Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр.Варна, 1.02.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря
Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2814/2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „***“ООД твърди, че ответника П.С. е негов абонат
за адрес *** на който е начислена сумата от 703.02лв. за ползвана вода за
времето от 09.10.2014г. до 23.08.2017г., като върху тази сума са начислени
лихви за забава в размер на 75.67лв. за времето от 18.12.2014г. до
17.09.2017г., като за тези суми е било подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК, което в рамките на гр.д.№**** на ВРС, е
било уважено изцяло. По посоченото дело е налице върнала се в цялост призовка
до длъжника П.С., с отбелязване на длъжностното лице по призоваване, че лицето
не живее на адреса. Налице е официална справка за адресната регистрация на
длъжника. Процедурата по залепване на уведомление е надлежно изпълнена, като
срокът за получаване на съобщенията от канцеларията на съда е изтекъл
безрезултатно, с оглед на което съдът на осн. чл.415,
ал.1 т.2 ГПК е указал на заявителя, че има възможност да предяви иск относно
вземането си, поради което се предявява настоящия установителен
иск за установяване дължимостта на описаните по-горе
суми и за присъждане на разноски в заповедното и настоящото производства.
Ответникът
П.С. в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения му от съда особен представител е
депозирал отговор, в който сочи, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. По делото е депозирана молба на 16.08.2018г., с която се
представя спогодба, подписана от ответницата, с който документ ответника на
практика прави признание на дължимостта на посочените
в него суми. В съдебно заседание се твърди, че ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 200лв., 104.91лв. и още 50лв. или общо 354.91лв., които се твърди, че
са платени през 2017г.
Съдът
намира, че предявените искове намират правното си основание в чл.415, ал.1 от ГПК.
Решаващия
състав след като се запозна със събраните по делото доказателства и твърденията
на страните при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът
намира, че по същество ищецът претендира заплащане на сума представляваща потребено и незаплатено количество вода. В тежест на ищеца
е да докаже възникване на задължението за плащане и размера на дължимата сума,
като в тежест на ответника е да докаже плащане или друго правопогасяващи
или правоизключващи факти.
Съгласно
представените по делото Общи условия за предоставяне на В**** К услуги на потребителите от В и К
операторите, чл. 2 ал.1 потребители са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В**** услуги. В конкретния случай ответницата не е
оспорила наличието на договор с ищеца и качеството си на лице попадащо в
пределите на чл.2, ал.1 при което положение съдът намира, че между страните е
възникнало договорно отношение още повече, че законът не въвежда изискване за
форма на този вид договори, като този факт се установява и от представените
копия от партидата на ответницата водена при ищеца.
Безспорен е
факта, че за процесния период са предоставяни В и К
услуги. От заключението на допуснатата и изготвената по делото ССчЕ се установява, че за партида с абонатен №**** за времето от 9.10.2014г. до 17.09.2017г. е на
лице начислена сума от 703.02лв. главница, като след завеждане на делото са
погасени 466.44лв. от тази главница, а от лихвата за забава възлизаща общо на
75.67лв. са погасени 25.52лв.
По
отношение на това има ли възникнало надлежно задължение за плащане от страна на
ответника решаващия състав приема следното:
По делото е
представен в оригинал на двустранно подписан документ озаглавен спогодба
препращащ към настоящото дело, в който ответницата е признала че дължи на ищеца
сумите от 703.02лв. главница за ползвана В и К услуга за времето от 9.10.2014г.
до 23.08.2017г. за имот с аб.№**** открит на нейно име и находящ
се в гр.Варна, жк.Младост, бл.157, ап.4, 75.67лв.
лихва върху главницата за времето от 18.12.2014г. до 17.09.2017г., законната
лихва върху главницата считано от датата на сезиране на съда с заповедното
производство за събиране на сумите до окончателното изплащане на сумата, 50лв.
разноски за процесуална защита на заявителя по заповедното производство, 50лв.
разноски по настоящото исково производство и 300лв. платен от ищеца депозит за
особен представител. Посоченият документ представлява както вече е указано и
по-горе признание на иска. Документът е представен от страните по делото пред
съда поради което той се възприема от настоящия състав като извършено не
извънсъдебно, а именно съдебно признание на претенцията от страна на
ответницата.
Действително
от името на ответницата в последствие са направени редица други възражения и доказателствени искания, но следва да се има предвид
изричната разпоредба на чл.237, ал.4 от ГПК сочеща, че извършеното признание на
иск е неоттегляемо.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявения иск следва да бъде уважен изцяло, като
при присъждане на разноските следва да се вземе предвид признанието на ответницата
и волята на ищеца в тази част и да се присъдят в полза на ищеца 75лв. разноски
в заповедното производство и 585лв. разноски в исковото производство-300лв. за
особен представител, 75лв. д.т., 60лв. ССчЕ и 150лв.
за юрисконсултска защита по делото.
Събраните
други доказателства по делото по инициатива най-вече на ответника при
посоченото становище за съдебно признание на претенцията се явяват неотносими и не следва да се ценят независимо от наведените
допълнителни възражения от ответната страна по изложените вече по-горе
съображения.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за
установено в отношенията между ”В****, с ЕИК****, със седалище и адрес на управление:*** и П.П.С. ЕГН********** ***, че физическото лице дължи на
търговското дружество следните суми присъдени по ч.гр.д.№**** на ВРС, ХХХІХ състав:
703.02лв.
за ползвана вода за времето от 09.10.2014г. до 23.08.2017г., като върху тази
сума са начислени лихви за забава в размер на 75.67лв. за времето от
18.12.2014г. до 17.09.2017г., присъдени по реда на чл.410 от ГПК в рамките на
гр.д.№**** на ВРС.
ОСЪЖДА П**** да заплати на ”В**** ” ООД, с ЕИК****, със седалище и адрес на управление:*** сумите от 75лв.
разноски в заповедното производство и 585лв. разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: