Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 488

 

                                            гр.Хасково, 17.12.2018 год.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК

Обжалваното решение

    С решение № 191 / 19.09.2018 г., постановено по гр.дело № 100/2018 г. по описа на Районен съд – Свиленград, ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД -гр.Пловдив е осъден да заплати на ищеца Х.А.У.  сумата от 633,94 лева - платена без правно основание цена за ел.енергия за минал период, начислена за времето от 24.10.2015 год. до 19.01.2016 год. по фактура № ********** от 16.10.2017 год.,ведно със законната лихва и деловодни разноски.

    Съдебният акт е постановен по предявен осъдителен иск от страна на Х.А.У.  против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр.Пловдив, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.

Обстоятелства по обжалването

    Недоволен от решението е останал „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр.Пловдив,поради което го обжалва, с искане за отмяната му и постановяване на отхвърлително решение по предявения осъдителен иск.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Въззивникът твърди, че в случая е ирелевантна причинната връзка между констатираното неправилно отчитане на ползваната ел.енергия и поведението на потребителя, тъй като с разпоредбата на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 104а ал. 2 т. 5 от ЗЕ се създава специален случай на безвиновна отговорност и това изключва общия принцип на договорна отговорност по чл. 82 ЗЗД. Акцентира на обстоятелството, че техническата проверка и едностранната корекция в случая са извършени след влизане в сила на новите текстове на ЗЕ и ПИКЕЕ, като с новите Правила законодателят изрично допуснал разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

    Въззиваемият – Х.А.У.  намира решението на РС - Хасково за правилно и законосъобразно,като излага доводи за неговото потвърждаване.

Правни съображения

          В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо. В подобна насока не се правят доводи и възражения от страните. Представената въззивна жалба е акт на активно легитимиран субект,предвид разпоредените с обжалваното решение негативни последици в правната му сфера.

    Решението на РС - Свиленград е правилно и законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка,адекватно тълкуване на доказателствените средства и точно прилагане на материалния и процесуален закон спрямо установените факти. В хода на производството пред първата инстанция страните са участвали надлежно съобразно действащото законодателство в процеса и са имали възможност да упражнят адекватно наличните им процесуални права.

    Предявената осъдителна претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД от страна на ищеца против дружеството е допустима,предвид на очертаното задължение за изплащане на посочената сума 633,94 лева - цена за ел.енергия за минал период, начислена за времето от 24.10.2015 год. до 19.01.2016 год. по фактура № ********** от 16.10.2017 год., платена без правно основание. Само чрез отричане наличието на това твърдяно право от страна на електроразпределителното дружество ищецът би упражнил адекватно правата си и защитил законовите си интереси по конкретния случай.

    Следователно основния въпрос,обоснован от предмета на заявения пред съда спор,е действителната дължимост на очертаната в документа стойност от визирания адресат.

    Страните по делото са и страни по материалноправното договорно отношение,по силата на което Х.А.У.  е купувач, а ответното дружество е продавач на електрическа енергия.Този договор е модифициран в сравнение с обикновената продажба, тъй-като касае особен вид стока-ел.енергия доставена от продавач с особен статут и уреден по специфичен начин.”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - Пловдив е краен снабдител по смисъла на ЗЕ с ел.енергия. Облигаторното отношение между страните е възникнало в режима на предварително обявени общи условия за договора от страна на доставчика по смисъла на чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ,но модифицирано чрез особената разпоредба на чл.98 А от Закона за енергетиката,която не изисква изрично писмено приемане на същите от страна на клиента,за разлика от общия ред по другите закони. По делото няма спор относно изпълнение на изискването,че тези общи условия са публикувани по реда на чл.98А ал.ІІІ от ЗЕ,както и че в 30 дневния срок от влизането им в сила конкретния купувач на ел.енергия се е възползвал от правото си да поиска специални условия и същите  да са приети от доставчика-чл.98А ал.ІV от ЗЕ. Ето защо отношенията между страните по делото са материално правно  уредени освен от законовите разпоредби и от наличните общи условия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,които очертават правата и задълженията на страните по процесния договор. Безспорно е също така,че въпросния електромер, ползван от ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответното дружеството,с което същият получава ел.енергия,респ. въззивника му доставя такава,което свидетелства и за фактическото изпълнение на договора между тях. Поради това отношенията между страните изключват обсъждане на извъндоговорни основания за търсената от дружеството сума.

    Към момента на проверката на СТИ действат приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия на ДКЕВР,които като подзаконов нормативен акт имат функцията да уредят детайлите на очертаното в хипотезата на чл.83 ал.І т.6 от ЗЕ,а именно - правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.Към тази законова делегация се прибавя и ПИКЕЕ да уреди осъществяване на корекция на сметката на потребителя на ел.енергия-чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ. Чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,обосновал твърдяното задължение по процесните фактури,е израз на въпросната законова делегация относно съдържанието на този подзаконов нормативен акт.Следва да се има предвид,че посочените законови разпоредби не уреждат безвиновна отговорност за който и да е субект,а само възможността да се извършва промяна в сметката на потребителя на ел.енергия без да въвеждат безвиновна отговорност за тази корекция,като същевременно не дават и мандат в подзаконовия акт да се уреждат подобни отношения.Безвиновната отговорност е рядко изключение като законодателна фигура, поради което същата следва да се уреди подробно, изрично, ограничително но само на законово ниво. В случая даденото тълкувание на чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ от страна на електроразпределителното дружество не отговаря на действителното съдържание на закона. Подобна отговорност не се извлича от тези хипотези,и същите не дават делегация в подзаконовия акт да се урежда безвиновна отговорност.

    В този смисъл законовия мандат спрямо подзаконовия акт се ограничава само до въпросите по измерването,и или установяване на неизмерената такава на ел.енергията,с възможността за корекция в сметката на потребената ел.енергия, но без да дава възможност за установяване на безвиновна отговорност за потребителя на ел.енергия в тази насока. Чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,обосновал твърдяното задължение по процесните фактури, очевидно противоречи на законовото оторизиране от чл.83 ал.І т.6 от ЗЕ вр. с чл. чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ, тъй-като излиза извън предметния му обхват,поради което не може да бъде прилаган като част от по-низш нормативен акт,който излиза извън законовата делегация на такъв от по-висок ранг,съобразно чл.15 от Закона за нормативните актове.

    Същевременно въпросната норма противоречи и на друга норма от законов ред – чл.82 от ЗЗД,тъй-като отношенията между страните са договорни. В тази хипотеза няма безвиновна отговорност,каквато на практика въвежда чл.48 ал.І от ПИКЕЕ спрямо потребителите на ел.енергия. Това противоречие следва да се разреши естествено в полза на правилото от законов порядък. Поради това именно сочещата се като изправна страна следва да установи,че дължимата сума е функция на виновното поведение и неизпълнение на задължения в рамките на договора на неизправната страна-в случая ищеца в първоинстанционното производство.Само виновното поведение в режима на чл.82 от ЗЗД е предпоставка за ангажиране на съответната отговорност. В производството обаче такова не се доказа от крайния снабдител.

    Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ,довели до по-ниско отчитане от действителното потребление на ел.енергия от въззиваемата страна,не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислените суми за плащане по процесните фактури е резултат на предположение и на презумпция,които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи,че именно потребителя е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ,както и пряко породената от тях неотчетена ел.енергия, консумирана от потребителя.Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен период,като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем начин.В тази насока е изрично и чл.13 от Директива 2006/32/ЕО/05.ІV.2006 г.

    Още повече,че съобразно чл.89 т.4,чл.116 и чл.120 от ЗЕ средството за търговско измерване на ел.енергията е собственост на разпределителното дружество,което го монтира на определено от него място, стопанисва се  и се поддържа винаги технически изправно от него. Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,изправната работа на СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие.Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което и последния няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител,който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,който автоматично прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя,която последният следва да репарира в полза на доставчика. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя,без да се докажат виновните му действия. Още повече,че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство. 

    От друга страна тези правила от ПИКЕЕ противоречат на договорната същност на отношенията между страните и необосновано я модифицират в полза на дружеството доставчик.Същите не са и част от самия договор за доставка на ел.енергия,но въпреки това са основание за интервенция в договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §1т.3Б т.27 Г от ДРЗЕ,който е и потребител на енергийни услуги съобразно §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ. Тази разпоредба от ПИКЕЕ директно противоречи на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,който въздига защитата на потребителите в основна цел на ЗЕ и с който следва да са съобразени нормите на този закон,нормите на всички относими нормативни актове към потреблението на ел.енергия,както и тяхното тълкуване и практическо прилагане. Самият ЗЕ в  чл.2 ал.ІІ от ЗЕ  и §1т.3Б т.27 Г вр. с  §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ,като специален закон, признава на купувачите на ел.енергия статута на потребители в урежданите от него обществени отношения,в частност и при покупката на ел.енергия и то независимо от техния вид-физическо или юридическо лице,търговец или друг субект.Този статут им гарантира и съответните права,които не са уредени изрично в ЗЕ. Ето защо спрямо тях следва да се прилагат нормите на ЗЗП за защита на потребителя,за да може правилото на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ да се прилага ефективно,а не да се ограничи само до декларативно съдържание на закона.

    Ето защо подзаконовите правила,обосновали издаването на процесните фактури от ПИКЕЕ нарушават равнопоставеността в рамките на договора и накърняват сериозно правата на купувача на ел.енергия,като потребител,тъй-като дават възможност едностранно и произволно доставчика да определя заплащането на суми от потребителя,срещу които не е доставил ел.енергия,водят до ограничаване законовите права на потребителя спрямо доставчика при неизпълнение или неточно изпълнение на договорните задължения,поставят изпълнението на задълженията на доставчика в зависимост само от неговата воля, създават задължение за купувача на ел.енергия да заплати високо обезщетение,водят до възможност за налагане на потребителя да изпълни свои задължения,дори и при неизпълнение на съответните от страна на доставчика,налага се на купувача на ел.енергия необосновано ограничаване на средствата за доказване,както и тежест на доказване,която съобразно действащото законодателство е за сметка на доставчика. Тези хипотези са обхванати от чл.143 от ЗЗП и съставляват при всички случаи неравноправни клаузи за потребителя,тъй-като не отговарят на изискването за добросъвестност, на принципа по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,водят до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Поради това подобни правила,превърнати в норми за уреждане на договорни отношения, са нищожни на основание чл.146 от ЗЗП и не следва да се прилагат,предвид и задължението на съда служебно да преценя материята през тази призма съобразно §13А от ДРЗЗП вр. с Директива 93/13 ЕИО.

    Въпросното задължение,обективирано в издадените фактури,е резултат на извършена проверка на 19.01.2016 г. на СТИ на ищеца от дл.лица на дружеството.За тази проверка е съставен протокол по чл.47 от ПИКЕЕ,който касае само извънсъдебните отношения между страните и са част от тази също така извънсъдебна процедура. При налично съдебно оспорване,независимо от съдържанието и редовността им,се прилагат  общите правила на доказване по ГПК в призмата на договорната отговорност по чл.82 от ЗЗД.Още повече,че съдържанието на протоколите по чл.47 от ПИКЕЕ,като частни свидетелстващи документи, касаят само удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ към момента на проверката,без в нито една хипотеза да доказва виновно неизпълнение на договорни задължения,увреждащи действия и др.под. от страна на купувача на ел.енергия довели до техническите аномалии,каквато е същината на настоящото производство. Идентична е и доказателствената стойност на експертизите по-делото и метрологичните протоколи за СТИ.

    Предвид на изложеното, постановеното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно,поради което следва да се потвърди,като на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща и към мотивите му.

    Водим от горното и на основание чл.271 и чл.280 ал.ІІ от ГПК, Окръжен съд-Хасково

 

Р        Е        Ш        И

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение № 191 / 19.09.2018 г., постановено по гр.дело № 100 / 2018 г. на Районен съд – Свиленград.

    ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Х. Г. Данов“ № 37 да заплати на Х.А.У. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 300 /триста/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

    РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.о.м.

 

 

                                           2.

Особено мнение по в.гр.д. № 770/2018 година на ХОС на съдия Анна Петкова:

 

 

По делото няма спор, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди. Не се спори и по въпроса, че процесното вземане представлява начислена от доставчика-въззивник сума като корекция в цената за реално доставена и консумирана за минал период ел.енергия. Корекцията е извършена при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 година, както и изменените от м.ноември на ПИКЕЕ, в сила от 12.11.2013г.  Основният спор по делото е – имало ли е дружеството-ищец законово и фактическо основание да извърши т.наречената „корекция на сметка” - допълнително начисляване на електроенергия.

                Солидаризирам се със създадената и вече постоянна практика на ВКС относно приложението на чл. 83 ал. 1 т. 6 и чл. 98а ал. 2 т. 6 ЗЕ (ред. ДВ бр. 54/2012 година, в сила от 17.07.2012 година), в това число решение № 164/24.11.2015 година по т.д. № 2446/2014 година на ВКС, ТК и решение № 166/11.05.2016 година по т.д. № 1797/2-014 година на ВКС, ТК, съгласно която за периода след влизане в сила на новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия е предвидено законово основание доставчикът на ел.енергията едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия и във всички разписани в чл.чл. 47-51 ПИКЕЕ случаи. Отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ с решение № 1500/2017 година на ВАС няма обратно действие, поради което е без значение за настоящия спор. Целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед изрично разписаните правила за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия в случаите, когато обективно е невъзможно тя да бъде измерена реално, крайният снабдител (доставчик) е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 115/20.09.2017 година на ВКС, ТК. Действително, след извършеното изменение на законовата редакция на чл. 290 ГПК и въвеждане на новата ал. 3, постановените по този ред решения на ВКС вече не съставляват задължителна съдебна практика. Но като отчитам последователност в позициите на вече множество състави на ВКС и липса на противоречия между тях по разглежданите тук въпроси, а и най-вече възприемайки изцяло застъпените в тази практика разбирания, аз се присъединявам към тях.  Включително и относно това, че правото на крайния снабдител (доставчика) на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя и негова (респ. посредством друго лице) нерегламентирана намеса – манипулиране на средство за техническо измерване.

              В конкретния казус въззивникът не е провел успешно доказване на изпълнение предписанията на ПИКЕЕ при съставяне на констативния протокол.  Действащата към момента на процесната проверка разпоредба на чл. 47 ал. 3 ПИКЕЕ е изисквала – при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. Видно от представения и приет като доказателство по делото констативен протокол, а и няма спор по делото, при извършването на проверката не е присъствал ищецът или негов представител. В случай на отсъствие на клиента и в съгласие с горецитираната разпоредба, протоколът следва да бъде подписан поне от двама свидетели, които не са служители на дружеството. Това изискване следва да се счита неспазено, поради липса на доказателства за противното. Проверката е извършена в присъствието на полицейски служител, но доколкото в случая не се касае за промяна на схема на свързването, неговият подпис не санира посочения порок на констативния протокол. Следователно, дружеството-въззивник не е изпълнило изискването по чл. 47 ал. 3 ПИКЕЕ като условие за редовността на проверката и за доказателствената стойност на съставения констативен протокол. Според мен, допуснато е и нарушаване изискването по чл. 47 ал. 4 ПИКЕЕ: При отсъствие на абоната или отказ от последния, констативният протокол се изпраща на основание чл. 47, ал.4 ПИКЕЕ от оператора на съответната мрежа на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Така посочените правила императивно задължават оператора на съответната мрежа, извършващ проверката, да доведе до знанието на абоната за същата, като едва тогава констатациите в протокола биха го обвързали, с оглед на което и би се осъществил фактическият състав на хипотезата на чл. 47 ПИКЕЕ. По делото не се установява – доставчикът да е изпълнил задължението си за изпращане на копие от констативния протокол на абоната, което налага да се сподели извода за незавършен фактически състав на хипотезата по чл. 47 ПИКЕЕ и опорочаване на цялата процедура по установяване на отклонението и извършването на корекцията.

          По тези съображения аз се съгласявам със становището на болшинството на съдебния състав че решението, като краен резултат, е правилно, но не мога да споделя останалите мотиви.

 

 

                                Съдия

 

 

                                                                     Анна Петкова