която се
определя по методика съгласно ал. 2 от същия член. В чл. 35б е било предвидено
удържане и внасяне на таксата от обществения доставчик в държавния бюджет и
съответния ред за това. Разпоредбата на § 6 точка 2 от ЗР на Закона за
държавния бюджет, с която са приети цитираните норми на чл. 35а и чл. 35б от
ЗЕВИ е обявена за противоконституционна с решение № 13 от 31.07.2014 г. по к.
дело № 1/2014 г. на Конституционния съд. С обявяването на цитираната
заключителна разпоредба за противоконституционна в тази ѝ част следва да
се считат обявени за противоконституционни и нормите на чл. 35а и чл. 35б от
ЗЕВИ.
Съгласно
чл. 151 ал. 2 от Конституцията, актът, решението на Конституционния съд виза в
сила три дни след обнародването му, а обявеният за противоконституционен акт не
се прилага от деня на влизане на решението в сила. решение № 13 от 31.07.2014
г. по к. дело № 1/2014 г. на Конституционния съд е обнародвано в ДВ бр. 65 от
06.08.2014 г. Обявените за противоконституционни разпоредби на чл. 35а и чл.
35б от ЗЕВИ не се прилагат от 09.08.2014 г., съгласно чл. 151 ал. 2 от КРБ.
Горното
обуславя следните правни изводи на съда по предявените искове:
По предявения иск с правно основание
чл. 49 от ЗЗД.
Фактическият
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, което е основание за
отговорността по чл. 49 от ЗЗД, обхваща следните елементи: деяние; вреда;
причинна връзка между деянието и настъпилата вреда; противоправност на
деянието; вина на деликвента, за която е в сила презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. Основанието на предявения иск за непозволено увреждане е събиране от
държавата като ответник на такса за производство на електрическа енергия на
основание разпоредби на закона, които са били обявени за противоконституционни
от КС. Конкретното деяние, на което се позовава ищецът, е приемането на закон,
който противоречи на Конституцията, и последващо бездействие на Народното
събрание, изразяващо се в неуреждане на последиците от неприемането на подобен
закон в предвидения за това срок. Законът е част от нормативната система на
страната и приемането или не на определен закон не може да се квалифицира като
противоправно действие или бездействие, дори при констатирано впоследствие
противоречие с Конституцията или акт на ЕС. Държавата не носи отговорност за
своята нормотворческа дейност, като последната не може да се счита за
противоправна, защото произтича от държавния суверенитет и конституционните
правомощия на законодателния орган. Тъй като държавната такса е установено със
закон публично парично вземане на държавата, нейното приемане по законодателен
път и последващо събиране не е противоправна дейност и не може да причини
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
В
конкретния случай не следва да се счита и за противоправно бездействие
неуреждането на възникналите последици от обявените за противоконституционни
норми. Такова задължение е вменено на органа, постановил акта, с чл. 22 ал. 4
от Закона за Конституционния съд. Нормотворческият орган обаче не е обвързан с
действие с конкретни смисъл и съдържание, а е компетентен да уреди тези правни
последици когато и както прецени. Поради това, непроизнасянето на Народното
събрание по последиците от обявените за противоконституционни норми не е противоправно
деяние.
Поради
тези съображения съдът намира предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД
за неоснователен.
По предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за сумата от 7758,50 лева.
Ищецът
обосновава претенцията си с довод за реално превеждане на събраната такса от
„ЧЕЗ разпределение – България“ АД в полза на държавата след датата на
обявяването на цитираните разпоредби за противоконституционни.
Съдът
не споделя този довод на ищеца. Задължението е възникнало по време на
действието на чл. 35а от ЗЕВИ и при произведено количество електрическа
енергия, т.е. към датата на възникване на задължението то не е било без
основание. Последващото обявяване на нормата за противоконституционна не обуславя
отпадане на основанието за възникване на задължението с обратна сила. Това е
така, защото обявяването за
противоконституционни нормативни актове или части от тях няма обратна сила, по
смисъла на чл. 151 ал. 2 от Конституцията, според която актовете, обявени за
противоконституционни, не се прилагат от деня на влизането на решението на КС в
сила. Това означава, че тези актове следва да се считат част от действащото
право и са се прилагали до деня на влизане в сила на решението на КС. Поради
това, дължимите такси по чл. 35а до 09.08.2014 г. включително са вземания,
възникнали на валидно правно основание, по силата на действаща правна норма. Не
е налице недължимо плащане по смисъла на чл. 55 от ЗЗД, поради което искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Приложимостта
на чл. 59 от ЗЗД се предпоставя от обогатяване на ответника и обедняване на
ищеца, които да произтичат от общи факти и липса на основание за настъпилото
обогатяване на ответника и обедняване на ищеца. В случая, за настъпилото
разместване на имущество е налице основание, съдържащо се в действащата към
този период правна норма на чл. 35а от ЗЕВИ, установяваща дължимостта на
удържаната парична сума като такса за производство на електрическа енергия от
вятърна и слънчева енергия. Предвид на това, искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД следва да се отхвърли.
Ищецът
дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от „Е.м.5“ ООД ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:*** срещу държавата Република България
чрез министъра на финансите, с адрес за призоваване: гр. София ул. „*******осъдителен
иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от
34 100,77 лева обезщетение за причинени имуществени вреди от удържана
такса в размер на 20 % от производството на електрическа енергия през периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014 г.,
ведно с лихва за забава от предявяване на исковата молба до пълно изплащане.
Отхвърля
предявения при условията на евентуалност от „Е.м.5“ ООД гр. София срещу държавата
Република България чрез министъра на финансите осъдителен иск с правно
основание чл. 55 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7758,50 лева удържана такса в
размер на 20 % от произведената от дружеството ищец електрическа енергия за
периода 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от предявяване
на исковата молба до пълно изплащане.
Отхвърля
предявения при условията на евентуалност от „Е.м.5“ ООД гр. София срещу държавата
Република България чрез министъра на финансите осъдителен иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7758,50 лева удържана такса в
размер на 20 % от произведената от дружеството ищец електрическа енергия за
периода 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от предявяване
на исковата молба до пълно изплащане.
Осъжда „Е.м.5“ ООД гр. София да заплати на държавата Р. България
чрез министъра на финансите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: